Определение по дело №60513/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 44887
Дата: 14 декември 2023 г. (в сила от 14 декември 2023 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20231110160513
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44887
гр. София, 14.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110160513 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „ФИРМА“ ООД, ЕИК 11111111111, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу С. С. М., ЕГН **********, гражданин на
Република България, с адрес: АДРЕС, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения
с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.01.2024 г. от
11.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба от „ФИРМА“ ООД, ЕИК
11111111111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу С. С. М., ЕГН
**********, гражданин на Република България, с адрес: АДРЕС, с искане съдът да
признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 7170 лева, получена без
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК /04.08.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №44104/2023 г. на СРС, 46 състав.
Твърди се, че „ФИРМА“ ООД чрез управителя си и единствен законен представител на
Дружеството по това време НЛТ, е предал на ответника на 14.06.2022 сумата от 7170 лв.,
като получаването на сумата от ответника е удостоверено с разписка, подписана лично от
него.
Сочи се, че като основание за предадената и получена сума в разписката е посочено
1
„плащане за наем по време на строителство, съгласно постигнатите в горепосочения договор
условия между страните“. В разписката ответникът е посочен като „учредител на право на
строеж върху собствен недвижим имот съгласно предварителен договор за учредяване на
право на строеж срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея,подписан между
настоящите страни на 03.04.2022 г.“. Поддържа се, че такъв договор действително е
съществувал между страните, но в него не съществува клауза, по силата на която ищецът да
дължи такава сума на ответника. Твърди се, че такъв наем практически не е бил необходим,
защото ответникът е имал жилище на същия адрес, което не е следвало да бъде премахнато
за целите на строежа и той е могъл да продължи да живее в него
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, като с постъпилия отговор исковете
се оспорват като недопустими, евентуално неоснователни.
Сочи се, че в заповедта за изпълнение е записано, че претендираното задължение е
дадено без основание, а в исковата молба се въвеждат нови обстоятелства относно това, че
дадената сума от 7170 лева е дадена при неосъществено или отпаднало основание. Изложени
са твърдения, че Заповед № 23424 за изпълнение по чл.410 от ГПК следва да бъде
обезсилена и поради това, че е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон
за вземане, което не е изискуемо и очевидно несъществуващо.
Оспорва се процесната сума да е дадена без основание. Поддържа се, че видимо от
самата разписка, че в нея е посочено конкретно основание: плащане за наем по време на
строителство. и правното основание може да се извлече от договора и от съдържанието на
самата разписка.
Твърди се, че между ищцовото дружество от една страна и ответника, ММ РЙ и Л Й-от
друга страна е сключен предварителен договор на 03.04.2022 г. Тъй като след сключването
му ищцовото дружество не изпълнява задълженията си по договора и не изготвя работен
технически проект за бъдещата жилищна сграда, ответникът изисква от представителите на
строителното дружество да дадат гаранция. Затова е постигната допълнителна устна
уговорка за даването на сума, която най-вече да обезпечи неговото изпълнение. В
изпълнение на уговорката на всеки съсобственик на имота са платени на два пъти суми на
ръка по настояване на строителното дружество с цел да се избегне плащането им по банков
път. Затова и основанието формално е посочено от самото ищцово дружество като наем.
Сочи се, че е налице и разписка за друга сума-7500 лева, получена на 25.05.2022 г.,
която се претендира отделно от ищеца в друго производство/ ч.гр.д. № 44103 / 2023 г./
Прави се извод, че сумата от 7170 лева е дадена на основание допълнителна уговорка
между страните от 14.06.2022 г. във връзка със сключения процесен предварителен договор
за даване на гаранция за поемане на договорна отговорност от страна на ищеца по
изпълнение на задълженията на ищцовото дружество по горецитирания предварителен
2
договор. Поддържа се, че неточното посочване на основанието в разписката, изготвена
именно от законните представители на ищцовото дружество е било с цел да заобиколят
закона и да избегнат носенето на отговорност при нанасянето на имуществени и
неимуществени вреди на ответника.
Твърди се, че ответника и останалите съсобственици отправят нотариална покана на
29.11.2022 г. до ищцовото дружество, с която развалят сключения на 03.04.2022 г.
Предварителен договор. Същата е връчена на 23.12.2022 г. Обстоятелството, че договорът е
развален не се оспорва в исковата молба. Сочи се, че именно поради развалянето на
договора поради виновно неизпълнение на задълженията на „ФИРМА” ООД, сумата от 7170
лева, представляваща гаранция, не подлежи на връщане.
Прави се възражение за прихващане на претендираната сума с част от дължимите
на ответника суми за неустойки в общ размер от 19558 лева- левовата равностойност на
1/4 от 40 000 евро. Сочи се, че неустойките се дължат от ищцовото дружество на ответника
на основание чл.24, ал.2 и чл.28, ал.2, вр. чл.23, ал.3 от процесния предварителен договор от
03.04.2022 г. Съгласно тези разпоредби при разваляне на договора от страна на
учредителите, всеки един от тях самостоятелно може да претендира и дължимата му
неустойка по чл.28, ал.2 от същия договор или съгласно другите му разпоредби. На
основание чл.28, ал.2, вр. с чл.23, ал.3 в случая се дължи неустойка в размер на 1/4 от 10000
/десет хиляди/ евро. В чл.24, ал.2 от процесния договор е посочено, че предприемачът -
инвеститор (ищцовото дружество) дължи неустойка в общ размер на 30000 евро на
учредителите, когато договорът е развален поради това, че предприемачът-инвеститор
“ФИРМА” ООД е станал причина за осуетяване сключването на окончателния договор.
Поддържа се, че в случая ищцовото дружество е станало причина за развалянето на
договора и съответно за осуетяването сключването на окончателен договор, тъй като не е
изпълнило задълженията си по предварителния договор.
Иска се да бъде задължен ищеца да представи в оригинал Разписка от 25.05.2022 г. за
получена сума в размер на 7500 лева.
Иска се да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, които да дадат
сведения относно следните обстоятелства: дадена ли е сума в размер на 7170 лева от
представител на ищцовото дружество на С. М., при какви обстоятелства и на какво
основание.

По допустимостта: В разпоредбата на чл. 55 ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически
състава. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание.
Според втория подлежи на връщане даденото с оглед бъдещо основание, което не е могло да
бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е
отпаднало с обратна сила. /Решение № 276 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 4663 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира
връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено
3
даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил дадената му
сума. Доколкото обаче в процесния случай ищецът изрично е посочил в заявлението по чл.
410 ГПК, че сумата се претендира като дадена без основание и с оглед необходимостта от
пълен идентитет на петитума на исковата молба с посочено в заповедта за изпълнение ,
следва да му бъде указано да заявили дали в условията на евентуалност предявява
осъдителен иск за връщането на сумата на неосъществено или отпаднало основание.
Мотивиран от горното съдът:
УКАЗВА на ищеца до о.с.з. да заяви дали в условията на евентуалност предявява
осъдителен иск за връщането на сумата на неосъществено или отпаднало основание

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл.55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла на чл.
154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както
следва:
-Ищецът следва да установи, че процесната сума /7170 лв./ е предадена на ответника.
-В тежест на ищеца е да установи, че полученото от него имущественото благо не е
лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместването на
благата, което му дава право да задържи полученото.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ при условията на евентуалност компенсаторното
възражения за прихващане на ответника.
Правната квалификация на възражението, с което се иска прихващане между
претенцията на ищеца в размер на 7170 лева и претенцията на ответника за неустойка в
размер на 19558 лева, до размера на по-малкото е чл. 92 от ЗЗД
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както
следва:
В тежест на ответника е да установи възникване на вземане срещу ищеца за
заплащане на претендираната парична сума/18558 лева/ за неустойка на соченото основание
– че предприемачът-инвеститор “ФИРМА” ООД е станал причина за осуетяване
сключването на окончателния договор/чл. 24, ал. 2/ и че предприемачът-инвеститор е
изпаднал в забава по някое от задълженията си, предвидени в чл. 14 и 16 от договора/чл. 28,
ал. 2/.
В тежест на ищеца е да установи настъпили правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства като
4
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в о.с.з. да представи на основание чл. 183 ГПК в оригинал
разписка от 14.06.2022 за сумата от 7170 лв.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ответника/при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК/, като УКАЗВА на ответника да осигури
присъствието на всички свидетели за съдебното заседание, което ще е краен срок за
събиране на гласни доказателства. УКАЗВА на ответника, че свидетелски показания са
недопустими за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква
писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв.,
установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е
участвала, както и за тяхното изменение или отмяна. Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3
ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно
отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. Когато страните спорят за
значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки,
свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е
сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните - Решение № 546 от
23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.; Решение № 524 от 28.12.2011 г. по
гр. д. № 167/2011 г. на ВКС, ГК, І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, Решение №
192/13 от 23.01.2014 г. по т. д. № 542/12 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 41/30.07.2013 г. по
гр. д. № 312/12 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.).
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на
влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на
спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца да се
връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5