№ 3769
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Темислав М. Димитров
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100511353 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „С.В.“ АД, чрез процесуалния
представител юрк. М.Л., срещу постановление за разноски от 7.09.2022 г. по
изпълнително дело № 20228510402395 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 в
Регистъра на Камарата на ЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство и съдействие по изпълнителното дело, претендирано от
взискателя и прието за събиране от частния съдебен изпълнител, е
прекомерно. Освен това сочи, че размерът на пропорционалната такса е
неправилно изчислен. Сочи също, че не следва да дължи разноски за други
действия, освен за образуване на делото и за връчване на поканата за
доброволно изпълнение. Прави искане да бъде отменено обжалваното
постановление за разноски и да бъде намален размерът на адвокатското
възнаграждение за изпълнителното дело, както и да бъдат отменени
начислените такси и разноски по изпълнителното дело за размера,
надвишаващ този за образуване на изпълнителното дело и изготвяне и
връчване на поканата за доброволно изпълнение, както и да бъде
преизчислена пропорционалната такса по изпълнителното дело.
Взискателят В.Б.И., чрез процесуалния си представител адв. Н.К., оспорва
жалбата. Сочи, че приетото за събиране от частния съдебния изпълнител
адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави искане
жалбата, подадена от „С.В.“ АД, да бъде оставена без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
1
жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Сочи, че адвокатското
възнаграждение е правилно определено, съобразно минимума по Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага и
съображения, че пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е правилно
определена.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на
жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени
данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени заверени преписи от книжа по изпълнително дело
20228510402395 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ. Установява се,
че производството по изпълнителното дело е образувано по молба вх. №
82721/29.08.2022 г. на В.Б.И., срещу „С.В.“ АД, ЕИК *******, за събиране
вземане от 591,03 лв. по изпълнителен лист, издаден на 15.06.2022 г. по гр.
дело № 5060/2021 г. на Софийска районен съд, с който „С.В.“ АД е осъдено
да заплати тази сума на В.Б.И. на основание на чл. 78, ал. 3 ГПК. сумата от
5,91 лв. (5 лева държавна такса и 0,91 лв. такса за банков превод) за издаване
на Направено е искане частният съдебен изпълнител да събере разноските за
изпълнителното, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
С молбата е поискано да се събере сумата като се наложи запор върху една
банкова сметка на длъжника.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 25.08.2022 г., от който
е видно, че В.Б.И. е платила в брой сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, при подписване на договора, който служи и за
разписка.
С поканата за доброволно изпълнение от 29.08.2022 г., частният съдебен
изпълнител е приел за събиране сумата от 1 187,95 лв. по изпълнителното
дело, от които 591,03 лв. – присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение; 400 лв. разноски по изпълнителното дело; 196,92 лв. такси
по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 12.09.2022 г. Поканата е получена от
длъжника на 1.09.2022 г.
С възражение (озаглавено „отговор на покана за доброволно изпълнение“) от
4.09.2022 г. длъжникът е оспорил размера на адвокатското възнаграждение и
пропорционална такса. Посочил е, че следва да бъдат намалени разноските за
адвокатско възнаграждение до размер, съответстващ на фактическата и
правна сложност на извършените действия по изпълнителното производство.
Направено е и искане да се преизчисли и таксата по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ.
Със становище от 6.09.2022 г. взискателят е изложил съображения за
неоснователност на искането на длъжника.
С обжалваното постановление от 7.09.2022 г. частният съдебен изпълнител е
отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение.
Длъжникът е уведомен за постановлението на частния съдебен изпълнител от
7.09.2022 г. със съобщение от 8.09.2022 г.
По допустимостта и основателността на подадената жалба, съдът намира
следното:
2
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата е основателна. Въпросът за разноските се поставя във всяко
съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част I "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес
във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство -
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на
чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени
от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената
разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В случая от представените пълномощно и договор за правна защита и
съдействие се установява, че взискателят е упълномощил адв. Н.К. за
образуване и водене на изпълнителното дело за принудително събиране на
суми, обективирани в изпълнителния лист от 15.06.2022 г. по гр. дело №
5060/2021 г. на Софийска районен съд. От договора е видно, че уговореното
възнаграждение е в размер от 400 лв.
Адвокатското възнаграждение, дължимо в полза на взискателя, следва да бъде
определено в размер от 200 лв. – за образуване на изпълнителното дело. Това
е така, доколкото в разглеждания случай е несъмнено, че процесното
изпълняемо право е съществувало към момента на образуване на
изпълнителното производство – вземането не е било погасено от длъжника
преди образуване на изпълнителното производство, поради което той следва
да понесе отговорността за направените от взискателя разноски за
възнаграждение за един адвокат.
Неоснователен е доводът на взискателя, че по изпълнителното дело са
извършвани изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането –
взискателят е посочил изпълнителен способ с молбата за образуване на
делото, но това е условие за нейната редовност. Взискателят и
упълномощеният от него адвокат не са предприели активни действия по
изпълнителното дело след неговото образуване.
По размера на дължимата такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ, съдът приема, че начислените от ЧСИ пропорционални такси по т.
26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ следва да се определи на
база сумата от 591,03 лв. – размерът на вземането по изпълнителния лист.
Съобразно т. 26, буква „б“ от ТТРЗЧСИ размерът на тази такса е 59,10 лв.
Настоящият състав не споделя мотивите на частния съдебен изпълнител, че в
понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ се включва и
заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно посочената разпоредба,
тази пропорционална такса се начислява за изпълнение на парично вземане,
като се има предвид вземането (изпълняемото право), за което е издадено
изпълнителното основание.
С обжалваното постановление от 1.08.2022 г. частният съдебен изпълнител не
3
е изменил първоначалното си постановление в частта относно дължимата
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Ето защо дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
следва да бъде намалена до сумата от 59,10 лв. В мотивите си по чл. 436, ал. 3
ГПК, частният съдебен изпълнител е посочил, че върху пропорционалната
такса е начислено и ДДС, с оглед на което с включен данък добавена
стойност, размерът на таксата е 70,92 лв.
Недължима е приетата за събиране от частния съдебен изпълнител такса в
размер от 24,00 лв. по т. 31 от Тарифата към ЗЧСИ и представляваща
„допълнителни разноски“. Не е посочено какви са конкретните действия, във
връзка с които е начислена тази такса. Освен това съгласно посочената
разпоредба от Тарифата към ЗЧСИ, допълнителните разноски са за сметка на
длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В
случая не се установява такъв да е издаден.
Дължими от длъжника са разноските за образуване на изпълнителното дело в
размер от 24 лв., съгласно т. 1 от ТЗЧСИ; за извършване на справка за
длъжника и неговото имуществено състояние в размер от 6 лв., съгласно т. 3
от ТЗЧСИ; за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов
служител покана за доброволно изпълнение в размер от 24 лв., съгласно т. 5
от ТЗЧСИ; пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в
посочения по-горе размер.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „С.В.“ АД постановление от 7.09.2022 г. по
изпълнително дело № 20228510402395 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на
КЧСИ, в частта, с която е отказано да намаляване на разноските на
взискателя В.Б.И. за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до
размера от 400 лв., както и в частта, с която е отказано намаляване на таксата
по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за разликата над 70,92
лв. до 118,92 лв., както и в частта, с която е отказано да бъде отменено
приемането за събиране в рамките на изпълнителното производство на
начислена такса по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в
размер от 24,00 лв.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4