№ 713
гр. С., 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000503311 по описа за 2024 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 145 от 04.10.2024г., постановено по гр.д.№ 291/23г., по описа на ОС гр.
Видин, ГО, е уважен изцяло иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД „Бул
Инс“ АД е осъден да заплати на С. С. Н. сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, настъпили следствие на
ПТП, станало на 06.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.09.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 600лв. направени разноски.
Присъдени са разноски, като ЗД „Бул Инс“АД, е осъден да заплати по сметката на
ОС-Видин на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2 400 лв., представляваща държавна
такса .
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото по делото.
Жалбоподателят-ответник ЗД „Бул Инс“ АД оспорва решението в неговата
осъдителна част за разликата над 5000 лв. до присъдените 30 000 лв., като моли съда да
отмени решението в тази част и да отхвърли иска като неоснователен. Твърди, че
определената сума в размер на 30 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени
вреди е прекомерно завишена и не съответства на закона, ППВС № 4/68г., икономическата
конюнктура в страната към момента на деликта и утвърдената практика на ВКС за сходни и
1
дори по-тежки по обем вреди. Изтъква факта, че според приложените медицинските
документи уврежданията на пострадалия С. Н. включват мозъчно сътресение, разкъсно-
контузна рана на главата и контузия с охлузване на бедрото. По оценка на медицинските
експерти тези увреждания са причинили временно разстройство на здравето без опасност за
живота, което определя характера на травмите като леки по смисъла на чл.130 ал.1 и 2 НК.
Пострадалият е бил хоспитализиран за кратък период (от 07.05.2023г. до 09.05.2023г.) и е
изписан в добро общо състояние. Оздравителният процес е бил нормален, с приблизителен
възстановителен период от две до три седмици,. Затова намира, че справедливото
обезщетение за причинените неимуществени вреди би следвало да е до 5 000 лева, което
отговаря на характера и интензитета на травмите, икономическата обстановка и утвърдената
практика на ВКС.
На второ място посочва, че съдът е следвало да отчете съпричиняването от страна на
пострадалия ищец, за който по делото са налице данни, че се е качил в автомобил,
управляван от водач, повлиян от алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта от 2,07
промила. С това поведение ищецът е приел значително по-висок от обичайния риск за
здравето и безопасността си, тъй като доброволно е изложил себе си на опасност, която
може да доведе до травми и увреждания. Подчертава, че данните за употреба на алкохол от
страна на водача са били събрани след първото съдебно заседание. Следователно, приносът
на ищеца за настъпването на вредите в резултат на процесното ПТП е съществен и следва да
бъде определен най-малко на 50%, с оглед повишения риск, в който се е поставил
доброволно. Затова моли да бъде допусната СМЕ, която да изясни влиянието на алкохола
върху водача и възможността това състояние да бъде възприето от околните.
Въззиваемата страна С. С. Н. не изразява становище в писмен вид. В о.с.з. оспорва
жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищецът С. С. Н. твърди, че на 06.05.23г. около 23,45ч. по бул.“Панония“ в гр. Видин
претърпял ПТП като пътник на предна дясна седалка в л.а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег.№
********, управляван от К. Г. Т. с изключително висока скорост, в резултат на което изгубил
контрол над управлението, излезнал извън пътното платно и се ударил в електрически стълб.
От удара л.а. се разполовил, а ищецът получил изключително тежки травматични
увраждания, бил откаран в МБАЛ „Св.Петка“АД-Видин в безсъзнание, където му е оказана
спешна медицинска помощ, след което е бил насочен за домашно лечение. Претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 06.05.2023г. и направените разноски.
Ответникът ЗК „БУЛ ИНС" АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма
2
на ПТП, иска по размер, като прекомерно завишен с оглед представената медицинска
документация, като в тази връзка излага, че претенцията не отговаря на икономическата
конюнктура в страната и обема на вредите. В условие на евентуалност релевира възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че
последният, в нарушение разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, не е бил с правилно поставен
обезопасителен колан, с което е допринесъл значително за настъпване на вредите.
Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 06.05.23г. около 23,45ч. К. Г. Т. управлявал
л.а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег.№ ******** по бул.“Панония“ в гр. Видин с изключително
висока скорост, в резултат на което изгубил контрол над управлението на автомобила,
излезнал извън пътното платно и се ударил в електрически стълб. От удара автомобилът се
разполовил, водачът и друг пътник са починали на място, а ищецът С. С. Н. бил откаран в
МБАЛ „Св.Петка“АД-Видин, където установили, че е получил три леки телесни повреди.
От заключението на депозираната пред САС съдебно-медицинска експертиза, кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че на
ищеца се причинени следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение, Контузия на
главата, Разкъсно-контузна рана в челната област на главата и охлузвания на дясното бедро.
Черепно-мозъчната травма при пострадалия е преценена след болнично лечение като
мозъчно сътресение. Протекла е без данни за пълна загуба на съзнание /кома/ и като такава
реализира медико- биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота". Останалите мекотъканни травми са причинили болки и страдания за срок до 15
дни. Проведено е 3-дневно медикаментозно и инфузионно лечение в МБАЛ „Света Петка"
АД, Отделение хирургия, където е извършена хирургична обработка и шев на раната. По
делото няма медицински документи, указващи за непълно излекуване и остатъчни
последици от травмите. В резултат на получените увреждания ищецът е претърпял
интензивни болки и страдания за срок до 15 дни и умерени до 30 дни. Прогнозата за в
бъдеще е благоприятна, допълнителни усложнения, респ. нови болки и страдания не се
очакват.
От заключението на депозираната на л.142 АТЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че л.а. „Мерцедес“,модел Е
370 рег.№ ********, управляван от К. Г. Т. с двама пътници в автомобила - Г. Н. Д. и С. С. Н.
се е движил към изхода на града в посока „Дунав мост II“ със корост 141 км./ч. при
разрешена 50 км./ч., като преди това демонстративно е превъртал гуми по града. При
навлизане в района на бензиностанция „ТИП 3“, където платното за движение преминава от
трилентово в двулентово и при лек ляв завой, поради високата си скорост на движение,
центробежните сили на завоя превишават силите на сцепление на гумите по пътя, водачът
губи управление като започва неконтролируемо плъзгане напред и на дясно спрямо посоката
на движение и след около 41,60м. автомобилът се удря странично с лявата си страна в
масивен метален стълб. В резултат на удара автомобилът се разцепва на две части/предна и
задна/и загиват на място водачът К. Г. Т. и пътникът на задната седалка- Г. Н. Д.. На
3
предната пасажерска седалка е пътувал ищецът С. С. Н., който изпаднал назад през
деформираната облегалка, след трикратно превъртане на л.а. спрямо вертикалната си ос, се
установява в покой до края на лявата лента.
Според вещото лице причина за ПТП е несъобразената с пътната обстановка висока скорост,
която е 141км./ч при разрешена такава от 50 км./ч. Ако автомобилът се е движил с
разрешената скорост, то той би имал достатъчно време и възможност да избегне удара, но
при тази скорост водачът не е имал нито време, нито техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП. Ударът е бил страничен и автомобилът се е разполовил, поради което
обстоятелството дали пострадалият е бил с предпазен колан или без такъв не оказва влияние
върху настъпилия вредоносен резултат.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за недоказано пълно и
главно направеното възражение за съпричиняване, изразяващо в непоставяне на
предпазен колан. В спорния предмет на делото в рамките на преклузивните срокове не
е изрично въведено възражение за съпричиняване, изразяващо се в съзнателно
поемане на риска от ПТП, чрез качване в автомобил, управляван от водач, повлиян от
алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта от 2,07 промила. Такава безспорно е
установена, но нито в отговора на ИМ, нито в първо о.с.з. е направено такова
възражение.
По делото са събрани гласни доказателствени средства - разпит на св.А. /майка на ищеца/
разпитана в о.с.з. на 15.11.2023г., кредитирани като логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви, при условията на чл.172 ГПК. Същата посочва, че когато отишла в
болницата, за да види сина си, той бил на системи в много тежко състояние, с множество
шевове на главата. Била отлепена кожата на главата му и зашита от лекарите. Останал две
денонощия в болницата, бил в шок, не знаел защо е там, буйствал. Изпитвал болки по
цялото тяло, лицето му оттекло, окото му се затворило, не можел да ходи сам до тоалетна,
краката го болели от множество натъртвания и охлузвания. Имал травма в гърдите,
изпитвал затруднения при дишането. При домашното лечение се наложило да взема
болкоуспокояващи и лекарства за сън, дразнели го шумове и светлина, получил усложнение
от раната на главата, променил се, спрял да общува с хора, около два месеца стоял в дома си,
през което време тя помагала да се обслужва, да се облича, да става от леглото, тъй като
продължавали болките в краката и цялото тяло. Постоянно изпитвал болки в главата.
САС не кредитира показанията на майката в частта им сочеща период от 2 месеца, в рамките
на които ищецът имал болки по цялото тяло, както и че не можел сам да ходи до тоалетна и
да се обслужва, поради факта, че според вещото лице той има три леки телесни повреди
/основно в областта на главата/, като ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за
срок до 15 дни и умерени до 30 дни.
Между страните не се спори, че отговорността на водача била застрахована със
задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „БУЛ ИНС" АД, както и че след
настъпването на ПТП ищецът е сезирал ответното дружество с искане за изплащане на
обезщетение - връчена покана на 22.05.2023г., като процесуална предпоставка по
4
допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен
да следи служебно.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Непосредствената причина за настъпване на
произшествието е поведението на водачът на л.а., който се е движил със скорост 141 км./ч.
при разрешена 50 км./ч., при лек ляв завой, губи управление като започва неконтролируемо
плъзгане напред и на дясно спрямо посоката на движение и след около 41,60м. автомобилът
се удря странично с лявата си страна в масивен метален стълб. Видно от събраните по
делото доказателства, причина за настъпване на ПТП са единствено субективните действия
на водача, който е починал на място, поради което наказателното производство е
прекратено, видно от приложеното на л.107 Постановление. От неговото съдържание става
ясно още, че водачът е имал концентрация на алкохол в кръвта си 2.07 промила, което
намалява способността му за бързи и адекватни реакции.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания, наложили разходване на парични
средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано с
незначителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на
преживения психически стрес от създалата се ситуация.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, поради
което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима. Ударът е бил страничен
вляво и автомобилът се е разполовил, поради което обстоятелството дали пострадалият е
бил с предпазен колан или без такъв не оказва влияние върху настъпилия вредоносен
резултат.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
5
деяние и причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на получени три леки телесни повреди при процесното
произшествие както следва - Мозъчно сътресение, Контузия на главата, Разкъсно-контузна
рана в челната област на главата и охлузвания на дясното бедро. ЧМТ е протекла без данни
за пълна загуба на съзнание /кома/ и като такава реализира медико- биологичния признак
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота". Останалите мекотъканни травми
са причинили болки и страдания за срок до 15 дни. Проведено е консервативно
медикаментозно и инфузионно лечение в МБАЛ „Света Петка" АД, където е извършена
хирургична обработка и шев на раната. По делото няма медицински документи, указващи
непълно излекуване или остатъчни последици от травмите. В резултат на получените
увреждания ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за срок до 15 дни и умерени
до 30 дни. Прогнозата за в бъдеще е благоприятна, допълнителни усложнения не се очакват.
САС отчита факта, че пострадалият е бил на 19 години към датата на ПТП през 2023г., че
към момента е възстановен напълно, няма трайни негативни последици, няма проведено
оперативно лечение, а само консервативно – шеф на раната. От друга страна водачът на л.а.
е бил с 2.07 промила алкохол в кръвта, като се движели около полунощ с превишена скорост
от 141 км/ч. в рамките на населено място - гр.Видин, малко преди полунощ. Дали
пострадалият е знаел или не за употребата на алкохол от водача няма как да бъде
установено, тъй като другите двама от компанията са загинали на място при удара. Ето защо
съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения размер от общо 30
000 лв. за ПТП през 2023г. е незаконосъобразно и следва да бъде намалено до 10 000 лв.,
ведно със законните последици.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. и потвърдено в
останалата обжалвана част.
По отношение началния момент, от който следва да се начислява законна лихва, в
случая видно от доказателствата по делото е, че в изпълнение на изискванията
пострадалият е предявил претенцияте си за заплащане още на 22.05.2023г., следователно и
предвид отказа на застрахователя, последният е изпаднал в забава, считано от тази дата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 25 000 лв., като жалбата на застрахователя е частично
основателна до 20 000 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски, в размер на 3240 лв. Платен адв.хонорар, 300 лв. За вещо
лице и 1200 лв. Платена д.т. Общо направени разноски в размер на 4740 лв. От тях дължими
са само 3792 лв. Предвид уважената част от жалбата. Възражението за прекомерност е
6
неоснователно.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК по компенсация се дължат разноски в полза на въззиваемата страна,
но такива няма направени.В полза на адв.Н. е дължимо адв.възнаграждение в размер на 600
лв. предвид отхвърлената част от жалбата.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи в полза на ищеца направените разноски
за адв.възнаграждение, които възлизат на 2 600 лв. съгласно представен договор за правна
защита и съдействие, които не са реално платени, тъй като изрично е посочено, че същото е
безплатно. От тях дължими са само 1300 лв. с оглед уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 3720 лв. платен
адв.хонорар /списък на л.50/, както и 300 лв. за вещо лице. Общо направени разноски в
размер на 4020 лв. От тях дължими са само 2680 лв. съобразно отхвърлената част от иска /20
000 лв./ Възражението за прекомерност правилно е преценено от първа инстанция като
неоснователно предвид цената на иск от 30 000 лв. и минимален размер на хонорара от 2650
лв. плюс 8% върху 5000 лв. т.е. 3050 лв. без ДДС, а с вкл.ДДС от 20% общо 3660 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът следва да
внесе по сметка на съда д.т., от внасянето на които, ищецът е бил освободен. С оглед
променения резултат, дължимата д.т. възлиза на 400 лв. вместо 1200 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
э
ОТМЕНЯ решение № 145 от 04.10.2024г., постановено по гр.д.№ 291/23г., по описа на ОС
гр. Видин, ГО, в обжалваната осъдителна част за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв., д.т.
и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Н. ЕГН ********** с адрес *** срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Джеймс Баучер" № 87 за
разликата над 10 000 лв. /десет хиляди лева/ до 30 000 лв.,/тритдесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
настъпили следствие на ПТП, станало на 06.05.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.09.2023г. до окончателното изплащане, като неоснователен в тази
част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Адв.С. К. Н.-К. от САК, адрес ***,
адв.възнаграждение в размер на 600 лв./шестстотин лева/, за процесуално представителство
7
пред въззивна инстанция, както и сумата от 1300 лв./хиляда и триста лева/ за безплатно
представителство пред пред първа инстанция с оглед уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ОС сумата от общо 400
лв./четиристотин лева/ дължима д.т. на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. Н. ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД „БУЛ ИНС"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Джеймс Баучер" № 87,
сумата от 3792 лв./три хиляди седемстотин деветдесет и два лева/ направени разноски пред
въззивна инстанция с оглед уважената част от жалбата, както и сумата от 2680 лв./две
хиляди шестстотин и осемдесет лева/, направени разноски пред първа инстанция, с оглед
отхвърлената част от иска.
В осъдителната част до 5000 лв., решението като необжалвано, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8