№ 12203
гр. ***, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110107536 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
***” ЕАД и уточнена с молба с вх. № 110198/01.06.2022 г., срещу Е. Ц. М. и *** К. С.,
в качеството им на наследници на Л. В. П..
В исковата молба се твърди, че Л. В. П. била потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото
дружество в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***,
общ. „***“, ул. „****“, ***, ***, **, аб. № ***, в периода от м. май 2018 г. до м. април
2020 г., поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на
енергетиката. За процесния период били в сила общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация ***“ ЕАД на потребители в гр. ***,
съгласно които бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими
суми за топлинна енергия, който започвал да тече от публикуването на издаваните от
дружеството фактури на неговата интернет страница. Ответницата ползвала
доставената от ищеца топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, но не
заплатила дължимата от нея цена на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, като услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ се извършвала „Топлофикация ***” ЕАД. През отоплителния сезон
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от него, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
За имота, ползван от ответницата, били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
1
отоплителните тела в него. Предвид настъпилата към датата на подаване на исковата
молба смърт на Л. В. П., исковата претенция е насочена срещу нейните наследници по
закон. Съгласно уточнителна молба от 01.06.2022 г. това са лицата Е. Ц. М. и *** К. С.,
които отговаряли за процесните задължения в условията на разделна отговорност при
равни квоти от по 1/2 част. Отправено е искане да бъде постановено решение, с което
да бъдат уважени изцяло предявените срещу ответниците искове. Претендират се
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за
отговор, като такъв е постъпил в срок от *** К. С.. Страната оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че не е получавал фактури от ищеца
за задължения, начислени за исковия период, както и че периодично е заплащал
дължимите суми. Сочи, че с Решение № 4777 от 13.04.2018 г. на ІІІ-то отделение на
ВАС, постановено по адм. д. № 1372/2016 г. била отменена формулата от Методиката
към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, чрез която се изчислявало количеството
потребена топлинна енергия. Релевирано е и възражение за погасяване по давност на
процесните задължения. Ответникът отправя искане исковите претенции да бъдат
отхвърлени, като в полза на страната бъдат присъдени сторените от нея разноски.
На ответника Е. Ц. М. е връчен препис от исковата молба и приложенията към
нея на 19.08.2022 г., но отговор в срок не е подаден.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
От представената по делото молба от 16.09.1983 г. за смяна на партидата на
процесния имот, както и от списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна
сграда на ***, ул. „****“, гр. ***, се установява, че Л. В. П. е била ползвател на
процесния топлоснабден имот – апартамент *** ***, находящ се в гр. ***, ул. „****“,
***, напуснат през 1980 г. от предишния живущ Кирил Куртев С..
Видно от справка от Национална база-данни „Население“ (л. 33), Е. Ц. М. и ***
К. С. са наследници по закон на своята майка Л. В. П..
Съгласно Констативен протокол № 2213/28.12.2007 г. в сградата на адрес ул.
„****“, ***, не съществува техническа възможност за прилагане на дяловото
разпределение на топлинната енергия поради изградена еднотръбна инсталация за
отопление.
По делото са представени протоколи от 15.05.2019 г. и от 21.05.2020 г. за
извършена проверка и отчет на уредите за дялово разпределение – на топломер № ***
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. (л. 25 и л. 26).
Приложени са фактури, общи изравнителни сметки и индивидуални
изравнителни сметки, отразяващи стойността на отчетената топлинна енергия за
процесния период (л. 14-24 от делото).
Следва да се посочи, че представените в о. с. з. на 02.05.2023 г. от страна на
ищеца документи (фактури, приложени на л. 79-99 от делото) са неотносими към
2
предмета на спора, доколкото касаят период от време, различен от процесния, и не
следва да бъдат обсъждани.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация ***“ ЕАД на клиенти в гр. ***, приети с Решение по
Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация ***“ ЕАД и
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани на 11.07.2016 г. във
в. „Монитор“.
Съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, през исковия
период процесната сграда е била с непрекъснато топлоснабдяване, като общият
топломер е отчитан ежемесечно и е преминал метрологичен контрол. Вещото лице
сочи, че измерванията в абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото
разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия за имота са
извършени в съответствие с изискванията на действащата Наредба за
топлоснабдяването и съобразно цените на топлинната енергия за исковия период, като
изравнителната сума за същия е + 3,29 лева (за доплащане).
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи
процесната сума. Вещото лице констатира, че за исковия период прогнозно
изчислените от ФДР фактурирани суми за ТЕ, начислени по партидата на абонатен №
*** за процесния имот, са на обща стойност 1597,36 лева, като за двата отоплителни
периода е налице сума за доплащане в общ размер + 3,28 лв. Общото задължение за
цена на потребената топлинна енергия през исковия период за целия имот,
съобразявайки извършените плащания, възлиза на сумата от 1237,92 лева. Дължимата
сума за дялово разпределение е в размер на 11,34 лева. Вещото лице е изчислило, че
дължимата лихва за забава, изчислена върху главницата за потребена топлоенергия от
15.09.2019 г. (датата на изпадане в забава – първият ден след срока на плащане) до
31.01.2022 г. (датата на извлечение от сметки), е в размер на 220,83 лева, а лихвата за
забава за услугата „дялово разпределение“ е в размер на 2,13 лева.
От правна страна:
Предмет на делото са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Ц. М. и *** К. С., в качеството им на наследници на
Л. В. П., да заплатят на ищцовото дружество в условията на разделна отговорност при
квоти от по 1/2 част задълженията, начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр.
***, общ. „***“, ул. „****“, ***, ***, **, аб. № ***, както следва: 1/ сумата от 1240,44
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г.
до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане; 2/ сума в размер на 221,24 лева, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г. върху претендираната
цена за доставена топлинна енергия; 3/ сума в размер на 8,82 лева, представляваща
цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от месец август 2019 г. до месец
февруари 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
3
до окончателното изплащане; 4/ сума в размер на 1,72 лева, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г. върху претендираната
цена за услугата „дялово разпределение“.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни обстоятелства наличието на
валидно възникнали договорни отношения между ищеца и наследодателя на
ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот, притежаваното от
наследодателя на ответниците право на собственост върху същия, както и качеството
на двамата ответници на наследници по закон на Л. В. П..
Предвид изложеното, за уважаването на иска с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване останалите кумулативни предпоставки на предявената претенция, а
именно количеството на реално доставената в процесния топлоснабден имот през
исковия период топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното за цената
на същата вземане, както и настъпването на неговата изискуемост.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответниците са
4
били потребители на топлинна енергия през исковия период, е необходимо
„Топлофикация ***“ ЕАД да докаже в условията на пълно и главно доказване, че
същите са били собственици или вещни ползватели на процесния имот в този период.
Съдът е приел за безспорно обстоятелство притежаваното от Л. В. П. право на
собственост върху процесния имот. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН, по силата на
наследствено правоприемство от своята майка, ответниците *** К. С. и Е. Ц. М. са
придобили всеки по 1/2 идеална част от апартамент *** ***, находящ се в гр. ***, ул.
„****“, ***. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
ответниците са се разпоредили с правото си на собственост върху имота преди исковия
период, поради което, съобразно действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, същите се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
известни общи условия, утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни някой от
ответниците да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от „Топлофикация ***" ЕАД и
одобрени от комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни
след първото им публикуване и са обвързващи за тях. Следователно, е доказано
принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните. То
произтича от съществуващ валиден договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди през процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответниците, като
потребители на топлинна енергия, дължат заплащане цената на отдадената за
собствения им недвижим имот такава.
Обстоятелството, че през процесния период до жилището на ответниците е
доставяна топлинна енергия, нейният обем и стойност, както и размерът на
претендираните задължения се установява от изслушаните по делото съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът кредитира в цялост като
пълни, обосновани и компетентно изготвени, съобразно правилото на чл. 202 ГПК.
Въз основа на изложеното и съобразно настъпилото правоприемство между
ответниците и общия им наследодател, се налага изводът, че всеки от тях дължи в
условията на разделна отговорност заплащането на 1/2 част от общата цена за
потребената през исковия период топлинна енергия, възлизаща на сумата от общо
1 237,92 лева, както и на 1/2 част от цената за извършена услуга „дялово
разпределение“, възлизаща на сумата от 11,34 лева. Следователно *** К. С. и Е. Ц. М.
дължат всеки по 618,96 лева за цена на потребена топлинна енергия и по 5,67 лева за
цена на услугата „дялово разпределение“.
Ответникът *** К. С., обаче, своевременно (в отговора на исковата молба) е
навел възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, което съдът
намира за частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното
дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични
5
плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения, каквито са процесните за главници, давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Задълженията на ответниците за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – според Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация ***” ЕАД месечните суми за
топлинна енергия и изравнителните вноски са били дължими в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното
заплащане.
Доколкото исковата молба е депозирана на 15.02.2022 г., то следва да се приеме, че
вземанията на ищеца за цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
31.12.2018 г. включително, крайният падеж на които е настъпил на 14.02.2019 г., в общ
размер за предоставената топлинна енергия 327,05 лева, изчислени от съда по реда на чл.
162 ГПК, са погасени по давност.
По отношение на вземанията на ищеца за услугата „дялово разпределение“
следва да се посочи, че предвид липсата на техническа възможност за прилагане на
дялово разпределение на топлинна енергия поради изградена еднотръбна инсталация
за отопление в процесната сграда, отразена в констативен протокол № №
2213/28.12.2007 г. (л. 13), на основание чл. 61, ал. 2, т. 1 от Наредбата № за
топлоснабдяването, разпределението на топлинната енергия между клиентите в
сградата в този случай се извършва само от топлопреносното предприятие. С оглед
процесния период, за тази претенция няма вземания, погасени по давност.
Предвид изложеното, предявените срещу *** К. С. искове за заплащане на главница
за доставена топлинна енергия и за услуга „дялово разпределение“ се явяват основателни
съответно за сумите от 455,44 лева и 4,41 лева и следва да се уважат. За разликата над
посочената сума за топлинна енергия до пълния предявен размер от 620,22 лв., както и за
периода от м. май 2018 г. до м. декември 2018 г. включително, исковата претенция срещу
*** К. С. следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради погасяване по давност на
вземанията. Именно посочената сума за „дялово разпределение“ в размер на 4,41 лева
следва да бъде присъдена в полза на ищцовото дружество, въпреки изложеното по-горе
относно разпределението на процесните задължения между ответниците съобразно
наследствените им квоти. Присъждането в тежест на ответниците на сума в размер от 5,67
лева за цена на услугата „дялово разпределение“, в съответствие с действителното
разпределение на отговорността за наследствените задължения на двамата наследници, би
представлявало произнасяне свръх-петитум, съответно – би довело до недопустимост на
решението в тази му част, тъй като ищецът изрично е посочил в уточняваща молба с вх. №
110198/01.06.2022 г. размера на вземанията, които претендира от всеки ответник.
На основание чл. 120 ЗЗД, съобразявайки липсата на депозиран отговор на искова
молба от страна на ответника Е. Ц. М., съответно – на заявено от нея възражение за
погасителна давност, предявените срещу Е. М. искове за заплащане на цена за доставена
топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение“ се явяват основателни за сумата от
618,96 лв. и тази от 4,41 лв. До размера на посочената сума за потребена топлинна енергия
искът се явява основателен и следва да се уважи, а в останалата част до пълния предявен
размер от 620,22 лв. следва да се отхвърли, съответно – искът за заплащане на услугата
„дялово разпределение“ следва да бъде уважен в цялост. По отношение претенцията на
ищеца за „дялово разпределение“ срещу Е. Ц. М. е приложимо изложеното по-горе
6
относно недопустимостта на произнасяне свръх-петутим.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за заплащане
цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация ***“ ЕАД на клиенти в гр. ***, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по
ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца от 2016 г. следва,
че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
срока, за който се отнася общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период. Следователно, обезщетение за забава се начислява само върху
вземането по общата фактура.
В случая от ответниците се претендира обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 31.01.2022 г. Размерът на дължимото обезщетение за забава за вземането за
посочения период, съгласно заключението на ССчЕ, изчислено съобразно правилото на чл.
33, ал. 4 от приложимите Общи условия, възлиза на сумата от общо 220,83 лева.
Следователно, при съобразяване притежаваните от всеки от ответниците квоти от
наследството на общия им наследодател, В. К. С. и Е. Ц. М. дължат лихва за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия, всеки в размер на по 110,42 лева.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, при погасяване по давност на главното вземане се
погасява и акцесорното такова, макар давността за него да не е изтекла, като в случая
погасени се явяват и онези вземания на ищеца за лихва за забава, начислени върху
погасените по давност вземания за цена на потребена топлинна енергия. Размерът на
погасената по давност част от претенцията за лихва, изчислена от съда по реда на чл. 162
ГПК, е в размер на 79,04 лева.
Следователно, с оглед релевираното от ответника В. К. С. възражение за давност,
дължимите лихви за забава върху непогасените вземания за главница, съобразно
неговата 1/2 част от дълга, възлизат на сумата в размер на 70,90 лв., определен от съда
по реда на чл. 162 ГПК, за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г. До размера на
посочената сума и за посочения период акцесорният иск се явява основателен и следва
да се уважи, а в останалата част до пълния предявен размер от 110,62 лв. – да се
отхвърли поради погасяване по давност на вземанията.
Другият ответник – Е. Ц. М., съобразно нейната 1/2 част от дълга, следва да бъде
осъдена да заплати лихва за забава в размер на сумата от 110,42 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 31.01.2022 г. В останалата част до пълния предявен размер от 110,62
лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение“ липсва предвиден срок
за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия. Следователно приложение
намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в забава след
покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена покана от
7
кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща предявяването на
исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от по 0,86 лева срещу В. К. С. и Е. Ц. М..
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, в размер общо на 551,67 лева за платена държавна такса, депозити за съдебни
експертизи и юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определи в минимален
размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като съобрази вида и обема на извършената дейност
от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност
на делото. Така дължимите разноски следва да се присъдят в тежест на ответниците,
съобразно притежаваните от тях части от наследството на общия им наследодател и
уважените срещу всеки един части от исковите претенции, а именно 318,99 лв. в тежест на
Е. Ц. М. и 232,68 лв. – в тежест на *** К. С..
В полза на ответника *** К. С. следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие
от 17.12.2022 г. (л. 47-гръб от делото) в размер на 109,16 лева, съобразно отхвърлената част
от исковите претенции. Ищецът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид предмета на делото,
неговата правна и фактическа сложност, материалния му интерес, както и събраните по
делото доказателства, съдът намира направеното възражение за неоснователно. При
преценката си съдът съобрази приложимата редакция на Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, *** К. С.,
ЕГН: **********, в качеството му на наследник на Л. В. П., да заплати на „Топлофикация
***” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „Ястребец“ №
23Б, сума в размер на 455,44 лева, представляваща стойността на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 70,90 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г., сума в размер на 4,41 лева, представляваща цена на
извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.08.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно
със законната лихва от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер
на 232,68 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски,
съобразно уважената част от исковите претенции.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация ***” ЕАД, ЕИК: *********, срещу ***
К. С., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над присъдените суми от 455,44 лева и 70,90 лева
до пълните предявени размери съответно от 620,22 лева и 110,62 лева, и за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. (по иска за главница), като погасени по давност, както и в
цялост като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
8
сумата от 0,86 лева – лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г.
върху цената за услугата „дялово разпределение“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, Е. Ц. М.,
ЕГН: **********, в качеството на наследник на Л. В. П., да заплати на „Топлофикация
***” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „Ястребец“ №
23Б, сума в размер на 618,96 лева, представляваща стойността на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 110,42
лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г., сума в размер на 4,41 лева, представляваща цена
на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.08.2019 г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и сума в
размер на 318,99 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени по делото
разноски, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация ***” ЕАД, ЕИК: *********, срещу Е.
Ц. М., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над присъдените суми от 618,96 лева и 110,42 лева
до пълните предявени размери съответно от 620,22 лева и 110,62 лева, както и в цялост
като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
0,86 лева – лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г. върху
цената за услугата „дялово разпределение“.
ОСЪЖДА „Топлофикация ***” ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на *** К. С.,
ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 109,16 лева, представляваща
сторени от ответника разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9