Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 1413
03.06.2020 г., град Бургас
Иво Добрев, съдия-докладчик по ч.т.д. № 116 по описа за 2020г. на Бургаския окръжен съд, след като разгледа постъпилата молба от „Златна Панега Цимент“ АД ООД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор А Ф, чрез пълномощника адв. Ана Христова, за издаване на изпълнителен лист, констатира следното:
Издаването на изпълнителния лист се претендира въз основа на влязло в сила решение от 17.01.2020 г. по ВАД № 5/2019 г. на Търговски арбитражен съд при Националната юридическа фондация. Приложени са доказателства.
Молбата е с правно основание в чл. 405, ал. 3 вр. чл. 404, т. 1 от ГПК.
Молбата е допустима. Постъпила е за разглеждане в настоящия съд съгласно разпоредбата на чл.405, ал.3 от ГПК, за която съдът следи служебно, с оглед данните от електронния търговски регистър за седалището на длъжника по молбата в района на действие на настоящия съд. Молбата е подадена и подписана от редовно упълномощен процесуален представител - адвокат Ана Христова, съгласно приложено пълномощно, предоставено от вписания в електронния търговски регистър представител на молителя, като е заплатена дължимата държавна такса за производството.
При проверка на изискуемите от чл.51, ал.1 от ЗМТА доказателства се установи, че към молбата са представени: удостоверение от арбитражния съд, че решението е окончателно и е влязло в сила, както и доказателства за установяване, че решението е връчено на длъжника по изпълнението.
Разгледана по същество молбата е неоснователна и искането да се издаде изпълнителен лист следва да се откаже, поради липса на годни доказателства за връчване на решението на длъжника по изпълнението.
Приложени са доказателства за връчване на препис от решението на длъжника по изпълнението – заверено копие от пощенски плик с печат и заверено копие от известие за доставяне – обратна разписка, с посочени данни за съдържанието на пратката – решение по ВАД 5/19 г. И в двата документа като подател е посочен арбитражният съд, чието решение е предмет на настоящото производство, а като получател фигурира ответникът-длъжник. Адресът на търговското дружество е вписания такъв в електронния търговски регистър за него. Следователно безспорно е, че известието е изпратено на адрес, на който ответникът може и следва да бъде намерен. В приложеното, обаче, заверено копие от разписка за обратно връщане липсват подпис на получателя, дата и клеймо на пощенската станция при доставяне, а на пощенския плик е поставен печат образец 250, като посочената причина за връщане на пратката и пощенското клеймо с датата са нечетливи. Представените от молителя преписи в изпълнение на изричните указания на съда в тази насока също са нечетливи, поради което не може да се установи какво е отразено от пощенския служител при посещение на адреса. В издаденото удостоверение от арбитражния съд е посочено, че уведомлението до длъжника „Сирена и сие“ ЕООД е връчено при условията на чл. 32, ал. 1 от ЗМТА. В посочената разпоредба е установена фикция за връчване, съгласно която когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, уведомлението се смята получено, ако е изпратено до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено.
В случая от представените доказателства става ясно, че арбитражното решение е постановено на 17.01.2020 г. и е изпратено с препоръчано писмо на адреса на управлението на дружеството на 28.01.2020 г. Пратката е постъпила в пощенска станция в Бургас на 29.01.2020 г., като е била върната и е постъпила обратно в пощенска станция в София на следващия ден - 30.01.2020 г. На 05.02.2020 г. арбитражният съд е издал удостоверение за влизане в сила на решението. За връчването на решенията на арбитражните съдилища се прилагат правилата на чл. 32 от ЗМТА, който изисква една по-голяма грижа и старание при издирване адресите на страните. В настоящия случай остава неизяснена причината за връщането на пратката, поради което не може да се направи извод дали е редовно изпълнена процедурата за връчване съгласно изискванията на разпоредбите чл. 36 от Закона за пощенските услуги и Общите условия за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Същевременно от кратките срокове от постановяване на решението до издаване на удостоверението за влязло в сила решение, както и от престоя на пратката в град Бургас в рамките на само един ден, не може да се приеме, че от страна на решаващия орган е било изпълнено визираното в чл. 32 от ЗМТА задължение да прояви старателност при уведомяване на длъжника, както и при предаване на съдебните книжа.
Предвид изложеното съдът приема, че тъй като по делото не са представени четливи доказателства за спазване на посочената разпоредба, не е налице редовно връчване на постановеното арбитражно решение и не са изпълнени условията за прилагане на фикцията по чл. 32, ал. 1 от ЗМТА. Предпоставките на чл. 51, ал.1 от ЗМТА във вр. чл. 406 във вр. чл. 404, т. 1 от ГПК, не са налице поради липса на доказателства, че решението е връчено на адреса на длъжника и с връчването му е влязло в сила, поради което същото не подлежи на принудително изпълнение (чл. 41, ал.3 от ЗМТА).
По изложените съображения и на основание чл.405, ал.5 от ГПК съдията-докладчик
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Златна Панега Цимент“ АД ООД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор А Ф, чрез пълномощника адв. Ана Христова, за издаване на изпълнителен лист против ответника „Сирена и сие“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Г. С. Раковски“ №62, за осъждането му да заплати следните суми въз основа на решение от 17.01.2020 г. по ВАД № 5/2019 год. на Търговски арбитражен съд при Националната юридическа фондация: 47814 лв. за доставен и неплатен бетон, ведно със съпътстващата го услуга „бетон помпа“ за периода от 24.03.2019 г. до 28.03.2019 г., съгласно договор №28/С/2019 г. от 08.02.2019 г., ведно със законната лихва от 07.06.2019 г. до окончателното ѝ погасяване; 5245,17 лв., представляващи разноски в арбитражното производство.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на молителя.
СЪДИЯ: