ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1520
гр. София, 22.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Административно наказателно дело №
20231110205918 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по повод постъпила молба,
вх.№25516/26.01.2024 г., от адв. В. Ф. Л. - САК - пълномощник на „Д“ЕООД, ЕИК ...., с
която на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН се търси
допълване на решение от 05.01.2024 г., постановено по НАХД №5918/2023 г. по описа на 2
състав, СРС, НО в частта за разноските, сторени от жалбоподателя за процесуално
представителство пред първата съдебна инстанция.
След като разгледа искането и съобрази закона, съдът намира следното:
С Решение от 05.01.2024 г. на 2-ри състав, НО - СРС, постановено по НАХД
№5918/2023 г., е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата с №**********, издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“ –
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с което на „Д“ЕООД, ЕИК ...,
на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.ал.3, вр.чл.179, ал.3б от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лева за нарушение
по чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Съобщението за постановяване на решението е връчено на жалбоподателя чрез
процесуалния му представител адв. Л., на 17.01.2024 г., видно от обратна разписка. Изрично
в диспозитива на решението е посочено, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок
по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, съобразен и с нормата на
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказанията.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, към която препраща правилото на
чл.63 от ЗАНН, в срока за обжалване съдът по искане на страните може сам да допълни или
1
измени постановеното от него решение в частта на разноските. В конкретния случай срокът
за обжалване е бил 14-дневен от съобщаването на решението на страните, като за молителя
той е започнал от дата 17.01.2024 г. и е изтекъл на 31.01.2024 г. Молбата е постъпила в
деловодството на СРС на 26.01.2024 г., поради което следва да се приеме, че тя е подадена в
рамките на установения с нормата на чл.248, ал.1 от ГПК срок, поради което и доколкото
изхожда от процесуално легитимирано лице, се явява допустима. Разгледана по същество тя
е ОСНОВАТЕЛНА.
В производството пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят своевременно
е направил искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен в полза
на „Д“ЕООД, ЕИК ...., поради което обосновано може да се заключи, че въззиваемата
страна, неоснователно предизвикала с поведението си правния спор, следва да понесе
отговорността за разноски, а за въззивника е възникнало право да ги търси. По делото пред
СРС е приложено адвокатско пълномощно, по силата на което е възникнала
представителната власт за адв. Л., подал молбата за постановяване на допълнително
решение. Процесуалният представител е взел лично участие в съдебното заседание, в което
делото е обявено за решаване и е формулирал искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за заплащането на
сумата от 500,00 лева – договор за правна защита и съдействие, списък с разноски и авизо за
издадено преводно нареждане.
Съгл. чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер. Съдът не е длъжен, но може да намали
размера на заплатения адвокатски хонорар до минималния размер по Наредба № 1/04г, само
ако кумулативно са налице съответно искане на насрещната страна и прекомерно
възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото. Съгласно т.3 от
решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК, задължително по чл.130, ал.1 от
ЗСВ за съдилищата, намаляването на адвокатското възнаграждение при направено
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК не рефлектира в отношенията между
адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него.
Възражението за прекомерност на възнаграждението на адвоката се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на
делото, тъй като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над
определените минимални размери в Наредба №1/2004г., само по себе си, не е основание да
се приеме, че е прекомерно. Съгласно дадените задължителни разяснения по т.11 от
Тълкувателно решение №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за присъждане на
разноски следва да бъде заявена до приключване на устните състезания в съответната
инстанция и в този срок трябва да бъдат представени и доказателства за реалното им
извършване. След приключване на устните състезания страните вече не могат валидно да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които
2
са приключили. Поради това и възражение за прекомерност по чл.248 от ГКП не може да
бъде направено.
Когато съдът е сезиран с искане да допълни решението си в частта за разноските по
реда на чл.248 от ГПК, той се произнася в закрито заседание, като не провежда процесуални
действия по събиране на доказателства, не изслушва и устни състезания между страните.
В конкретния случай, страната, в чиято полза е постановено решението, е
формулирала своевременно искане за разноски. Представени са и убедителни доказателства
за действително сторения от въззивника по делото разход за адвокатска защита в
производството по обжалване на издадения санкционен акт. За проведеното по делото
съдебно заседание въззиваемата страна е била редовно призована. Изпратила е свой
представител, който не е заявила възражение за прекомерност на поисканите разноски по чл.
63д, ал. 2 от ЗАНН от другата страна. Съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН, само по искане на
насрещната страна, съдът може да присъди по- нисък размер на разноските. Поради това и
не са налице изискуемите предпоставки за извършване на преценка дали размерът на
адвокатския хонорар е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото. В
този смисъл, следва да бъде присъдено цялото поискано възнаграждение в размер на 500,00
лева, който размер, впрочем, съответства на минимално определения съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата, вр.чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д, ал.1
от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение от 05.01.2024 г., постановено по НАХД №5918/2023 г. по описа
на СРС, НО, 2 състав, като ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати в полза
на „Д“ЕООД, ЕИК .... и по негова сметка направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град по реда на
глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3