Решение по дело №165/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 286
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 13 август 2019 г.)
Съдия: Галя Иванова Митева
Дело: 20193230200165
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Добрич, 22.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА

 

при участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдията АНД № 165 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К.Д.К. ЕГН ********** *************** г., издадено от Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР – гр. Д*, с което на жалбоподателя за нарушение по по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, но се представлява, като в съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На *** ч. жалбоподателят управлявал товарен автомобил „КИА” с рег. № * по бул. „*” в гр. Д*. В района на туристическа спалня Добротица свидетелите Г.Л.Д. и В.Б.С. – полицейски служители в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Д*, спрели управляваният от жалбоподателя автомобил за проверка. След проверка нa документите на автомобила и нa водача се установило, че жалбоподателят управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към часа и датата на проверката. Автомобилът бил собственост на фирма „К.К.” ЕООД с управител – водачът.

Предвид констатираното по време на проверката, св. Д. образувал административно-наказателно производство срещу жалбоподателя, като в негово присъствие и на св. С. му съставил * за извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1 , т. 1 от КЗ.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид констатираното по-горе нарушение, на * г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № *** от Началника на Сектор „ПП към ОД на МВР гр. Д* в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, жалбоподателят бил санкциониран, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ с административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв.

От изисканата и приложена по делото справка за собственост на процесния автомобил /л. 20/ е видно, че негов собственик е фирма „К.К.” ЕООД.

По делото беше приложена справка от интернет-сайта на Гаранционен фонд /л. 13/, видно от която управляваният от жалбоподателя автомобил не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към 15,02 ч. на 27.09.2018 г., като такава е била сключена на 28.09.2018 г., с начален час на покритие 10.00 ч. Следователно застраховката е била сключена след установяване на описаното в АУАН и НП нарушение.

От същата справка е видно, че преди датата на нарушението за автомобила е била сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност с дата на сключване * г., която обаче е била прекратена предсрочно на *** ч.

От справка от Сектор „ПП” при ОД на МВР – Д* /л. 21/ е видно, че след първоначалната регистрация на автомобила няма отбелязване в историята същата да е била прекратявана и че на *** г. МПС е било спряно от движение.

Следователно към ** г. управляваното от жалбоподателя МПС е било регистрирано на територията на страната и е не е било спряно от движение.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, а именно: показанията на свидетелите Д. и С., кредитирани от съда като обективни и непротиворечиви на писмените доказателства по делото - справка картон на водача К.Д.К.; наказателно постановление № **.; АУАН – серия ** г.; Справка - проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“; справка за собственост и по история на регистрация на ПС с рег. № * от Сектор Пътна полиция ОДМВР Д*.

Така описаната фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства навеждат съда на следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материално-правната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административно-наказателното производство произтичат от Заповед на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. В графа „обяснения/възражения” нарушителят не е посочил такива.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.

По приложението на материалния закон:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на ** г. около 15.02 часа в гр. Д* по бул. „*” управлява товарен автомобил * като няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на проверката.

Съобразно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;”

Видно от материалите по делото собственик на процесното МПС се явява „К.К.” ЕООД, като на описаните в АУАН и НП дата и час автомобилът е бил управляван от К.Д.К. ЕГН ********** *** – управител на дружеството.

Следователно в хода на производството не се събраха доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, защото не той е собственик на автомобила и не би могъл да носи административна отговорност за вмененото му нарушение.

Това обстоятелство води до извода, че АНО е адресирал отговорността към друго лице, а не към собственика на процесния автомобил, който е годен субект на нарушението по чл. 438, ал. 1, т. 1 КЗ. Независимо, че водачът К. се явява управител на ЮЛ – собственик на МПС, то той като водач, от една страна, и дружеството – собственик, от друга, са два различни правни субекта и физическото лице не би могло да носи отговорност за нарушение, извършено от ЮЛ, доколкото и самият закон диференцира отговорността на двата субекта с разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ, където за физическите лица е предвидена глоба, а за юридическите лица – имуществена санкция.

Относно наложеното наказание:

Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ „На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага: 2. имуществена санкция от 2 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

С атакуваното НП наказващият орган е наложил на физическото лице К.К. наказание глоба с размера на предвидената в закона имуществена санкция за юридически лица.

Освен, че с атакуваното НП административно-наказващият орган е наказвал водачът на МПС /ФЛ/, а не собственика му /ЮЛ/, то той го е сторил с вида на наказанията, предвиден за ФЛ – глоба, но с размер на предвиденото за юридическите лица наказание „имуществена санкция”.

Наложеното в случая наказание е незаконосъобразно като размер и само на това основание наказателното постановление следва да бъде отменено. Следва да се има предвид, че видът и размерът на наложеното наказание представлява значима съставна част от административното наказание и предвид санкционния характер на производството, неточното му посочване е съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН във връзка с чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, което не може да бъде санирано в хода на съдебното производството и представлява самостоятелно основание наказателното постановление да бъде отменено.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № *** г., издадено от Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР – гр. Д*, с което на К.Д.К. ЕГН ********** *** за нарушение по по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Галя Митева/