Решение по дело №17242/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              Съдия: Евгени Георгиев

 

и секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 17 242 от 2018 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1]        ПРИЗНАВА на основание чл. от 108 Закона за собствеността (ЗС) спрямо Столична община, че „АБМ-П.“ ЕООД е собственик на 157 рекламни съоръжения, описани и онагледени в инвестиционен проект, изготвен от инженер Г. на л. 381-394 от делото, и ОСЪЖДА С.О.да ги предаде на „АБМ-П.“ ЕООД.

 

[2]        ОТХВЪРЛЯ следните искове:

1. на „АБМ-П.“ ЕООД:

- иска по чл. 108 от ЗС срещу С.О.съдът да признае за установено, че „АМБ-П.“ ЕООД е собственик на още 31 рекламни съоръжения, описани и онагледени в инвестиционен проект, изготвен от инженер Г. на л. 381-394 от делото, и осъждането на С.О.да ги предаде на „АБМ-П.“ ЕООД;

- иска по чл. 108 от ЗС срещу „С.“ ЕООД съдът да признае за установено, че „АМБ-П.“ ЕООД е собственик на 188 рекламни съоръжения, описани и онагледени в инвестиционен проект, изготвен от инженер Г. на л. 381-394 от делото, и осъждането на „С.“ ЕООД да ги предаде на „АБМ-П.“ ЕООД;

2. на „С.“ ЕООД – иска по чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) съдът да осъди „АМБ-П.“ ЕООД да заплати на „С.“ ЕООД 14 100,48 лева обезщетение за неоснователно обогатяване от това, че „АБМ-П.“ ЕООД е ползвал 40,00 кв. метра складова площ в склад на „С.“ ЕООД.

 

[3]        ОСЪЖДА страните да заплатят:

-                „АБМ-П.“ ЕООД 4 721,47 лева държавна такса по сметка на СГС на основание чл. 77 от ГПК;

-                С.О.на „АБМ-П.“ ЕООД 7 170,22 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

-                „АБМ-П.“ ЕООД на С.О.342,15 лева разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК;

-                „АБМ-П.“ ЕООД на „С.“ ЕООД 2 040,00 лева разноски за защита по иска на „АБМ-П.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. „АБМ-П.“ ЕООД е със съдебен адрес – адвокатско дружество „В. ***, офис С-19. С.О.е с адрес в гр. София, ул. „*******№ ***а „С.“ ЕООД е със съдебен адрес ***.

 

[4]        Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

[5]        Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6]        „АБМ-П.“ ЕООД (П.) заявява в искова молба от 27.12.2018 г., че с ответника С.О.(ОБЩИНАТА) е имал договор от 17.03.2008 г. По него ОБЩИНАТА е дала възможност на П. срещу заплащането на възнаграждение да постави 188 светещи рекламни съоръжения на стълбове за улично осветление, собственост на ОБЩИНАТА.

 

[7]        През 2015 г. Директорът на дирекция „Общински строителен надзор“ е издал заповеди за премахването на съоръженията, защото са били изтекли разрешенията за поставянето им. П. е обжалвал заповедите, но те са подлежали на предварително изпълнение. Затова чрез ответника „С.“ ЕООД (С.) ОБЩИНАТА е премахнала съоръженията.

 

[8]        С. не е уведомявал П. за необходимостта да получи рекламните съоръжения и не му ги е предал, а ги съхранява в негови складове. Затова П. моли съда да осъди ОБЩИНАТА и С. да му предадат 188 съоръжения. Ако ответниците не могат да върнат на ищеца рекламните съоръжения, защото те липсват или са унищожени, П. моли съда да осъди ответниците да му заплатят равностойността им от 150 000,00 лева (исковата молба, л. 2-5; становището, л. 238; определение за допускане увеличение на иска, л. 523-гръб).

 

2. На ответниците   

 

2.1. На ОБЩИНАТА

 

[9]        ОБЩИНАТА е заявила, че П. е имал 195 рекламни съоръжения, които са били поставени незаконно върху стълбове, собственост на ОБЩИНАТА. От тях ОБЩИНАТА е премахнала принудително 91 съоръжения, а останалите П. е премахнал доброволно. За премахването на съоръженията от ОБЩИНАТА, тя е уведомила П., но той не ги е потърсил в указания срок. Затова ОБЩИНАТА твърди, че не носи отговорност за тях. Ето защо ОБЩИНАТА моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 95-96; стр. 4 от протокола от съдебно заседание на 31.01.2020 г., л. 249-254[1]).

 

2.2. На С.

 

[10]   С. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че е премахнал по договор с ОБЩИНАТА само 91 рекламни съоръжения, като съхранява 40 съоръжения. За останалите 51 С. е сключил договор за съхранението им с А. К. и ги е предал на него, който пък през април 2016 г. ги е върнал на П..

 

[11]   С. е готов да предаде на П. съоръженията, които се намират у него, но след като П. му заплати 14 100,48 лева обезщетение за това, че поради складирането на съоръженията от 04.08.2016 г. до 04.06.2019 г. С. не е могъл да ползва свои складови площи. За тази сума С. предявява насрещен иск срещу П. (писмения отговор, л. 139-142; насрещен иск, л. 191-192).

 

3. Насрещни твърдения на П.

 

[12]   П. е оспорил насрещния иск. Той е заявил, че е потърсил от ОБЩИНАТА демонтираните рекламни съоръжения, но ОБЩИНАТА не е отговорила на неговото запитване и не му е предала съоръженията. Ако съдът уважи насрещния иск на С., П. прави възражение за прихващане – от евентуалното обезщетение, което съдът присъди на С., съдът да приспадне стойността на съоръженията, които се намират у С., но са негодни за употреба.

 

[13]   Също така П. е заявил, че той не е премахвал доброволно рекламни съоръжения и не е получавал такива от А. К.. П. твърди, че не е бил уведомяван за възможността да получи 40 от рекламните съоръжения и не е знаел къде се намират (писмения отговор по насрещния иск, л. 220-221; становището в отговор на указания на съда за уточнения, л. 238; становището по проекта на доклад, л. 240; стр. 4-5 от протокола от съдебно заседание на 31.01.2020 г., л. 249-254).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[14]   Не се спори, че на 12.06.2014 г. ОБЩИНАТА и П. са сключили споразумение. С него П. се е съгласил да заплаща на ОБЩИНАТА 14 920,00 лева на месец за 188 рекламни съоръжения, които П. е бил поставил по-рано по договори с ОБЩИНАТА на стълбове за улично осветление, нейна собственост (вж. и споразумението, л. 8-16). Не се спори, че рекламните съоръжения са изглеждали по начина, описан и онагледен в инвестиционен проект, изготвен от инженер Г. (л. 381-394).

 

[15]    Не се спори, че впоследствие ОБЩИНАТА е издала 25 заповеди за премахването на тези съоръжения, защото за тях не са били издадени разрешения за поставяне (вж. и заповедите, л. 17-66). Не се спори, че заповедите са влезли в сила.

 

[16]   Не се спори, че заповедите са подлежали на предварително изпълнение. На 19.11.2015 г. ОБЩИНАТА е изпратила до П. покана за доброволно изпълнение на издадените заповеди (поканата, л. 104). Не се спори, че П. е получил поканата.

 

[17]   П. е премахнал доброволно само 31 рекламни съоръжения. Те са се намирали на стълбове за улично осветление на бул. „Цариградско шосе“ (протоколите, л. 127 (169), 130 (172), 132 (168); заповедите, л. 59-60, 61-62, 57-58)[2].

 

[18]   На 07.12.2015 г., 09.12.2015 г. и 11.02.2016 г. ОБЩИНАТА е изпратила съобщения до П., че ще премахне принудително рекламни съоръжения във времето:

- от 8:00 часа на 09.12.2015 г. до 10:00 часа на 10.12.2015 г.;

- от 10:00 часа на 10.12.2015 г. до 20:00 часа на 10.01.2016 г.;

- от 10:00 часа на 15.02.2016 г. до 20:00 часа на 15.03.2016 г.;

- от 10:00 часа на 28.06.2016 г. до 20:00 часа на 28.07.2016 г. (съобщенията, л. 100-103). Не се спори, че П. е получил тези съобщения.

 

[19]   Не се спори, че от уличните стълбове на ОБЩИНАТА са били премахнати всички 188 рекламни съоръжения, предмет на 25-те заповеди за принудително премахване и на споразумението от 12.06.2014 г. между ОБЩИНАТА и П.. ОБЩИНАТА е премахнала принудително 157 рекламни съоръжения (по-долу, пар. 26-34).

 

[20]   От тези 157 съоръжения ОБЩИНАТА принудително е премахнала 91 съоръжения чрез ответника С., с когото е била сключила договор за това (договора, л. 97-99 (144-146, 194-196); протокола, л. 133; таблиците, л. 135-137). С. е премахнал 40 от съоръженията, които е съхранявал и все още съхранява в склада си (показанията на свидетелката К., л. 356-357; приемо-предавателните протоколи, л. 165-166).

 

[21]    Останалите 51 съоръжения С. е премахнал чрез свидетеля К., на когото с договор е възложил това (гражданските договори, л. 148-150; показанията на свидетеля, л. 524-525). В периода 28.11.2015 г.-15.12.2015 г.  С. е предал на свидетеля К. за съхранение всички съоръжения, които последният е демонтирал (протоколите, л. 161-164; по-долу, пар. 35-36).

 

[22]   На 09.02.2016 г. и на 25.07.2016 г. с писма до директора на Дирекция „Строителен контрол“ на ОБЩИНАТА П. е поискал да бъде уведомен къде са се съхранявали 89 рекламни съоръжения, премахнати от С., за да ги получи (писмата, л. 81-81). Липсват доказателства ОБЩИНАТА да е отговорила на тези писма. Затова съдът приема, че тя не е отговорила.

 

[23]   Не се спори, че ОБЩИНАТА не е предавала на П. рекламни съоръжения от тези, които е премахнала принудително. С. също не е предал на П. рекламните съоръжения, които той или свидетелят К. е премахнал (по-долу пар. 35-36). Нито ОБЩИНАТА, нито С. е унищожавал или отчуждавал рекламните съоръжения, предмет на споразумението от 12.06.2014 г., които са премахнали (ответниците не са твърдели да са го направили).

 

[24]   Към момента на подаване на исковата молба едно рекламно съоръжение е струвало 787,43 лева без ДДС, а всички 188 - 148 036,84 лева. От 04.08.2016 г. до 04.06.2019 г. С. е съхранявал в свой склад 40 от рекламните съоръжения на П., като е използвал 40,00 кв. метра от площта на склада си. Наемът на тези 40,00 кв. метра е 8 850,00 лева без ДДС (заключението на вещите лица, л. 480).

 

[25]   П. е заплатил: 1 200,00 лева държавна такса (л. 87); 750,00 лева депозит за вещи лица (л. 256-257, л. 376, л. 548); 6 636,00 лева с ДДС на адвокат (договор, л. 501-503 и вносна бележка, л. 505). Общо разноските на П. са за 8 586,00 лева. ОБЩИНАТА е заплатила: 1 900,00 лева възнаграждение за адвокат (договора, л. 248; извлечението от сметка, л. 515); 175,00 лева за вещо лице (л. 514) или общо разноските са за 2 075,00 лева. С. е заплатил: 565,00 лева държавна такса по насрещния иск (л. 213); 325,00 лева депозит за вещо лице (л. 259, 373, 528); 30,00 лева за призоваване на свидетел (л. 316); 2 040,00 лева с ДДС за защита от адвокат по иска на П. (л. 509-511); 1 440,00 лева с ДДС за защита от адвокат по насрещния иск (л. 512).

 

2.           Спорни обстоятелства и обстоятелства, за които са събрани противоречиви доказателства

 

2.1.    Колко съоръжения са били премахнати принудително

 

[26]   Основно спорно обстоятелство по делото е било дали ОБЩИНАТА е премахнала принудително само 91 рекламни съоръжения чрез С. или тя е премахнала принудително повече рекламни съоръжения. Съдът приема, че ОБЩИНАТА е премахнала принудително общо 157 съоръжения, в който брой е включен и 91 рекламни съоръжения, премахнати от С. по възлагане от ОБЩИНАТА.

[27]   Съдът приема това поради следното: нормативен акт на ОБЩИНАТА урежда редът за премахване на рекламни съоръжения на територията на ОБЩИНАТА. Това е Наредба на Столичен общински съвет за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на С.О.(Наредбата за рекламните елементи), по-точно, нейните чл. 81 и 82.

 

[28]   Този ред включва:

- издаването на констативен акт (чл. 81, ал. 1);

- издаването от кмета на заповед за премахването на рекламното съоръжение (елемент) (чл. 81, ал. 2);

- възможност за доброволно премахване на рекламното съоръжение в определен срок (чл. 81, ал. 4);

- проверка дали съоръжението е премахнато доброволно, за което се съставя констативен протокол (чл. 81, ал. 5);

- ако съоръжението не се премахне доброволно, се пристъпва към принудителното му премахване, като се съставят два протокола – единият за състоянието на обекта преди премахването (чл. 82, ал. 3), а другият за състоянието му след премахването (чл. 82, ал. 8).

 

[29]   Напълно идентичен на този ред е редът за премахване на незаконни строежи, установен в друг нормативен акт на ОБЩИНАТА. Това е Наредба за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на С.О.(Наредбата за незаконните строежи), по-точно нейните чл. 4-10 включително.

 

[30]   Образци на протоколите, които се съставят преди пристъпването към принудително премахване и веднага след него, са одобрени като приложения 3 и 4 единствено по Наредбата за незаконните строежи. Съдът установява обаче, че тези протоколи са били използвани от ОБЩИНАТА при принудителното премахване на процесните съоръжения (л. 105-132). Съдът също установи, че в три от тези протокола, а именно протоколите приложение 3 на л. 127 (169), 130 (172), 132 (168) съставителите му, служители на ОБЩИНАТА, изрично са отбелязали, че при огледа преди пристъпване към принудително премахване, са установили, че определени рекламни съоръжения са били премахнати доброволно.

 

[31]   Същевременно, по делото не се спори, че всички 188 рекламни съоръжения са били премахнати. Съдът прие обаче, че П. е премахнал доброволно само 31 от тях. Логично е тогава, ОБЩИНАТА да е премахнала принудително останалите 157, между които и 91, премахнати от С..

 

[32]   Нещо повече, предвид реда за премахване на рекламни съоръжения, създаден от ОБЩИНАТА, правомерното поведение на ОБЩИНАТА е да състави протокол преди пристъпването към принудително премахване (протокола по чл. 82, ал. 3 от Наредбата за рекламните съоръжения), В тях служителите на ОБЩИНАТА е следвало да отбележат какво е било състоянието на обекта преди премахването, включително дали той не е бил премахнат доброволно. Затова ОБЩИНАТА е следвало да представи тези протоколи, за да може от тях съдът да установи какво са отбелязали служителите на ОБЩИНАТА преди пристъпване към принудително премахване (съдът изрично е указал това на ОБЩИНАТА, л. 253-гръб). ОБЩИНАТА не е представила протоколите.

 

[33]   Още по-съществено, съдът е издал съдебно удостоверение на П., чрез което да получи достъп от ОБЩИНАТА до административните преписки относно премахването на процесните съоръжения. ОБЩИНАТА не му е предоставила такива (л. 293-296). Ето защо съдът преценява това поведение на ОБЩИНАТА с оглед на събраните по делото доказателства и приема, че такива протоколи са били изготвени, но в тях не е било вписано, че П. е премахнал доброволно още 97 рекламни съоръжения.

 

[34]   ОБЩИНАТА е твърдяла, че такива протоколи са липсвали. Правомерното поведение се предполага (презюмира), още повече, когато то е на публичен орган. В случая правомерното поведение на ОБЩИНАТА е било да състави протокола по чл. 82, ал. 3 от Наредбата за рекламните съоръжения. Следователно ОБЩИНАТА твърди свое неправомерно поведение. Ето защо тя е следвало да установи това свое неправомерно поведение, а тя не го е направила. Това е още една причина съдът да приеме, че такива протоколи са били съставени, но в тях е липсвало отбелязване П. да е премахнал доброволно 97 от рекламните съоръжения. Затова съдът приема, че ОБЩИНАТА е премахнала принудително 157 рекламни съоръжения, в които са включени 91 съоръжения, които е премахнала чрез С..

 

2.2.    Къде са 51 рекламни съоръжения, които е демонтирал свидетелят К.

 

[35]   По това обстоятелство се спори и са събрани противоречиви доказателства. С. е твърдял, че тези 51 рекламни съоръжения са били у свидетеля К., който ги е предал на П.. Ищецът П. е заявил, че те не са му предавани. Съдът приема, че рекламните съоръжения са у свидетеля К., защото това се установява от протоколите на л. 161-164, които е подписал и свидетелят. Ако той ги е предал обратно на С., както той твърди, е необяснимо защо не е бил съставен втори протокол. Същевременно нито С. твърди свидетелят К. да му е предавал обратно тези съоръжения, нито свидетелката К. е заявила това.

 

[36]   Свидетелят К. е заявил, че след като е предал обратно съоръженията на С., последният ги е предал на П.. С. твърди, че свидетелят К. ги е предал на П.. От една страна поради това противоречие, а от друга страна поради обстоятелството, че свидетелят К. няма лични впечатления от предаването на съоръженията от С. на П., съдът не приема, че съоръженията са били предадени на П., а приема, че те са у свидетеля К..

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА, КЪМ ПРАВОТО, ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА, И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

[37]   П. е предявил основен иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) срещу ОБЩИНАТА и С.. Той иска от съда да го признае за собственик на 188 рекламни касети, които е поставил на стълбове на улично осветление на територията на С.О.и да осъди ОБЩИНАТА и С. да му ги предадат. Той е предявил и евентуален иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД – ако рекламните съоръжения са отчуждени или унищожени от ОБЩИНАТА или С., тогава те да му заплатят тяхната равностойност от 150 000,00 лева. Искът по чл. 108 от ЗС е основателен спрямо ОБЩИНАТА за 157 рекламни съоръжения. Съдът не разглежда евентуалния иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, защото не се сбъдва процесуалното условие за разглеждането му.

 

[38]   С. е предявил срещу П. насрещен иск по чл. 59 от ЗЗД. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

1.     По иска по чл. 108 от ЗС

  

[39]   Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. ищецът да е собственик на определена вещ; 2. ответникът да държи тази вещ без основание и без да е неин собственик.

[40]   Съдът установи, че П. е собственик на 188 рекламни съоръжения, които по договор с ОБЩИНАТА са били поставени на стълбове за улично осветление, собственост на ОБЩИНАТА. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

 

[41]   Съдът установи, че ОБЩИНАТА е премахнала принудително 157 от рекламните съоръжения, а П. е премахнал доброволно 31 от тях. Съдът установи, че рекламните съоръжения, които ОБЩИНАТА е премахнала принудително, са у нея или се държат за нея чрез трети лица, с които тя е имала договор за това - С., съответно свидетелят К. – (ОБЩИНАТА не е твърдяла, че е унищожила или отчуждила съоръженията).

 

[42]   Съдът приема, че ОБЩИНАТА държи съоръженията без да е техен собственик, защото такъв е П.. ОБЩИНАТА държи съоръженията и без да има основание за това.  Макар те да са били незаконно поставени и ОБЩИНАТА да е могла да ги премахне принудително, тя не е имала основание да задържи съоръженията, а е следвало да ги върне на П.. Нещо, което тя не е направила, въпреки че П. е поискал от ОБЩИНАТА да му предаде съоръженията. Затова съдът приема, че е налице и втората предпоставка за уважаването на иска. Ето защо съдът признава П. за собственик на 157 рекламни съоръжения и осъжда ОБЩИНАТА да му ги предаде, а отхвърля иска спрямо С. изцяло, а спрямо ОБЩИНАТА за останалите 31 съоръжения.

 

[43]   ОБЩИНАТА е възразила, че тя е уведомила П. за принудителното премахване на съоръженията, но той не ги е потърсил в указания срок. Затова тя не носи отговорност за тях. Възражението е неоснователно.

 

[44]   Административна е процедурата относно принудителното премахване на незаконен строеж (решение на ВКС 224-2015-III Г. О. по гр. д. 1060/2015 г.), съответно рекламно съоръжение, което е незаконно поставено. Тази административна процедура приключва с принудителното премахване на незаконния строеж (цитираното решение на ВКС), съответно на рекламното съоръжение.

 

[45]   След приключването на административната процедура, и, ако рекламното съоръжение, което ОБЩИНАТА е премахнала принудително, е у ОБЩИНАТА, правоотношението между нея и собственика на съоръжението е гражданско. ОБЩИНАТА става длъжник на собственика на съоръжението относно предаването му. Приложимите разпоредби са гражданско-правни, а именно чл. 95-97 от ЗЗД. Тогава обаче, за да се освободи длъжникът от отговорността за вещта, която се намира у него, той следва: 1. да покани кредитора да получи вещта си; 2. ако  кредиторът не се яви да я получи, длъжникът следва да я предаде за пазене в подходящо място, определено от районния съд (чл. 97 от ЗЗД; решение на ВС 156-1985-II Г. О.).

 

[46]   Съдът не установи ОБЩИНАТА да е поканила П. да получи рекламните съоръжения, които принудително е премахнала. Тя единствено е уведомяла П. кога те ще бъдат премахнати, но самото премахване е ставало в периоди от няколко месеца, в продължение на повече от седем месец и П. не би могъл да знае нито кога, нито къде точно е могъл да получи съоръженията. ОБЩИНАТА не е поискала от районния съд да определи и място, където съоръженията да се съхраняват. Ето защо ОБЩИНАТА не би могла да се освободи от отговорност за предаването на съоръженията на П.. Затова възражението на ОБЩИНАТА е неоснователно.

 

[47]   Приемането на обратното би довело до абсурдни резултати. Това е така, защото собственикът на рекламното съоръжение, принудително премахнатото, защото е било незаконно поставено, не само ще следва да понесе административно наказателна отговорност за незаконното поставяне на рекламното съоръжение, но рискува да бъде наказан и с унищожаването на вещта му. А, ако тази вещ е на стойност не няколко стотин лева, а няколко стотин хиляди лева?

 

[48]   Законодателят не цели абсурдни резултати. Затова е предвидил нормите на чл. 95-97 от ЗЗД, които целят не унищожаването, а запазването на имуществото на кредитора, изпаднал в забава. Те са в съответствие и с чл. 17, ал. 3 от Конституцията, че частната собственост е неприкосновена. Тези норми са задължителни за ОБЩИНАТА, когато тя е субект на гражданско правоотношение, а процесното е точно такова.

 

[49]   Съдът не разглежда евентуалния иск на П., защото не установи процесните рекламни съоръжения да са били унищожени или отчуждени. Ако съдебният изпълнител установи това, той може да приложи чл. 521, ал. 2 от ГПК и да събере равностойността им.

 

2. По насрещния иск на С.

 

[50]   Насрещният иск на С. е по чл. 59 от ЗЗД. Съгласно чл. 59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: П. да се е обогатил за сметка на С. без основание; П. да не е върнал на С. това, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

 

[51]   Съдът установи, че от 04.06.2016 г. до 04.06.2019 г. на 40,00 кв. метра складова площ в склада на С. са били 40 от рекламните съоръжения, собственост на П., които С. е премахнал принудително, след като ОБЩИНАТА му е възложила това. Съдът не установи обаче, нито ОБЩИНАТА нито С. да са уведомили П., че рекламните му съоръжения са в склада на С. и, че П. е могъл да ги получи. Съдът прие, че ОБЩИНАТА е имала такова задължение. Такова задължение е имал и С., защото съоръженията са били в неговия склад след възлагане от ОБЩИНАТА.

 

[52]   Основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от противоправното си поведение. Ето защо съдът приема, че след като С. не е изпълнил задължението си да уведоми П., че може да получи рекламните си съоръжения в склада на С., последният няма право на обезщетение, за това че съоръженията са заемали негова складова площ през процесния период. Ето защо съдът отхвърля иска.

 

2.     По разноските

 

[53]   П. търси разноски. Той е направил такива за 8 586,00 лева.

 

[54]   Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. В случая съдът уважава иска на П. за 157 съоръжения на стойност 123 626,51 лева (157х787,43) при търсени 188 съоръжения на стойност 148 036,84 лева (188х787,43). Ето защо съдът осъжда ОБЩИНАТА да заплати на П. 7 170,22 лева разноски по делото (8 560,00х123 626,51/148 036,84). На основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда П. да заплати по сметка на СГС 4 721,47 лева държавна такса (148 036,84х0,04-1 200,00).

 

[55]    ОБЩИНАТА също търси разноски. Тя е направила такива за 2 075,00 лева.

 

[56]   Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска на П. за 31 рекламни съоръжения на стойност 24 410,33 лева (31х787,43), а искът е бил предявен за 188 съоръжения на стойност 148 036,84 лева (188х787,43). Затова съдът осъжда П. да заплати на ОБЩИНАТА 342,15 лева разноски (2 075,00х24 410,33/148 036,84).

 

[57]   С. също търси разноски. За защита по исковете на П. той е заплатил 2 040,00 лева на адвокат. Останалите разноски е направил за защита по насрещния иск. Съдът отхвърля искът на П. срещу С.. Затова съдът осъжда П. да заплати на С. 2 040,00 лева разноски по делото. Съдът не присъжда разноски на С. за защита по насрещния иска, защото го отхвърля.

Съдия: