РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Бургас, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205718 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Капка Владимирова, като разгледа НАХД № 5718 по описа
на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Т. Д. Н. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Л****“ № 11а, срещу Наказателно постановление №
4139/08.11.2021 г., издадено от К....С..... – зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение
по чл. 98, ал.1, т. 1, предл. второ от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 12, вр. с чл. 183, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
20 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно, и незаконосъобразно. Посочва се, че описаните в АУАН и НП факти не
съответстват на действителната обстановка, като изрично се посочва, че автомобилът не е
бил паркиран по начин, че да затруднява движението, а е бил спрял на уширение на пътното
платно, използвано до скоро като автобусна спирка, по начин незабранен от закона. Излагат
се съображения в подкрепа на тази теза, включително и за допуснати нарушение на
административнонаказателната процедура. Иска се присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа и
доразвива доводите, изложени в жалбата. Цитира редица нормативни актове, като достига до
извод, че мястото, на което е бил установен автомобилът му, не попада в границите на
пътното платно, поради което и за него не важи знак В27. Отделно от това застъпва, че
начинът на спиране не е представлявал пречка за останалите участници, поради което и
1
санкционирането му е неправилно. Моли за отмяна на НП и присъждане на деловодни
разноски, без да представя списък.
За административнонаказващия орган – зам. кмет на Община Бургас, редовно
призован, представител не се явява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към връчване на НП), доколкото видно от приложеното
известие за доставяне (л. 26) НП е връчено на жалбоподателя на 14.12.2021 г., а жалбата е
подадена директно в съда на 20.12.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 26.10.2021 г., около 12.40 часа Р.Р. – служител на Община Бургас забелязал срещу
блок **** в ж.к. „М....., гр. Бургас, спрял лек автомобил „Сузуки” с рег. № А......,
собственост на жалбоподателя Т.Н., който бил позициониран след знак В27. Служителят
преценил, че по начина, по който е паркиран автомобилът представлява и пречка за
останалите участници в движението, поради което и на място съставил срещу водача АУАН
с бл. № 0105465, в който описал горната фактическа обстановка, посочвайки, че МПС е било
„паркирано“ в зоната на действие на пътен знак В27, с което е представлявало и пречка за
останалите участници в движението. Тези факти били квалифицирани от актосъставителя,
като нарушение по чл. 98, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя,
който го подписал и получил препис от него. В графата за възражения посочил, че не е
паркирал, а само е престоявал, поради повреда в автомобила. В законоустановения
тридневен срок жалбоподателят подал писмени възражения срещу акта (л. 5), в които
доразвил възраженията си от АУАН.
Въз основа на АУАН на 08.11.2021 г. било издадено атакуваното НП. АНО не дал
вяра на възраженията, също възприел дадената от актосъставителя правна квалификация и
приел, че именно жалбоподателят е субект на административнонаказателната отговорност,
поради което и на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл.
189, ал. 12 ЗДвП, а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1
2
ЗДвП, видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед №
1453/15.06.2015 г. и Заповед № 416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни норми са
посочени правилно.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай нарушението е останало
недоказано. Няма спор, че на 26.10.2021 г. автомобил „Сузуки” с рег. № А...... е бил
установен от служители на Община Бургас срещу блок **** в ж.к. „М....., гр. Бургас.
Спорно е единствено дали мястото на спиране е попадало в зоната на действие на
пътен знак В27 и дали начинът на спиране е представлявал пречка за останалите участници,
така както се твърди в АУАН и в НП.
Настоящият състав счита, че АНО, който носи доказателствената тежест в процеса не
е ангажирал доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Изрично с разпореждането си
за насрочване съдът е задължил АНО да представи схема на разположенията на пътните
знаци в района. Разпореждането на съда е надлежно връчено, но въпреки това доказателства
в тази насока не са ангажирани. Същевременно по делото са налични снимки (включително
и изпратени от АНО), от които се вижда мястото на констатиране на автомобила върху пътя.
Виждат се пътни знаци, но нито един от тях не е В27. Липсва и хоризонтална маркировка,
забраняваща паркирането/престоя на мястото. Наред с това съдът констатира, че въпросното
място представлява уширение на пътя, което вероятно в миналото се е ползвало като
автобусна спирка (към момента липсва знак, който да доказва това). По – важното е, че
мястото е специално пригодено за престояване на автомобили, по начин, че да не създават
пречки за останалите участници в движението. По мнение на съда – мястото на което е бил
установен автомобилът, без значение дали е бил паркиран или е престоявал, по никакъв
начин не е създавал пречки за останалите участници в движението – не е заемал част от
активната лента за движение, не е закривал пътни знаци, не е пречил на видимостта, не е
възпрепятствал извършването на маневри и т.н. и това е ясно видимо от представените
снимки.
При това положение съдът счита, че изводите на АНО са останали недоказани, а от
там недоказано е останало и вмененото нарушение, поради което и издаденото НП следва да
се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждането им. В случая обаче съдът не
3
констатира доказателства за реално сторени от него разноски, които да подлежат на
възстановяване. На л. 8 е приложен фискален бон, вероятно за закупуване на тонер за
принтер на стойност 35,99 лева. Вероятно жалбоподателят иска възстановяването на тези
разноски (липсата на списък на разноските кара съда да гадае относно точната воля на
жалбоподателя), което искане обаче няма как да се удовлетвори. На възстановяване в
производството полежат реално сторените разноски (в случая, ако се претендират
канцеларски материали – то това биха били стойността на листите хартия и стойността на
принтирането върху тях), а не на всички консумативи, които жалбоподателят е решил да
закупи. Противното би означавало да се допусне присъждането на разноски за закупуване на
компютър, на който жалбоподателя да напише жалбата си, принтер, на който да я принтира
и т.н., което не съответства на повелята закона. Именно поради това и искането му за
присъждане на разноски не може да бъде удовлетворено.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4139/08.11.2021 г., издадено от К....С..... –
зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 98, ал.1, т. 1, предл. второ от ЗДвП
и на основание чл. 189, ал. 12, вр. с чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на Т. Д. Н. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Д. Н. с ЕГН: ********** за присъждане на
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас: Вярно с оригинала!
М.Д.
4