Р Е Ш Е Н И Е
№……………/………..2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ГЪЛЪБОВО
Наказателен
състав
На 27.04.2021 г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар Таня Арнаудова
като разгледа докладваното от
съдия Ангелов АН Дело № 229 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 533797-F556562 от 25.08.2020г. на Жулиета Никова
Михайлова – Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП,
съгласно Заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което на „Болшанс
В жалбата си, жалбоподателят, излага твърдения за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли същото
да бъде отменено. В с.з. чрез пълномощник изразява становище, че се касае за
маловажен случай и следва да се приложи чл.28 ЗАНН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна изразява становище, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: заверени копия на: Наказателно постановление №
533797-F556562/25.08.2020 г.; Акт за установяване на административно нарушение № F556562/29.06.2020
г.; Протокол за извършена проверка № 0375394/29.06.2020 г.; Въпросен лист към
Протокол за извършена проверка № 0375394/29.06.2020 г.; Декларация за
стопанисвани обекти от задължено лице от 29.06.2020 г. от А.М.У.; Декларация за
стопанисвани обекти от задължено лице от 29.06.2020 г. от Мейрем
Ибиш Устова; Декларация от А.М.У.
от 29.06.2020 г.; Справка за актуално състояние на всички действащи трудови
договори на „Болшанс 5“ ЕООД от 29.06.2020 г.; график
за работното време на работещите в „Болшанс 5“ ЕООД;
съкратен отчет от фискален апарат от 29.06.2020 г. – 3 листа; заповед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: С.В.П.-Х. - съставила АУАН и С.Б.Ч. –
свидетел по АУАН.
След преценка
поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От фактическа
страна
На 29.06.2020г. от С.П.-Х. – Старши инспектор по
приходите в НАП е съставен АУАН № F556562
срещу „Болшанс 5“
ЕООД с ЕИК *********, за това че при
извършена проверка на 29.06.2020г. в 11,30 ч. на обект – баничарница, находящ
се в гр.Гълъбово, на входа на „Брикел” ТЕЦ-1, стопанисван от „Болшанс 5“ ЕООД с ЕИК ********* е констатирано, че
дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби, чрез електронен магазин, е
допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.
При проверката е установено, че „Болшанс 5“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от А.М.У., не е осигурило фискалните
касови бележки, издавани от работещото в горепосочения търговски обект,
фискално устройство ФУ “Tremol ZM-KL-V2” с ИН на ФУ ZК051067, ИН на ФП 50144390, да съдържа задължителните
реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
При извършена контролна покупка
на 29.06.2020г. в 11.22ч. на 2 бр. закуски и 2 бр. мин. вода на обща стойност
5.50лв., платени в брой от ОП С.В.П.-Х. - проверяващ, преди легитимация и
издадена ФКБ № 032754 от 29.06.2020г., която не съдържа задължителните
реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, а именно,
информация за наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени
стоки. На издадения ФКБ като наименование стоката, количеството и стойност по
видове стоки е изписано „ДРУГИ”.
Нарушението води до неотразяване
на приходи.
Нарушението е открито на
29.06.2020г. и документирано с Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА и
№ 0375394 от 29.06.2020г.
Актосъставителят е квалифицирал
нарушението като такова по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
А. У. – Управител на „Болшанс 5“ ЕООД подписал съставения
АУАН и получил срещу разписка препис от него. В него той не отразил възражения.
В законоустановения тридневен срок също не били направени възражения по АУАН.
Въз основа на
АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 533797-F556562 от 25.08.2020г. на Жулиета Никова Михайлова –
Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, съгласно Заповед
на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018г., с което на „Болшанс
По доказателствата
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на показанията на свидетелите С.В.П.-Х. и С.Б.Ч., както и от приетите по
делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни и непротиворечиви и съответстват на останалите доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Описаните в АУАН и НП
констатации се подкрепят и от показанията на актосъставителя
С.В.П.-Х. и свидетеля по акта С.Б.Ч.,
извършили проверката на процесния търговски обект.
Св.С.Х. поясни при разпита си, че установеното нарушение, макар и да не води до
неотразяване на приходи, води до нарушаване принципите на отчетност и органите
по приходите на могат да проследят наличността и не може да се направи
съпоставка между закупени и продадени стоки.
От
правна страна
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаването на атакуваното наказателно постановление /НП/ са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН. Както в съставения акт, така и в НП, нарушението е описано с фактическите му признаци и обстоятелствата, при които е извършено.
Във връзка с компетентността на административно-наказващия орган е представена заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директора на НАП.
Съдът намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи по един безспорен и категоричен начин, че дружеството - жалбоподател е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.
От обективна страна на 29.06.2020г. в обект – баничарница, при контролна покупка е издаден фискална касова бележка от намиращото се в обекта фискално устройство, в която липсват изискуемите реквизити - наименование на стоката/услугата.
Предназначението на отразяването на реквизитите по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е да гарантира, че всеки потребител при направена покупка ще може да узнае от съдържанието на издадения му фискален бон какъв е видът на стока или услуга, какво количество е заплатил и при каква единична цена. В настоящия случай това нормативно изискване не е спазено и именно това поведение представлява нарушаването на установения ред на държавно управление в областта на регистрирането чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти. Вместо отразената група "ДРУГИ" при издаването на касовия бон е трябвало жалбоподателят да посочи всяка от двете предоставени на св. С.П.-Х., стоки – закуска и минерална, какво е било количеството на закупените стоки и стойност по видове на всяка от закупените стоки.
От субективна страна, съдът намира, че в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице, поради което и не може да се обсъжда въпросът за вината му, доколкото същата представлява субективно отношение на нарушителя към извършеното административно нарушение. С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на търговско дружество, което е юридическо лице. В тази връзка следва да се има предвид, че имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Разликата между наказанието "глоба" - за физическите лица и "имуществена санкция" - за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административно наказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл.83 от ЗАНН се определя като обективна, безвиновна отговорност (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по ТД № 5/2013 г., ОСК на ВАС). Следователно, въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса, а възражението за нейната липса (каквито агргументи са наведени в жалбата) е неоснователно, а и неотносимо, тъй като това не е обстоятелство, което може да изключи съставомерността на деянието. Относно наличието или липсата на умисъл към административното нарушение у физическото лице, издало фискалната касова бележка от ФУ, то този въпрос също не се включва в предмета на доказване по делото, тъй като с наказателното постановление не е наказан управителят на дружеството-жалбоподател. За пълнота на изложението съдът отбелязва, че все пак не се установяват умишлени действия у физическо лице, насочени към манипулиране на реквизитите на съдържанието на фискалната касова бележа, което се приема за смекчаващо отговорността обстоятелство по делото. Това обаче не засяга съставомерността на процесното деяние, тъй като се посочи, въпросът за вината не подлежи на изследване.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател, съдът намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Следва да се посочи, че нарушението, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е формално нарушение. Законодателят е предвидил административно-наказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен вредоносен резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност. Обстоятелството, че нарушението е първо по ред също не води до маловажност, тъй като, ако при констатация за формално нарушение, което е първо по ред, то автоматично се приравнява на маловажен случай, това би означавало винаги да отпада административно наказателната отговорност за виновно извършено нарушение, щом се установи то да е първо по ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа и противоречи на принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 от ЗАНН. Обстоятелството, че общата сума по фискалния бон отговаря на действително заплатената и нарушението не е довело до неотразяване на приходи е неотносимо към преценката за маловажност на случая. С разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, отговорността на нарушителя е диференцирана според това дали нарушението е довело до неотразяване на приходи. В случая на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, именно, поради това, че деянието не е довело до неотразяване на приходи. Следователно значението на неощетяването на фиска вече е било съобразено от Законодателя и е послужило за приложение на по-благоприятния правен режим по изр. второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС и налагането на санкция в по-нисък размер спрямо хипотезите на нарушения, довели до неотразяване на приходи. Обстоятелствата, които са взети предвид от Закона при определяне на съответното нарушение, не са смекчаващи, поради което този довод на процесуалния представител на жалбоподателя е неоснователен. Относно стойността на извършената продажба, за която процесуалния представител на жалбоподателя сочи да е „ниска”, в съдебната практика е изяснено, че въпросът за стойността на продажбата няма водещо значение при преценка за степента на увреждане на защитаваните обществени отношения. Разпоредба на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. има за цел да защити всеки потребител, който да може да се запознае подробно и конкретно с всяка една закупена от него стока или услуга и именно поради това, доколко това право на потребителя е било ограничено предопределя степента на неправомерно засягане на защитаваните обществени отношения, а оттам и обществената опасност на самото деяние. В конкретния случай съдът намира, че обществената опасност на деянието е типичната за този вид административни нарушения, поради което не е налице хипотеза на маловажен случай. Същевременно констатираните обстоятелства – първо по ред нарушение за жалбоподателя и ниска стойност на извършената покупка, правилно са отчетени от АНО като смекчаващи отговорността и са послужи за индивидуализация на имуществената санкция в нейния минимален размер.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. В конкретния случай административно-наказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер на 500 лева. АНО е наложил санкция в минималния предвиден от законодателя размер, който според настоящия състав напълно съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние, предвид установените смекчаващи обстоятелства. Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба. Настоящото производство е образувано по жалба на санкционираното лице, поради което и съдът не би могъл да влошава положението му. Следователно не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при индивидуализацията на имуществената санкция.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери, че извършването на административното нарушение от страна на дружеството - жалбоподател е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова трябва да бъде потвърдено.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. От процесуален представител на НАП е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство. С оглед крайния изход на спора /НП следва да бъде потвърдено/ и направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.143, ал.4 от АПК да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. Чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната Наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно-наказателни дела в размер от 80 до 120 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минималния размер, тъй е не е налице фактическа и правна сложност на случая. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в посочения по-горе минимален размер.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Гълъбово
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 533797-F556562 от 25.08.2020г. на Жулиета Никова Михайлова –
Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, съгласно Заповед
на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018г., с което на „Болшанс
ОСЪЖДА „Болшанс
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................. /Хр. Ангелов/