Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
12.12.2013г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,І-ви
състав,
в открито съдебно заседание на 03.12.2013
година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ЧОКОВА
КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
Секретар Д.С.
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдия Тагарева
Въззивно гражданско дело
№360 по описа за 2013г.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
П.П.П. ***, подадена от пълномощника му адв.К., срещу решение №234/05.04.2013г.
на ЯРС по гр.д.№3681/2011г. в частта, с която са определени квотите на съделителите
в допуснатите до делба земеделски земи, останали в наследството на общия на
страните наследодател П.В.Ш., б.ж. на с.С.
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция в частта на определената за него
квота в размер на 1/15 ид.част, като счита, че решението е постановено при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че районният съд
неправилно е приложил нормата на чл.90а от ЗН, според която завещание и
продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в
ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на
имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти.
В случая съдът не изследвал началния момент на образуване на ТКЗС в с.Саранско,
не изискал справка за това обстоятелство, не дал и указания на ищците за
представяне на доказателства в тази връзка. След постановяване на решението
въззивникът направил справка в Държавен архив - гр.Стара Загора и установил, че
ТКЗС- с.Саранско е учредено на 25.04.1950г., т.е. след сключването на договора
от 06.06.1949г., с който преживялата съпруга на общия наследодател П. В. е
продала наследствените си права от наследството на съпруга си на наследодателя
на въззивника – П.П. В.. Твърдението на въззивника е, че нормата на чл.90а ЗН е
неприложима към договора от 1949г., от който той черпи права, тъй като
процесните земеделски земи, които също са в предмета на договора, не са могли
да бъдат включени в необразувано още ТКЗС. По тези съображения моли за отмяна
на решението в обжалваната му част и постановяване на друго решение от окръжния
съд, с което при зачитане на договора от 06.06.1949г. да бъде определена
законоустановената наследствена квота за П.П. като съделител, като бъдат изменени
и квотите на останалите съделители.
В о.с.з. въззивникът П.П.П. се
явява лично и с пълномощника си адв.К., който поддържа въззивната жалба и пледира
за уважаването й.
Въззиваемите страни не са подали
писмени отговори на жалбата, а в с.з. становища изразяват само лично явилите се
П.Т.П. и П.Т.Ч..
Въззиваемият П. Т.П. счита, че
решението на ЯРС е неправилно и в частта на определената за него квота като
съделител, тъй като не са зачетени правата, които той е придобил от майка си Р.
Г.В. съгласно сключения с нея договор по чл.212 ЗЗД, не са зачетени и правата,
придобити от прекия му наследодател Т.П. Вълчев по силата на три договора за
продажба на наследство от 1946г. Поради това моли за отмяна на решението и
постановяване на ново, с което квотата му да бъде определена в размер на 2/5
ид.части.
Въззиваемата П.Ч. настоява за
потвърждаване решението на първата инстанция, а доводите на въззиваемия П.Т.П.
намира за неотносими във въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на
събраните по делото доказателства и приема от фактическа и правна страна следното:
Пред ЯРС ищците П.Т.П., И.П.И. и П.П.П.,***,
са предявили иск за делба на два реституирани земеделски имота, които са
останали в наследство от общия с ответниците наследодател П. В. Ш. (П.), а
именно: пасище с храсти от 55.500 дка в землището на с.Саранско, общ.Стралджа,
находящо се в м.”Гробищата” – имот №004033 по плана за земеразделяне на селото
и нива от 10.001 дка в землището на с.Окоп, общ.Тунджа, находяща се в м.”Козарките”
– имот №30025 по плана за земеразделяне на с.Окоп.
По делото не е спорно между
страните, че бивш собственик на земеделските земи, предмет на делбата, е бил общият им
наследодател П. В. Ш., б.ж. на с.С., починал на *******г.
С Решение №295/05.04.2002г. на ПК”Стралджа”
по преписка №12066/2002г., на наследниците на П.Ш. е възстановена собствеността
с плана за земеразделяне върху пасището от 55.500 дка в землището на
с.Саранско, а с Решение №3001/22.03.1995г. на ПК „Тунджа” по преписка №17221/1992г.,
също на всички наследници на П.Ш. (П.) е възстановена собствеността с плана за
земеразделяне и върху нивата от 10.001 дка в землището на с.Окоп.
Страните по делото са наследници
по право на заместване на тримата синове и четирите дъщери на общия наследодател
– И.П. В., поч. на ****г., Т.П. В., поч. На*****., П. П. В., поч. На******., Я.
П.М., поч. На****., Б. П. М., поч. На***., М.П. Р., поч. На****. и М. П. В.,
поч. на .*****. Към момента на открИ.е на наследството на общия наследодател
П.Ш., негов наследник по закон е била и преживялата съпруга П. Т. Ш., която е
починала, но липсват данни за датата и годината на смъртта й.
Със саморъчно завещание от
07.12.1936г. общият наследодател П.Ш. е завещал на двамата си синове - И.П. В.
и Т.П. В. общо 1/3 ид. част от всички свои движими и недвижими имоти, и парични
суми.
С договор от 31.12.1946г.
дъщерята на общия наследодател Я. П.М. е продала на своите братя И.П. В. и Т.П.
В. наследствените си права от
наследството на баща си П.Ш.
Внучката на общия наследодател М.
А.К., която е заместила в наследяването своята майка М. П. В., също с договор
от 31.12.1946г. е продала на двамата синове на общия наследодател - И. В. и Т.
В. наследствените си права от наследството на П.Ш.
На 31.12.1946г. и наследниците на
дъщерята на наследодателя М.П. Р. - синовете й Д. Р.Д. и В. Р.Д., както и
съпругът й Р.Д.Р., са се разпоредили с наследствените си права от наследството
на общия наследодател- в полза синовете му И.Вълчев и Т. Вълчев.
С договор от 06.06.1949г. преживялата съпруга
на наследодателя П. П. В. (П. Т. Ш.) е продала наследствените си права от
наследството на съпруга си в полза на третия син П. П. В.
След смъртта на сина на
наследодателя Т.П. В., неговата преживяла съпруга Р. Г. В. с договор от
05.03.1997г. е продала на сина си П.Т.П.
своите наследствени права от наследството на съпруга си.
Всички договори за продажба на
наследство са вписани.
При тези фактически данни, с
постановеното първоинстанционно решение ЯРС е
допуснал делбата на двата земеделски имота, останали в наследството на П. В. Ш.,
зачитайки универсалното завещателно разпореждане на общия наследодател, с което
той се е разпоредил валидно с 1/3 ид.част от наследството си в полза на двамата
си синове И.П. В. и Т.П. В. С оглед на
това съдът е приел, че наследственият дял на тези двама преки наследници по
закон се е уголемил с по 1/6 ид.част. Останалите 2/3 ид.части от наследството,
респ. от делбените имоти, съдът е приел, че следва да бъдат разпределени между
всички седем деца на наследодателя и при квоти, определени съгласно чл.21 от ЗН
от 1896г. (отм.), който закон е действалият към 1939г., когато е открито
наследството на общия наследодател и който закон е предвиждал два пъти повече
наследствени права за низходящите от мъжки пол в сравнение с тези от женски пол
при наследяването на непокритите недвижими имоти. При това положение ЯРС е
определил законните квоти за всяка една от четирите дъщери на наследодателя - в
размер по 2/30ид. части, за сина П. П. В. -
в размер на 2/15 ид.части, а за двамата синове И. П. В. и Т.П. В. - в
размер по 9/30 ид.части, включващи и завещаната им общо 1/3 ид.част, или по 1/6
ид.част. На тази база съдът е изчислил и законната квота за всеки от съделителите, съобразно
наследниците в коляното на всяко от децата на общия наследодател. Определената
квота за ищеца П.П.П., сега въззивник, е в размер на 1/15 ид.част, тъй като
същият е единият от двамата наследници в коляното на сина на общия наследодател
П. П. В., които са наследили по равно частта му от 2/15 ид.части от
наследството на общия наследодател.
По отношение на всички
представени по делото договори за продажба на наследство ЯРС е приел, че същите
не са прехвърлили валидно права и не следва да бъдат зачетени при определяне
квотите на съделителите. Съдът е обосновал този свой извод с императивната разпоредба
на чл.90а от ЗН, според която завещание и продажба на наследство, съставено и
извършена след одържавяване или включване в ТКСЗ или в други образувани въз
основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които
се възстановява, нямат действие за тези имоти. Съдът не е изследвал времето на сключване
на договорите във връзка с момента на внасянето на делбените имоти в ТКЗС,
позовавайки се на задължителна съдебна практика на ВКС – Решение
№45/08.03.2011г. по гр.д.№ 843/2010г. на ІІ г.о. на ВКС, според което
разпоредбата на чл.90а от ЗН се отнася за всички договори за продажба на наследство
с предмет земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. ЯРС е
посочил, че разбирането на законодателя е, че договорите за продажба на
наследство имат за предмет съвкупност от права
и задължения, придобити по реда на наследяването, но земеделските земи
не са били в наследството и в предмета на договорите, тъй като са били внесени
в стопанството, респ. обобществени и реално собственикът им, респ. неговите
наследници, могат да разполагат с тях едва след възстановяването на земите по
реда на ЗСПЗЗ.
Решението на ЯРС по допускането на делбата в
обжалваната му част - относно определените квоти на съделителите, е валидно и
допустимо, а като краен резултат – правилно. Съображенията са следните:
Съгласно чл.269 ГПК проверката,
която извършва въззивната инстанция за правилността на първоинстанционното
решение, е ограничена от оплакванията в жалбата. При тези установени от закона
рамки на правомощията му, в случая окръжният съд следва да извърши преценка само
за това постановено ли е решението на ЯРС в нарушение на нормата на чл.90а от ЗН, с оглед извършеното от преживялата съпруга на наследодателя разпореждане с
наследство и дали това разпореждане трябва да се отчете при определяне квотата
на въззивника П., съответно квотите и на останалите съделители.
Според разпоредбата на чл.90а от ЗН, продажба на наследство, извършена след одържавяването или включването в
трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на
тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се
възстановява по ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти.
По приложението на чл.90а от ЗН е
налице задължителна съдебна практика на ВКС - Решение № 45/08.03.2011г. по
гр.д.№843/2010г. на ІІ г.о. и Решение №673/ 18.01.2011г. по гр.д.№1645/2009г. на
І г.о., двете постановени по реда на чл.290 ГПК. Със същите е прието, че
нормата на чл.90а от ЗН се отнася за всички договори за продажба на наследство,
включващи в предмета си бивши земеделски земи, които подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ. Посочено е, че за всички земеделски земи, които се
възстановяват по ЗСПЗЗ е без значение обстоятелството, че те фактически не са
били включени в блок на ТКЗС или че собственикът им не е бил член-кооператор и
не ги е внесъл в стопанството, тъй като поради характера им те се считат
обобществени и се връщат в патримониума на наследодателя след възстановяването
им и затова представляват новооткрито наследство. ВКС е приел, че тълкувана във
връзка с изменената редакция на чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ, нормата на чл.90а от ЗН се
прилага за всички земеделски земи, собствеността върху които се възстановява,
независимо дали са били включен в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански
организации.
Съобразно посочената съдебна
практика и като се изходи от това, че двата делбени имота са земеделски земи,
които се считат обобществени и са възстановени по реда на ЗСПЗЗ се налага изводът,
че в случая районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.90а от ЗН като не е зачел действието на
договора за продажба на наследство от
1949г., с който преживялата съпруга на наследодателя Пена Ш. е продала на сина
си П. П. В. наследствените си права от наследството на съпруга си.
Неоснователно е оплакването на
въззивника, че в случая районният съд автоматично е приложил разпоредбата на
чл.90а от ЗН към договора, от който неговият баща П. П. В. черпи права, без съдът
да изследва факта на образуване на ТКЗС в с.Саранско и без да даде указания на
ищците за установяване на този факт, което съставлява процесуално нарушение. Действително,
ако се изходи само от текста на нормата на чл.90 а от ЗН, в нея изрично е посочено, че няма действие за
възстановените земеделски имоти договорът за продажба на наследство, който е
извършен след включването на земите в ТКЗС или други образувани на тях
селскостопански организации. Или критерият, който е използван за определяне
приложното поле на разпоредбата на чл.90а ЗН, е времето на сключване на
договора за продажба на наследство. В случая сключеният от преживялата съпруга
на наследодателя договор за продажба на наследство е от 1949г., т.е. доста след
началото на обобществяването на земеделските земи, което е започнало от
пролетта на 1945г. на основание Наредбата-закон за ТКЗС, приета с Указ №82/18.04.1945г.,
обн. в ДВ бр.95/25.04.1945г. В този смисъл правилен се явява изводът на
районния съд, че процесните земи се считат обобществени към 1949г., поради
което по отношение на договора за продажба на наследство на П.Ш., в чийто
предмет са тези имоти, е приложима разпоредбата на чл.90а ЗН.
В съответствие с принципа на
концентрационното начало в гражданския процес ищците са били длъжни още в
началната фаза на исковото производство пред първата инстанция да формулират
пред съда всички свои твърдения за релевантните факти, да заявят всичките си искания и доводи, както и да
посочат изчерпателно доказателствата, които искат да бъдат събрани. В случая
ищците не са изпълнили тези си задължения - не са обосновали действието на
договора за продажба на наследство от 1949г. с твърдението, че ТКЗС в
с.Саранско е образувано едва през 1950г., нито са представили доказателства за
този факт. За установяване на същия факт указания не е дал и районният съд с
доклада по чл.146 ГПК, но това не е процесуално нарушение, което да води до
отмяна на решението, тъй като не променя крайния решаващ извод за приложението
на чл.90а от ЗН по отношение на договора за продажба на наследство от 1949г.
Изводът остава непроменен, тъй
като и пред настоящата инстанция въззивникът П.П. не установи по надлежния
процесуален ред твърдението си, че обсъжданият договор от 1949г. за продажба на
наследство предхожда образуването на ТКЗС в с.Саранско. С въззивната жалба и до
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция страната не е направила искане за събиране на
нови доказателства. Само като част от приложенията към жалбата му П.П. е описал
документ – копие от досие на МЗ „сведение за състоянието на земеустройството на
ТКЗС с.Саранско”, в което има отразяване, че ТКЗС е учредено на 25.04.1950г.
Дори да се приеме, че поради пропуск,
незнание или друга причина въззивникът не е поискал приобщаването на
документа към доказателствения материал по делото, то същият не може да бъде
ценен във връзка с оплакванията му, тъй като няма характер на официален
документ – липсват данни да е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му
по установените форма и ред (чл.179, ал.1 ГПК). Приложеното копие от досие,
водено в Министерството на земеделието - сведение за състоянието на ТКЗС с.Саранско
няма доказателствената сила на официален документ и поради това, че е
представен в заверен от страната препис по реда на чл.183 ГПК. Въззивникът само
твърди в жалбата, че представеният препис от досието на МЗ е издаден от
Държавен архив-гр.Стара Загора, но липсва заверка от държавния архив съобразно
изискването на чл.179,ал.2 ГПК. Разпоредбата установява правилото, че само
официално заверените преписи или извлечения от официални документи имат същата
доказателствена сила, както и оригиналите. Или не може въз основа на обсъждания
документ да се приеме, че е удостоверено образуването на ТКЗС в с.Саранско през
1950г., т.е. след датата на извършеното от П.Шейтанова разпореждане с
наследствените й права от наследството на общия наследодател П.Шейтанов.
В обобщение следва да се приеме,
че законосъобразен е изводът на районния съд, че по силата на чл.90а от ЗН се
изключва правното действие на извършеното от преживялата съпруга на общия
наследодател разпореждане с договора от 1949г. за продажба на наследство по
отношение на реституираните земеделски имоти, затова тези имоти остават за
наследяване от наследниците на общия наследодател при законните квоти. Като
правилно, решението на ЯРС в обжалваната част - относно квотите на съделителите,
следва да бъде потвърдено.
Съдът не обсъжда оплакванията на
въззиваемия П.Т.П. срещу първоинстанционното решение, тъй като тези оплаквания
не са въведени в предмета на въззивното производство по надлежния процесуален
ред - съделителят не е обжалвал решението на ЯРС по реда и в срока, установен в
чл.259 ГПК, нито се е присъединил към въззивната жалба на П.П.П. съобразно
изискванията на чл.265,ал.1 ГПК.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №234/05.04.2013г. на Ямболски районен съд, постановено по
гр.д.№3681/2011г. в частта, с която са
определени квотите на съделителите в допуснатите до делба земеделски земи,
останали в наследството на общия на страните наследодател П. Вълчев Шейтанов,
б.ж. на с.Саранско.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.