Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Атанасова в.гр.дело № 1047 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 530105
от 09.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 55671/2015г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 75ти състав, Агенция „П.И.” е осъдена на основание чл. 213,
ал. 1 от КЗ (отм.), вр. с чл. 49, вр.
с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „Д.З.” АД сума в размер на 753.25 лева,
представляваща платено застрахователно обезщетение по щета №
189152/05.03.2012г., образувана във връзка с настъпило на 25.02.2012г.
застрахователно събитие с автомобил „Форд Транзит“, с рег.№ ******, при действието
на застраховка за сухопътни превозни средства, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.09.2015г. до окончателното и
заплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 230.20 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2015г. до
15.09.2015г., като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 800 лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Ответникът Агенция
„П.И.” в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК обжалва като неправилно първоинстанционното решение. В жалбата се излагат
твърдения, че от представените по делото доказателства не може да се установи
точно кога и къде е настъпило процесното ПТП, като съставеният
протокол за ПТП следвало да бъде изключен от доказателствения
материал по делото, тъй като е непълен, неясен и противоречив. Твърди се, че в
протокола е посочено, че причинените вреди се изразяват в спукани 2 гуми, което
не съответствало на описаното в исковата молба – гуми и джанти. С оглед на това
се подчертава, че протоколът е съставен от орган на МВР и като такъв има
обвързваща доказателствена сила само относно
обстоятелствата, които непосредствено са били възприети от тях. В конкретния
случай се сочи, че по отношение на механизма на ПТП процесния
протокол няма обвързваща доказателствена сила, тъй
като не е подписан от представител на ответника, а изготвилия го служител на
МВР не е възприел непосредствено ПТП. Изтъква се, че не е описан размера на препятствието, станало
причина за застрахователното събитие и не е представен снимков материал.
Посочва се, че не можело да се установи скоростта, с която се е движел водача
на МПС, което е от съществено значение за установяване на „опасната зона за
спиране“. Като неправилен е бил определен извода на съда относно хипотезата на
„противоправно поведение“. Сочи се, че съгласно чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, че водачите на ППС са длъжни да избират подходяща скорост на
движение с оглед атмосферните условия, състоянието на пътя, интензивността на
движението, като се поддържа, че е било налице предвидимо препятствие. Твърди
се, че при разпита на свидетеля са се констатирали съществени противоречия
между казаното от него и описаното в частните документи, приети като
доказателства по делото, а това внасяло съмнения относно фактите, които се
установяват с тях, в това число и за наличието на причинно-следствена връзка и
механизма на ПТП. Прави се анализ на заключението на изслушаното по делото
заключение по допусната експертиза, в което вещото лице е посочило, че причина
за вредите може да е удар в бордюр или друга неравност по-висока от терена. Въззивникът излага съображение, че по делото не е
установено и дали настъпването на процесното ПТП не е
в следствие на противоправно поведение от страна на
водача на МПС, а именно шофиране с превишена скорост, под въздействието на
алкохол или упойващи вещества. Подчертава се, че следва да бъде установено и
дали настъпилото застрахователно събитие представлява покрит застрахователен
риск с оглед предвиденото в общите условия на ищцовото
дружество. Твърди се, че по делото не е установено дали ответникът има
задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди
са в причинна връзка именно с това неизпълнение. Подробни съображение са
изложени и в депозираните от въззивника писмени
бележки, които са с идентично на въззивната жалба
съдържание. С оглед изложеното, се моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски, като е релевирано
под евентуалнот и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищцовото дружество, в който се поддържа, че
обжалваното решение е правилно. Посочва се, че по делото са събрани
доказателства установяващи осъществяването на фактическия състав на чл. 213 от КЗ (отм.). Подчертава се, че от приетия по делото протокол за ПТП – официален
свидетелстващ документ, категорично се доказвало, че вредите на застрахованото
лице са причинени именно въз основа на това, че ответникът не е изпълнил
задълженията вменени му с чл. 30 от ЗП, съгласно която изграждането, ремонта и
поддръжката на републиканската пътна мрежа се осъществява от АПИ. Посочва се,
че съгласно чл. 167 от ЗДвП лицата, стопанисващи пътя, са длъжни да сигнализират
неравностите по него, като намиращата се на пътното платно дупки представляват
препятствие на пътя съгласно § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП.
Твърди се, че ищецът е доказал и наличието на причинно-следствена връзка между
причинените вреди и процесното ПТП. Подчертава се, че
по делото не са ангажирани доказателства от страна на въззивника,
въз основа на които да може да се достигне до извода, че ПТП е причинено именно
поради поведението на водача на МПС. Напротив, сочи се, че е установено, че
спрямо водача на увредения автомобил не са взети мерки за налагане на
административна санкция. В допълнение се твърди, че водачът не е имал обективна
възможност да своевременно да забележи дупката, тъй като ПТП е станало в
тъмната част от денонощието при наличие на насрещно движещи се автомобили. Ето защо се моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение – потвърдено, като в полза на въззиваемата
страна бъдат присъдени сторените в производството разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева..
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по наличието на противоречие с императивните правни
норми, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата
състав намира постановеното от СРС, 75ти състав, решение за валидно, допустимо
и правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявения иск /чл. 272 ГПК/. Във връзка с
доводите в жалбата следва да се добави и следното:
Между страните не
се спори, че с ищцовото дружество е имало сключен
договор за автомобилна застраховка „КАСКО Фамилия” за товарен автомобил марка „Форд
Транзит”, с рег. № ******, валиден към датата на застрахователното събитие.
Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна
полица №121312900491, сключена между „Д.з.“ АД и Р.Н.М., с отбелязано покритие
на всички рискове съгласно клауза „Пълно каско“, с
подробно описани данни за застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 17.02.2012г.
до 16.02.2013г. Към делото са представени и общите условия на застрахователното
дружество, в които в чл. 8-10 в раздел „Общи изключения“ и в чл. 11-17 в раздел
„Специални изключения“ са предвидени случаите, в които застрахователят не
покрива причинените на застрахованото лице вреди. В чл. 11.14 изрично е
посочено, че застрахователят не отговаря за щети по застрахованото МПС,
изразяващи се в спукване на една или няколко от автомобилните гуми на МПС по
време на неговото движение, дължащо се на попадане в дупки или неравности на
пътното платно, като в изречението трето от цитирания член е упоменато, че това
изключение не се прилага когато спукването на гумата се дължи на попадане в
дупка или неравност на пътното платно, ако при това събитие са увредени и
детайли на МПС – джанти и други.
По делото е
представен протокол за ПТП № 1229895/25.02.2012г., изготвен от служител на МВР
при посещение на местопроизшествието. В него е посочено, че на 25.02.2012г. в
20:50 часа на третокласен път № 6002 от републиканската пътна мрежа, на около
1.5 км от с.Мусачево, общ.Елин Пелин, в посока към гр.София, управляваното от Н.Р.М.МПС
с марка „Форд транзит“ с рег.№ ****** при разминаване влиза в необозначена и
необезопасена дупка с остри ръбове. Констатирано е и че причинените на МПС
вреди са спукани 2 броя гуми, като е направено отбелязване, че са изготвени 4
броя снимки. Служителят на МВР, изготвил протокола е посочил и че водачът на
автомобила няма вина за ПТП.
Към исковата
молба е приложено и искане за оценка на вреда, във връзка с което е образувана
преписка по щета № 189152/05.032012г., в което е посочено, че причинените вреди
по автомобила в следствие от попадане в дупка с остри ръбове са спукани предна
дясна гума и задна дясна гума, както и вреди по джанта и десен носач. Във
връзка с подаденото искане е изготвен опис-заключение за вреди на МПС, в който
е посочено, че е извършен ремонт на предна дясна и задна дясна джанта, като са
подменени и двете гуми. Извършена е и калкулация на дължимата сума като
застрахователно обезщетение – 738.25 лева. Видно от изпратеното до
застрахованото лице писмо с изх.№ 2-8125/29.03.2012г. - рекапитулация по щета №
189152/05.03.12г. по застрахователна полица № 121312900491/17.02.2012г., ищцовото дружество е уведомило Р.М., че размерът на
дължимото застрахователно обезщетение е
738.25 лева, но от него следва да се приспадне размерът на дължимите
вноски по застрахователната премия, поради което на същия следва да бъде
заплатена сума в размер на 436.53 лева. От застрахователя е съставен и
ликвидационен акт № 198304/28.03.2012г. с разпореждане да се извърши плащане по
сметка на застрахования за сумата от 436.53 лева, като изрично е посочено, че
размерът на застрахователното обезщетение е 753.25 лева. За заплащането на така
посочената сума по сметка на застрахованото лице е представено доказателство от
ищеца, а именно платежно нареждане за сумата от 436.53 лева.
След заплащане
на застрахователното обезщетение, ищцовото дружество,
видно от приложеното по делото писмо с изх. № 1713/07.05.2012г., е отправило
към ответника – Агенция П.И., претенцията си за заплащане на платеното от
застрахователя обезщетение, ведно с дължимите ликвидационни разходи. По делото
е представена и обратна разписка, неоспорена от ответника, от която се
установява, че до Агенция „П.И.“ е изпратено писмо във връзка с преписка по
щета № 189152/2012г., което е било получено на 10.05.2012г.
Пред
първоинстанционния съд са изслушани и свидетелските показания на водача на процесното МПС – свидетелят Н.Р.М., който заявява, че си
спомня претърпяно ПТП. Свидетелства, че е попаднал в дупка, в следствие на
което е спукал две гуми и е разбил джанти. В показанията си посочва, че ПТП е
реализирано в тъмната част от денонощието, като дупката била пълна с вода, но
не била обозначена. М.заявява, че на мястото е дошла полиция и е бил съставен
протокол за ПТП, към който е нямал възражения.
Въззивният съд изцяло
кредитира дадените от свидетеля показания, тъй като същият е бил пряк участник
в ПТП, като заявеното от него е логично, последователно и непротиворечиво.
От изслушано и
прието заключение по допусната съдебна автотехническа
експертиза се установява, че механизмът на ПТП съобразно описаното в схемата на
изготвения на мястото протокол за ПТП, а именно, че автомобилът е преминал с
десните гуми през дупка на пътното платно, находяща
се в дясната част на лентата за движение в посока гр.София. Вещото лице е
посочило в заключението си, че при представеният механизъм на ПТП се налага
извода, че вредите, които е получило МПС са в причинно следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие, като стойността на нанесените вреди по
средни пазарни цени е 1001.24 лева, а обичайните разноски за ликвидиране на
щетата са в размер на 15 лева. В проведеното открито съдебно заседание вещото
лице е разяснило, че описаните вреди по МПС може да бъдат причинени и от удар в
бордюр, като след ПТП при спукани две гуми и увредени джанти автомобилът е
трябвало да бъде репатриран.
Настоящият
състав, също като районния съд, изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК приетото
по делото заключение, като изготвено от вещо лице, притежаващо необходимата
квалификация и професионални знания. Експертното заключение е съобразено с
представените писмени доказателства.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:
За да бъде
уважен искът с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ
(отм.), следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна
на ищцовото дружество наличието следните юридически
факти: 1. наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
ищеца и собственика на увредения автомобил с покрит риск – настъпилото
застрахователно събитие, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение
в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за
възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 49
от ЗЗД, а именно: вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на
възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага –
чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Страните не
спорят относно обстоятелството, че между ищецът и увреденото лице е имало
сключена валидна имуществена застраховка към датата на настъпване на процесното ПТП и че застрахователното дружество е заплатило
застрахователно обезщетение на застрахованото лице в претендирания
размер. Спорен обаче е въпросът дали настъпилото произшествие
представлява покрит от застрахователя риск. В действителност видно от чл. 11.14,
изр. 1 от общите условия на ищцовото дружество,
приложими към сключения застрахователен договор – видно от застрахователната
полица приета по делото, се установява, че част от изключените рискове, т.е
тези, които не се покриват от „Д.з.“ АД, са вреди, изразяващи се в спукване на
гуми, причинени на застрахованото МПС по време на движение при попадане в
дупка. В чл. 11.14. изр. 3 от същите общи условия обаче е предвидено, че това
изключение не отнася за случаите, когато при попадане в дупка освен спукване на
гуми е налице и повреждане на други елементи, като джанти. Следователно за да
се прецени дали е налице изключен застрахователен риск в конкретната хипотеза
следва да се установи какви точно вреди са били причинени на застрахования
автомобил. В представения по делото протокол за ПТП, както е посочено и от въззивника, е направено отбелязване, че констатираните
вреди по МПС на застрахования са единствено две спукани гуми. Същевременно
обаче, при извършване на съвкупна преценка на останалите събрани по делото
доказателства, въззивният състав приема, че по делото
е доказано, че освен двете спукани гуми на процесни
автомобил са били причинени и други вреди, а именно – и повреди на джантите. В
тази насока са показанията на разпитания по делото свидетел, както и
заключението по изслушаната автотехническа експертиза.
В допълнение следва да бъде съобразено, че липсата на удостоверяването на
дадена щета в протокола за ПТП не е равнозначно на липсата на такава, като
установяването на допълнителни щети подлежи на доказване с всички доказателствени средства. С оглед изложеното въззивната инстанция намира за доказано от ищеца, че
причинените на застрахованото МПС вреди са именно спукани гуми и увредени
джанти, поради което не е налице изключение от застрахователните рискове,
покрити от „Д.з.“ АД, тъй като разглежданият случай попада в обхвата на
предвиденото в чл.11.14. изр. 3 от общите условия.
Не
доказани по делото са твърденията на въззивника-ответник,
че ПТП е станало поради несъобразена с пътната обстановка скорост или умишлени
действия на водача на застрахования автомобил. Именно с оглед правилата на чл.
154 от ГПК доказването на тези обстоятелства е в тежест на въззивника-ответник,
който не е представил никакви доказателства в тази насока.
Спорен по делото
е и въпросът дали именно Агенция „П.И.” е материално легитимирано лице, което
носи отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД, като от страна на ответника изрично е
оспорен както механизма на ПТП, така и наличието на вреди и причинно-следствена
връзка между увреждането и поведението на ответника (неговите служители). Във
връзка с направеното оспорване на механизма на ПТП и в частност оспорването на
протокола за ПТП, настоящият състав приема следното:
Както е посочено
и от самия въззивник констативният протокол за ПТП,
издаден от надлежен орган на МВР след извършено посещение на място, какъвто е
представеният по делото констативен протокол за ПТП № 1229895/25.02.2012г.,
съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от
съставителя факти при оглед, относими за определяне на
механизма на ПТП. Такива са местоположението на автомобила, участник в ПТП,
характера и вида на нанесените вреди, пътните знаци, маркировката, като спрямо
тези констатации протокола се ползва с обвързваща материална доказателствана сила. В конкретния случай изготвеният
протокол е напълно ясен и непротиворечив, като съдържа всички необходими
реквизити, като следва да бъде посочено, че въпреки твърденията на въззивника, в протокола има направено изрично отбелязване,
че служителя на полицията, който е посетил местопроизшествието, е направил и
снимки. В действителност ответникът оспорва механизма на ПТП описан в процесния протокол. Съгласно константната съдебна практика когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава, ищецът като носещ тежест за установяване на механизма на ПТП, следва
да ангажира и други доказателства – автотехническа
експертиза, свидетели. В този смисъл и решение № 20/22.003.2017г. по гр.д.№
50128/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. Следователно механизмът на процесното
ПТП следва да се установи при извършване на съвкупна на преценка на всички
събрани по делото доказателства. В действителност съставилият протокола за ПТП
служител на МВР не е присъствал на място при реализиране на застрахователното
събитие, но при посещението си е направил констатации относно пряко възприетата
от него обстановка и в частност относно местоположението на увреденото МПС, на
установената на място дупка и нейното описание. По отношение на тези
обстоятелства съставения протокол се ползва с обвързваща доказателствена
сила, като механизмът на ПТП се установява от показанията на разпитания
свидетел и заключени на автотехническата експертиза,
съгласно които управляванията от свидетеля автомобил е преминал през дупка на
пътното платно, която е била с остри ръбове и е нанесла щети на предна и задна
десни губи и предна и задна десни джанти. Заявеното от вещото лице в
проведеното открито съдебно заседание относно това, че подобни повреди могат да
бъдат причинени и при удар в бордюр, е само една от хипотезите, при които е
възможно да се получат същите щети, и не разколебава изводите на съда относно
механизма на ПТП, доколкото на място от служителя на МВР е установена дупка, а не
бордюр, а в тази част протокола за ПТП има обвързваща доказателствена
сила. Вещото лице е категорично и относно наличието на причинно-следствена
връзка между настъпилите вреди по застрахования автомобил и процесното
ПТП.
По делото не е
спорно и, че пътят, на който е
реализирано произшествието, е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата, поради
което и по аргумент от чл.
19, ал. 1, т. 1 и чл. 30 ЗП
задължена да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответната
Агенция „П.И.“, която е била задължена и да предприеме необходимите действия за
поддържането на пътната настилка, както и
да означи съответното препятствие с необходимите пътни знаци и други средства
за сигнализиране с оглед предупреждаване на
участниците в движението.
Следователно в
конкретния случай при наличие на дупка на пътното платно е налице неизпълнение
на предвидените в закона задължения на Агенция „П.И.”, което по своята същност
представлява бездействие. Съгласно Постановление № 9/28.12.1966г. по гр.д. №
8/66г. на пленума на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на
възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят
в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителите,
казва Върховният съд, бездействието е основание за отговорност за увреждане,
когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
от техническите или други правила и от характера на възложената работа.
Агенцията като
юридическо лице осъществява посочените дейности чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението.
В конкретния случай именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е
довело и до неизпълнение на задължението
по Закона
за пътищата и чл.
13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът е материално легитимира да отговаря за причинените вследствие
на процесното ПТП вреди.
Предвид това,
съдът приема, че е осъществен и фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД и въззивникът следва да понесе отговорността за настъпилите в
следствие на неговото бездействие вреди.
По размера на обезщетението:
Ответникът
не е оспорил факта, че автомобилът е ремонтиран и че стойността на заплатения
ремонт, ведно с дължимите ликвидационни разходи, е в размер на 753.25 лева, която стойност дори е
по-ниска от посочената от вещото лице в приетата без възражение по делото
съдебно авто-техническа експертиза – 1001.24 лева.
За
да се определи какъв е размерът на дължимото обезщетение, следва да се разгледа
и направеното от Агенция „П.И.“ в отговора на исковата молба и във въззивната жалба възражение за съпричиняване,
което при евентуална основателност може да доведе до намаляване на размера на
дължимото застрахователно обезщетение. Във връзка с това въззивната
инстанция приема следното:
Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на
пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. Именно с оглед правилата на чл. 154 от ГПК доказването на тези обстоятелства е в тежест на въззивника-ответник.
Не
доказани по делото са твърденията на Агенция „П.И.“, че ПТП е станало поради
умишлени действия на водача на застрахования автомобил - шофиране с
превишена скорост или под въздействието на алкохол или упойващи вещества, доколкото от ответника не са ангажирани никакви доказателства в тази
насока. Поради това, при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест,
настоящият състав е длъжен да приема, че не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат, поради шофиране с превишена скорост или умишлени
действия на водача на увреденото МПС.
Съгласно
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По
делото от събраните по делото доказателства се установява, че свидетелят се е
съобразил с пътната обстановка. В този смисъл са както
показанията на разпитания свидетел, който заявява, че процесната
дупка не е била било обозначена. В този смисъл е и удостовереното от
пристигналия на мястото служител на полицията, който при посещението си на местопроизшествието
е констатирал, че дупката е била необезопасена и необозначена. Предвид
изложеното, не може да се приеме за доказано и твърдението на въззивника, че дупката, станала причина на процесното ПТП, представлява „предвидимо препятствие“ по
смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че същата не е била обозначена или сигнализирана
по какъвто и да е начин, а наличната по пътя сингализация
се е отнасяла за другата част от пътното платно, която е била в ремонт.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение - потвърдено, като правилно.
По
разноските:
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273
от ГПК право на разноски има въззиваемата страна „Д.з.”
АД, за присъждането на които е направено искане още в отговора на въззивната жалба. Претендираните
разноски са за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. с чл. 273 от ГПК, настоящият състав намира, че съдът е
компетентен да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа (по аргумент
от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ), като не е обвързан с претенцията
на юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер
да не надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това и съобразявайки, че
процесуалният представител на въззиваемия е депозирал
само отговор на въззивна жалба, без да се яви в проведеното
пред въззивната инстанция открито съдебно заседание,
присъденото в полза на „Д.з.“ АД юрисконсултско
възнаграждение следва да е в размер на 100 лева.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 530105
от 09.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 55671/2015г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 75ти състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“ със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „Д.з.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл.
273 от ГПК сума в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.