Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

              гр.София, 16.07.2019 год.

   

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

                       

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                      

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова  

                                                                ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

                                                                                   Десислава Йорданова

 

като разгледа  докладваното от съдия Мазгалов ч.гр.дело №6980 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „У.Б.”АД, срещу разпореждане от 09.05.2019 год. по изпълнително дело №20198380401711 на частен съдебен изпълнител М.Б.с рег.№838 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до 200 лв., както и за съответно коригиране размера на начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.

Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правната сложност на изпълнителното дело. Липсвали данни процесуалният представител на взискателя да е извършил каквито и да било действия по делото освен подаване на молбата за неговото образуване. В тази връзка на взискателя се дължали единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство в размер на 200 лева.

Взискателят в подадения в срок отговор оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №20198380401711 на частен съдебен изпълнител М.Б.с рег.№838 на КЧСИ е образувано по молба от 23.04.2019 год. на Г.М.Д., чрез адв.В.В./надлежно упълномощена/, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.дело№47339/2015 год. по описа на СРС, с който жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя сумата от общо 1024,84 лв. В молбата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатското възнаграждение, чийто размер съгласно приложените доказателства е 600лв.

За посочените суми общо в размер на 1852,82 лева до жалбоподателя е изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е била надлежно връчена на 30.04.2019 год.

В представеното копие от изпълнително дело липсват данни за това дали и кога длъжникът е заплатил задължението си, както твърди в подадената частна жалба.

Своевременно жалбоподателят /дължникът/ е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален размера на разноските на взискателя за изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, до 200 лв., както и за съответно коригиране размера на начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.

С обжалваното разпореждане от 09.05.2019 год. частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение до 200 лв.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били изцяло погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. Всъщност липсват данни въобще за погасяването на задължението. След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма легално основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя за процесуално представителство, защита и съдействие по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. минимален размер.

По процесното изпълнително дело са ангажирани надлежни доказателства, от които е видно, че между взискателя и неговия пълномощник е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., което е изцяло заплатено. Материалният интерес в конкретния случай възлиза на 1024,84 лева, като длъжникът не оспорва, че дължи разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в минималния размер от 200 лв. съобразно чл. 10, т. 1 от горепосочената Наредба /редакция, изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 год./. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата при интерес от 1000 до 5000 лв. минималното възнаграждение е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е. минималното възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 301,73 лв., а 1/2 част от него, съгласно чл.10, т.2 от Наредбата – 150,86 лв. Следователно минималното адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 150,86 лева + 200 лева или общо 350,86 лева. Доколкото изобщо липсват данни за заплащане на задължението от страна на длъжника, както и несъществуването на задължение за адвокатите винаги да договарят минималното адвокатско възнаграждение, договореният в случая размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде счетен за прекомерен.

Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

По тези съображения, съдът

 

                                          Р    Е    Ш    И    :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „У.Б.”АД, срещу разпореждане от 09.05.2019 год. по изпълнително дело №20198380401711 на частен съдебен изпълнител М.Б.с рег.№838 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до 200 лв., както и за съответно коригиране размера на начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

     

              

        

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1/                                

 

 

 

                                                                                             2/