Р Е Ш Е Н И Е
№ 364
гр. Враца, 03.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в
публично заседание на 21.10.2020 г. /двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 419 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. От АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на В.Б.И. ***, против ЗППАМ № 20-0288-000128/09.07.2020 г., издадена от
Началник РУ – Козлодуй към ОД на МВР – Враца, с която е приложена ПАМ по чл.
171, т. 2а от ЗДвП - „Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Ауди
А8“ с рег. № ВР***СХ за срок от 7
месеца“.
В жалбата се релевират
доводи за нищожност на оспорената заповед, поради издаването ѝ от
материално некомпетентен орган. Развити са и съображения за
незаконосъобразност, поради липса на основание за издаването ѝ. Твърди
се, че не са обсъдени всички обстоятелства и факти, имащи отношение към
описаното нарушение, тъй като оспорващата не е предоставяла управлението на
собственото си МПС на внука си, за когото не е знаела, че е неправоспособен водач.
В тази връзка се отправя искане за прогласяване
нищожността на оспорваната заповед, а в условията на алтернативност, за отмяната
ѝ като незаконосъобразна.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Р.М. ***, поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът – Началник
РУ – Козлодуй при ОДМВР - Враца, редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не ангажира становище по жалбата. В съпроводително писмо рег. №
288000-5099/27.08.2020 г., с което е изпратена административната преписка в
съда, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
По делото са приети и
приложени представените с жалбата и с административната приписка писмени
доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от
разписката върху заповедта, същата е
получена от адресата на 25.08.2020 г., а жалбата против нея е депозирана чрез
Началника на РУ - Козлодуй на същия ден - 25.08.2020 г. с вх. № 288000-5038/25.08.2020
г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 09.07.2020 г. около
10:30 ч. в гр. Козлодуй, ул. „Л.“, с посока на движение към кръстовище на ул. „Х.Д.“
и ул. „О.“ е спрян за проверка водачът на лек автомобил Ауди А8 с рег. № ВР***СХ,
като при проверката е установено, че водачът Л.С.С. е лишен от правоуправление
по административен ред. Съставен му е АУАН Серия АА и бл. № 616220, впоследствие
е издадено НП, които са приложени като доказателство по делото.
На същата дата - 09.07.2020
г. Началник РУ – Козлодуй при ОД на МВР – Враца е издал оспорената в настоящото
производство ЗППАМ № 20-0288-000128/09.07.2020
г, с която на собственика на автомобила и настоящ жалбоподател – В.Б.И. е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията на ППС
лек автомобил Ауди А8 с рег. № ВР***СХ за срок от 7 месеца“ и са отнети СРМПС №
********* и 2 бр. рег. табели № ВР***СХ. Органът е приел, че жалбоподателката
виновно е нарушила чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Правомощието на
Началник РУ към ОД на МВР - Враца да издава заповеди за прилагане на ПАМ по
ЗДвП произтича от Заповед рег. № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОД на
МВР – Враца, приложена към делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В
случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник РУ -
Козлодуй към ОД на МВР - Враца, чиято компетентност е установена в т.1.5 на
приложената по делото заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОД на МВР
– Враца, която е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, съгласно отбелязването в нея, определяща
службите за контрол по чл. 165 от ЗДвП /служебно известна на съда/. Следователно
ЗППАМ е издадена от материално и териториално
компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания
по чл. 146, т. 1 от АПК и изложените в жалбата възражения в тази насока са
неоснователни.
Обжалваната заповед, обаче е незаконосъобразна, тъй като е постановена
при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно
производствените правила и в противоречие с действащите материални разпоредби
на закона. Доводите в тази връзка са следните:
Заповед № 20-0288-000128/09.07.2020
г на Началник РУ – Козлодуй към ОД на МВР - Враца е издадена
в писмена форма и е подписана от своя издател, но няма необходимото съдържание
разписано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 172, ал.
1 от ЗДвП. Същата не е мотивирана, а липсата на относими към
диспозитива на акта мотиви, е съществен порок във формата на акта. Фактическите
основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане на принудителната
мярка е предоставяне на управление МПС на лицето Л.С., който е лишен от това
право по административен ред. В мотивите към така издадената заповед не е посочено, съставен ли е АУАН за
това нарушение, с кой номер, от коя дата, от кого и срещу кое лице, т.е. заповедта не се позова, нито препраща към съставен акт за установяване на
административно нарушение. Такъв няма съставен по отношение на оспорващата. Акт
за установено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП серия АA,
№ 616220, от 09.07.2020 г. е съставен по отношение на Л.С.,
приложен по делото /л. 10/. Този акт, обаче не е вписан като фактическо основание
за издаване на заповедта, а е следвало в същата да се съдържа позоваване и на
акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП в
случаите по чл. 171, т.
2, букви „в“, „к“, „л“, „м“, „н“ и т. 2а
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т.
2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Следователно във
всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния
водач и във всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на
нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и
позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед
липсва.
Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът
е лишен от право да управлява МПС и този акт притежава не само обвинителна и
констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ. Издателят
на заповедта за прилагане на ПАМ установява фактите, които са основание за
прилагане на мярката не лично и непосредствено, защото не той констатира
извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно посредством
съставения акт и вписаните в този акт обстоятелства. Липсата на препратка или позоваване от страна на издателя на оспорената
заповед към съставения АУАН от 09.07.2020 г. срещу Л.С. не може да се преодолее
по пътя на тълкуването при осъществявания съдебен контрол, тъй като така би се
подменила обективираната воля на издателя на акта. Ако волята на органа е била
да наложи ПАМ, на собственик на МПС, който е предоставил управлението му на
лице, което е лишено от това право по административен ред, то тази воля е
следвало да бъде изразена еднозначно, а не съдът да предполага, че именно този
АУАН, в който дори не е отразено чия собственост е автомобила, е относим към
процесната ЗППАМ, която не съдържа констатациите отразени в него. Поради тези
съображения съдът приема, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 и
т. 3 от АПК.
На следващо място административният орган не е конкретизирал правното основание,
като е посочил единствено и само като правно основание за прилагане на мярката
разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Посочената правна
норма на чл. 171, т. 2а, ЗДвП въз основа на която се издава акта, към момента
на неговото издаване - 09.07.2020 г. не
е действаща правна норма. В ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г. са
приети изменения в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, като разпоредбата вече предвижда две групи хипотези, съответно тези по б. „а“ и
тези по б. „б“. Това означава, че принудителна административна
мярка може да се наложи за няколко самостоятелни и различни фактически състави.
Всяка една от описаните в буквите хипотези, води до налагане на мярката по чл.
171, т. 2а, б. „а“ или б. „б“ от ЗДвП, но в заповедта волята на издателя следва
да е еднозначна и недвусмислена, т.е. следва изрично и точно да се впише за кое
административно нарушение се налага конкретната мярка. Чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП след изменението с ДВ, бр.2/2018 г. гласи, че се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
Така както е
структурирана, обаче обжалваната заповед и посоченото в нея нарушение на
правилото на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, може да се направи извод, че именно
за това нарушение на жалбоподателката е наложена ПАМ. Доказателства за такова
извършено от нейна страна нарушение обаче не са представени. Съгласно
разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на водача, собственика или
упълномощения ползвател на МПС се забранява да предоставя моторното превозно
средство, на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице,
което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство. При това положение налагането на мярката по чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП, спрямо собственика на превозното средство би
било оправдано ако той наруши забраната и „предостави“ същото на лице, за което
са налице посочените по-горе обстоятелства. Такова противоправно поведение в случая
от страна на жалбоподателката не се доказа да е осъществено, тъй като по
отношение на нея акт за установяване на такова нарушение не е съставян. Следователно,
ПАМ е приложена за недоказано нарушение.
При това положение е
налице непълнота на
установената в хода на проведеното административно производство фактическа
обстановка, което е довело до неправилност на обоснования правен извод и на
възприетото административно решение. В случая е допуснато нарушение на чл. 35
от АПК, съгласно който ИАА, какъвто безспорно е и ЗППАМ, се издава след като се
изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Доколкото
допуснатите нарушения на административно-производствените правила са се
отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в ЗППАМ
№ 20-0288-000128/09.07.2020 г., същите следва да бъдат квалифицирани като
съществени такива, представляващи основание за отмяна на оспорения акт, като
незаконосъобразен.
Въз основа на
изложеното следва да се приеме, че на посочената в заповедта дата 09.07.2020 г.
оспорващата не е предоставила управлението на МПС на водач, който е лишен от това
право по административен ред и спрямо нея, в качеството ѝ на собственик
на МПС не е било налице основанието по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за
прилагане на процесната мярка – прекратяване на регистрацията на собственото ѝ
МПС за срок от 7 месеца. Не е доказан правопораждащ фактически състав, липсва и
основание за прилагане на правомощието на административния орган за
прекратяване регистрацията на лек автомобил, собственост на жалбоподателя. Затова и обжалваната заповед, издадена в нарушение
на материалния закон – при липса на материалноправните предпоставки за това и
като недоказана, се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна в условията на
чл. 146, т. 4 от АПК.
Оспореният
акт е и в несъответствие с преследваната в закона цел. Като форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените в закона случаи
се упражнява държавна принуда, ПАМ се прилагат с цел предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях /чл. 22 ЗАНН/. Следователно
принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Законово регламентираният правен резултат, който се цели с
прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай, предвид установените по делото факти, прилагането на
обжалваната ПАМ се явява не само недоказано от гледна точка наличието на
материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, но не се
основава и на необходимост от налагане на този вид принудителна административна
мярка за постигане на предвидената в закона цел.
Предвид всичко изложено по-горе, при
извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, за
законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
са довели и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и
несъответствие с целта на закона. В случая са налице отменителните основания по
чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата е
основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото претенцията на оспорващата, изразена чрез
процесуалния представител в хода по същество, за присъждане на разноски по
делото се явява основателна. От приложения по делото Договор за правна защита и
съдействие /л.23/ се установява, че между жалбоподателката И. и адв. Р.М. е договорено адвокатско възнаграждение
от 600.00 лева платени в брой при подписване на договора. Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата
и правна сложност на делото, съдът намира за основателно, с оглед на което
възнаграждението следва да бъде определено в минимално предвидения размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който е 500.00 /петстотин/ лева. При това положение разноските по
делото възлизат общо в размер от 510.00 /петстотин и десет/ лева, представляващи внесена държавна такса, в размер на 10.00 /десет/ лева и
адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146,
т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗППАМ № 20-0288-000128/09.07.2020
г., издадена от Началник РУ – Козлодуй към ОД на МВР – Враца, с която на В.Б.И.
*** е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията на
ППС лек автомобил Ауди А8 с рег. № ВР***СХ
за срок от 7 месеца“.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.И. ***
деловодни разноски в производството, в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: