№ 152
гр. Благоевград, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Елена Костова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно административно
наказателно дело № 20241200600640 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 7 ал. 3 от УБДХ, като е образувано
по въззивна жалба от адвокат И. Я., БАК, в качеството му на защитник на Г.
М. М., срещу Решение № 111 от 31.05.2024 г. на Районен съд - П., с което Г.
М., ЕГН: ********** е признат за виновен за това, че на 13.05.2024 г., около
16:30 ч., на главната улица в с. М., общ. П. да е участвал в непристойна
проява, изразена във взаимно заканване със саморазправа с В. В. У., като
държал в ръката си ПВЦ - тръба, като двамата си налетели и на бой -
административно нарушение по чл. 1, ал. 3 УБДХ, поради и което на
основание чл. 6, ал. 1 б. “а” му е определено административно наказание
„задържане в структурно звено на Министерството на вътрешните работи“ за
срок 3 (три) денонощия. С решението в извършване на същото
административно нарушение за виновен е признат и В. В. У., ЕГН **********
(с тази специфика, че последният е държал в ръцете си неустановен по делото
предмет), като му е определено административно наказание “глоба” в размер
на 200 лева и е оправдан за това на процесните дата и място да е псувал Г. М.
М., да го е заплашвал с думите, че „скоро времето му свършва“, както и да е
1
ударил М. Г. М. с хвърления пластмасов стол, като от страна на този
нарушител жалба срещу решението в осъдителната му част не е постъпвала. С
решението на РС - П. за невиновни са признати още Р. В. У., ЕГН:
********** и М. Г. М., EГН: ********** в това на 13.05.2024 г., около 16:30
ч., на главната улица в с. М., общ. П., да са участвали в непристойната проява,
в която участие взели жалбоподателят Г. М. и В. У.. На основание чл. 59, ал.
1, т. 1 НК вр. ал. 2 НК от административното наказание, наложено на
нарушителя Г. М. М., е приспаднато времето, през което същият е бил
задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР във вр. с чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1,
б. „а“ УБДХ, а именно: от 20:40 ч. на 13.05.2024 г. до 15:50 ч. на 14.05.2024 г.,
съгласно заповед за задържане с рег. № 314зз142/13.05.2024 г. на РУ на МВР
– гр. П.. В жалбата се развиват доводи и съображения срещу приетите от
страна на първоинстанционния съд фактически положения, като се изтъква
превратно тълкуване на свидетелските показания в полза на У.и. Възразява се,
че наложеното административно наказание по отношение на Г. М. е
несправедливо, като не било отчетено от страна на решаващия съд, че
жалбоподателят скоро е навършил пълнолетие и обстоятелството, че
последният все още е ученик. Според защитника първоинстанционният съд
не е следвало да взима под внимание като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдебното минало на Г. М., доколкото наложената му
наказателна отговорност била за деяния, извършени от последния като
непълнолетен. Прави се искане за отмяна на решението и налагане на друго
по вид административно нарушение - глоба или намаляване срока на
задържането в поделението на МВР. В открито съдебно заседание Г. М. не се
явява, но се представлява от защитника адв. Я., който поддържа възраженията
си срещу решението на първата инстанция, а представителят на държавното
обвинение оспорва като неоснователното искането за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт.
Окръжен съд - Благоевград, след преценка както на доводите и
възраженията на страните, така и на приложените към делото
материали, намира следното:
На основание чл. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство е съставен акт за
констатирана проява на дребно хулиганство от страна на Сашко Самсаров,
ПИ при РУ - град П., по отношение на В. В. У., Р. В. У., М. Г. М., Г. М. М., за
това че на 13.05.2024 г., около 16:30 ч., В. В. У. напсувал Г. М. М., докато той
2
преминавал по улицата с автомобил, придружаван от своя баща М. М., и го
заплашвал с думите, че „скоро времето му свършва“. Г. М. спрял
автомобила, поискал да се разбере с В., но впоследствие М.и потеглили
отново, следвани от автомобила на В. У.. Г. М. отново спрял автомобила,
последван от В. У., който спрял превозното си средство на 50 метра от М.и и
извадил нещо от автомобила, отново казвайки по адрес на Г., че времето му
свършва. Г. извадил една ПВЦ тръба от багажника и двамата с В. си налетели
на бой, като В. ударил с пластмасов стол бащата на Г., който опитал да
преустанови конфликта. Г. и В. се обиждали взаимно, като първият подгонил
У. с бухалка в ръката, но бил спрян от К. С.. В. У., който се изплашил,
позвънил на своя брат Р. У., който след като пристигнал на място скандалът
между двамата приключил. В хода на производството са приобщени писмени
доказателства и са изслушани както свидетелски показания, така и
обясненията на нарушителите, като в своето решение първостепенният съд
приел, че Р. У. и М. М. не са извършили административна проява срещу
обществения ред, тъй като тяхното участие в процесното събитие се
изчерпвало в опитите им да преустановят възникналия конфликт между Г. М.
и В. У., иницииран от Г. М. с обидни реплики по адрес на В. У. - “помия” и
“да ти еба майката” и “аз теб ще те разчекна като варено пиле” . От
фактическа страна е прието още, че след тези реплики В. У. последвал
автомобила на М.и, като Г. М. забелязал това и отбил управляваното от него
превозно средство, като двамата започнали взаимно да си говорят на висок
глас един към друг, а впоследствие и преместили автомобилите си в по-
близко разстояние до търговския обект на свидетелите Б.и, където двамата
нарушители продължили със заканите си. В. У. държал в ръката си чук, а Г.
М. - ПВЦ - тръба, но до физически сблъсък не се стигнало поради намесата на
св. С. и М. М.. От страна на първоинстанционния съд не било установено и У.
да е ударил с пластмасов стол М. М.. В тази връзка В. У. е оправдан да е
извършил така посоченото в акта фактическо нападение по отношение на М.
М., както и да е псувал и заплашвал Г. М. с думите, че “скоро времето ти
свършва”.
Жалбата против решението на Районен съд - П. е подадена в указания срок
(чл. 7, ал. 2 от УБДХ) - решението е обявено на 31.05.2024 г. в 16:20 ч., а
жалбата подадена на 03.06.2024 г. в 11:10 ч. (чл. 183, ал. 4 НПК), и от лице,
притежаващо право на обжалване, поради което същата е процесуално
3
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В производство като процесното окръжният съд действа като касационна
инстанция, като при разглеждане на правния спор същият съблюдава изрично
наведените от жалбоподателя касационни основания, предвидени в чл. 348,
ал. 1 - 3 НПК (допуснато съществено процесуално нарушение, нарушение на
материалния закон и явна несправедливост на определеното наказание) - с
оглед изричното препращане на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Указа.
Последната норма посочва единствено възможния предметен обхват на
иницииращата производството жалба, но не посочва реда, въз основа на който
окръжният съд следва да разгледа същата. В същото време според чл. 9, ал. 2
от УБДХ за неуредените в този указ въпроси се прилагат съответно
разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
Според чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
по реда на глава дванадесета от АПК, поради и което съдът се произнася
само по заявените касационни основания (чл. 218 АПК) и може да събира
единствено писмени доказателства, но няма право да установява нови
фактически положения (чл. 219 и чл. 220 АПК). Но дори да бъде прието, че
редът за разглеждане е този по реда на глава двадесет и трета от НПК, то и
в този случай съдът няма правомощия да променя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, а единствено следи дали са
спазени процесуалните изисквания, обуславящи приемането на
правнорелевантните факти за осъществени, като касационният контрол, за
разлика от въззивния, не е служебен и се извършва само в обжалваната част
на съдебния акт, по отношение на обжалвалите лица и в обхвата на
посочените в касационната жалба данни. В тази връзка - във въззивната
жалба е релевирано оплакване, че при извършения доказателствен анализ
съдът е подходил тенденциозно и немотивирано. Посочените процесуални
нарушения обаче не се констатират от настоящата съдебна инстанция,
доколкото от мотивите на първоинстанционния съдебен акт не личи
предубеденост, позволяваща да се коментира въпросът за законността на
съдебния състав, постановил решението. Напротив - съдът ясно е дал израз на
своята аналитична дейност, като е посочил на кои доказателства дава вяра,
извършвайки и необходимия за това доказателствен анализ, без да се
ограничава до простото преразказване на източниците на информация. Съдът
не е тълкувал превратно свидетелските показания и не им е придавал смисъл,
4
който не се следва от тях. Напротив, това се прави от защитата в жалбата,
приписвайки думи на свидетели, които последните, видно от протоколите от
съдебните заседания, не са изричали (в частност св. Р. Б. да е твърдял, че В. У.
е ударил със стол М. М., въпреки че свидетелят ясно е заявил, че не знае кой и
как е счупил този стол). В допълнение следва да бъде отбелязано, че видно от
мотивите на решението съдът отчел обстоятелството, че В. У. е последвал със
своя автомобил М.и, а фактът на отправени обидни реплики от страна на
жалбоподателя към св. С. се съдържа в административния акт, въпреки
наведеното твърдение в обратния смисъл от защитника.
Първоинстанционният съд е проявил нужната процесуална активност като и е
разпитал всички свидетели, които са възприели фактически елементи от
случилото се онзи ден. В този смисъл касационното основание по чл. 348, ал.
1, т. 2 НПК не е налице.
Въпреки че липсват възражения в тази насока, въззивната инстанция, в
изпълнение на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, изрично следва да
подчертае още, че и атакуваното решение е съобразено с приложимия
материален закон, като правилно процесното деяние е окачествено като
административно нарушение по чл. 1, ал. 3 от УБДХ.
По последното релевираното касационно оплакване - явна несправедливост
на определеното административно наказание:
Съставът към Районен съд - П. е бил изчерпателен при определяне
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства на
жалбоподателя, като съдът не констатира наличието на други такива, които да
е следвало да бъдат взети под внимание. Съдебният състав не се съгласява с
възражението на защитата, че първостепенният съд неправилно е коментирал
свидетелството за съдимост на Г. М., напротив, то e релевантно с оглед
неговата личност, а това че е извършил деянията като непълнолетен, в
каквато насока са оплакванията, е без значение. С оглед на така извършеното
съпоставяне на относимите обстоятелства от страна на първата инстанция, с
поставен акцент върху обремененото съдебно минало на Г. М. (като деянията,
отразени в справката му за съдимост не са и с голяма давност),
характеризиращ го в негативен аспект, въззивният съд намира, че наложеното
административно наказание „Задържане в поделението на РУ "Полиция" за
срок от три денонощия" по подходящ начин ще изиграе възпираща роля
5
спрямо нарушителя, въздействайки му както възпитателно, така и
поправително. Така определена санкцията не се явява непропорционална, с
оглед ролята и броя на постъпките на жалбоподателя, съставляващи дребно
хулиганство, и двукратното осъждане на Г. М.. Поради което съдът счита, че
следва да потвърди обжалваното решение за допуснатата проява на дребно
хулиганство, като намира за напълно справедлив и адекватен определения
срок за задържането му в поделенията на МВР.
Така мотивиран и на основание чл. 7, ал. 3 НПК, Окръжен съд - Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 111 от 31.05.2024 г. по
административно-наказателно дело № 318 от 2024 г. по описа на Районен съд
- П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6