Р Е Ш Е Н И Е
№108 07.08.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на седми юли две
хиляди двадесет и трета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Ивалина Станкова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 87 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел първи от Глава
десета от АПК, във връзка с чл.40 от ЗДОИ.
Образувано по жалба на Д.Д.К., ЕГН-********** ***
против частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по
подадено Заявление №95-00-53/27.03.2023г., обективиран в Писмо № 95-00-52/23/05.04.2023г.
на Директор на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието.
В жалбата като основание от изложените доводи се
извежда неправилно приложение на материалния закон. Излага се становище, че с
оспореното писмо не се дават отговори на всички конкретно поставени от К.
въпроси по подаденото от него заявление, като формално се отговаря, че исканата
информация“…се съдържа в разпоредбите на Глава четиринадесета от ЗСВ и
Наредба№1/01.02.2019г. за придобиване на юридическа правоспособност . Моли се
обективирания в Писмо № 95-00-52/05.04.2023г на Директора на Дирекция „Правни
дейности“ в Министерство на правосъдието частичен отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация да бъде отменен като незаконосъобразен и Министъра
на правосъдието да бъде задължен да предостави достъп до исканата от
оспорващия с подаденото от него заявление обществена информация. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и изразява
становище за поддържане на жалбата. Навежда че с Писмо № 95-00-52/05.04.2023г. не
е получил конкретни отговори на поставените от него въпроси с подаденото от
него заявление. Моли жалбата му да бъде уважена.
Ответникът по оспорването – Директор на Дирекция
„Правни дейности“ в Министерство на правосъдието в съдебно заседание се явява лично
от директора - П.Р., който счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че
поддържа изцяло представеното по делото
Писмено становище с вх.№ 1193/27.06.2023г. В последното се излага становище за
недопустимост и за неоснователност на жалбата. Излагат се подробни доводи,
обосноваващи че така поставените от заявителя въпроси не касаят информация,
която да носи белезите на обществена такава по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Моли
се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв., определено съобразно Наредба
за заплащането на правната помощ, като за целта се представя списък на разноските.
С Определение № 251/22.06.2023г. по настоящото дело,
съдът е приел жалбата като допустима.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.03.2023г. Д.Д.К. е подал
до Министъра на правосъдието Заявление за достъп до обществена информация с
рег.№95-00-52/27.03.2023г. С посоченото заявление К. на основание ЗДОИ е поискал да му бъде предоставен достъп
до следната информация:с първи пункт от Заявлението „…по какъв начин е гарантирана
формата протокола по чл.300, ал.4 от ЗСВ да отговаря на чл. 59 АПК - да е
мотивиран, да са налице фактическите и правните основания за издаване на акта,
разпоредителната част, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва и
пр.?...“; с втори пункт от Заявлението
„…Налице ли са досега - в последните 8 процедури по провеждане на изпитите за
придобиване на юридическа правоспособност-немотивирани крайни актове и такива
без задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, т.е. нищожни актове?...“; с трети
пункт от Заявлението „…По какъв начин министерството на правосъдието следи за
съответствие на финалния протокол със императивните изисквания на
административните закони?...“; с четвърти пункт от Заявлението „….В случай, че
при изпитите за юридическа правоспособност са налице нищожни крайни актове
поради противоречие с императивните изисквания на чл. 59 АПК и неспазване на
установената от закона форма, какви са действията, които министерство на
правосъдието смята да предприеме за минимизиране на щетите от това?..“.; по
пети пункт от Заявлението „…Осигурено ли са обучение или насоки на лицата,
отговорни за провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност, как да
осигурят спазването на чл. 59 АПК и други административни закони? Ако е така,
моля да ми бъдат предоставени тези материали?...“.
Във връзка с така подаденото
Заявление с писмо изх. №95-00-52#1/27.03.2023г. Директорът на Дирекция „Правни
дейности“ в Министерство на правосъдието, П.Р. е поискала от Директора на
Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ /ВСВ/ в МП да представи в
6-дневен срок писмен отговор за предоставяне или мотивиран отказ за
предоставяне на исканата информация на Дирекция „Правни дейности“ като при положително становище да се
представят копия на документите, които следва да бъдат представени на
заявителя.
С писмо с рег. №95-00-52#2/30.03.2023г.
Директорът на Дирекция „ВСВ“ в МП е отговорил на Директора на Дирекция „Правни
дейности“ в МП. В отговора са изложени подробни доводи, обосноваващи, че
Комисията по чл.299, ал.3 от ЗСВ не е административен орган и решенията й,
обективирани в крайния акт за вписване на резултатите от проведения изпит, а
именно протокола по чл. 300, ал. 4 ЗСВ, не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Изложено е и становище, че в
случая не е налице властническо изявление на държавен орган при осъществяване
на изпълнителна власт и същото не засяга и не застрашава законни интереси на
кандидатите.
На 05.04.2023г. Директорът на Дирекция „Правни
дейности“ в МП- П.Р., е издал Писмо № 95-00-52/23/05.04.2023г. С посоченото
писмо на подаденото от К. Заявление за
достъп до обществена информация с рег. №95-00-52/27.03.2023г е даден отговор, че „.. че исканата от него
информация се съдържа в разпоредбите на Глава четиринадесета от Закона за
съдебната власт и Наредба № 1 от 01.02.2019 г. за придобиване на юридическа
правоспособност като са изброени държавните вестници с които са били
обнародвани приемането, изменението и допълването на посочените нормативни
актове.
Посоченото
Писмо е съобщено на К. на 05.04.2023г по ел.път, чрез ССЕВ. Жалбата на К. срещу
същото Писмо № 95-00-52/23/05.04.2023г. е подадена до Административен съд
–Търговище на 19.04.2023г, чрез органа издал акта, по ел.път чрез ССЕВ.
От представената по делото Заповед
№ЛС-04-385/08.08.2022г. на Министъра на правосъдието по делото се установява,
че на Директора на Дирекция „Правни дейности“ са делегирани от Министъра на
правосъдието правомощия да издава решения за предоставяне или отказ на достъп
до обществена информация по ЗДОИ. От представената по делото Заповед №
ЧР-01-414/02.12.2022г. на Министъра на правосъдието по делото се установява, че
считано от 05.12.2022г. П.Р. заема длъжността Директора на Дирекция „Правни дейности“ в МП.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени
доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима по следните
съображения:
Жалбата е подадена в срок, срещу
акт, издаден от задължен субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ.
Само актът, с който органът уведомява, че не разполага с исканата информация,
но има данни за нейното местонахождение и уведомява затова заявителя, както и
актът, с който органът уведомява заявителя, че не разполага с исканата
информация и няма данни за нейното местонахождение не подлежат на оспорване по
АПК. Всяко друго произнасяне, при което не е удовлетворено искането за
предоставяне на достъп до обществена информация, представлява изричен отказ. В
тази насока Решение №7972/13.06.2018г.
по ад.д.№1396/2017г. на ВАС. Предвид изложеното и с оглед на това, че самият
орган е разгледал заявлението на К. по същество и с Писмо № 95-00-52/23/05.04.2023г.
е
отговорил, че исканата от него информация се съдържа в съответни актове на
органи, следва че органът е приел, че исканата информация от К. е обществена,
по вид официална. Последното определя и рамката на преценката по делото -
относно това дали исканата информация носи белезите на обществена, като такава
по съществото на спора.
Жалбата
е подадена от надлежна страна- подател на заявлението. Актът подлежи на
съдебен контрол, съгласно чл.40, ал.2 от ЗДОИ. С актът не се дават конкретни
отговори на поставените от заявлението на оспорващия въпроси, с което съдът
приема, че по отношение на оспорващия е налице правен интерес.
По съществото на жалбата, съдът намира следното.
Министърът на правосъдието като
държавен орган е задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Налице е надлежно
оправомощаване от последния с издадената
от него Заповед №ЛС-04-385/08.08.2022г.
за Директора на Дирекция „Правни
дейности“ в МП като орган, последният да издава решения за предоставяне или
отказ на достъп до обществена информация по ЗДОИ. По делото се доказа, че към
деня на издаване на Писмо №
95-00-53/05.04.2023г лицето П.Р. заема длъжността и осъществява функциите на органа - Директор на Дирекция „Правни
дейности“ в МП. По изложените съображения, съдът приема Писмо №
95-00-52/23/05.04.2023г. за издадено от
материално и времево компетентен орган, при условията на делегация.
По отношение на съответствието
на Писмо № 95-00-52/23/05.04.2023г. с
материалния и процесуалния закон, съдът намира следното:
С така поставените по всички
пунктове на Заявлението въпроси заявителят К. не търси конкретна информация, а
иска от органа изразяване на становище по преценка дали протоколът по чл.300,
ал.4 от ЗСВ на Комисията по чл.299 от ЗСВ, отговаря на изискванията на чл.59 от АПК, както и преценка за наличие на немотивирани актове на същата Комисия,
поради липса на реквизити, в т.ч. и преценка за нищожност на актове и в тази
връзка какви са действията на органа за ограничаване на тези щети и същите
включват ли обучение на лицата, отговорни за провеждането на изпитите. Видно от
съдържанието на така поставените всички въпроси, К. изисква становище на органа по правни
въпроси, които не са от компетентността на Министъра на правосъдието.
Преценката дали издаден от съответен орган акт, в т.ч означен и като протокол,
носи белезите на административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, както и дали
този акт отговаря на изискванията за форма и съдържания по чл.59 от АПК, както
и правната преценка, съставлява ли същият нищожен или незаконосъобразен акт е
единствено в правомощията на съда. Даването на правни становища по спазването на съответни нормативни изисквания
и в тази връзка становища по самооценка на органа за издадени от него незаконосъобразни/нищожни
актове не представлява информация, създавана или съхранявана от органа във
връзка с неговата дейност и в тази насока не съставлява обществена информация
по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. В тази насока Решение №13262/31.10.2018г. по
ад.д.№4714/2017г. на ВАС. По изложените съображения съдът приема, че по
отношение на исканата информация по всички пунктове по заявлението на
оспорващия К. не са налице материалните предпоставки по чл.2, ал.1 и чл.11 от
ЗДОИ за квалифицирането и като обществена и Министърът на правосъдието като
субект по чл.3 ал.1 от ЗДОИ не е имал задължението за нейното предоставяне. По
изложените съображения, съдът намира оспорването по жалбата на К. срещу Писмо №
95-00-52/23/05.04.2023г. за изцяло неоснователно и следва същото като такова да бъде отхвърлено.
При така постановения правен
резултат, следва искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК, чл.78, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.144 от АПК да бъде уважено. Следва оспорващия Д.Д.К. да бъде
осъден да заплати на МП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, определени в минималния размер съгласно чл. 37 ЗПП към НЗПП, чл. 24
изр.първо от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от всичко гореизложено и
на основание чл.172, ал.2, от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло оспорването по
жалбата на Д.Д.К.,
ЕГН-********** *** против частичен отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация по подадено Заявление №95-00-53/27.03.2023г., обективиран
в Писмо № 95-00-52/23/05.04.2023г. на Директора на Дирекция „Правни дейности“ в
Министерство на правосъдието.
ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН-********** *** да
заплати на Министерство на правосъдието на Република България сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението не
подлежи на обжалване, съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Председател: