Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
19.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело №
3546 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 480625 от 01.09.2018г. по гр.д. № 48053/2015г. Софийски районен съд, 69 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ У.“
АД, ЕИК *******, да заплати на „Д.З.“ АД (правоприемник на ЗАД „В.), ЕИК *******, на
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 10 440 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на
06.02.2011г. в гр. Плевен, ведно със законната лихва от 13.08.2015г. до погасяването,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 867.60 лв. - разноски по
делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от предпочитания ответник „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ У.“ АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност –
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не допуснал събирането на
своевременно поискани от въззивника
доказателства, заявени с отговора на исковата молба. Още с последния била
оспорена валидността и автентичността на застрахователна полица № 05-5-1101823146J
от 05.02.2011г. при твърдения, че същата никога не е отчитана в
дружеството-ответник, не е плащана застрахователна премия по нея, не е влизала
в сила и не е отчитана в Гаранционния фонд, не притежава задължителния знак от Гаранционния
фонд и не е подписана от лицето, посочено в нея. Договорът за застраховка
„Гражданска отговорност“ бил формален, изискващ писмена форма. Във връзка с
оспорването ответникът своевременно поискал изслушване на СГЕ, но районният съд
незаконосъобразно не допуснал такава, като се произнесъл по искането още преди
да е даден ход на делото, което поставяло под въпрос безпристрастността и
обективността на съдебния състав. Освен това в доклада по делото
първостепенният съд не указал доказателствената тежест за ответника, поради
което същият не ангажирал доказателства. Не било обсъдено и възражението, че за
да е налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ съгласно чл. 261, ал. 1 КЗ (отм.), същата се удостоверява с
полица и знак от Гаранционния фонд. В случая върху полицата липсвала съответната
част от този знак, а съгласно протокола за ПТП частта, служеща за залепване на
челното стъкло на автомобила, също липсвала. Това било така, защото никога не
била регистрирана и сключена такава полица. За автомобила имало сключена друга
полица № 05-5-101217956J, но тя касаела период, следващ датата на ПТП. Това
било допълнителен аргумент за несъществуване на представената по делото полица,
тъй като периодите на валидност на двете полици в голяма част съвпадали. В
официалния документ, ползващ се с доказателствена сила относно удостовереното
от длъжностните лица – протокол за ПТП с пострадали лица изрично било записано,
че към датата на ПТП за процесното МПС няма сключена валидна гражданска
отговорност. Неправилен бил и изводът на СРС, че щом ответникът не е оспорил представителната
власт на лицето, договарящо от негово име и за негова сметка, следователно се е
съгласил с извършените от последния действия по сключване на процесния договор
и същият го обвързва. В момента, в който разбрал за полицата, застрахователят
оспорил валидността и достоверността й. Поради това моли съда да отмени атакуваното
решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск срещу
предпочитания ответник. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по
чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендирано от
насрещната страна адвокатско възнаграждение, както и за присъждане на
юрисконсултско такова над определения минимум съгласно чл. 37 ЗПП.
Въззиваемата страна „Д.З.“ АД с
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно. В условията на евентуалност моли съда да уважи предявения иск
срещу евентуалния ответник. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла
на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна и ответник
по евентуалния иск В.Х.А. не е депозирала отговор на жалбата по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с евентуално
съединени осъдителни искове – главен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.)
срещу предпочитания ответник „З.У.“ АД и евентуален иск с правно основание чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД - срещу В.Х.А., за сумата 10 440 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско“ на
МПС застрахователно обезщетение за ПТП, състояло се на 06.02.2011г. в гр. Плевен,
при което водачът на л.а. марка „Мицубиши“, модел „Шогун“, с рег. № *******– В.Х.А.,***
и извършване на маневра завой на ляво и навлизане в кръстовището на ул. „Иван
Миндиликов“, не пропуска и реализира ПТП с движещия се по ул. „Иван Миндиликов“
специален автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № *******. Претендирана
е и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда на
13.08.2015г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, предпочитаният ответник е оспорил иска с редица възражения, вкл. е оспорил
към датата на събитието за л.а. марка „Мицубиши“, модел „Шогун“, с рег. № *******,
да е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Представената по делото полица не била отчитана в
дружеството-ответник, по същата не била плащана застрахователна премия, не била
отчитана в Гаранционния фонд, не притежавала задължителния знак от Гаранционния
фонд съгласно чл. 261, ал. 1 КЗ (отм.). Оспорил е наличието на валидно
застрахователно правоотношение по полицата и с твърдение, че дори договорът да
е сключен на 05.02.2011г., същият не бил влязъл в сила към момента на ПТП, тъй
като не била платена премията по застраховката, а съгласно чл. 187 КЗ (отм.) застрахователният договор влизал в
сила след плащане на цялата премия или на първата вноска от нея, когато се
плаща разсрочено. Заявил е още, че оспорва автентичността на полицата, тъй като
същата не била подписана от лицето, посочено в нея – С.Г.П..
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.
№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд
съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на
чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК намира жалбата за
неоснователна и по следните съображения:
По главния иск срещу предпочитания ответник:
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата при иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е свързано с установяване на следните
кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно правоотношение
между увреденото лице и застрахователното дружество-ищец; 2. Настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора и заплащане на
застрахователно обезщетение от дружеството-ищец; 3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние, вина, вреди
и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са
причинени вредите.
Спорно пред настоящата инстанция е само наличието на четвъртата предпоставка
- налице ли е било валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са
причинени вредите.
В правилно приложение на материалния и процесуалния закон районният съд,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е приел, че към
датата на ПТП застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
делинквента е било дружеството-ответник.
Видно от приетата комбинирана застрахователна полица № 05-5-1101823146J от
05.02.2011г., същата е сключена между собственика на л.а. марка „Мицубиши“,
модел „Шогун“, с рег. № *******– С.Г.П., и застрахователен посредник - агент на
ответника „ЗК У.“ АД – „Уни консулт“ ООД.
Предвид заявеното оспорване на полицата с отговора на исковата молба – на
подписа на застрахования, но не и на представителя на ответника, правилно
първостепенният съд не е открил производство по реда на чл. 154 ГПК и не е
допуснал исканата от ответника СГЕ за установяване дали полицата е подписана за
„застрахован“ от сочения за автор С.Г.П.. Произнасянето по искането за
допускане на СГЕ е направено в пълно съответствие с процесуалния закон – с
определението по чл. 140 ГПК, поради което несъстоятелни са доводите на
въззивника за пристрастност и необективност на съдебния състав. Освен това ако
е смятал, че такава е била налице, ответникът е разполагал с друга процесуална
възможност, от която същият не се е възползвал.
Действително, съгласно чл. 184, ал. 1 КЗ (отм.) застрахователният договор е
формален и писмената форма е условие за неговата валидност, като същият следва
да съдържа и задължителните реквизити, посочени в чл. 184, ал. 3 КЗ (отм.),
вкл. подписите на страните. Недопустимо е обаче насрещна страна по сделка да твърди
липса на договорни отношения, позовавайки се на порок, свързан с
представителството на другата страна, тъй като не би могла да предявява чужди
права пред съда, освен при процесуална субституция, какъвто не е настоящият
случай. В този смисъл са и разясненията, дадени с т. 4 на Тълкувателно решение
№ 5 от 12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г., ОСГТК на ВКС,
съгласно които единствено мнимо представляваният разполага с правото както да
потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и
да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Другата страна по договора, която не
разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. – правен интерес, да се
позове на недействителността.
Същевременно ответното дружество не е оспорило автентичността на полицата в
частта й за положения от неговия представител – застрахователния агент –
подпис, поради което застрахователната полица следва да се цени като автентичен
документ. А след като застрахователният договор е сключен от представител на
ответника, действал от името и за сметка на последния, то правните последици на
договора са настъпили в правната сфера на застрахователя и същият е обвързан от
него.
От полицата се установява, че същата е сключена на 05.02.2011г., като в нея
е посочено, че застрахователната премия е платена при сключване на договора. Последното
обстоятелство е било своевременно оспорено от ответника, във връзка с което във
въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК е допуснато
изслушване на поисканата ССЕ, която след проверка в счетоводството на „Уни
консулт“ ООД да даде отговор на въпроса платена ли е на застрахователния агент
премията по полицата. В определения от съда срок съгласно чл. 157 ГПК или след
него въззивникът не е внесъл определения депозит за ССЕ, поради което
определението за допускането на експертизата е отменено. Ето защо следва да се
приеме за доказан удостовереният в полицата факт на плащане на премията при
сключване на застрахователния договор.
Съгласно чл. 187 КЗ (отм.), застрахователният договор влиза в сила след
плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено
плащане на премията, освен ако със закон е предвидено или в договора е
уговорено друго. КЗ (отм.) не предвижда други условия за влизане в сила на
договора за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
в частност залепване на знак на Гаранционния фонд върху полицата. Разпоредбата
на чл. 261, ал. 1 КЗ (отм.), на която се позовава въззивникът, касае
удостоверяването на застрахователния договор пред трети лица, а не момента, от
който влиза в сила застрахователният договор. Ирелевантно за влизане в сила на
договора е и обявяването на полицата в Гаранционния фонд.
Ето защо с плащането на застрахователната премия застрахователният договор
е влязъл в сила, и при настъпване на застрахователно събитие ответникът дължи
застрахователно обезщетение на увреденото лице, респ. на встъпилия в правата му
негов застраховател. Неотчитането на полицата и/или неплащането на дължимата
премия от страна на агента е от значение във вътрешните отношения между посредника
и застрахователя, но е непротивопоставимо на потребителя на застрахователна
услуга. В този смисъл е защитната норма на чл. 167, ал. 8 КЗ (отм.), която
постановява, че паричните средства, платени на застрахователния агент от
потребителите на застрахователни услуги, се смятат за изплатени на
застрахователя.
Противно на поддържаното от въззивника, от обстоятелството, че на
22.03.2011г. собственикът на л.а. марка „Мицубиши“, модел „Шогун“, с рег. № *******е
сключил нов договор по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ не
следва, че не е имало валидно сключен такъв към 06.02.2011г. Причините за
сключване на новия договор могат да бъдат различни, вкл. некоректно поведение
на застрахователния агент, неотчел полицата, което да е мотивирало собственика
да плати премия втори път за да си гарантира, че за в бъдеще няма да има такива
проблеми.
Посочването в протокола за ПТП относно процесния автомобил „без сключена
застраховка Гражданска отговорност“ също не означава, че към датата на ПТП
такъв договор не е имало. Протоколът за ПТП представлява официален
свидетелстващ документ за фактите и изявленията, лично възприети от съставилото
го длъжностно лице, ако е съставен по предвидения в закона ред - чл. 179 ГПК. В случая официалното удостоверяване в протокола
се свежда до факта, че при проверката, извършена от длъжностното лице след ПТП,
водачът на автомобила не е представил застрахователна полица (факт, който не е
бил спорен между страните по настоящото дело, а е установен и по нахд №
1173/2011г. на РС – Плевен) но не и за факта имало ли е или не към този момент
сключен застрахователен договор.
По изложените съображения въззивният съд намира, че по делото са доказани
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника - застраховател и
предявеният срещу него иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е
основателен.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено. При този изход, висящността по евентуалния
иск не се възстановява и въззивният съд не дължи произнасяне по него.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр.
5/17.01.2006г.), съобразно извършената от юрисконсулта дейност в настоящата
инстанция, въззивният съд определя размер на възнаграждението от 150 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 480625 от 01.09.2018г., постановено по гр.д. № 48053/2015г. на Софийски районен съд, 69 състав.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на „Д.
З.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78 ГПК сумата 150 лв. (сто и петдесет лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.