№ 1
гр. Шумен, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
ПредС.ел:Йордан В. Д.
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Йордан В. Д. Търговско дело №
20243600900020 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по иск предявен от „Елма – М –
груп“ АД, ЕИК *********, гр. Бургас, жк Севена промишлена зона, бул „...., зад
бензиностанция „Бова“ против „Сарк България“ АД, ЕИК *********, гр. Шумен, Втора
индустриална зона №1. В исковата молба (ИМ) се твърди, че страните в производството
били в трайни търговски взаимоотношения. Ищецът бил производител на електрически
кабели и проводници. Необходимата за производството суровина – медна жила за периода
до 29.06.2020 г. била доставяна от ответника, който имал производствена база в Шумен. За
заявяване на доставка на суровина имало установена между страните процедура – първо по
електронна поща се подавала заявка от ищеца (купувача) за количество и размери като се
фиксирала цена съобразно курсовете на LME –Борса за метали Лондон и дата на доставка.
По тази заявка ответника (продавач) потвърждавал изпълнението на количеството по
конкретни цени или предлагал промяна на параметрите, за да я изпълни. Ако е предложена
от продавача модификация на поръчката, тогава тя трябвало да бъде потвърдена от купувача.
Ако има съгласие се фиксира цена, която се плаща при натоварването за превоз. В периода
от 10.03.2020 г. до 17.06.2020 г. по заявки:
1).B-10539110_10.03.2020_REVISED,
2).B-10540867_15.04.2020_REVISED,
3).B-10540861_15.04.2020_REVISED,
4).B-10541765_07.05.2020_REVISED,
5).B-10542970_28.05.2020_REVISED,
6).B-10542999_28.05.2020_REVISED било постигнато съгласие за изработка и
продажба на медна тел с размер и тегло, както следва: 27 х 0.25 мм = 5200 кг, 45 х 0.25 мм =
1000 кг, 50 х 0.30 мм = 2200 кг, 2.14 мм – 26200 кг, 2.60 мм – 6100 кг, 1.32 мм – 8000 кг, 1.10
мм – 5500 кг, 1.63 мм – 12000 кг, 1.72 мм – 32100 кг, 3.36 мм – 9700 кг, с фиксирана цена за
първата поръчка 11.03 – 17.03.2020 г., за втората и третата поръчка – 15.04 – 21.04.2020 г., за
четвъртата поръчка – 06.05 – 12.05.2020 г. и за петата и шестата поръчка – 29.05 – 04.06.2020
г. Уговорените периоди за тези доставки били – 13.04.2020 г., 19.05.2020 г., 26.05.2020 г.,
02.06.2020 г. и 23-24.06.2020 г. доставките на посочените количества суровина – 108 тона на
стойност от 515854.02 евро се забавило и първата доставка с дата – 10.03.2020 г. била
1
изпълнена на 15.06.2020 г. От доставчика „Сарк България“ АД поискали промяна на цената,
независимо от постигнатото съгласие и поставили условие, че до плащането на новата цена
няма да позволят да бъде натоварен изпратен от купувача камион от базата на
производителя. Останалите пет доставки също били забавени и по отношение на тях било
поискано от доставчика опреД.е на нова цена. Ищецът сочи, че некоректното поведение на
ответника накарало купувача да се обърне към друг доставчик, който доставил нужните
110.13 тона суровина, на стойност 605086.49 евро с периоди на фиксиране на цените от
29.06 до 07.08.2020 г. Сочи, че неизпълнението на договореностите по посочените по-горе
заявки от страна на ответника довело до значителни загуби за купувача. Твърди, че е налице
загуба от 77528.88 евро (115630.98 лева), представляваща разлика в цената която била
платена на новия доставчик и цената договорена първоначално с ответника, както и 77
394.73 лв., определени като загуби за производствен престой. Твърди, че с ответника били
водени разговори за компенсиране на щетите, но без резултат. За ищеца възниквал интерес
да предяви иск за обезщетение на вредите в размер общо на 229025.71 лв., възникнали
вследствие на неизпълнението на ответника на заявките: 1).B-
10539110_10.03.2020_REVISED с фиксирана цена 11.03 – 17.03.2020 г. за доставка и
изработка на медна тел с размери и тегло: 27 х 0.25 мм = 2200 кг, 50 х 0.30 мм = 2200 кг, 2.14
мм - 4000 кг, 1.32 мм – 4000 кг, 1.72 мм – 8000 кг и срок за доставка 13.04.2020 г.;
2).B-10540867_15.04.2020_REVISED с фиксирана цена 15.04 – 21.04.2020 г. за доставка и
изработка на медна тел с размери и тегло: 2.14 мм – 6000 кг, 1.63 мм – 6000 кг, 1.10 мм –
2500 кг, 1.72 мм – 6000 кг и срок за доставка 26.05.2020 г.;
3).B-10540861_15.04.2020_REVISED с фиксирана цена 15.04 – 21.04.2020 г. за доставка и
изработка на медна тел с размери и тегло: 2.14 мм – 4000 кг, 3.36 мм – 3600 кг, 1.63 мм –
4000 кг, 1.10 мм – 3000 кг, 1.72 мм - 6000 кг и срок за доставка 19.05.2020 г.;
4).B-10541765_07.05.2020_REVISED с фиксирана цена 06.05 – 12.05.2020г. за доставка и
изработка на медна тел с размери и тегло: 2.14 мм – 8200 кг, 2.60 мм – 4100 кг, 3.36 мм –
4100 кг, 1.72 мм - 4100 кг и срок за доставка 02.06.2020 г.;
5).B-10542970_28.05.2020_REVISED с фиксирана цена 29.05 – 04.06.2020 г. за доставка и
изработка на медна тел с размери и тегло: 2.14 мм – 2000 кг, 1.32 мм – 2000 кг, 1.72 мм -
2000 кг и срок за доставка 23-24.06.2020 г.; 6).B-10542999_28.05.2020_REVISED с фиксирана
цена 29.05 – 04.06.2020 г. за доставка и изработка на медна тел с размери и тегло: 2.14 мм –
2000 кг, 2.60 мм – 2000 кг, 3.36 мм – 2000 кг, 1.63 мм – 2000 кг, 27 х 0.25 мм = 3000 кг, 45 х
0.25 мм = 1000 кг, 1.32 мм – 2000 кг, 1.72 мм - 6000 кг и срок за доставка 23-24.06.2020 г.;
Предвид изложеното ищецът „Елма – М – груп“ АД моли да бъде осъден ответника „Сарк
България“ АД да му заплати сумата от 229 025.71 лв., представляващи загуби на ищеца в
резултат на неизпълнени от ответника договори по изброените по-горе заявки за доставка на
медни жила при посочените по-горе спецификации и количества. Моли да му бъдат
присъдени и сторените в производството разноски.
От страна на ответника „Сарк България“ АД е депозиран писмен отговор на ИМ. В
него се твърди, че така подаденият иск е допустим, но неоснователен. Посочено е, че
ответника не оспорва факта, че страните са били в трайни търговски взаимоотношения.
Потвърждава процедурата описана в исковата молба, по която са извършвани поръчките,
както и начина по който са опреД.и цените за доставка. Твърди, че изработката се заплаща
преди натоварването на доставяните количества за превоз. Оспорва предявената претенция,
тъй като след приемането на заявките последните са били изпълнени, но от купувача не е
било извършено плащане, което е следвало да се изпълни преди товаренето на продукцията.
Намира, че стоката не е била натоварена и извозена единствено поради поведението на
купувача, който не е платил. Намира, че ищецът е претърпял загубите които сочи единствено
по своя вина. Твърди, че ответното дружество също е претърпяло загуби от неизпълнение на
поръчката, които са в размер на 65 091 евро (127 307 лева), тъй като заявените и приготвени
от ответника количества суровина били върнати за скрап, за което имало издадени 6 бр.
фактури, както и приложени към фактурите международни товарителници, опаковъчни
листи и приемо-предавателен протокол за меден скрап. Твърди, че ако е имало забавяне в
изпълнението, то последното се е дължало на извънредни, форсмажорни обстоятелства,
2
каквито са настъпили вследствие на COVID пандемията, обявена за страната на 13.03.2020
г., които са непредвидими обстоятелства от извънреден характер, настъпили след сключване
на договорите. Сочи, че след 13.03.2020 г. работният капацитет на ответника бил намален, а
значителен брой от работниците му били в болнични. Сочи, че поръчката била направена
три дни преди обявяване на пандемията у нас. Сочи, че от 2022 г. отново двете дружества са
подновили търговските си взаимоотношения. Сочи, че при тези взаимоотношения
некоректен бил ищеца, който бавел плащанията и не връщал метални кошове и метални
макари, с които се превозвали доставяните количества медна суровина (тел). Това станало
причина ответника да откаже поръчки от други клиенти и довело до завеждане на друго
дело между страните по друг спор. Намира, че така предявения иск за присъждане на суми за
претърпени от ищеца вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Моли да бъде
осъден ищеца да заплати на ответника и направените от последния разноски в настоящото
производство.
От страна на ищеца е депозирана допълнителна ИМ. В нея се сочи, че с оглед
твърденията на ответника в представения отговор, между страните явно не е спорно, че те са
в трайни търговски отношения във връзка с доставка на медна тел. Като безспорни се
преценяват и твърденията в ИМ за извършени доставки при посочените количества и
посочените в ИМ цени. Не е спорно и обстоятелството, че е налице забава от страна на
ответника при изпълнение на поръчките. Ищецът освен това признава, че в негово владение
се намират 38 бр. ММ85 метални кошове, 44 бр. Q630 метални макари и 3 бр. Q800 мателни
макари, но сочи, че ищеца упражнява върху посочените вещи търговско право на задържане
съобразно правилата на чл.315 от ТЗ. Сочи, че между страните е спорно обстоятелството към
кой момент следва да се определя цената на доставката, дали към момента на сключване на
сделката или към момента на изработване и доставяне на стоката. Твърди, че цената е
съществена част от всеки договор за покупко-продажба, ето защо се определя към датата на
офертата, а приемането става към момента на сключване на договора – чл.14 от ЗЗД. С оглед
това оспорва твърдението на ответника, че цената се определя на датата на доставка. Отново
сочи, че борсата за метали в Лондон (LME) определя цената на медта като суровина, но
цената не е постоянна и се мени, като е обичайно продажната цена да се определя по
борсовата цена към датата, по-точно бизнес-седмицата на сключване на договора, тъй като
тя не може да бъде прогнозирана предварително. Намира, че забавянето на изпълнението по
възложените шест броя поръчки е във вина на „Сарк България“ АД и няма обстоятлества,
които да освобождават ответника от отговорност. Намира, че независимо от кризисната
ситуация предизвикана от ковид пандемията в случая не са налице хипотезите на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. за преодоляване на последиците. Оспорва твърдението
на ответника, че изготвеното по заявките е било предадено за скрап. Оспорва и
достоверността на представеното от ответника доказателство – „Приемо-предавателен
протокол за меден скрап от 16.02.2021 г.“ Оспорва и останалите документи под формата на
фактури, товарителници, опаковъчни листи и твърди, че те не са свързани с продукцията по
процесните шест броя заявки. Сочи, че сумата от 77 394.73 лв. претендирана като загуби за
претърпян производствен престой е свързана със загуби от претърпян производствен
престой на контрахент на ищеца „Елма – М – груп“, а именно „М Кабел“ ООД.
Ответника „Сарк България“ АД е представил отговор на ДИМ. В него се поддържат
3
становищата изложени в първоначалния отговор. Поддържа първоначалното си становище,
че ищеца в качеството му на купувач не е заплатил дължимата цена за доставките преди
товаренето на стоките. Повтаря твърдението си за наличие на форсмажорни обстоятелства
като твърди, че обявеното извънредно положение във връзка с ковид-19 пандемията е довело
до невъзможност да изпълни в срок. Поддържа становището си, че отказът на купувача да
заплати доставките е довел до загуби в неговият патримониум, които се изразяват в разходи
за връщане на стоките за скрап в размер на 65 091 евро или 127 307 лева. Повтаря
твърдението си, че ищецът освен това е задържал метални кошове и макари, с които се
доставя суровината – медна тел и които са необходими на ответника като производител и
доставчик на подобни продукти, за да може да доставя стоките си. Твърди нов факт, а
именно, че имуществените загуби от невърнатите кошове и макари на цена на производител
възлизат на 58650 евро или 114 709 лева. Поддържа становището си от отговора на ИМ, че
са правени опити да се уредят отношенията между страните, както и че страните подновили
търговските си отношения през 2022 г. Твърди и друго ново обстоятелство, че е предложил
на ищеца преференциална цена на стоки, което довело до нови загуби в размер на 61 152
евро. Сочи, че по този начин общият размер на загубите на ответника е 184 893 евро – 361
619 лева, като за тях имало заведена искова молба пред Окръжен съд Бургас. Сочи, че в ИМ
ищеца не е посочил, че претърпените от него загуби поради производствен престой са
всъщност загуби, които ищеца е компенсирал за производственият престой на трето лице –
„М кабел“ ООД. Твърди, че представляващият и управляващ двете дружества – „Елма – М –
груп“ АД и „М кабел“ ООД е едно и също физическо лице. Оспорва представената спогодба
сключена на 07.08.2020 г. между двете дружества, както и Протокол от 31.03.2024 г. отново
сключен между страните, тъй като последният бил съставен единствено за нуждите на
настоящия спор. Моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание представителя на ищеца моли да бъдат уважени така
предявените претенции, като намира, че в производството са събрани достатъчно
убедителни доказателства в подкрепа на застъпената от ищеца теза. Моли да му бъдат
присъдени сторените в производството разноски. От страна на представител на ответника е
заето становище, че претенциите са неоснователни. Намира, че тъврденията в ИМ са
несъстоятелни и неубедителни. Сочи, че оспорва изцяло претенцията, като намира, че
извършената от ответника промяна на цените по договорите за отделните доставки е много
по-малка от стойността на доставената суровина от трето лице, на база, на която доставка се
претендират и значителни размери на претърпени загуби. Сочи, че ръководството на
ответното дружество е било приело да доставя на ищеца суровина на много по-ниска
(преференциална цена) в сравнение с останалите си клиенти. Моли да бъде осъден ищеца да
заплати направените от ответника разноски в производството.
Така предявените обективно съединени искови претенции се явяват допустими.
Разгледани по същество същите са частично основателни.
Съдът намира, че в настоящото производство е сезиран с два обективно съединени
иска с правно основание чл.45 от ТЗ - за обезщетяване на вредите настъпили вследствие на
4
противоправното и вредоносно поведение на ответника. По тези искове е в сила общото
правило за разпределение на доказателствената тежест, като всяка от страните следва да
докаже онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея. Ищецът е този, който
следва да установи наличието на щети в своя патримониум, техния размер,
противоправното поведение на ответника, неговата вина и причинната връзка между
вредоносното поведение и настъпилите вреди. В конкретният случай ищеца твърди
неизпълнение на договорни задължения за доставка на стоки от страна на ответника,
вследствие на което ищеца е закупил стоките от трето лице, а формиралата се разлика в
цената е щета, която иска да бъде обезщетена за сметка на ответника. Втората претенция за
вреди почива на твърдението, че има производствен престой, за който в допълнителната
искова молба твърди, че е бил за трето по спора лице, което явно, за да претърпи ищеца
вреди следва да е било по някакъв начин обезщетено от ищеца за търпените вреди. Както се
посочи тези факти и обстоятелства следва да бъдат доказани от ищеца. Ответникът може да
твърди и доказва факти и обстоятелства, които оборват твърденията на ищеца. Ответника
може да установява, че е изпълнил доставката, съобразно изискванията на договора, че не е
бил поставен в забава от страна на ищеца – т.е., че ищеца не е изпълнил своето изискуемо
задължение, както и всички онези факти и обстоятелства, които биха го освободили от
отговорност по предявените искове.
Страните не спорят относно обстоятелството, че те са имали търговски отношения
и, че са сключили процесните договори, отразени в шестте броя заявки. Спорен между
страните, предвид оспорванията на ответника, е въпросът, към кой момент се определя
размерът на дължимото по договора – дали това е момента на постигане на съгласие за
доставката след представеното запитване и даденото потвърждение от доставчика или
момента на товарене на стоката за доставяне. Не се спори между страните, че стоките не са
били доставени. Не се спори и относно обстоятелството, че ответникът в качеството си на
продавач е изпаднал в забава за изпълнение, като твърдението на последния е, че забавата е
вследствие на непреодолима сила, каквато е била пандемията от Ковид 19.
От фактическа страна в производството се установява, че страните са имали
традиционни отношения, като ответника - „Сарк България“ АД е доставял на ищеца - „Елма
– М – груп“ АД количества медна суровина, под формата на заготовки на кабели от медна
тел с различна форма и дебелина на профила, които са обслужвали производствената
дейност на ищеца. Съдът прима за установен и доказан твърденият в исковата молба
обичаен начин на постигане на договореност между страните по отношение на отделните
доставки, при която купувача подавал заявка за количество и размери като се фиксирала
цена съобразно курсовете на LME (London metal exchange – Борса за метали Лондон) и дата
на доставка. По тази заявка ответника (продавач) потвърждавал изпълнението на
количеството по конкретни цени или предлагал промяна на параметрите, за да я изпълни.
Ако е предложена от продавача модификация на поръчката, тогава тя трябвало да бъде
потвърдена от купувача. Ако има съгласие се фиксира цена, която се плаща при
натоварването за превоз. От една страна подобна процедура се твърди от ищеца в ИМ, освен
това тя не само не е оспорена, но се твърди и от ответника. Същественото е, че ответникът
оспорва само моментът на задължението за плащане на ищеца, като твърди, че той е
следвало да плати преди товаренето на суровината и тъй като това не е сторено, не била
извършена доставката. Обстоятелството, че процедурата е изпълнявана по описаният в ИМ
начин е видно и от представените от ищеца и неоспорени извлечения от електронна
5
кореспонденция между страните (л. 14 – л.33), от които е видно, че поръчките са били
потвърдени от представители на ответника. Установяват се и шестте поръчки описани в ИМ
1).B-10539110_10.03.2020_REVISED, 2).B-10540867_15.04.2020_REVISED,
3).B-10540861_15.04.2020_REVISED, 4).B-10541765_07.05.2020_REVISED,
5).B-10542970_28.05.2020_REVISED, 6).B-10542999_28.05.2020_REVISED. И за шестте се
установява изрично потвърждаване от страна на ответника в кореспонденцията между
страните. Съдът приема за напълно установено твърдението, че страните са постигнали
съгласие за описаните в ИМ количества медна тел с размер и тегло, както следва: 27 х 0.25
мм = 5200 кг, 45 х 0.25 мм = 1000 кг, 50 х 0.30 мм = 2200 кг, 2.14 мм – 26200 кг, 2.60 мм –
6100 кг, 1.32 мм – 8000 кг, 1.10 мм – 5500 кг, 1.63 мм – 12000 кг, 1.72 мм – 32100 кг, 3.36 мм
– 9700 кг, с фиксирана цена за първата поръчка 11.03 – 17.03.2020 г., за втората и третата
поръчка – 15.04 – 21.04.2020 г., за четвъртата поръчка – 06.05 – 12.05.2020 г. и за петата и
шестата поръчка – 29.05 – 04.06.2020 г. Установява се, че уговорените периоди за тези
доставки били – 13.04.2020 г., 19.05.2020 г., 26.05.2020 г., 02.06.2020 г. и 23-24.06.2020 г. По
посочените в ИМ данни за поръчани количества суровина следва да се приеме, че ищеца
претендира заплащане на обезщетение за 108 тона суровина, тъй като това е изричното
твърдение в ИМ, аккто и точно тази цифра се получава след сумиране на посочените
количества, ето защо алтернативните варианти – за количества от 108.3 тона не следва да се
вземат предвид, въпреки че спроед ССЕ ответника е приел за изпълнение количества от
108.3 тона по тези поръчки. Ето защо съдът приема, че страните постигайки съгласие за
доставките и цената са сключили процесните шест отделни договора, които касаят шест
отделни поръчки на суровина. Кореспонденцията между страните във връзка с посочените
поръчки, която не е оспорена, установява, че в по-късен период ответникът в качеството на
изпълнител е отказал да изпълни поръчките с основен мотив желанието му поръчките да
бъдат препотвърдени от възложителя (ищеца) но при нови, вече по-високи цени, което е
видно от представеното по делото писмо от ответника към ищеца(л.13 от делото), в което
недвусмислено е посочено именно това, че се претендират по-високи цени по три от
поръчките, тъй като това било изискване от одиторите на дружеството. Подобно поведение
е в противоречие с твърденията на процесуалният представител на ответника, който сочи, че
ответника е отказал изпълнението на своето задължение, поради липса на плащане, което е
следвало да постъпи преди товарене. В подобен смисъл е клауза на договор представен от
ответника, сключен между страните в производството и касаещ именно доставки на медни
проводници от страна на ответника, но макар и да има подобна клауза – чл.7 (л.99 от
делото) посоченият договор не е относим към процесните доставки, доколкото е сключен в
последващ момент – 01.07.2022 г., като явно цели да уреди отношения между страните
възникващи след този момент.
В приетата по делото ССЕ е посочено, че разликата между цената, която е следвало да
бъде определена по шестте сделки към момента на сключването им и цената, на която е
настоявал ответника – т.е. формирана е в по-късен период, когато котировките на LME
(London metal exchange – Борса за метали Лондон) за тази суровина са били по-високи е
29 255.75 евро (при количество от 108 тона). Освен това се сочи, че цената, при която
ответника е приел доставки от трето по спора лице – Basak Metal Ticaret Ve Danayi A. S. е
77 528.88 евро или 151633.31 лева, като обаче в обстоятелствената част на ИМ е посочено,
че става въпрос за доставка на количества от 110.13 тона на стойност от 605 086.48 евро.
Посочено е, че ако ответникът е изпълнил по цената определена по договореностите между
страните средно претеглената цена на тон би била 4776.43 евро, а цената всъщност е 5494.29
евро на тон. По този начин се е формирала разлика в цената от 717.86 евро на тон. Така е
определено, че при 108 тона, които е следвало да достави ответника и разлика в цената от
717.86 евро на тон претърпените загуби следва да се приемат за 77 528.88 евро на тон.
Като уточнение съдът изрично посочва, че в приетата ССЕ е отбелязано, че при двете
дружества тези поръчки са заведени в техните „системи“, като сочи, че ищецът е приел, че
става въпрос за 108 000 килограма медни продукти, а при ответника са записани 108 300
килограма, като на база на тези разлики е дал и два различни варианта на експертизата.
Съдът намира, че следва да се разгледа количеството, което ищецът сочи в ИМ, а то след
6
пресмятането на теглото на отделните количества кабели е точно 108 тона, колкото твърди и
ищецът.
В производството като основно доказателство, което да обоснове вторият съединен
иск от страна на ищеца е представена спогодба от 07.08.2020 г. (л.147 от делото) между
ищеца „Елма – М – груп“ АД и третото в производството лице „М Кабел“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Бургас, по силата на която ответникът се е съгласил да
обезщети „М Кабел“ ООД за претърпените от последното загуби със сумата от 77 394.73 лв.
Причината за загубите в посочената спогодба е производствен престой вследствие на забава
на първата страна да доставя суровина – медна жила в периода 17.06.2020 г. до 10.07.2020 г.
Представен е и протокол за прихващане (л.148) от 31.03.2024 г., от която е видно, (е двете
дружества правят прихващане на две суми по насрещни вземания, по едната от които е
задължен ищеца и е в размер на 77 394.73 лв. (сумата е по горепосочената спогодба), а
втората сума е 409608.42 лв. и е по фактура от 01.03.2024 г. Спогодбата и протоколът за
прихващане са подписани за двете дружества от техните представляващи, които са едно и
също лице – В.А.М. ССЕ установява осчетоводяване на посочената спогодба и в
счетоводството на ищеца и в счетоводството на третото лице „М Кабел“ ООД, но в съдебно
заседание на изрично зададени въпроси сочи, че осчетоводяването на спогодбата е станало
едва през 2024 г.
В производството в качеството им на свидетели са разпитвани С.С.И. – работи при
ищеца в качеството си на главен счетоводител, както и Т.Г.З. – работи към третото лице „М
Кабел“ ООД като консултант управление, а от 2016 г. до септеммври 2021 г. е работил като
производствен директор при същото дружество. Двамата свидетели дават показания във
връзка с наличието на отношения между ищеца „Елма – М – груп“ АД и третото в
производството лице „М Кабел“ ООД, както и обстоятелството, че поради липса на суровина
при ищеца в периода след март 2020 г. се е наложило да се съкратят производствените обеми
и това е довело до липса на доставки до третото лице „М Кабел“ ООД, който е разчитал на
тези доставки. И двамата свидетели сочат, че производствен престой е имало при ищеца
през ранната пролет на 2020 г. Намират, че причина за това е била липсата на доставки от
ответника и това е формирало загуби за ищеца – а именно сума около 77 000 лева.
Предвид изложеното от фактическа страна съдът намери следното от правна страна.
В производството се установява извършването на поръчки от страна на ищеца по
посочените шест броя заявки. Според данните по делото тези заявки са били приети. във
връзка с тях между страните е водена и оживена кореспонденция, като са били променяни
вид и количества на стоки, като е описано в писмата, за да се подобри тяхната
транспортабилност, предвид характеристиките им – размери и тегло и необходимостта да се
превозват в специални кошове. Няма никакви данни ответникът да е настоявал за конкретна
цена или при кореспонденцията по приемането на заявките да е отказал изпълнение при
договорената цена, която е следвало да се определя по средната цена на LME (London metal
exchange – Борса за метали Лондон) за пет дни след получаване на заявката. как се определя
цената е обстоятелство посочено в кореспонденцията във връзка с всяка от доставките.
Изменението и претенцията за заплащане на по-висока цена е станало в период отдалечен
значително от първите заявки, което става ясно от писмото на л.13, изходящо от
представители на ответника и в което е записано, че за част от доставкити следва да се
прилага котировъчния период от 18 до 24.06.2020 г. В този смисъл съдът намира, че и по
шестте доставки е налице валидно сключен договор. Твърдението на ответника, че ищецът е
следвало да плати преди товаренето, а не го е сторил, което следва да обоснове всъщност
забава на изпълнението на ищеца не се установява в производството. Няма представено
доказателство за уговаряне на специфични клаузи за времето на плащане, като следва да се
приеме, че са приложими общите разпоредби за търговската продажба. В случая това са
нормите на чл.327, ал.1 от ТЗ – „Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено
друго.“ Т.е. купувачът не е поставен в забава. Последният се явява изправна страна по
договорите и следователно ответникът следва на общо основание да отговаря за
7
причинените на ищеца вреди при забавяне на изпълнението. Съдът намира, че с оглед
данните по делото ищецът не е бил длъжен да заплати по-висока цена, която му е предлагана
от ответника, като по този начин ответникът сочи, че той би понесъл по-малки загуби.
Поради неуредените отношения и едностранното изменение на договорът от страна на
отевтинка съдът намира, че ищецът е можел да се отнесе към трето лице за доставките,
извършени в по-късен период и свързани с по-висока цена на суровината. Ето защо приема,
че са настъпили за ищеца вреди в размер на 77 528.88 евро или 151633.31 лева формирани
като разлика между цената, която е била дължима на ответника според договореностите
между страните и цената, на която е извършена доставка на 108 тона медни кабели от трето
в производството лице. Посоченият иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, както
е предявен. Съдът приема, че предвид фиксираният курс на българският лев към еврото –
Законът за българската народна банка, не е пречка сумата да бъде присъдена в евро,
доколкото има официален, непроменяем курс на лева към еврото.
Другият иск за обезщетяване на загуби от производствен престой за трето в
производството лице, на което ищецът е следвало да достави стоки, а не е можал поради
забавените от ответника доставки съдът намира за недоказан. В настоящият случай
представената от ищеца спогодба за обезщетяване на загуби от производствен престой на
трето лице не носи достоверна дата. Ясно се вижда, че документът е подписан като
представител на двете дружества от едно и също лице. В случая е налице хипотезата на
свързани лица предвидена в §1, ал.2 от допълнителните разпоредби на ТЗ. от друга страна
по смисъла на закона „Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да
се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.“ –
чл.55, ал.1 от ТЗ. В конкретния случай се установи, че спогодбата подписана между ищеца и
третото лице е осчетоводена едва на 31.03.2024 г. дни преди завеждането на иска, като от
момента на нейното сключване са изминали повече от три години – почти четири години, а
същата не е включена в счетоводните документи – по данни на експерта дадени в съдебно
заседание. Т.е. поради нередовното водене на счетоводството на ищеца в тази му част не
може да се приеме, че осчетоводяването установява наличието на правно оправдано
плащане.
Не се кредитират свидетелските показания на двамата свидетели, доколкото със
свидетелски показания не могат да се установят договори над 5000 лв., а разпитаните лица
работят при страните по процесната спогодба. Ето защо вторият от обективно съедините
искове следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Ищецът е направил разноски в производството в общ размер на 21 530.03 от които
9206,03 лв. – адв. хонорар, 900 лв. – депозити за вещо лице, 11 424 лв. –разходи по
обезпечително производство – ч.т.д. №67/2024 на БОС и хонорар по настоящото т.д.
Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и сумата от 14254,61 лв.,
представляваща направените от ищеца разноски, съобразно с уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски в размер на 13 850 лв. за адвокатски хонорар.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 4680,35 лв.,
представляваща разноски съобразно с отхвърлената част на предявените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сарк България“ АД, ЕИК *********, гр. Шумен, Втора индустриална
зона №1 да заплати на от „Елма – М – груп“ АД, ЕИК *********, гр. Бургас, жк Севена
промишлена зона, бул „.... сумата от 77 528.88 евро (седемдесет и седем хиляди петстотин и
8
двадесет и осем евро и петдесет и осем евроцента), представляващи настъпили за ищеца
щети от неправомерното поведение на ответника на основание чл.45 от ЗЗД поради
неизпълнение на ответника по шест договора за доставка на медни кабели по заявки, както
следва: 1).B-10539110_10.03.2020_REVISED с фиксирана цена 11.03 – 17.03.2020 г. за
доставка и изработка на медна тел с размери и тегло: 27 х 0.25 мм = 2200 кг, 50 х 0.30 мм =
2200 кг, 2.14 мм - 4000 кг, 1.32 мм – 4000 кг, 1.72 мм – 8000 кг и срок за доставка 13.04.2020
г.; 2).B-10540867_15.04.2020_REVISED с фиксирана цена 15.04 – 21.04.2020 г. за доставка и
изработка на медна тел с размери и тегло: 2.14 мм – 6000 кг, 1.63 мм – 6000 кг, 1.10 мм –
2500 кг, 1.72 мм – 6000 кг и срок за доставка 26.05.2020 г.; 3).B-
10540861_15.04.2020_REVISED с фиксирана цена 15.04 – 21.04.2020 г. за доставка и
изработка на медна тел с размери и тегло: 2.14 мм – 4000 кг, 3.36 мм – 3600 кг, 1.63 мм –
4000 кг, 1.10 мм – 3000 кг, 1.72 мм - 6000 кг и срок за доставка 19.05.2020 г.; 4).B-
10541765_07.05.2020_REVISED с фиксирана цена 06.05 – 12.05.2020г. за доставка и
изработка на медна тел с размери и тегло: 2.14 мм – 8200 кг, 2.60 мм – 4100 кг, 3.36 мм –
4100 кг, 1.72 мм - 4100 кг и срок за доставка 02.06.2020 г.; 5).B-
10542970_28.05.2020_REVISED с фиксирана цена 29.05 – 04.06.2020 г. за доставка и
изработка на медна тел с размери и тегло: 2.14 мм – 2000 кг, 1.32 мм – 2000 кг, 1.72 мм -
2000 кг и срок за доставка 23-24.06.2020 г.; 6).B-10542999_28.05.2020_REVISED с фиксирана
цена 29.05 – 04.06.2020 г. за доставка и изработка на медна тел с размери и тегло: 2.14 мм –
2000 кг, 2.60 мм – 2000 кг, 3.36 мм – 2000 кг, 1.63 мм – 2000 кг, 27 х 0.25 мм = 3000 кг, 45 х
0.25 мм = 1000 кг, 1.32 мм – 2000 кг, 1.72 мм - 6000 кг и срок за доставка 23-24.06.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ искът на „Елма – М – груп“ АД, ЕИК *********, гр. Бургас да бъде
осъден „Сарк България“ АД, ЕИК *********, гр. Шумен да заплати на ищеца сумата от
77 394.73 лв. (седемдесет и седем хиляди триста деветдесет и четири лева и седемдесет и
три стотинки), представляващи обезщетение за вреди настъпили за ищеца, вследствие на
производствен престой причинен от недоставянето на суровина за производствения процес
на третото по спора лице „М Кабел“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, за което
между ищеца и третото лице е сключена спогодба от 07.08.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Сарк България“ АД, ЕИК *********, гр. Шумен да заплати на „Елма – М
– груп“ АД, ЕИК *********, гр. Бургас сумата от 14254,61 лв.(четиринадесет хиляди двеста
петдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) лева, представляващи направените от
ищеца разноски в настоящото производство, съобразно с уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА „Елма – М – груп“ АД, ЕИК *********, гр. Бургас да заплати на „Сарк
България“ АД, ЕИК *********, гр. Шумен сумата от 4680,35 лв.(четири хиляди шестстотин
и осемдесет лева и тридесет и пет стотинки) лева, представляващи направените от
ответника разноски в настоящото производство, съобразно с отхвърлената част от
предявените искове.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез
Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
9
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10