Решение по дело №706/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 257
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20221100600706
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев

Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600706 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
Образувано е по частна жалба от Й. С.Я. срещу определение от
23.11.2021 г., постановено по НЧХД № 9158/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав, с което на основание чл.
250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратено наказателното
производство по делото, образувано по частна тъжба на Й.Я. срещу К.П., С.П.
и Т.П..
Жалбоподателят прави искане атакуваното определение да бъде
отменено, като се иска продължаване на съдебното производство и изменение
на обвинението в такова за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.
Срещу жалбата е подадено възражение от защитник на лицата, срещу
които е подадена тъжбата, в което излага доводи, че определението е
правилно и законосъобразно, тъй като в тъжбата не са описани фактите
относно престъплението и, че следва да се потвърди.
В открито съдебно заседание пред СГС частният тъжител Й.Я. поддържа
1
подадената жалба. Счита, че са налице основание за изменение на
обвинението в по-тежко такова, а именно за набеждаване по смисъла на чл.
286, ал. 1 НК, доколкото в твърденията на подсъдимите, адресирани до
прокуратурата, се изнасят неверни данни за извършено от него престъпление
по чл. 182, ал. 1 НК. Моли съда да уважи подадената молба и делото да се
гледа не от СРС, а от друг съд.
Защитникът на лицата, срещу които е подадена тъжбата, счита, актът на
СРС за правилен по съображенията във възражението и моли да бъде
потвърден. Претендира присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи
и служебно провери правилността на определението, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Производството по НЧХД № 9158/2020 г. по описа на СРС, НО състав е
било образувано по повод подадена частна тъжба от Й.Я. срещу К.П., С.П. и
Т.П., като първоначално е разглеждано от 134 състав, който с протоколно
определение от 02.03.2021 г. е прекратил наказателното производство спрямо
С.П. и Т.П.. Определението е било отменено от СГС, IV въззивен състав на
03.06.2021 г. с указания да се дадат указания на тъжителя да отстрани
недостатъци в тъжбата. След отвод на председателя на 134 състав на СРС,
делото е било разпределено на 8 състав на съда, като съдията-докладчик с
разпореждане от 21.09.2021 г. е дал указания на тъжителя в 7-дневен срок да
конкретизира по време, място и начин на извършване обстоятелствата на
твърдяното престъпление за всеки един от адресатите на тъжбата, като се
конкретизира всеки израз, твърдян от тъжителя и се посочи кой, кога и в
каква форма го е заявил, както и кога тъжителят е узнал за това.
Съобщението за това разпореждане е било получено от тъжителя на
26.10.2021 г. и той е подал отговор на 01.11.2021 г., в който е направил
уточнения, изрично поддържайки, че с подадения до СРП сигнал спрямо него
е било извършено престъплението набедяване по смисъла на чл. 286, ал. 1 НК
и желае изменение на обвинението в този смисъл.
С определение от 23.11.2021 г. СРС, НО, 8 състав е прекратил
наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
2
24, ал. 5, т. 2 от НПК, тъй като е счел, че тъжителят не е отстранил
недостатъците в тъжбата, а именно: не е посочено точно кой, къде и какво е
изрекъл/написал с конкретизиране на всеки твърдян израз по такъв начин, че
да може същият да бъде предмет на преценка относно това може ли да бъде
отнесен към състав на престъпление, преследвано по частна тъжба. В
допълнение първоинстанционният съд е отбелязал, че в отговора на частния
тъжител се прави препратка към вече подадената тъжба, в която обаче са
цитирани думи и изрази, заявени като част от подаден сигнал, които не носят
характера на позорящи или приписващи престъпление такива и не очертават
състав на престъпление, преследвано по частен път, а същевременно са
въведени в сигнал до компетентна институция, имаща правомощие да
извърши проверка.
Съобразявайки гореизложеното, горестоящият съд намира, че
първоинстанционното определение, предмет на проверка във въззивното
производство, следва да бъде потвърдено, но по съображения, различни от
изложените от проверявания съд.
Частният тъжител е дал в срок отговор на указанията, дадени с
разпореждането от 21.09.2021 г. Дори да не е успял да изпълни същите в
пълнота, той все пак е положил усилия в тази насока, поради което не може
да се приеме, че наказателното производство следва да се прекрати поради
неизпълнение на указаното, а е трябвало да му са даде още една възможност
за това. В този смисъл, изводът на СРС е неправилен. Неправилно и
първоинстанционният съд се е произнесъл за съставомерността на
инкриминираните изрази относно престъплението клевета, тъй като това е
следвало да стори с присъдата си, а не на стадия на съдията-докладчик.
Въпреки това, налице е основание за прекратяване на наказателното
производство по делото, тъй като в тъжбата се навеждат твърдения за
извършено престъпление от общ характер – такова по чл. 286 НК
набедяване. Това е така, тъй като с тъжбата и най-вече с уточнението й
/отговор от 01.11.2021 г./ се описва, че подсъдимите са направили лъжливи
твърдения за извършено от тъжителя престъпление. Наред с това, се
поддържа, че са ги направили в сигнал до Софийска районна прокуратура
/СРП/ т.е. пред орган на власт. Доколкото прокуратурата е компетентна да
започне наказателно преследване, тя е „надлежен“ орган на власт по смисъла
3
на чл. 286 НК.
Престъплението по чл. 286 НК не се разглежда по реда за делата от
частен характер, а се преследва по общия ред, като компетентен да прецени
дали са налице предпоставките за това и да образува наказателно
производство се явява съответният прокурор - в случая прокурор при СРП.
Ето защо, не са налице предпоставки за даване ход на тъжбата и разглеждане
на делото в открито съдебно заседание по реда, по който е образувано
настоящето съдебно производство от частен характер. Производството по
същото следва да бъде прекратено и препис от тъжбата, уточненията и
приложенията към нея, заедно с препис от настоящето решение, да бъдат
изпратени на СРП за преценка дали са налице данни за престъпление от общ
характер - такова по чл. 286 НК.
По тези причини, определението на СРС следва да се потвърди, макар и
по други мотиви, тъй като крайният извод за наличие на предпоставки за
прекратяване на наказателното производство е верен.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като защитникът на лицата, срещу които е подадена тъжбата,
направи искане за присъждане на направените по делото разноски, на
основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът прие, че следва да осъди частния тъжител
да им заплати сторените от тях разноски в размер на 200 лева за адвокатско
възнаграждение при разглеждането на делото от настоящата инстанция.
Тъжителят следва да бъде осъден и, в случай, че не изпълни доброволно
в срок задължението за заплащане на присъдените разноски, на основание чл.
190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 вр. чл. 341, ал. 1
НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно
4
отделение, 8 състав от 23.11.2021 г., с което е прекратено наказателното
производство по НЧХД № 9158/2021 г.
ОСЪЖДА частния тъжител Й. С.Я. на основание чл. 189, ал. 3 НПК да
заплати на К.П., С.П. и Т.П. направените от тях разноски по делото пред
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева
както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за
заплащане на присъдените разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да
заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Преписи от настоящето решение, от тъжбата с всички уточнения,
допълнения и приложения към нея да се изпратят на Софийска районна
прокуратура за преценка за извършено престъпление от общ характер.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5