Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр. Провадия, 30.11.2015 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, трети
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и
петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА
при
участието на секретаря И.В., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 665 по описа на ПРС за 2013 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е конститувинен иск с правно
основание чл.34 от ЗС от ищеца «Росвик» ЕООД
против «Златен шанс» ООД, ЕТ «Д. – Й. Т.», Д.П.Д., К.В.Б., Т.В.Б., А.Г.К. и Г.С. Х. за допускане и извършване на
делба на следния съсобствен между страните недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв. м., състалвяващо ПИ
№641 в кв. 20б по плана на града, при граници на дворното място: от три страни
улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, за който имот са
отредени УПИ VI – 641 с площ от 600 кв. м., УПИ XV – 641 включени 400 кв.м.,
УПИ XIV - 641 с включени
400 кв.м., УПИ XIV – 641 с включени 820 кв.м., УПИ XII – 641 с включени 350 кв.
м. и УПИ XIII – 641 с включени 1170 кв. м., ведно с построените в УПИ VI – 641
сграда със застроена площ от 214 кв. м., сграда със застроена площ от 99 кв.м.,
сграда със застроена площ от 62 кв. м. и сграда със застроена площ от 20 кв.м.,
както и ведно с построената в УПИ XIII – 641 сграда със застроена площ от 1150
кв.м., построените в УПИ XIV – 641 сграда със застроена площ от 340 кв.м. и
сграда със застроена площ от 42 кв.м. и построените в УПИ XV – 641 сграда с РЗП
от 214 кв.м. и сграда със застроена площ от 45 кв.м., при посочените в молбата
квоти за всеки от съделителите.
В исковата молба
ищцовото дружество излага, че е придобило 20% ид. части от процесния имот по
силата на постановление за възлагане от 11.12.2012 г. и тъй като ответниците са
били съсобственици на процесния имот и построените в него сгради на друго
основание – договори за дарение, завещание и наследяване по закон, то между
страните е възникнала съсобственост, която не са в състояние да поделят
доброволно. Твърди се, че делбеният имот е бил собственост на Акционерно
дружество „Лен“ и към момента на прекратяване на дружеството акционери в него
са били С. Т. А.
и С. Г. Д., притежаващи по 40% от капитала и С. В. Д., притежаващ 20 % от
капитала на дружеството. Твърди, се че процесният имот е отчужден по силата на
Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия и е възстановен на наследниците на Акционерно
дружество „Лен“ по силата на чл. 2 от ЗВСОНИ. След възстановяването
наследниците са се разпоредили със своите идеални части и по този начин е възникнала
съсобствеността между сочените като съделители в молбата и ищцовото дружество,
при посочените квоти. Твърди се, че ответниците К.В.Б. и Т.В.Б. са се сдобили с
констативен нотариален акт за собственост по давност и наследство на част от
процесния имот, обособен в УПИ XII – 641 с площ от 350 кв.м., ведно с
построената в него жилищна сграда, без да са били налице основанията за това,
поради което се моли документът за собственост да бъде отменен, на основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от част от ответниците по иска като съделителите
А.Г.К. и Д.П.Д. молят предявената молба за делба да бъде уважена като бъде
отменен констативния нотариален акт, с който ответниците К.Б. и Т.Б. се
легитимират като изключителни собственици на част от делбения имот. Ответникът К.Б.
изразява становище делбата да бъде допусната по отношение на частите от
процесния имот, за който последният не претендира да е изключителен собственик
заедно със съделителката Т.Б. и изразява становище за недопустимост на делбата
по отношение на УПИ УПИ XII – 641 с площ от 350 кв.м., ведно с построената в
него жилищна сграда.
Ответниците «Златен шанс» ООД, ЕТ «Д. – Й. Т.», Т.В.Б. и Г.С. Х.
не изразяват становище по допустимостта и основателността
на предявения иск.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетите по делот писмени
доказателства: постановление
за възлагане на недвижим имот от 11.12.2012 г.; скица № 348/18.07.2012 г.; НА №
16, том V, рег. 3023, н. д. № 763/15.07.2005 г. на нотариус Илко Кънев, с район
на действие – ПРС; НА № 86, том V, рег. 3234, н. д. № 830/29.07.2005 г. на
нотариус Илко Кънев, с район на действие – ПРС; НА № 31, том ІІІ, рег. 2003, н.
д. № 395/14.06.2004 г. на нотариус Илко Кънев, с район на действие – ПРС; НА №
184, том ІІІ, рег. 2455, н. д. № 533/19.07.2004 г. на нотариус Илко Кънев, с
район на действие – ПРС; НА № 137, том Х, рег. 6091, н. д. № 1822/29.02.2005 г.
на нотариус Илко Кънев, с район на действие – ПРС; НА № 43, том ІІ, рег. 1400,
н. д. № 224/27.04.2004 г. на нотариус Илко Кънев, с район на действие – ПРС; НА
№ 30, том ІІІ, рег. 2001, н. д. № 394/14.06.2004 г. на нотариус Илко Кънев, с
район на действие – ПРС; НА № 136, том Х, рег. 6090, н. д. № 1821/29.12.2005 г.
на нотариус Илко Кънев, с район на действие – ПРС; НА № 95, том І, рег. 678, н.
д. № 429/02.03.1999 г. на нотариус Илко Кънев, с район на действие – ПРС; НА №
7, том І, рег. 54, н. д. № 4/25.01.1934 г. на Провадийски мирови съдия; НА №
41, том І, рег. 184, н. д. № 34/23.02.1934 г. на Провадийски мирови съдия; НА №
177, том І, рег. 461, н. д. № 136/31.03.1934 г. на Провадийски мирови съдия; НА
№ 50, том ІІ, н. д. № 884/03.08.1934 г. на Провадийски мирови съдия; НА № 52,
том ІІ, рег. 839, н. д. № 178/01.10.1935 г. на Провадийски околийски съдия; НА
№ 162, том І, рег. 565, н. д. № 127/04.05.1936 г. на Провадийски околийски
съдия; НА № 187, том І, рег. 655, н. д. № 143/26.05.1936 г. на Провадийски
околийски съдия; НА № 35, том VІІІ, рег. 6367, н. д. № 1147/19.12.2006 г. на
нотариус Зоя Аврамова, с район на действие – ПРС; НА № 141, том VІ, рег. 5952,
н. д. № 659/22.12.2000 г. на нотариус Илко Кънев, с район на действие – ПРС; НА
№ 67, том І, рег. 484, н. д. № 63/25.02.2004 г. на нотариус Илко Кънев, с район
на действие – ПРС; НА № 49, том І, рег. 371, н. д. № 47/11.02.2004 г. на
нотариус Илко Кънев, с район на действие – ПРС; НА № 182, том І, рег. 1808, н.
д. № 182/28.12.1998 г. на нотариус Ал. Ганчев, с район на действие – ВРС; НА №
183, том І, рег. 1809, н. д. № 183/28.12.1998 г. на нотариус Ал. Ганчев, с
район на действие – ВРС; НА № 174, том ІV, рег. 4040, н. д. № 555/22.10.2001 г.
на нотариус Илко Кънев, с район на действие – ПРС; справка към АДС № 491 от
31.07.1996 г.; саморъчно завещание от 11.03.1992 г. от К. К. Х.а; скица № 10 от
18.01.2004 г.; справка № 389 от 28.04.2006 г. на Община Провадия и скица;
списък на акционерите на ДТФ „Лен“ Провадия от 09.08.1948 г.; списък на
акционерите на ДТФ „Лен“ Провадия от 15.05.1992 г.; скица № 346/18.06.2013 г.;
удостоверение за актуално състояние на „Росвик“ ЕООД; удостоверение за актуално
състояние на „ЗЛАТЕН ШАНС 2004“ ООД; удостоверение
за актуално състояние на ЕТ "Д. - Й. Т."; удостоверение
за актуално състояние на ЕТ „Силвия-27- Д.Д.“; опис на имущество на
национализирана фабрика „Лен“ Провадия; протокол от 22.02.1993 г.; писмо до
„Протекс“ ЕООД Провадия; писмо от 06.08.1970 г.; списък на земите към ДИП „Г. Д.“
към 01.01.1970 г.; списък на държавните имоти към ДИП „Г. Д.“; акт № 491 за
държавна собственост от 31.07.1970 г.; писмо до Областна администрация Варна от
22.06.1998 г.; писмо от 15.09.1998 .; удостоверение за наследници № 1291 от
12.04.2006 г. на Община София, Лозенец; удостоверение за наследници № 432 от
17.09.1998 г. на Община Провадия; удостоверение за наследници № ІІІ-2398 от
13.11.1997 г. на Община Варна, район „Младост“; удостоверение за наследници №
103 от 26.04.2006 г. на Община Провадия;
скица от 18.06.2013 г.; скица № 348 от 18.07.2012 г.; договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 13.04.1996 г.; удостоверение № 5814 от 25.07.1972 г. на Община Провадия;
удостоверение от 29.11.2006 г. на Областна администрация Варна; оригинал на
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.04.1996 г., съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Процесните имоти са били собственост на Акционерно
дружество „Лен”, съгласно представените по делото НА № 7, том І, рег. 54, н. д.
№ 4/25.01.1934 г. на Провадийски мирови съдия; НА № 41, том І, рег. 184, н. д.
№ 34/23.02.1934 г. на Провадийски мирови съдия; НА № 177, том І, рег. 461, н.
д. № 136/31.03.1934 г. на Провадийски мирови съдия; НА № 50, том ІІ, н. д. №
884/03.08.1934 г. на Провадийски мирови съдия; НА № 52, том ІІ, рег. 839, н. д.
№ 178/01.10.1935 г. на Провадийски околийски съдия; НА № 162, том І, рег. 565,
н. д. № 127/04.05.1936 г. на Провадийски околийски съдия; НА № 187, том І, рег.
655, н. д. № 143/26.05.1936 г. на Провадийски околийски съдия. С НА № 52, том
ІІ, рег. 839, н. д. № 178/01.10.1935 г. на Провадийски околийски съдия
дружеството е придобило 2/3 ид. части от имот, находящ се гр. *********** кв. 11, парцел XVI с площ от 254,80
кв.м. като прехвърлителите от своя страна са били собственици на процесния имот
заедно с лицето Б.
Д. Г., видно от приетия по делото НА № 46,
том III от 30.09.1933
г.
Процесните имоти са били отчуждени
по реда на национализационните закони като към момента на отчуждаването им
акционери в дружеството са били С. Г. Д. с 40% участие в капитала на
дружеството, С. Т. А. с 40 % участие и С. В. Д. с 20 %
участие. В имуществото на Акционерно дружество „Лен” са се включвали процесните
недвижими имоти, съгласно представените по делото опис на имуществото на
национализирана фабрика „Лен” – Провадия, собственост на бившето акционерно
дружество „Лен” – Провадия (лист 56 от делото) и акт за държавна собственост №
491 от 31.07.1970 г. (лист 63 от делото).
След смъртта си акционерите са
оставали следните законни наследници, съгласно представените по делото
удостоверения за наследници: С. Т. А. е оставил за
наследници съпругата си К. Б. Т., починала на 28.08.1984 г.,
двамата си сина А. С. Т. и В. С. Т. и дъщеря си С. С. Т. – М.; С. Г. Д. е оставил за
наследници съпругата си А. Г. Д.а, починала
на 06.11.1982 г., дъщеря си В. С.а И. и сина си Г.С. Д., починал на 12.03.2006 г.; С. В. Д. е оставил за наследници
съпругата си К. К. Х.а, починала на 01.10.1997 г. и сина си Г.С. Х., починал
през 1988 г. и оставил за свои наследници дъщеря си В. Г. А. и сина си С. Г. Х., починал на
27.10.1997 г. и от своя страна оставил за законни наследници съпругата си И. Н.
Х.а и синовете си Г.С. Х. и А.С. Х..
Наследниците на С. Г. Д. са се разпоредили с
притежаваните от тях 40% идеални части от процесния имот, както следва: Г.С. Д.
дарява собствените си 20 % ид. части на М. Б. К. и В. Т. М., като дарението е обективирано в НА №
141, том VІ, рег. 5952, н. д. № 659/22.12.2000 г. на нотариус Илко Кънев.
Другата наследница на С. Д. се е разпоредила с наследените 20 % ид. част като
ги е прехвърлила на ЕТ „Струми –
Станислав Русинов” чрез дарствена и покупко – продажбена сделка, обективирани в
НА № 67, том І, рег. 484, н. д. № 63/25.02.2004 г. на нотариус Илко Кънев, с
район на действие – ПРС и НА № 49, том І, рег. 371, н. д. № 47/11.02.2004 г. на
нотариус Илко Кънев, с район на действие – ПРС.
С постановление от
11.12. 2012 г. на ЧСИ Д. Петрова – Янкова на ищцовото дружество са възложени 20
% идеални части от от процесното дворно място и построените в него сгради като
имотът е бил изнесен на публична продан заради задължения на неговия собственик
ЕТ „Струми – Станислав Русинов” с ЕИК: *********.
Наследниците на С. Т.А. са се разпоредили с притежаваните от
тях 40% идеални части от процесния имот, както следва: чрез дарения и покупко –
продажби, обективирани в ; НА № 31, том ІІІ, рег. 2003, н. д. № 395/14.06.2004
г. на нотариус Илко Кънев, с район на действие – ПРС; НА № 184, том ІІІ, рег. 2455,
н. д. № 533/19.07.2004 г. на нотариус Илко Кънев, с район на действие – ПРС; НА
№ 137, том Х, рег. 6091, н. д. № 1822/29.02.2005 г. на нотариус Илко Кънев, с
район на действие – ПРС; НА № 43, том ІІ, рег. 1400, н. д. № 224/27.04.2004 г.
на нотариус Илко Кънев, с район на действие – ПРС; НА № 30, том ІІІ, рег. 2001,
н. д. № 394/14.06.2004 г. на нотариус Илко Кънев, с район на действие – ПРС; НА
№ 136, том Х, рег. 6090, н. д. № 1821/29.12.2005 г. на нотариус Илко Кънев, с
район на действие – ПРС идеалните части от имота са прехвърлени на ответниците
ЕТ „Силвия – 27 – Д.Д.”, заличен на 29.04.2013 г. и ЕТ „Д. – Й. Т.”.
Съгласно саморъчно завещание от
11.03.1992 г. К. К. Х. е завещала цялото си движмо и
недвижимо имущество на съделителя А.Г.К..
С договор за покупко – продажба на
недвижим имот в писмена форма, сключен между Г.С. Д. и В. В.Б. на 13.04.1996 г. продавачът Г. Д. прехвърля на
купувача В. Б. собствения си недвижим имот, представляващ дворно място в гр.
Провадия с площ от 348 кв.м., представляващ УПИ XII – 641 в кв. 20 по плана на града, при граници: улица и парцели XIII – 641 и XIV – 641. На
22.12.2000 г. Г.С. Д. дарява на М. Б. К. и В. Т. М. собствения си недвижим имот,
представляващ 20% ид. части от дворно място, цялото с площ от 3340 кв.м., съставляващо
имот пл. № 641 в кв. 20 б по плана на гр. Провадия, за който имот са отредени
УПИ VI – 641, УПИ XV – 641, УПИ XIV –
641, УПИ XII – 641 и УПИ XIII – 641.
С нот. акт за собственост по
давностно владение и наследство № 26, том XV, дело №********* г. от 21.12.2006 г. наследниците на В. В. Б. – ответниците К.В.Б. и Т.В.Б. са признати за
собственици по давностно владение и наследство на процесния недвижим имот,
представляващ УПИ XII -641 в кв. 20
б, с пространство от 350 кв. м., ведно с построената в това дворно място
жилищна сграда.
С оглед оспорване на подписите на
продавач и купувач под договора за покупко – продажба от 13.04.1996 г. е
проведена съдебно – графическа експертиза, от която се установява, че подписите
са положени съответно от Г.С. и В. Б..
За установяване идентичността на
процесните имоти, с тези собственост на АД „Лен” към момента на тяхното
одържаваяване, както и за установяване на съществуващите в процесните УПИ
сгради, тяхната площ, предназначение и състояние, по делото са проведени две
СТЕ, по които вещото лице Н.Н. дава заключение, че е налице идентичност между
процесните имоти с тези, одържавени от АД „Лен” като към момента същите
представляват УПИ VI –
641 с площ от 600 кв. м., УПИ XV – 641 включени 400 кв.м., УПИ XIV - 641 с включени 400 кв.м., УПИ XIV –
641 с включени 820 кв.м., УПИ XII – 641 с включени 350 кв. м. и УПИ XIII – 641
с включени 1170 кв. м. Съгласно заключението на в.л. Ж.Б. в УПИ VI – 641 са
налице сграда със застроена площ от 213 кв.м., масивна на един етаж в лошо
техническо състояние, сграда със застроена площ от 112 кв.м., масивна на един
етаж в задоволитено техническо състояние; сграда със застроена площ от 64
кв.м., масивна на един етаж в задоволитено техническо състояние и сграда със
застроена площ от 19 кв.м., масивна на един етаж в задоволитено техническо
състояние; в УПИ XII – 641 е налице сграда със застроена площ от 120 кв.м. , метална
с винкелова конструкция, на един етаж в задоволително техническо състояние; в
УПИ XIII – 641 са налице сграда със застроена площ от 318 кв.м., масивна, на
един етаж в задоволително техническо състояние; сграда със застроена площ от
843 кв.м. , масивна, на един етаж в задоволително техническо състояние; сграда
със застроена площ от 6 кв.м. , масивна, на един етаж в задоволително
техническо състояние; в УПИ XIV – 641 са налице сграда със застроена площ от
392 кв.м., масивна, на един етаж в задоволително техническо състояние; сграда
със застроена площ от 63 кв.м., масивна, на един етаж в задоволително
техническо състояние; в УПИ XV – 641 са
налице сграда със застроена площ от 109 кв.м. и разгъната застроена площ от 218
кв.м., на два етажа в лошо техническо състояние (необитаема) и сграда със
застроена площ от 42 кв.м., масивна, на един етаж в лошо техническо състояние
(необитаема).
С оглед възражението на ответниците
К.Б. и Т.Б., че са еднолични собственици на един от процесните имоти,
представляващ УПИ XII -641 по силата
на давностно владение и наследство, по делото са събрани гласни доказателства
посредством разпит на ищцовите свидетели И. Б. М. и В. С. В. и свидетелите на ответниците Н. П. Н. и Г. К. С..
От показанията на ответниковите
свидетели се установява, че бащата на ответниците К.Б. и Т.Б. е закупил
процесния имот през 1994 – 1995 година, монтирал в него преместваема метална
конструкция, която ползвал за цех. След смъртта му през 2000 г. имота
продължили да стопанисват ответниците. Заявяват, че в имота имало жилищна
сграда на два етажа, която била съборена предходната година и в момента в
дворното място се намирала само металната конструкция.
От показанията на ищцовите
свидетели се установява, че през 2004 г. ЕТ „Струми” закупил 20% ид. части от
процесния имот от В. И. и заедно със „Златен шанс” ООД и Н. Т. били съсобственици. Твърди се, че ЕТ „Струми” е ползвал лявата част на
УПИ XII -641 и УПИ XIII – 643 като от
помещението в УПИ XIII – 643 имало
метална врата към двора на УПИ XII -641, в който
купувачът си държал амбалажа, камионче и електрокар. Свидетелката И. М. заявява, че всеки от
съсобствениците ползвал повече от това, което има. Твърди, че й е известно
бащата на ответника К. Б. да има част
от имота, но твърди, че никога не е виждала бащата и сина в имота. Свидетелят В. В., собственик на съседните имоти
заявява, че около 2000 г. или по – рано чул, че В. Б. закупил имота от Г. Х.,
но след разговор с последния разбрал, че имало предварителен договор като няма
информация какво е станало после. В началото чул, че Б. имат намерение да
правят в имота работилница, но след това дълги години имотът бил празен и
неизползваем до миналата година когато К.Б. се появил и казал, че ще събаря
сградата, което и сторил. Твърди, че имотът дълги години, докато Б. ги нямало,
бил използван от ЕТ „Струми”. Заявява, че в момента металната конструкция се
ползва от двама автомонтьори, които плащат наем на К.Б..
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът
формулира следните изводи от правна
страна:
Твърденията на ищцовото дружество за наличието на
съсобственост между него и ответниците по отношение на описаните в исковата
молба недвижими имоти, която не е прекратена обуславя извод за допустимост на
предявения иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС. Основателността на
исковата претенция поставя в тежест на ищеца установяването при условията на
пълно и главно доказване на твърденията му за наличието на съсобственост по
отношение на делбените имоти между него и ответниците, спрямо които е насочена
исковата претенция за делба, възникнала на твърдяното основание.
В настоящият случай, ищецът твърди, че съсобствеността
между него и ответниците е възникнала по силата на различни правни основания –
по отношение на ищовото дружество по силата на постановление за възлагане на
20% ид. части от имота, а по отношение на останалите съделители по силата на
договори за дарение, завещание и наследяване по закон.
Твърди се и това се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства – протокол от 22.02.1993 г. и опис към него,
както и списък на акционерите към момента на прекратяване на дружеството, че
процесният имот е отчужден по силата на Закона за национализация на частните
индустриални и минни предприятия, съответно е възстановен по силата на чл. 2 от
ЗВСОНИ ex
lege от датата на
влизане на закона в сила, както и че към момента на отчуждаването акционери са
били сочените в исковата молба лица с посочените проценти. С влизане в сила на
ЗВСОНИ имотът е бил възстановен на наследниците на акционерите, които се
устанвява да са лицата, посочени в исковата молба съгласно представените
удостоверения за наследници.
Спори се относно факта дали в настоящото делбено производство
участват всички съделители, доколкото от представните по делото документи за
собственост е видно, че с нот. акт № 52, том ІІ, рег. 839, н. д. №
178/01.10.1935 г. на Провадийски околийски съдия дружеството е придобило 2/3
ид. части от имот, находящ се гр. Провадия, кв. 11, парцел XVI с площ от 254,80
кв.м. като прехвърлителите от своя страна са били собственици на процесния имот
заедно с лицето Б.
Д. Г., видно от приетия по делото нот. акт
№ 46, том III
от 30.09.1933 г. От друга страна, по делото бяха представени
доказателства, конкретно АДС № 491 от
31.07.1970 г. (лист 63 от делото) и опис на имущество на фабрика „Лен”, в които
не се споменава за наличието на други собственици на одържавения имот, в
частност на 1/3 ид. част от парцел XVI. Налични са и документи,
удостоверяващи липсата на реституционни претенции по отношение на делбения имот
- писмо
от областния управител с изх. № РД – 2600/289 от 15.09.1998 г. и удостоверение
с изх. № УТ – 160/09/06/2014 г., издадено от община Провадия. При това
положение съдът намира за логично да приеме, че при липса на категорични данни
за наличие на трети лице съсобственици на процесния имот и с оглед
отдалечеността във времето на събитията, свързани с придобиването на процесния
имот от АД „Лен” е неоправдано настоящото делбено производство да бъде
прекратено поради липса на данни за собствеността върху 84,93 кв.м. ид. части
от делбения имот. Твърденията на процесуалния представител на ответника К.Б. за
наличие на трето лице съсобственик касят момент, предхождащ одържавяването на
процесния имот, а именно – 1933 г. Доказателства за трето лице съсобственик към
момента на одържавяване не са налице. Напротив, всички събрани по делото
доказателства сочат, че собственик към този момент е било АД „Лен”, което
мотивира съда да приеме, че в периода между 1933 г. и одържавяването на имота
са настъпили събития, в резултат на които и тези 84,93 кв.м. ид. части са
преминали в собственост на дружеството. При липса на категорични доказателства
за наличие на трето лице съсобственик съдът приема, че такова не съществува, а
твърденията за наличието му понастоящем остават в сферата на вероятностите.
Следващият спорен въпрос касае
собствеността на един от делбените имоти - УПИ XII -641. От анализа на събраните във връзка с това доказателства по делото
се установява, че през 1996 г. наследникът на един от акционерите в АД „Лен” – Г.С.
Д. е продал този имот на наследодателя на ответниците К.Б. и Т.Б. с писмен
договор, а не в изискуемата от закона нотариална форма, поради което сделката
се явява нищожна поради липса на форма. При това положение ответниците са се
позовали на недобросъвестно владение на имота, упражнявано лично от тях, а
преди това от техния наследодател, продължило в периода 1996 – 2006 година и
изеткла в тяхна полза придобивна давност. Съдът намира, че от събраните по
делото гласни доказателства действително се установи, че през 1996 г.
наследодателят на ответниците е владял процесното УПИ до смъртта си през 2000
г. След този момент, от разпита на свидетелите се установява, че имотът е бил
изоставен и дори ползван от други лица. За да е налице владение на имота, годно
да направи недобросъвсетния владелец собственик, същото следва да е явно,
непрекъснато и необезпокоявано от никого, съотвенто владелецът следва да
противопостави владението си на всички трети лица, включително и на
действителния собственик. В конкретния случай ответниците не установиха по пътя
на пълното и главно доказателства кумулативното наличие на предпоставките, за
да възникне в тяхна полза право на собственост по давностно владение. От
гласните доказателства категорично се установи, че владението е било
прекъснато, имотът е бил изоставен, съотвенто владението е било смутено от
трети лица, които междувременно са започнали да владеят имота. Едва през 2013
година, съгласно показанията на свидетелите, ответникът К.Б. се появил в имота
и съборил построената в него жилищна сграда. Установи се, че ответниците в
периода от 2000 до 2006 година, когато са се снабдили с констативен нотариален
акт не са били във владение на имота и не са го стопанисвали. Единствено
свидетелят на ответниците Г. К. С. заявявява, че след смъртта на В. Б. за имота придължили да се грижат сина
и дъщеря му, което обаче не се потвърди от разпита на останите свидетели.
Следва да се отбележи и че ангажираните от ответната страна гласни
доказателства установиха единствено, че смятат, че ответниците са собственици
на имота, тъй като са го наследили от баща си, който приживе го закупил, не
установяват наличие на явно и непрекъснато владение. Доколкото договорът от
1996 г. е нищожен поради липса на форма, същият не е годен титул за
собственост, няма вещно – транслативен ефект, съответно не е преминал в
патримониума на наследодателя, а от там и не е могъл да се наследи от неговите
наследници. При положение, че последните не установиха собственост на друго
придобивно основание – твърдяната от тях придобивна давност, то УПИ XII -641 следва да бъде допуснато до делба между съделителите съобразно квотите им в
съсобствеността.
По отношение на въпроса кои сгради
следва да бъдат допуснати до делба, до делба се допускат годни обекти на
собственост, които съществуват към момента на допускане на делбата. От заключението
на допусната СТЕ, изготвена от вещото лице Ж.Б. се установи, че към настоящия
момент в процеснтие УПИ са налични сградите, описани в уточнителна искова молба
от ищцовото дружество, поради което делбата следва да бъде допусната така,
както е предявена.
Установената съсобственост между страните мотивира
настоящия състав да приеме, че предявения иск за делба на процесните УПИ, ведно
с изградените в тях сгради се явява основателен и следва да бъде уважен, като
се допусне същата при квоти: 20% идеални части от имотите за ищцовото дружество
„Росвик” ЕООД, 23, 50% идеални части за „Златен шанс” ООД, 16,33 % ид. части за ответника Д.П.Д.,
23,67% ид. части за ЕТ «Д. – Й. Т.» ЕИК: *********, от гр. Провадия, 2,5% ид.
части за К.В.Б., 2,5% ид. части за Т.В.Б., 10% ид. части за А.Г.К. и 1,5% ид. части за Г.С. Х..
Мотивиран от така изложените
съображения, Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните недвижими имоти:
ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в ****************, цялото с площ от 3340 кв. м.,
състалвяващо ПИ №641 в кв. 20б по плана на града, при граници на дворното
място: от три страни улици, ПИ X – 644, XI – 642, 643, VII – 640 и V – 645, за
който имот са отредени УПИ VI – 641 с площ от 600 кв. м., УПИ XV – 641 включени
400 кв.м., УПИ XIV
- 641 с включени 400 кв.м., УПИ XIV – 641 с включени 820 кв.м., УПИ XII – 641 с
включени 350 кв. м. и УПИ XIII – 641 с включени 1170 кв. м., ведно с
построените в УПИ VI – 641 сграда със застроена площ от 214 кв. м., сграда със
застроена площ от 99 кв.м., сграда със застроена площ от 62 кв. м. и сграда със
застроена площ от 20 кв.м., както и ведно с построената в УПИ XIII – 641 сграда
със застроена площ от 1150 кв.м., построените в УПИ XIV – 641 сграда със
застроена площ от 340 кв.м. и сграда със застроена площ от 42 кв.м. и
построените в УПИ XV – 641 сграда с РЗП от 214 кв.м. и сграда със застроена площ
от 45 кв.м.
между съсобствениците при квоти, както
следва:
- 20% идеални части за „Росвик”
ЕООД, ЕИК: *********, гр. Провадия
-
23, 50% идеални части за „Златен шанс” ООД, ЕИК: *********, гр. Провадия,
-
16,33 % ид. части за Д.П.Д.,
ЕГН: **********,***,
-
23,67% ид. части за ЕТ «Д.
– Й. Т.» ЕИК: *********, от гр. Провадия,
-
2,5% ид. части за К.В.Б.,
ЕГН: **********,***,
-
2,5% ид. части за Т.В.Б.,
ЕГН: **********,***,
-
10% ид. части за А.Г.К.,
ЕГН: **********,***,5% ид. части за Г.С. Х., ЕГН: **********, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: