Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 19.10.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на девети октомври

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 10721 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.Л.В. и В.Л.В. срещу „Д.З.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че на 20.03.2017 г. около 11 ч. в гр. София по алея, намираща се в междублоково пространство, с посока на движение от ул. „Ф.Ж.Кюри“ към ул. „Атанас Далчев“ К.Б.П. управлявал товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с рег. № ********, като в района на бл.10 водачът предприел маневра „движение на заден ход“, при която нямал видимост в страничните огледала за намиращи се зад автомобила му обекти. По същото време с гръб към задната част на товарния автомобил вървяла Е.И.И.-К.. Предприемайки маневрата без да провери лично или с помощта на друг човек дали зад автомобила му не се намира пешеходец, водачът П. нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за ПТП, като прегазил долните крайници на Е.И.и напуснал местопроизшествието. Поддържа се, че вследствие на получените травматични увреждания на 28.03.2017 г. пострадалата починала. Поддържа се, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № ЗМ 11081/2017 г. по описа на СРТП-СДВР, пр.пр. № 15370/2017 г. по описа на СГП. Поддържа се, че товарният автомобил има валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество с полица № BG/08/116002941640, валидна от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г. Поддържа се, че починалата е майка на двамата ищци, които преживяват много тежко загубата на своята майка, към която били силно привързани, като връзката между тях била изключително силна. Семейството било сплотено, всички си помагали взаимно и били неразделни във всеки един момент.

Твърди се, че ищците са провели процедурата по чл.380 КЗ, но до момента ответникът не е изплатил застрахователно обезщетение.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от по 150 000 лв. за всеки един ищец, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на тяхната майка Е.И.И.-К., вследствие на ПТП, настъпило на 20.03.2017 г. в гр. София, виновно причинено от водача на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при „Д.з.” АД с полица № BG/08/116002941640, валидна от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждане-28.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Христов, надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.

Не оспорва наличието на валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № BG/08/116002941640, валидна от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г., действащ към датата на събитието-20.03.2017 г., покриващ гражданската отговорност на водача на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с рег. № ********. Не оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на Е.И.И.-К.. Не оспорва факта, че водачът на товарния автомобил е причинил ПТП.

Оспорва исковете като неоснователни с твърдението, че с извършеното плащане ответникът е удовлетворил напълно и обезщетил ищците.

При условията на евентуалност счита, че претендираните обезщетения за неимуществени вреди са необосновано и незаконосъобразно завишени по размер. Твърди, че пострадалата е допринесла с поведението за настъпване на вредоносния резултат, тъй като се е движила незаконосъобразно по пътното платно в нарушение на чл.108, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците депозират допълнителна искова молба. Поддържа се, че ответникът е бил сезиран с искане за изплащане на застрахователно обезщетение на 29.03.2017 г. Поддържа се, че след законоустановения тримесечен срок, ответникът е предложил на ищците да сключат споразумение за сумите от по 70 000 лв., като последните отказали да направят това при тези параметри. Твърди се, че няма извършено плащане, а в случай че има такова то така определеното обезщетение е занижено и не съответства на причинените на ищците неимуществени вреди. Оспорва възражението за принос от страна на пострадалата. С ДИМ ищците представят писмени доказателства.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Адвокат О. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли иска над признатата и платена от ответното дружество сума като неоснователен и недоказан по размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е прието за безспорно наличието на валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № BG/08/116002941640, валидна от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г., действащ към датата на събитието-20.03.2017 г., покриващ гражданската отговорност на водача на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с рег. № ********, на причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на Е.И.И.-К., както и че водачът на товарния автомобил е причинил ПТП и че на 24.08.2017 г. на двамата ищци е изплатено застрахователно обезщетение в размер на по 70 000 лв. за всеки един от тях.

С влязла в сила на 08.10.2018 г. Присъда № 234 от 10.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 3823/2017 г. по описа на СГС, НО, 21 състав, К.Б.П. е признат за виновен в това, че на 20.03.2017 година около 11.00 часа в гр. София при управление на тежкотоварен автомобил, марка „Фолксваген ЛТ35” с peг.№ ******** по ул.”Без име” с посока на движение от ул. ”Ф.Ж.Кюри” към ул. ”Атанас Далчев”, срещу бл.10, на заден ход, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

(2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, като реализирал ПТП с намиращата се зад тежкотоварния автомобил пешеходка Е.И.И.- К., в следствие на което К. получила следните травматични увреждания: охлузвания в областта на двете скули на лицето, кръвонасядане на гръбначната мускулатура отпред в шийния отдел на гръбначния стълб, гръдна травма- кръвонасядания на гръдният кош , счупване на второ и трето ребра в дясно до гръбнака с кръвонасядане на околните меки тъкани, кръвонасядане на двата хълбока, кръвонасядане с петнист характер на мастната капсула на десният бъбрек, кръвонасядане на дясното черво и хълбочната част на тънкото черво, масивно кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз, счупване на дясната срамна кост към лонното съчленение, отваряне на лонното съчленение, травма на крайниците - много големи разкъсно-контузни рани на дясното бедро и лявата подбедрица, травматични деколмани на двата долни крайника, размачкване на меките тъкани на дясното бедро, счупване на дясната бедрена кост, двукондилно счупване на лявата голямопищялна кост, като на 28.03.2017 година Е.И.И.- К. е починала и настъпилата смърт е в непрекъсната причинно-следствена връзка с получените в следствие на настъпилото на 20.03.2017г. ПТП травматични увреждания.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е протИ.правно и дали деецът е виновен.

С оглед на горното съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача К.Б.П. и настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение смърт на Е.И.И.-К. са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 08.10.2018 г. Присъда № 234 от 10.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 3823/2017 г. по описа на СГС, НО, 21.

От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 0393 от 12.04.2017 г. на СО, район Изгрев, се установява че двамата ищци са съответно син и дъщеря на починалата.

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че причините за ПТП са от една страна не осигуряването от страна на водача на автомобила маневрата по движение назад с друг човек, който да го напътства и насочва, а от друга страна-субективните действия на пешеходката, която се движи в средата на платното за движение. Вещото лице сочи, че при положение, че пешеходката се бе движила плътно в ляво или в дясно на платното за движение, същата би била видима за водача на автомобила и последният би имал техническата възможност да я възприеме.

От приетото по делото заключение на СПЕ се установява, че преживяната от ищците смърт на майка им е представлявала сериозен психо травмиращ и стресиращ фактор, което е оказало негативно отражение в тяхното психическо, физическо и социално развитие. При ищеца В. са възникнали негативни, емоционални преживявания, довели до оплаквания от напрежение, силна душевна болка от преживяването на загуба, чувства на вина и самообвинение, подтиснато настроение, нарушен сън и апетит, промяна в телесното тегло. Към момента при ищеца е налице преживяване на изразено чувство на значима загуба, частична изолираност и чувство на самота. Не докрай преживяно към момента е и чувството на вина и самоупрекване за случилото се.

При ищцата В. са възникнали негативни емоционални преживявания, както и продължително преживяване на оплаквания от напрежение, тревожност, подтиснато настроение, мъка и тъга. Към момента при ищцата са налице остатъчни психологически преживявания като преживяване на липса и чувство за ненавременна загуба.

Пред настоящата инстанция са събрани показанията на свидетеля Й.П.И.. Свидетелката установява, че ищците израснали с майка си, тъй като баща им починал рано. Децата били всичко за починалата, която била светица, извънредно добър човек, с всички намирала добра дума. Децата й я обожавали и боготворели. След ПТП-то пострадалата била настанена в болница, но се намирала в кома. Синът й И.ходел всеки ден при нея. В.също. Ищците организирали погребението на майка си, спазили всички ритуали. Много тежко преживяли смъртта на майка си. В началото били доста изненадани, защото майка им живеела много природо съобразен живот. Сега сигурно чувстват още повече липсата на майка си, защото тя правела всичко за тях и те за нея. Били едно хубаво и сплотено семейство.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

С молба от 29.03.2017 г. двамата ищци са сезирали ответника с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на която е образувана преписка по щета № *********/17, по която в хода на настоящото производство и след завеждане на исковата молба на двамата ищците е изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от по 70 000 лв. Същото е изплатено на 24.08.2017 г.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществении имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявените искове са процесуално допустими.

На 29.03.2017 г. с молба с вх. № 310В026345 ищците са предявили извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 29.06.2017 г.-работен ден, ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение. Настоящите искове са предявени в съда на 22.08.2017 г. и в този смисъл се явяват процесуално допустими. След завеждане на исковите претенции и в хода на настоящото производство, на 24.08.2017 г. ответникът е заплатил на ищците сумите от по 70 000 лв.

По същество на предявените искове.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 20.03.2017 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

Безспорно с обсъдените по-горе писмени доказателства, както и със заключението на САТЕ и с влязлата в сила присъда, постановена по н.о.х.д., се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смъртта на майката на двамата ищци.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Спорът между страните е единствено относно размера на справедливото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, както и по отношение на наличието на принос от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.

Възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, поради неспазване от нейна страна на разпоредбите на чл.108, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, като се е движила по средата на улицата с гръб към превозното средство и по посока на неговото движение, е основателно и доказано, съобразно заключението на вещото лице.

Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.

Установи се, че при положение, че пешеходката се бе движила плътно в ляво или в дясно на платното за движение, същата би била видима за водача на автомобила и последният би имал техническата възможност да я възприеме.

Съдът като съобрази нарушенията извършени и от двамата участници в движението, като съобрази че отговорността на водача на пътно превозно средство, а в случая се касае и за професионален шофьор, е в пъти по-голяма от тази на пешеходците, както и че пострадалата е била жена на 75 години към деня на произшествието, намира, че приносът на същата в проценто отношение се равнява на 5%

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедлИ.възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците след смъртта на тяхната майка болки и страдания, отчита степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между майката и децата й, прекрасните отношения между тях, отчита и депресираното състояние на ищците след трагедията и към настоящия момент. Болките и страдания, които ищците ще продължат да изпитват от загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на по 150 000 лв. за всеки един от двамата ищци. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Тези обезщетения следва да бъдат намалени с вече платените суми от по 70 000 лв., т.е. исковете се явяват основателни за сумите от по 80 000 лв., които от своя страна следва да бъдат намалени със сумите от по 4 000 лв., съобразно приетия принос на пострадалата.

С оглед на горното исковете следва да бъдат отхвърлени за разликата над сумите от по 80 000 лв. до претендираните суми от по 150 000 лв., поради извършено плащане в хода на настоящото производство и за разликата над сумите от по 76 000 лв. до сумите от по 80 000 лв. на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос в размер на 5%.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе обезщетения не са завишени по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречат на принципа на справедливостта.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.

Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните.

Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която в случая е 29.03.2017 г.

Предвид горното искът за лихва за 28.03.2017 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед на горното Съдът присъжда лихва върху главниците, считано от 29.03.2017 г. до окончателно изплащане на сумите.

Следва да се присъди и изтеклата законна лихва върху вече платените главници за периода от 29.03.2017 г. до датата на извършеното плащане 24.08.2017 г., които се определят от съда на основание чл.162 от ГПК чрез използване на специална компютърна програма и които лихви възлизат на сумите от по 2 903,02 лв. за всеки един от двамата ищци.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищците са освободени от внасяне на държавна такса в производството, както и от разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, а предвид и влязлата в хода на настоящото производство присъда и на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което не им се присъждат такива.

Видно от приложения договор за правна помощ от 10.05.2017 г. адвокат В.О. е осъществявал безплатна правна помощ на ищците, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат О. адвокатско възнаграждение.

При определяне на разноските съдът съобразява, че към датата на подаване на исковата молба, ответникът вече е бил в забава и фактът, че е платил в хода на настоящото производство води до отхвърляне на исковете за сумата от 140 000 лв., но не освобождава ответника от разноските, поради което в тежест на същия не следва да бъдат присъждани разноски само по отношение на отхвърлената сума от 8000 лв., поради приетия принос.

Съобразно чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

Предявени са два иска, всеки в размер на сумата от по 150 000 лв. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 4 530 лв. Съобразно уважената част от исковете по 146 000 лв., размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от по 4 409,20 лв. за всеки иск, или общо за двата иска 8 818,40 лв.

         Ответникът е направил разноски в размер на 450 лв. за юрисконскултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

От тази сума ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 12 лв., съобразно отхвърлената част от иска /8 000 лв./

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6080 лв.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на И. Л.В., ЕГН ********** и на В.Л.В., ЕГН **********,*** сумата от по 76 000 лв. /седемдесет и шест хиляди лв./ за всеки един от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на тяхната майка Е.И.И.-К., вследствие на ПТП, настъпило на 20.03.2017 г. в гр. София, виновно причинено от водача на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при „Д.з.” АД с полица № BG/08/116002941640, валидна от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати и сумите от по 2 903,02 лв. /две хиляди деветстотин и три и 0,02 лв./ за всеки ищец, изтекла законна лихва върху платените главници от по 70 000 лв. за периода от 29.03.2017 г. до датата на извършеното плащане 24.08.2017 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за неимуществени вреди за разликата над сумите от по 80 000 лв. до претендираните суми от по 150 000 лв., поради извършено плащане в хода на настоящото производство и за разликата над сумите от по 76 000 лв. до сумите от по 80 000 лв. на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос в размер на 5%.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за заплащане на законна лихва върху главниците за 28.03.2017 г.

ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В.В.О., ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 8 818,40 лв. /осем хиляди осемстотин и осемнадесет и 0,40 лв./.

ОСЪЖДА И.Л.В., ЕГН ********** и на В.Л.В., ЕГН **********,*** да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „Д.З.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 12 лв. разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 6 080 лв. /шест хиляди и осемдесет лв./.

Решението е постановено при участието на К.Б.П., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „Д.з.“ АД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: