№ 116
гр. Разград , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на втори август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Рая П. Йончева
Валентина П. Димитрова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500192 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЦВ. Г. М. от гр.Разград, чрез пълномощник
адв.Е.С. от АК-Разград против Решение № 250/27.05.2021г., постановено по гр.дело № 4/2021г. по
описа на РС Разград.
С посоченото решение съдът е осъдил ответника Капански ансамбъл Разград да
заплати на Ц.М. сумите 412,95 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. и
534, 38 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г., ведно със законната лихва
от 31.12.2020 г. до окончателното изплащане на двете суми, съответно сумите 8,93 лв.
обезщетение за забава за периода 28.11.2020 г. - 31.12.2020 г., както и и сумата 360 лв. разноски
по делото, като е отхвърлил претенцията за заплащане на обезщетение за забава в останалата част
до първоначално предявения размер от 10,44 лв.като неоснователна и недоказана.
Отхвърлил е исковете, предявени от Ц.М. срещу Капански ансамбъл Разград, за заплащане
на сумите 1 275,00 лв. обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение, 510 лв. обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка, 1
530 лв. обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на парично обезщетение
за общо заболяване за периода 21.05.2020 г. - 07.09.2020 г. и искът за установяване
съществуването на трудово правоотношение за времето 18.05.2020г.-28.11.2020г. , както и
исковете за заплащане на обезщетение за забава върху горните суми в съответен размер за периода
28.11.2020г.-31.12.2020г. като неоснователни и недоказани.
Осъдил е ищцата да заплати на ответника разноски по делото в размер на 520 лв.
Прекратил е производството по исковете, предявени от ищцата против ответника за
заплащане сумите 1 530 лв. обезщетение за пропуснати ползи от пропуснато трудово
възнаграждение за периода 08.09.2020г. - 28.11.2020г. и 14,45 лв. за периода 28.11.2020г. -
1
31.12.2020г., поради оттеглянето му.
В тежест на ответника е възложил ДТ в полза на съда в размер на 100 лв. по иска с правно
основание чл.224 от КТ.
Недоволна от решението Ц.М. обжалва същото, чрез пълномощник в отхвърлителните
части, касаещи обезщетението за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на ТПО по
чл.224 от КТ, по чл.226, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и и по ал.2 на същия текст, като счита, че в тези
части то е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
както и при липса на мотиви.По отношение на решението, в частта му с която е иотхвърлена
претенцията й за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните за
времето 18.05.2020г. - 28.11.2020г. , не сочи конкретен порок.
Прави се искане за отмяна на решението в атакуваните му части и постановяване на друго
такова по спора, с което да бъдат уважени и тези искови претенции на ищцата.Излагат се
подробни съображения по отношение на исковете с правно основание чл.224 от КТ, чл.226,ал.1 и
2 от КТ.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната по жалбата страна, чрез пълномощник е депозирала
отговор на въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна и моли атакуваното решение
да бъде потвърдено.
С жалбата и отговора не са направени доказателствени искания.
В съд.заседание пред въззивния съд, жалбоподателката- въззивница, при редовност в
призоваването не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник поддържа подадения отговор, с искане за
потвърждаване на атакуваното решение в обжалваните части.Претендира разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като представя списък за същите по чл.80
от ГПК.
За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното:
РС е бил сезиран с искова молба от ЦВ. Г. М., с която са предявени обективно съединени
искове, съобразно и последвалото им оттегляне срещу Капански ансамбъл Разград за заплащане на
сумите: 1 275 лв. обезщетение за неспазен срок на предизвестието от 2 месеца и 15 дни, ведно със
законната лихва от 28.11.2020 г. до окончателното изплащане; 1020 лв. обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2019 и 2020г. по 42 календарни дни, ведно със законната лихва от
28.11.2020г. до окончателното изплащане; 510 лв. обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка за периода 28.11.2020 г. – 23.12.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба; 1530 лв. пропуснати ползи от изплащане на парично обезщетение
за общо заболяване за периода 21.05.2020г. – 07.09.2020г. поради прекъсването на осигуряването,
ведно със законната лихва; За установяване, че периода 18.05.2020г. – 28.11.2020г. следва да се
счита за осигурителен и трудов стаж. Претендирала е и обезщетения за забава в размер на 12,04
лв. върху сумата 1 275 лв. за периода 28.11.2020 г. – 31.12.2020 г., 19,27 лв. за обезщетението за
неползван платен годишен отпуск съответно за периода 28.11.2020г. – 31.12.2020г.;14,45 лв. върху
сумата 1530 лв. за периода 28.11.2020г. – 31.12.2020г.
Претенциите са заявени въз основа на сключен между страните допълнителен трудов
договор, срочен такъв, по силата на който ищцата е работила като танцов художествен
ръководител на Детски танцов ансамбъл Лудогорче в периода от 08.10.2018г. до прекратяването
му на 28.11.2020 г. на осн.чл.334 от КТ.В съд.заседание пред РС ищцата е конкретизирала
претенцията си по чл.224 от КТ, като е останал висящ въпроса за неползван пл.годишен отпуск,
така както са посочени в решението.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част.По останалите въпроси е
2
ограничен от посоченото в жалбата.
В този смисъл намери, че атакуваното решение е валидно.
По отношение неговата допустимост, РОС намира, че същото е недопустимо, в частта с
която е отхвърлен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че за времето
от 18.05.2020г. до 28.11.2020г. между тях е съществувало трудово правоотношение.Иск за
установяване на съществуването на трудово правоотношение за посочения период, който се явява
такъв по чл.357 от КТ във вр.с чл.124 от ГПК пред районния съд не е бил предявен.
Наред с останалите претенции, ищцата е заявила и такава за признаване за установено по
отношение на ответника, че периода от 18.05.2020г. до 28.11.2020г. следва да се счита за
осигурителен и трудов стаж.Като такава е била определена претенцията на ищцата както с доклада
по делото, но не и в диспозитива на същото.
Искът според заявения петитум се явява такъв по чл.3 във вр. с чл. 1, ал.1, т.3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/, предявява се пред
районния съд и страни по него са работника /служителя/, работодателя и съответното ТП на
НОИ.Специалният закон предвижда редица предпоставки за неговата допустимост, които в
настоящия случай не са налице.
Районният съд с атакуваното решение в тази му част се е произнесъл по непредявен иск,
такъв за установяване съществуването на трудово правоотношение за определен период, като
същото се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено.Делото в тази му част следва да бъде
върнато на РС за преценка за редовност на исковата молба в тази й част.
В частта му по исковете с правно основание чл.224 от КТ обезщетение за неползван
платен годишен отпуск решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на разглеждане
пред въззивната инстанция.
По останалите предявени и отхвърлени от районния съд искове:
По иска с правно основание чл.220 от КТ :
Ищцата е претендирала обезщетение в размер на 1 275 лв., като е твърдяла неспазване на
срока на предизвествие за прекратяване на правоотношението й по допълнителния трудов договор
от 2 месеца и 15 дни.
Безспорно, както е приел и РС , а и страните не спорят, считано от 08.10.2018г. ищцата е
работила едновременно по две трудови правоотношения с един и същ работодател - Капанския
ансамбъл като заявеното с настоящата искова молба правоотношение е такова за допълнителен
труд, предвид разпоредбата на пар.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КТ и се урежда от
текста на чл.110 от КТ.Трудовият договор за допълнителен труд може да бъде прекратен, освен на
основанията и по реда, предвиден в КТ за останалите трудови договори, и чрез предизвестие от 15
дни, както изрично е посочено в чл.334, ал.1 от КТ. Всяка от страните може да ползва това
основание във всеки един момент.Прекратяването в този случай се извършва чрез едностранно
волеизявление, отправено в случая от работодателя към служителя.В случая работодателят
законосъобразно е упражнил това свое право с отправено до ищцата 15-дневно писмено
предизвестие по чл.334, връчено на 10.11.2020 г. Съответно на 27.11.2020г. е издадена и заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение, като в последната е записано, че трудовото
правоотношение се прекратява на 28.11.2020г., т.е. в деня, в който изтича 15- дневното
предизвестие.Изложеното води до извод за недължимост на тази искова сума, както правилно е
приел и районният съд, тъй като не е налице неспазен срок на предизвестието.
По иска с правно основание чл.226, ал.1, т.1 и 2 от КТ
Ищцата е претендирала от ответника заплащане на сумата 1 530 лв. обезщетение за
пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на парично обезщетение за общо заболяване за
3
периода 21.05.2020 г. – 07.09.2020 г..Изложила е твърдения, че работодателят не е издал
своевременно необходимите документи, свързани с осигуряването и че е вписал неверни факти в
същите.Доказателствената тежест по този иск тежи върху ищцата.Установява се от приложените
по делото доказателства , именно седем броя разпореждания на НОИ, ТП-Разград, издадени в
периода 13.07.2020г.-10.09.2020г., на осн.чл.40, ал.3 от КСО на ищцата е отказано изплащане на
изплащане на парично обезщетение за общо заболяване, въз основа на болнични листи от
посочения период, поради неосигуряването й за съответния риск.Няма данни по делото
посочените разпореждания да са атакувани пред ръководителя на ТП на НОИ по реда на
чл.117,ал.2 от КСО, в предвидения 14-дневен срок от датата на получаването им.
По жалба на Ц.М. от 27.07.220г. от ТП на НОИ , гр.Разград е извършена проверка на
осигурителя Капански ансамбъл-Разград на осн.чл.108, ал.1 от КСО, при която контролните
органи не са установили нарушения на осигурителното законодателство при ответника, касателно
данните по чл.5, ал.4 от КСО за ищцата, а същите са подавани редовно и в срок и съответстват на
начисленията във ведомостта за заплати. Посочено е, че към датата на настъпване на временната
неработоспособност, 21.05.2020г. ищцата Ц.М. не е била осигурена за съответния риск-общо
заболяване и майчинство, поради самоотклъчка в дните 18.05.-20.05.2020г.
Според наложено от практиката понятие „Самоотлъчката" представлява фактическо
действие /бездействие/ от страна на работника/служителя, изразяващо се в неявяване на работното
място без уважителна причина. При "самоотлъчката" липсва реално полагане на труд, извършване
на трудова дейност и изпълнение на служебните задължения. За да се приеме, че е налице
"самоотлъчка", е достатъчно работникът/служителят да не се е явил на работа в рамките на
установеното с трудовия договор работно време и неговото отсъствие да не е по уважителни
причини, т. е отсъствието да не е документално обосновано чрез искан и/или разрешен платен или
неплатен отпуск или с болничен лист, удостоверяващ временна неработоспособност.
"Самоотлъчката" може да бъде както санкционирана /с налагане на дисциплинарно наказание/,
така и само констатирана, както е в процесния случай, с отразяването й във ведомостите за
заплати, вкл. чрез представените пред ТП на НОИ документи във връзка с представените и
издадени в полза на ищцата Ц.М. болнични листи.Последната не е предявила нарочна претенция
по повод изпълнението на трудовото правоотношение между работника и работодателя в
посочения времеви период, поради което окръжният съд намира, че не следва да бъдат ценени
гласните доказателства събрани в този смисъл, само и по повод претенцията с правно основание
чл.226, ал.1 от КТ.Отново поради изложеното не следва да бъдат обсъждани въпросите, поставени
във въззивната жалба, свързани с това дължала ли е Ц.М. изпълнение на поетите от нея задължения
по основния, съответно допълнителния трудов договор след 18.05.2020г.
Окръжният съд държи да посочи, че за ищцата съществува правната възможност по чл.115,
ал.2 от КСО, давностният срок по която не е изтекъл.
Към настоящия момент липсват доказателства за твърдяното от ищцата некоректно
подаване на данни от работодателя или подаването на неверни такива във връзка с изпълнението
на трудовото правоотношение и прекъсването на осигуряването й след 21.05.2020г., поради което
правилно и този иск е бил отхвърлен от районния съд.
По иска с правно основание чл.226, ал. 2 от КТ
По отношение на иска за заплащане на обезщетение в размер на 510 лв. за несвоевременно
оформяне и забавено предаване на трудовата книжка, районният съд е приел, че
местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на работника надлежно
оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в
закона и на практика не се урежда от трудовия договор. То е близко до задължението да се предаде
определена вещ, поради което следва да се приеме, че според естеството му то е търсимо, т. е. в
местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор, когато за
работодателя възниква задължението да я оформи надлежно и предаде на работника. Съгласно чл.
348, ал. 3 КТ трудовата книжка се съхранява от работника. Той може да я остави за съхранение и у
работодателя, какъвто е бил и настоящия случай. Когато трудовата книжка се съхранява от
работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада
4
в забава. В исковата молба не се твърди и по делото не са събрани доказателства след
прекратяването на трудовия договор ищцата да се е явила при работодателя, за да иска трудовата
си книжка, поради което не е налице фактическия състав на незаконно задържане на трудовата
книжка след прекратяването на трудовото правоотношение, за да възникне право на обезщетение
по чл.226, ал.2 от КТ, поради което този иск е неоснователен.Окръжният съд споделя доводите на
районния съд по отхвърляне на този иск, като следва да посочи, че ищцата е полагала труд при
същия работодател и по основното си трудово правоотношение, като по делото същата не е
представила доказателства действително да е потърсила трудовата книжка, кога е станало това и
във връзка с кой от двата договора, основен или допълнителен.
По разноските
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени сторените разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв., а разноските пред първата инстанция следва да останат, така
както са възложени от РС.
Ето защо атакуваното решение следва да бъде обезсилено в частта му, с която съдът е
отхвърлил иск за установяване съществуването на трудово правоотношение за определен
период, като недопустим, а делото върнато на РС за преценка за редовност на исковата молба в
тази й част.
В останалите обжалвани части решението на първостепенния съд следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 250/27.05.2021г. по гр.дело № 4/2021г. по описа на РС Разград, В
ЧАСТТА МУ, с която съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан, иска, предявен от Ц.Г.
Моитева против Капански ансамбъл Разград за установяване съществуването на трудово
правоотношение за времето 18.05.2020г. - 28.11.2020г., КАТО НЕДОПУСТИМО.
ВРЪЩА делото в тази му част за произнасяне по предявения иск, след преценка на
допустимост и редовност на исковата молба.
ПОТВЪРЖДАВА решение №250/27.05.2021г. по гр.дело №4/2021г. по описа на РС Разград
В ЧАСТИТЕ МУ, с които исковете с правно основание чл.220 и чл.226, ал.1 и 2 от КТ са
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В частта му по предявения иск по чл.224 от КТ решението като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА ЦВ. Г. М. от гр.Разград, ЕГН ********** да заплати в полза на Капански
ансамбъл Разград, ЕИК ********* сумата 650 лв. сторени разноски във въззивното производство,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6