Присъда по дело №300/2017 на Районен съд - Сливница

МОТИВИ към присъда по н. о. х. д. № 300 / 2017 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница

           Районна прокуратура – гр. Сливница е внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд – гр. Сливница, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия М.Й. – роден на *** г. в Аянчък, Република Турция, германски паспорт № C3FHC4G4H, гражданство: Германия, женен, неосъждан, средно образование, управител на „АББ“ ООД, с адрес: Берлин, 13359, „Ослоерщрасе“ 107, Германия, тел: 00491784758227, за това, че на на 13.04.2017 г., около 09:10 часа, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” на Митнически пункт Калотина, при влизане от Република Сърбия в Република България, не е изпълнил задължението за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на:  Валутния закон – чл. 11а, ал. 1 и ал. 5, и чл. 14г, които гласят:  чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон – „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.”; чл. 11а, ал. 5 от Валутния Закон – „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.”; чл. 14г от Валутния Закон – „Министърът на финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, 14б и 14в.”; и на обнародван акт на Министъра на финансите - НАРЕДБА № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и 2, които гласят: Чл. 2, ал. 1 „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9”; Чл. 8, ал. 3 „В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор („нищо за деклариране“) или устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана информация.”; Чл. 9, ал. 1 „Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7. Утвърденият от министъра на финансите образец на декларация се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници”; Чл. 9, ал. 2 „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третият - за митническите органи.”, и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери,  а именно не е  декларирал сумата от 108 605,00 (сто и осем хиляди шестстотин и пет) евро, с левова равностойност 212 412,92 лева (двеста и дванадесет хиляди четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и две стотинки) - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК.

             В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Сливница поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Й., като счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства може да се направи категоричен и непротиворечив извод за това, че подсъдимият Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и моли да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 251, ал. 1 НК. Прокурорът поддържа, че от обективна страна деянието по чл. 251, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия на 13.04.2017 г. около 9.10 ч., когато на МП Калотина, Софийска област, нарушил разпоредби на ВЗ - чл. 11а, ал. 1 във връзка и ал. 5, и чл. 14г и разпоредбите на чл.2, ал.1, чл.8, ал.3 и чл.9, ал.1 и 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г., подробно описани в диспозитива на обвинителния акт, като не изпълнил задължението за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница за Европейския съюз и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, а именно не е декларирал сумата от 108 605,00  евро с левова равностойност 212 412,92 лева. Представителят на обвинението счита, че от субективна страна подсъдимият Й. е извършил престъплението с пряк умисъл като форма на вината, тъй като е съзнавал, че във фактическата му власт се намира предмета на престъплението, знаел е, че следва да го декларира на митницата, но въпреки това той не го е сторил и е бездействал по отношение на това задължение. При тези съображения прокурорът моли подсъдимият Й. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл.251, ал.1 от НК. По отношение на наказанието, представителят на държавното обвинение изразява становище, че същото следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и предлага то да бъде “лишаване от свобода” в размер на 1 (една) година, чието изпълнение да бъде отложено за  срок от 3 години. Прокурорът моли съда на основание чл. 251, ал. 2 НК да постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението -  108 605,00  (сто и осем хиляди шестстотин и пет) евро.

Подсъдимият М.Й. не се възползва от правото си да даде обяснения. Моли да бъде оправдан.

            Защитникът на подсъдимия Й., адв. Веселинова, в хода на съдебните прения заявява, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че подзащитният й е реализирал състава на престъплението по чл.251, ал.1 НК. Защитата твърди, че от процесуална гледна точка, приложения и приет по делото протокол за оглед на местопроизшествие е абсолютно задължително писмено доказателствено средство. Без протокол или пък с неправилно изготвен такъв, иззетите от местопроизшествието обекти не могат да имат качеството на доказателствен материал. Адв. Веселинова заявява, че протоколът по настоящето дело е бил предявен на подсъдимият Й. и той е отказал да подпише протокола, но неговият отказ не е удостоверен с подписа поне на един свидетел, поради което е налице съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в настоящия процес. На следващо място защитата изтъква аргументи относно липсата на елемент от обективната страна на извършеното деяние, като счита, че е спорен факта на самото деклариране на паричните средства, защото липсват доказателства на подсъдимият Й. да му е предоставена декларация за попълване, за да може той да я представи на митническите служители. Адв. Веселинова твърди, че от показанията на свидетеля С., става ясно, че съобразно Европейския регламент е отпаднало предоставянето на декларация за паричните средства, но в самото обвинение е визирана като нарушена точно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, която изисква попълването на декларация. При тези съображения адв. Веселинова моли съда да признае подсъдимия М.Й. за невиновен и да го оправдае по така повдигнатото му обвинение.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.Й. и св. А.Д. пътували от Р Германия за Р Турция с лек автомобил, марка „Мерцедес” с немски рег. № BMN5778, който до Р Сърбия бил управляван от свидетеля А.Д..

Подсъдимият М.Й. и св. А.Д. пътували от Р Германия за Р Турция с лек автомобил, марка „Мерцедес” с немски рег. № BMN5778, управляван от св. А.Д.. Около 09.10. часа на 13.04.2017 г. автомобилът пристигнал на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на МП Калотина, където на смяна били дежурни свидетелите С.С. и К.Ц. – митнически инспектори към Митница Столична. Св. С. спрял автомобила, управляван от св. Д. и го отклонил от трасето, като през това време св. Ц. проверявал друго превозно средство в гаража. След като св. Ц. приключил с проверката на намиращият се в гаража автомобила, заедно със св. С. се приближили до автомобила, в който се намирали подс. Й. и св. Д.. Св. Ц. ги попитал на турски език дали имат цигари и алкохол за деклариране, при което подс. Й. показал четири кутии цигари. Св. Ц. ги попитал дали имат пари над 10 000 евро, които следва да декларират. Подсъдимият Й. и св. Д. отговорили отрицателно. Митническите служители насочили автомобила за проверка в гаража, като показали на подс. Й. и св. Д. информационните табели в гаража, съдържащи информация на български, английски и турски език относно това, че суми над 10 000 евро, пренасяни през границата на страната, подлежат на деклариране. След това св. С. отново ги попитал дали имат нещо за деклариране, като и двамата отново отговори отрицателно. Непосредствено преди започване на личния преглед, св. Ц. попитал подс. Й. и св. Д. дали имат пари за деклариране, при което двамата за пореден път отговорили отрицателно. Св. С. извършил личен преглед на подс. Й., като проверил кафявото яке, с което бил облечен, и извадил от него два плика, като впоследствие установил, че в пликовете има евро банкноти. За случая бил уведомен разследващ митнически инспектор при Митница Столична, който извършил оглед на паричните суми в присъствието на поемни лица и съставил протокол. При извършения оглед било констатирано, че общата сума на парите, намерени у подс. Й. възлиза на 108 605,00 (сто и осем хиляди шестстотин и пет) евро.

Съгласно писмо peг. № 32-8525/21.02.2014 год. на БНБ на осн. чл.29, ал.2 от Закона за БНБ, вр. чл.1 от Регламент (ЕО) №2866/98 на Съвета от 31 декември 1998 г. официалният валутен курс на лева към еврото е 1.95583 лева за едно евро и левовата на 108 605,00 (сто и осем хиляди шестстотин и пет) евро възлиза на 212 412,92 лева (двеста и дванадесет хиляди четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и две стотинки).

От справка от „БНБ” се установява, че левовата равностойност на 108 605,00  евро, съгласно централния курс на БНБ за 13.02.2014 г. за 1 евро = 1, 955830 лв., е 212 412,92 лева.

Видно от удостоверение № 34 / 17.12.1991 г., издадено от ГУ „Митници”, Център за подготовка на кадри е, че от 17.09.1991 г. до 17.12.1991 г. св. К.Л.Ц. е завършил тримесечен интензивен курс по турски език.

Подсъдимият М.Й. е роден на *** г. в Аянчък, Република Турция, германски паспорт № C3FHC4G4H,  гражданство: Германия, женен, неосъждан, със средно образование, живущ в Берлин, 13359, „Ослоерщрасе” 107, Германия, тел: 00491784758227. Подсъдимият е управител на „АББ” ООД.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателства, установени чрез показания на свидетелите К.Л.Ц., С.И.С. и А.Д., протоколите за извършени следствени действия и останалите документи, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум (л. 2-13 ДП); справка за съдимост (л.22 ДП); удостоверение (л.27 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства и снимков материал (л. 30 – 64 ДП); писмо от БНБ ( л.66 - 67 ДП); протокол за личен преглед (л.68 от ДП); АУАН № 164 / 13.04.2017 г.(л.69 от ДП); разписка (л. 71 от ДП); декларация (л. 72 - 73 ДП).

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К.Л.Ц. и С.И.С., тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При проверката чрез способите по НПК на показанията на свидетелите К.Л.Ц. и С.И.С., които са лица незаинтересувани от изхода на делото, с останалите събрани доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост, еднозначност. В хода на съдебното следствие и двамата свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му, авторството, механизма на деянието. В частност св. Ц. и С. твърдят, че преди да насочи управлявания от св. Д. лек автомобил към гаража за реална митническа проверка св. Ц. запитал на турски език (за изучаването на който е провел  интензивен тримесечен курс видно от удостоверение № 34 / 17.12.1991 г.) относно обстоятелството дали той и подсъдимия имат нещо за деклариране пред митническите органи, но двамата  отговорили отрицателно. В показанията си свидетеля Ц. подробно описва обстоятелствата, при които е била извършена щателната митническа проверка на подсъдимия, конкретно посочва, че непосредствено преди пристъпването към нея, св. Д. и подсъдимия отново са били запитани за това дали имат стоки и валута, подлежащи на деклариране. От анализа на свидетелските показания с останалите доказателства по делото се установява обективната страна на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК, в извършването на което е обвинен подсъдимият недеклариране на пренасяните валутни ценности съгласно изискванията на чл. 11а, ал. 1 във връзка и ал. 5, и чл. 14г ВЗ, както и изискванията на Наредба № 1/01.02.2012 г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл.10а от Валутния закон, обнародвана в ДВ, бр. 1/2004 г., из ДВ, бр. 48 от 2007 г., в сила от 15.06.2007 г.  оглед принципа на непосредственост съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите К.Л.Ц. и С.И.С., чрез които се възпроизвеждат преки първични доказателства. Показанията на посочените свидетели, съпоставени с писмените доказателства, събрани по делото, установяват по категоричен начин релевантните по делото обстоятелства, включени в предмета на доказване в настоящото производство.

Съдът кредитира показанията на свидетеля А.Д., в частта им, в която същия възпроизвежда релевантни за предмета на доказване обстоятелства, а именно:  че подсъдимият Й. и той самият са държали в себе си парична сума; че са били запитани от митнически служител дали имат пари за деклариране, който въпрос те са възприели и разбрали; че са били насочени към гаража, където са им били показани табели с надпис, след което им били извършени лични прегледи, при които у всеки един е открита парична сума. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. в частта им, в която заявява, че не им е била предоставена възможност да прочетат надписа на табелите в гаража за проверка и че са заявили, че имат за деклариране парични суми. В тази част показанията на този свидетел, се опровергават от показанията на св. Цветков и С., които съдът кредитира изцяло.

При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият М.Й. на 13.04.2017 г. около 09,10 часа, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на МП Калотина, Софийска област, при влизане от Р Сърбия в Р България е нарушил разпоредбите на:  Валутния закон – чл. 11а, ал. 1 и ал. 5, и чл. 14г, които гласят:  чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон – „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.”; чл. 11а, ал. 5 от Валутния Закон – „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.”; чл. 14г от Валутния Закон – „Министърът на финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, 14б и 14в.”; и на обнародван акт на Министъра на финансите - НАРЕДБА № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и 2, които гласят: Чл. 2, ал. 1 „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9”; Чл. 8, ал. 3 „В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор („нищо за деклариране“) или устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана информация.”; Чл. 9, ал. 1 „Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7. Утвърденият от министъра на финансите образец на декларация се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници”; Чл. 9, ал. 2 „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третият - за митническите органи.”, като не е изпълнил задължението за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз – сумата от 108 605,00 (сто и осем хиляди шестстотин и пет) евро, с левова равностойност 212 412,92 лева (двеста и дванадесет хиляди четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и две стотинки), и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на  престъпление по  чл. 251, ал.1 от НК.

От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият Й. на датата 13.04.2017 г. около 09,10 часа, на МП Калотина, Софийска област,  при влизане от Р Сърбия в Р България е нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал. 1 и ал. 5, и чл. 14г от Валутния закон, според които пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи, като задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. В настоящия случай подсъдимият Й. не е спазил определените във Валутния закон и Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл.10а от Валутния закон, тъй като в качеството си на “чуждестранно лице” по смисъла на & 1, т. 3 от ДР към Валутния закон не е изпълнил задължението за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, като общия размер на пренасяната валута в наличност, която е на стойност 108 605,00 (сто и осем хиляди шестстотин и пет) евро, с обща левова равностойност 212 412,92 лева (двеста и дванадесет хиляди четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и две стотинки), т. е. стойност по – висока от установения минимум в разпоредбите на Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият Й. не е декларирал размера на пренасяната валута в наличност. Посочените разпоредби имат императивен характер и не допускат отклонение от правилото, което установяват. Безспорно по делото е, че подсъдимият Й. не е попълнил митническа декларация по установен образец, одобрен от министъра на финансите, за да оповести размера и вида на внасяната валута пред митническите органи. Престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият Й. е на просто извършване и е довършено с факта на неотразяване в писмената декларация на конкретизираните горе обстоятелства относно пренасяната валута в наличност.

          Предмет на престъплението са посочените валутни ценности, представляващи чуждестранна валута в наличност, в размер на 108 605,00 (сто и осем хиляди шестстотин и пет) евро, с левова равностойност 212 412,92 лева (двеста и дванадесет хиляди четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и две стотинки), съгласно централния курс на БНБ за 1 евро = 1, 955830 лв.

            От обективна страна стойността на предмета на престъплението, извършено от подсъдимия М.Й., е в особено големи размери. При определяне квалифицирания признак “особено големи размери” съдът взе предвид принципното положение, установено в ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС (което съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за всички органи на съдебната власт), а именно - сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието. Минималната работна заплата за страната към 13.04.2017 г., определена с ПМС № 141/13.07.2017 г. ( 

обн., ДВ, бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.), е 460 лева, а стойността на предмета на конкретното деяние към посочената дата е 212 412,92 лева.

Непосредствен обект на посоченото престъпление са обществените отношения, свързани с опазване на законоустановения ред и режима на пренасяне на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране при пренасянето им през външни граници на Европейския съюз.

От субективна страна подсъдимият Й. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – фактът, че като чуждестранно  лице по смисъла на & 1, т. 3 от ДР към Валутния закон не е изпълнил задължението си за деклариране на пренасяната в наличност през външна за Европейския съюз граница,  която е в размер на 108 605,00 (сто и осем хиляди шестстотин и пет) евро, равностойни на 212 412,92 лева (двеста и дванадесет хиляди четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и две стотинки), като е съзнавал и факта, че по този начин нарушава установения в страната режим за пренасяне на парични средства и задълженията за тяхното деклариране. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимият Й. е съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, т.е., че е извършил деянието при условията на пряк умисъл, съдът взе предвид установеното в съдебната практика принципно положение, че умисълът на дееца се извлича от конкретните действия на подсъдимия при изпълнение на престъплението. В случая, за да обоснове извод за наличието на пряк умисъл у подсъдимия Й., съдът взе предвид редица обстоятелства, а именно: разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели К.Ц. и С.С. заявяват, че непосредствено преди насочване на подсъдимия към гаража за щателна митническа проверка, пътниците се запитват дали имат нещо за деклариране пред митническите органи, а в конкретния случай, след като е били запитан за това от св. Ц. на турски език, който подс. Й. разбира, последният не е декларирал никаква сума; през целия път от Р Германия до Р България в негова фактическа се е намирала откритата при митническата проверка недекларирана валута. Следователно подсъдимият, който е бил поканен да декларира ценности, в случай, че носи такива, е  бил с ясното съзнание за задължението си да го стори. Изброените обстоятелства сочат на извода, че подс. Й. е знаел за задължението си да декларира носената сума, но умишлено не го е направил. По изложените съображения съдът обосновава извод, че у подсъдимия Й. съзнаването на общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.

С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимият М.Й. с деянието си е осъществил състава на чл. 251, ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на основание тези разпоредби, приложени във връзка с разпоредбата на чл. 54 от НК го осъди на лишаване от свобода за срок от 1 (една) година.

След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът констатира, че в конкретния случай не са налице отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, а само смекчаващи - чисто съдебно минало и липсата на отрицателни характеристични данни за него. След като анализира изложените горе смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът определи размера на наложеното на подсъдимия Й. наказание “лишаване от свобода“ близо до минималния такъв, предвиден в общата част на НК за наказанието “лишаване от свобода“, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия Й. наказание по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимият не е осъждан, а и предвид липсата на отрицателни сведения за личността му, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия М.Й. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът преценява, че с оглед характера на престъплението, както и с оглед степента на обществена опасност на същото и на дееца, изпитателният срок ще следва да бъде определен в неговия минимум, а именно – три години.

След цялостната преценка на обстоятелствата относно степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, на подбудите за извършването на деянието, съдът определи размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в близост към минималния  размер, предвиден в закона.

На основание чл. 251, ал.2 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, извършено от подсъдимия М.Й., а именно 108 605,00 (сто и осем хиляди шестстотин и пет) евро, равностойни на 212 412,92 лева (двеста и дванадесет хиляди четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и две стотинки).

За да постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, съдът отчете характера на цитираната разпоредба  - същата е специална законова норма и намира приложение вместо общия текст на чл. 53, ал. 1, б. “б” НК. В нея волята на законодателя е ясна и категорична и не изисква изследване на въпроса чия собственост е предметът на престъплението. Настоящият съдебен състав не споделя становището, според което приложението на чл. 251, ал. 2 НК е във връзка с чл. 53, ал. 1, б. “б” НК и изисква отнемането на предмета на престъплението да се предхожда от изясняване на фактите по делото на кого принадлежи той (така както е прието в решение № 474 от 23.09.2002 г. на ВКС по н. д. № 371/2002 г., III н. о.). На първо място, предмет на престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият, са посочените валутни ценности, представляващи чуждестранна валута в наличност, в размер на 108 605,00 (сто и осем хиляди шестстотин и пет) евро, равностойни на 212 412,92 лева (двеста и дванадесет хиляди четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и две стотинки), съгласно централния курс на БНБ за 1 евро. Парите са особен вид движими вещи. Качеството на парите като платежно средство и мярка на стойността предопределят вещноправния им режим. Парите са непотребими и абсолютно заместими вещи. Те постоянно сменят собственика си, което е практическа пречка за тяхното идентифициране (вън от случаите, в които могат да бъдат индивидуализирани). Придобиване правото на собственост върху парите поначало изисква предаване - парите са ценни книги на приносител и легитимираният държател е техен собственик. По всички изложени по - горе съображения съдът намира, че е практически невъзможно да бъде изследван в настоящия случай въпроса за собствеността върху предмета на престъплението, който безусловно подлежи на отнемане в полза на държавата. Разпоредбата на чл. 251, ал. 2 НК не поставя изискване за изследване собствеността върху предмета на престъплението (в този смисъл е решение № 88 от 15.02.1999 г. на ВКС, по н.д. № 711 / 1998 г., ІІ н.о.).

По тези съображения съдът постанови присъдата си.    

                                                                               Председател: