№ 396
гр. гр.Велинград, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210100318 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано е по искова молба на М. М. С.
против Обединено училище „Васил Левски“ с. Кръстава за отмяна на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със
Заповед № 125/18.01.2024г. на Директора на обединено училище „Васил
Левски“ с. Кръстава.
Ищецът твърди, че от 03.05.1999г. е в трудово правоотношение с
обединено училище „Васил Левски“, с. Кръстава, по силата на което заема
длъжността касиер-домакин.
Излага, че до момента няма наложени дисциплинарни наказания. Със
Заповед № 125/18.01.2024г. на Директора на обединено училище „Васил
Левски“ с. Кръстава му било наложено дисциплинарно наказание, на чл. 188
от КТ във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 2 от КТ - „предупреждение за уволнение“.
Заповедта му е била „дадена“ в коридора на училището от Директора Муса
Бирков на 05.03.2024г., а не връчена. В мотивите й, като основание за налагане
на дисциплинарното наказание се сочело преждевременно напускане на
работа, неспазване /неуплътняване/ на работното време в периода, на
08.01.2024г. от 13:30ч. до 17:00ч. на 09.01.2024г. от 14:00ч. до 17:00ч. на
10.01.2024г. от 14:15ч. до 17:00ч. на 11.01.2024г. от 13:50ч. до 17:00ч. на
12.01.2024г. от 14:00ч. до 17:00ч. в ОБУ “Васил Левски“ с. Кръстава, общ.
Велинград, установено след извършени проверки по спазване на трудовата
дисциплина във времевия период от 7:55ч. до 19:00ч. от 08.01.2024г. до
12.01.2024г. на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал,
отразени в КП №22/12.01.2024г.
1
Счита издадената заповед е незаконосъобразна поради неспазване на
материалните и процесуални норми относно издаването й.
Поддържа, че не е извършил действие или бездействие, с които да е
нарушил трудовите си задължения по Кодекса на труда, Правилника за
вътрешния трудов ред, колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение.
Поддържа, че не била спазена процедурата при налагане на
дисциплинарното наказание. Ищецът не бил запознат със съдържанието на
протокола, в който се съдържали констатации за деянието, с което се
вменявало нарушение на трудовата дисциплина. Освен това работодателят не
се бил убедил в истинността на изложените в протокола факти преди да
наложи дисциплинарно наказание, не направил свое проучване, за да събере
достатъчно доказателства и да прецени дали посочения работник или
служител е нарушителят и дали извършеното нарушение може да се
класифицира като нарушение на трудовата дисциплина.
Не бил поканен да даде обяснения преди налагане на дисциплинарното
наказание. Имало единствено „ИСКАНЕ“, за даване на становище, което не
отговаряло на законовите изисквания на КТ. Не му била връчена и заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание.
Заповедта не била подписана, датата не била изписана ръчно, а отразена в
компютърен формат, което сочело на предварително изготвена бланка на
заповедта.
Правната квалификация на нарушението съответно по чл. 187, ал. 1, т.2 от
КТ, не съответствала на описаното в мотивите на заповедта деяние и за него
било неясно, поради какво му е наложено самото наказание.
Наложеното наказание не съответствало на тежестта на нарушението, тъй
като до сега ищецът никога не е бил наказван.
Поради гореизложеното, иска от съда да постанови решение, с което, на
основание чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда, да отмени дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед №
125/18.01.2024г. на Директора на обединено училище „Васил Левски“ с.
Кръстава.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът по иска депозира
отговор, с който оспорва неговата основателност.
Не оспорва, че между страните съществува валидно трудово
правоотношение по сключен трудов договор № 33/03.05.1999г. По силата на
него ищецът бил задължен да спазва установения трудов ред и съответно да
носи дисциплинарна отговорност при неспазването му.
Не оспорва, че със Заповед №125/18.01.2024г. на Директора на обединено
училище „Васил Левски“ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение".
2
Оспорва, че не била спазена процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание и по-конкретно, че работодателят не е връчил, а е дал на ищеца
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, че искането за даване на
обяснения било връчено на служителя заедно със заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, че последният не е запознат с цитирания в
заповедта и в искането за даване на обяснения протокол, а именно протокол
КП-22/12.01.2024г., че наложеното наказание не било съобразено с тежестта
на нарушението, както и че цитираната разпоредба не съответствала на
текстовата част на заповедта, а именно-неспазване/неуплътняване на
работното време.
Счита, че след като ищецът в исковата си молба твърдял, че му е била
„дадена", а не връчена процесната заповед и я е приложил като доказателство
по делото, той се е запознал със същата и съответно е упражнил правото си да
я обжалва.
Излага, че макар искането за даване на обяснения да не било подписано от
ищеца, същото му е било връчено на 16.01.2024г. и сам ищецът вписал датата
в искането по чл.193 от КТ. С него на Мустафа С. бил даден подходящ срок, в
рамките на който той не представил каквито и да е обяснения за отсъствията
си.
Поддържа, че на ищеца било възложено със Заповед №48/09.01.2023г. да
води книга за регистриране на заповедите на директора и класьорите с
оригиналните заповеди по дейността и по трудовите правоотношения,
личните дела на училищния персонал и от естеството на възложените му
функции, е имал достъп до всички процесни документи, включително искане
за даване на обяснение, заповед за налагане на дисциплинарно наказание,
поради което се е запознал с тях.
Несъстоятелно било твърдението на С., че не е бил запознат със
съдържанието на протокол КП-22/12.01.2024г„ цитиран в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание и в искането за даване на обяснения,
тъй като лично го е подписал.
Поддържа, че наказанието съответствало на тежестта на нарушението, тъй
като на ищеца неколкократно били налагани наказания, свързани с нарушение
на трудовата дисциплина, а именно: със Заповед №1299- 105/09.01.2020г. му е
било наложено наказание „забележка", а със Заповед №57/10.12.2021г. му е
било наложено наказание „предупреждение за уволнение".
Счита, че несъответствието между фактическите обстоятелства от състава
на нарушението и правната му квалификация, не обосновават
незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
доколкото от текста на заповедта наказаното лице можело да разбере,
причините, поради които му е наложено наказанието.
След преценка на всички събрани доказателства по делото, оценени в
съвкупност и по отделно, съдът намира за установено от фактическа
страна, следното:
3
На 03.05.1999 г. е сключен трудов договор между М. М. С. и Муса Бирков,
в качеството му на Директор на Основно училище „Васил Левски“ с.
Кръстава, съгласно който С. заемал длъжността „завеждащ АТС“.
Видно от приложената длъжностна характеристика на ищеца, същият е
осъществявал задачи като касиер – домакин, с разностранни задължения.
Със Заповед № 1299-105/09.01.2020 г. на ОУ „Васил Левски“ с . Кръстава
е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на ищеца по делото.
Със Заповед № 57/10.12.2021 г. е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, за неспазване на трудовата дисциплина от
страна на С..
На 12.01.2024 г. е изготвен Констативен протокол № 22 от текуща
проверка по спазване на работното време от педагогическите специалисти и
непедагогическия персонал в училището. Констатирано е
неспазван/неуплътняване на работното време от М. М. С. – на длъжност
касиер – домакин, за периода от 08.01.2024г. от 13:30ч. до 17:00ч. на
09.01.2024г. от 14:00ч. до 17:00ч. на 10.01.2024г. от 14:15ч. до 17:00ч. на
11.01.2024г. от 13:50ч. до 17:00ч. на 12.01.2024г. от 14:00ч. до 17:00ч.
По този повод е изготвено искане с изх. № 125/16.01.2024 г. до М. С. да
даде писмени обяснения. В искането се сочи, че е във връзка с КП
22/12.01.2024 г., и е даден срок до 18.01.2024 г. в 17:00 ч. Сочи се установено
нарушение, а именно: неспазване /неуплътняване/ на работното време в
периода, на 08.01.2024г. от 13:30ч. до 17:00ч. на 09.01.2024г. от 14:00ч. до
17:00ч. на 10.01.2024г. от 14:15ч. до 17:00ч. на 11.01.2024г. от 13:50ч. до
17:00ч. на 12.01.2024г. от 14:00ч. до 17:00ч. Искането не е подписано от
адресата. Има отбелязана единствено дата на връчване, но не и на кого е
връчено.
На 18.01.2024 г. е издадена Заповед № 125, с която на основание чл. 188 от
КТ, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 2 от КТ е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ на М. М. С. с ЕГН ********** за следното
нарушение „преждевременно напускане на работа, неспазване
/неуплътняване/ на работното време в периода, на 08.01.2024г. от 13:30ч. до
17:00ч. на 09.01.2024г. от 14:00ч. до 17:00ч. на 10.01.2024г. от 14:15ч. до
17:00ч. на 11.01.2024г. от 13:50ч. до 17:00ч. на 12.01.2024г. от 14:00ч. до
17:00ч.“
От приетата по делото Съдебно-техническа експертиза № 5956/29.08.2024
г. се установява, че има данни за периода на нарушението да е работено, тъй
като има налични файлове по досиетата на определени работници и
служители в училището. Същият, обаче, установява, че тези данни не сочат
нито авторът на извършените действия в програмата, нито времето – тъй като
същите могат с промяна на часовника и датата на устройството да се отразят
върху времето на записване на файловете.
4
От правна страна съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити
нарушава правото на защита срещу налагането на наказанието
„предупреждение за уволнение” на служителя, а от друга страна прави
невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание,
която следва да извърши съдът. Съдът следва служебно да следи за наличието
на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ.
Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното
индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на
извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е
извършено, както и времето на извършването му.
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ на ищеца, не
отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. Видно е от
съдържанието на заповедта, че нарушението не е индивидуализирано
достатъчно ясно и подробно – при описание на фактическите признаци са
посочени алтернативни форми на деяние, извършено от ищеца:
Преждевременно напускане на работа, неспазване/неуплътняване на
работното време. Така очертана рамката на нарушението не е достатъчно
ясна, като двете форми са в противоречие една с друга. Не може да се
установи за кое свое нарушение е наказан С. – за неспазване на работното
време, поради преждевременно напускане на работното място или за това, че
въпреки, че е бил на работното си място не е уплътнил работното време.
Съобразно чл. 195, ал. 1 КТ работодателят е посочил законовия текст, под
който счита, че се подвеждат описаните нарушения – чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ, но
констатираното несъответствие между описаното нарушение и правната му
квалификация само по себе си не води до незаконност на наказанието, а е от
значение за това дали визираното деяние принципно представлява нарушение
на трудовата дисциплина, обосноваващо налагане на дисциплинарно
наказание – правната квалификация на описаното дисциплинарно нарушение
се определя от съда, което в случая е 187, ал. 1, т. 1 от КТ.
Обжалваната заповед е незаконна на още едно основание. Видно е от
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, че законът поставя акцент на задължението
на носителя на дисциплинарна власт за реално предварително изслушване или
приемане на писмени обяснения от работника или служителя. Целта на
предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е
работникът или служителят да има възможност да изложи пред работодателя
своята защитна позиция по твърдените дисциплинарни нарушения. За да
изпълни това свое задължение работодателят следва да изслуша работника
5
или служителя или да приеме писмените му обяснения за конкретно посочено
нарушение /двете форми на изслушване са равностойни по правното си
значение, от преценката на работодателя зависи коя от тях да избере/, като
поканата следва да достигне до знанието на адресата, за да породи
последиците на чл. 193, ал. 1 КТ.
Достатъчно за изпълнение на изискванията на чл. 193 КТ е преди налагане
на наказанието работодателят да поиска обяснения от работника или
служителя за действия или бездействия, които счита за нарушения на
трудовите задължения. Доказателствената тежест за изпълнение на това
задължение лежи върху работодателя. Съдът намира, че в конкретния случай
ответникът не успя да докаже, че своевременно е поискал обяснения от
работника. По делото е представен препис от Искане от работодателя до
работника за даване на становище. Това искане е изготвено на 16.01.2024 г.,
като с предварително написан текст за крайна дата на даване на обяснения /без
значение на момента на връчване/ е посочена датата 18.01.2024 г. – 17:00 ч.
Видно от соченото искане същото не е подписано от ищеца С.. Не са
представени доказателства и за връчване при отказ, с удостоверяване на този
факт от свидетели; връчена обратна разписка или друг начин, който да
установи това.
Относно съмненията на ответника за начина, по който С. се е сдобил с
документите, за които твърди, че никога не са му връчвани, съдът намира, че с
оглед на служебната му характеристика и това, че все още продължава да
изпълнява определени функции в ответното училище, за него е съществувала
възможност да се сдобие с тях по повод на изпълнение на служебните му
задължения. Той е имал пряк достъп до документацията по своето досие.
Поради горните изводи и на основание чл. 193, ал. 2 от КТ съдът следва
да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
За пълнота /без да се навлиза в подробности/ следва да се посочи, че
оспорваната заповед трябва да се отмени на още едно основание. В
настоящото производство в тежест на работодателя е да докаже, че
действително работникът е извършил твърдените нарушения на трудовата
дисциплина. В настоящото дело не бяха ангажирани никакви доказателства, в
подкрепа на това твърдение, заради което съдът е длъжен да приеме, че
фактите не са доказани. Напротив, от приетото по делото заключение е видно,
че има извършвана дейност, от неговия кръг на задължения. Свидетеля С.а
установява,че през сочения период ищецът е бил на работното си място.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да плати на ищеца сторените от него разноски. Такива са само
платеният адвокатски хонорар в размер на 910 лв., за които се сочи, че са
дадени в брой.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС Велинград сумите
от 30 лв. държавна такса за неоценяемия иск, както и разноски за хонорар на
6
вещо лице в размер на 400,00 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 125/18.01.2024 г. на Директора на обединено
училище „Васил Левски”, с която на М. М. С. с ЕГН **********, с адрес: с.
Кръстава е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение” .
ОСЪЖДА Обединено училище „Васил Левски”, с. Кръстава, Община
Велинград, представлявано от директора Муса Бирков да плати на М. М. С. с
ЕГН **********, с адрес: с. Кръстава, ул. „Чала” № 1 сумата от 910 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Обединено училище „Васил Левски”, с. Кръстава, Община
Велинград, представлявано от директора Муса Бирков да плати на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Велинград сумата от 30 лв. – държавна такса,
както и сумата от 400 лв. платено възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7