О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр.Пловдив, 24 юни 06.2020г.
Пловдивският
апелативен съд, първи граждански
състав, в закрито заседание на 24.06.2020г., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа докладваното от
съдия Ел.Арнаучкова възз.ч.гр.дело
№ 275
по описа на АС - Пловдив
за 2020г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство на осн.чл.278 във вр. с чл 274,
ал.2
ГПК.
Образувано
е по частна жалба,
вх.№ 4508/21.05.2020г.,
подадена от О. - Х., чрез гл.юрисконсулт С.С., против Определение №
557/12.03.2020г., постановено по възз.гр.дело № 146/2020г. по описа на ОС - Хасково, с което въззивното производство е спряно, на
осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по тълк.д.№ 1/20г.
по описа на ВКС, Гражданска колегия. Оплакванията са за незаконосъобразност на обжалваното определение, а
искането е за неговата отмяна и за връщане на делото на ОС - Хасково за продължаване
на процесуалните действия.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 5308/10.06.2020г.,
от П.Д.В., ЕГН **********, чрез адв.Г.Г., частната жалба се оспорва, моли се за
отхвърлянето й и за присъждането на разноски.
Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като
подадена против подлежащо на обжалване определение по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК
на окръжен съд от съдебния район, действащ като въззивна
инстанция, в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо
интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е
изпълнена процедурата за изпращане на препис на насрещната страна за отговор,
поради което се поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в
жалба и оспорванията в отговора и след като извърши цялостна преценка за
законосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира следното:
С
обжалваното определение е спряно, на осн. чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК, производството по възз.гр.д.№ 146/2020г. по описа на ОС – Хасково до
приключване на производството по тълк.д.№ 1/2020г. по описа на ВКС, Гражданска
колегия, образувано с Разпореждане от
26.03.2020г. на и.ф. Председател на ВКС, понастоящем висящо, за приемане на
тълкувателно решение по въпроса:„При отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове?“.
Въз основа
на оплакването в жалбата и при служебната проверка се констатира, че
обжалваното определение е постановено в противоречие с даденото по реда на
чл.124 Закона за съдебната власт нормативно, юридически задължително на осн.
чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкуване
в т.1
Тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014г. по тълк.д. № 8/2013г. на ОСГТК на
ВКС, а именно, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен
съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира
само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и
първата инстанция. В тази хипотеза спирането
на производството по отнесен до съда за разрешаване правен спор може да бъде
осъществено само на осн.на чл.292 ГПК вр.
чл.229, ал.1, т.7 ГПК, като разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 е неприложима,
спирането може да извърши само тричленният състав на ВКС - на етапа преди да се
вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, а - в случаите,
когато противоречивата практика е формирана или е станала известна след
постановяване на определението по чл.288 ГПК за допускане на касационно
обжалване- във втората фаза на касационното производство - най-късно до
постановяване на решението по чл.290 ГПК.
Следователно, в случая, въззивният съд не е имал правомощия да спре делото
в посочената хипотеза на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, която разпоредба е била неприложима.
При несъвпадане с крайните изводи, обжалваното определение за спиране, като
процесуално незаконосъобразно, следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Разноски не се присъждат, тъй като производството по делото не приключва, а
продължава, а отговорността за разноски ще следва да се определи с крайния акт,
приключващ производството, съобразно изхода на делото.
Мотивиран от това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №
557/12.03.2020г., постановено по възз.гр.дело № 146/2020г. по описа на ОС –
Хасково, с което въззивното производство е спряно, на
осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по тълк.д.№ 1/20г.
по описа на ВКС, Гражданска колегия и
ВРЪЩА делото на ОС -
Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.
Делото да се върне на ОС - Хасково.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: