РЕШЕНИЕ
гр.София, 19.12. 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII
въззивен състав в публичното заседание на четвърти
декември две хиляди и деветнадесета година
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Елена Чаушева
и
прокурора Ирина Арменова като разгледа докладваното от съдия Колева ВНЧД № 3659 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С определение от
15.07.2019 г. по НЧД №6811/19 г., СРС, НО, 115 състав и по реда на чл.306,
ал.1, т.1 от НПК е определил едно общо най- тежко наказание по реда на чл.25
вр. чл.23 от НК на осъдения Ц.В.К.
по присъдите по НОХД № 10589/2016 г. по описа
на СРС, НОХД № 3486/2016 г. по описа на СГС, НОХД № 18234/2016г. по описа на
СГС , НОХД № 7527/2016 г. по описа на PC-Пловдив, НОХД № 1053/2017 г. по описа
на РС- Пловдив, НОХД № 76/2017 г. по описа на PC-Монтана, НОХД № 2576/2017 г.
по описа на СГС, НОХД № 264/2018 г. по описа на СГС, НОХД № 2259/2018 г. по
описа на СГС и НОХД № 6087/2017 г. по описа на СРС - наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца, което съдът на осн. чл. 24 от НК е
увеличил със срок от 1 година и 8 месеца. Към така определеното общо наказание
„Лишаване от свобода“ е присъединено наказанието „Глоба“ от 5 224 лв.
Срещу определението е постъпила в
законоустановения срок жалба от
защитника на осъдения К. – адв. Б., в която са застъпени доводи за
незаконосъобразност на направеното увеличаване на определеното общо най-тежко
наказание. Сочи се, че при индивидуализацията на отделните наказания,
съответните съдебни състави са преценили степента на обществена опасност на
деянията и на дееца. Твърди се липса на данни в рамките на настоящото
пребиваване в местата за лишаване от свобода осъденият да не се е поправил и
превъзпитал. Защитникът моли за отмяна на обжалваното определение в частта, с
която е приложен чл. 24 от НК.
В жалбата не се
правят искания за събиране на доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства.
В съдебното
заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска
прокуратура моли да се потвърди определението на първоинстанционният съд
относно прилагане на разпоредбата на чл.24 НК, както и увеличаване на
определеното общо най-тежко наказание в определения от СРС размер, а именно до
½.
Служебният защитник на осъдения К. – адв. Б.
моли да се уважи жалбата и да се отмени атакувания съдебен акт в обжалваната
част. Посочва се, че приложението на чл.24 от НК се явява незаконосъобразно.
Алтернативно се прави искане от съда при
наличието на предпоставките за приложението на чл.24 НК то да не е в
максималния размер.
Подсъдимият Ц.К.
редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в даденото му право от съда на последна дума
моли съда да му бъде намалена присъдата.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното
във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана.
Настоящият
съдебен състав, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки наведените
във въззивната жалба доводи, както и заявените от страните в публичното съдебно
заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и
въз основа на нея изгради изложената
по-долу фактическа обстановка по делото, която относно съдебните актове,
поставени спрямо осъденото лице и наложените с тях, подлежащите на групиране
наказания, е правилно установена и от първия съд, на база вярна и точна
преценка на доказателствения материал, събран и проверен в тази насока, поради
което и се споделя изцяло от въззивния съд. Фактическата обстановка по делото е
следната:
Осъденият Ц.В.К.
е роден на ***г., българин, български гражданин,неженен, с основно образование,
с ЕГН **********.
Същият е осъждан
многократно, като предмет на настоящото разглеждане са последните десет
постановени и влезли в сила
съдебни актове, с които са му налагани наказания „лишаване от свобода“ за
различни видове престъпления.
Същите са както
следва :
По НОХД № 10589/2016г. на СРС, на същия е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца,
което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като споразумението
е влязло в сила на 29.07.2016г., а деянията , за които е осъден, са извършени
на 27.04.2016г.;
По НОХД №
3486/2016г. на СГС е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години, което да се изтърпи при
първоначален строг режим в затвор, като споразумението е влязло в сила на 14.09.2016г.;
По НОХД №
18234/2016г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,което
да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като споразумението е
влязло в сила на21.10.2016г.;
По НОХД №
7527/2016г. на Районен съд Пловдив е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, което да се
изтърпи при първоначален строг режим, като определението е влязло в сила на
13.02.2017г.;
По НОХД №
1053/2017г. на Районен съд Пловдив е наложено наказание „лишаване от свобода“ в
размер на три години и четири месеца,
което да се изтърпи при първоначален строг режим, като присъдата е влязла в
сила на 02.06.2017г.;
По НОХД №
76/2017г. на Районен съд Монтана е наложено наказание „лишаване от свобода“ в
размер на три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим, като
присъдата е влязла в сила на15.06.2017г.;
По НОХД №
2576/2017г. на СГС е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години, което да се изтърпи при първоначален строг режим и наказание глоба
в размер на 1048 лева, като
споразумението е влязло в сила на 12.07.2017г.;
По НОХД № 264/2018г.
на СГС е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и глоба в размер на 5224
лева,като присъдата е влязла в сила от 30.03.2018г.;
По НОХД № 2259/2018г.
на СГС е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим, като споразумението е влязло в сила от 18.07.2018г.;
По НОХД №
6087/2017 г. на СРС е наложено наказание 40 месеца лишаване от
свобода за престъпление по чл. 211 вр. с чл. 209 от НК, влязло в сила на
30.10.2018г.
Първоинстанционният
съд е приел, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК
за групиране на наложените на осъдения К. наказания по следните дела: по НОХД № 10589/2016 г. по описа
на СРС, НОХД № 3486/2016 г. по описа на СГС, НОХД № 18234/2016г. по описа на
СГС , НОХД № 7527/2016 г. по описа на PC-Пловдив, НОХД № 1053/2017 г. по описа
на РС- Пловдив, НОХД № 76/2017 г. по описа на PC-Монтана, НОХД № 2576/2017 г.
по описа на СГС, НОХД № 264/2018 г. по описа на СГС, НОХД № 2259/2018 г. по
описа на СГС и НОХД № 6087/2017 г.на СРС.
Както е посочил
и първостепенния съд престъпленията по цитираните дела са извършени от К. преди
да е имало постановена влязла в сила
присъда, за което и да е било от тях, поради което те се намират в съвкупност и
за тях са налице основанията на чл.25 вр. чл. 23 от НК. Ето защо и правилно
съдът е определил на К. едно общо най-тежко наказание измежду наказанията,
наложени му по цитираните НОХД, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от 3
години и 4 месеца, наложено на осъдения по НОХД № 1053/2017г. на РС-Пловдив,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Извършеният от настоящата
инстанция анализ на доказателствените материали не даде основание за промяна на
определението на първостепенния съд в тази му част.
Същевременно с
обжалваното определение съдът е преценил, че така определеното общо най-тежко
наказание от 3 години и 4 месеца „Лишаване от свобода“ следва да бъде увеличено
по реда на чл. 24 НК с 1 година и 8 месеца, като К. следва да изтърпи наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 5 години. Съдът е приел, че това се налага за реалното му
превъзпитание и възпрепятстване извършването на нови престъпления, доколкото в
групата са включени наказанията по осъждания за деяния, извършени от К. в
условията на рецидив по отношение на предходни многобройни деяния, а
неприлагането би могло да затвърди погрешна представа у осъдения, че законът
толерира извършването на множество престъпления, с оглед формираните у осъдения
трайни престъпни навици.
Изводите на съда
за необходимостта от приложението на чл.24 от НК спрямо осъдения са ясни, правилни и законосъобразни, като
въззивният съд не споделя доводите на защитата в обратна насока.
Законосъобразно
съдът е отчел, че в конкретния случай става въпрос за 15 отделни
престъпления срещу собствеността и
паричната система. Следва да се
отбележи, че голяма част от деянията са в условията на опасен рецидив, по
смисъла на чл. 29 от НК - практически
това са престъпленията кражба и измама, които видимо е, че рецидивират като прояви
както в настоящата съвкупност, но и с
оглед предходните му осъждания, които са били с аналогични правни
характеристики. Отделно от това видимо е, че преди последното отпочване
изпълнението на наказанието му с начало 26.05.2016г. , същият не еднократно е
пребивавал в местата за лишаване от свобода: така 31.08.12г. е бил освободен по изтърпяване на наказание от 1
година ЛС по нохд № 10553/12 на СРС; след
това на 05.09.2014г. е бил освободен по изтърпяване на наказание по нохд №
18054/13г. от 1 година ЛС. Тези дати съпоставени
с датите на извършване на престъпленията по настоящата съвкупност – през
2015 и 2016г., сочат, че ефективното изтърпяване на наложените
наказания „лишаване от свобода“ не са довели до възпиращ ефект.
Доводът на
защитата, че при определяне на наказанията по всяко от осъжданията са били
съобразени и определени адекватни на обществената опасност на деянието и дееца наказания, поради което не следва да се
прилага 24 от НК, алтернативно да не е в максималния, предвиден от закона
размер, не се споделя. И това
е така, т.к., определянето на общо
наказание за цялостната престъпна дейност е различен процес, при който следва да се
осмисли отново дали общото, най – тежко наказание в съвкупността е адекватно на
извършеното и извършителя. В случая
несъмнено се налага извода за необходимост за увеличаване по реда на 24 от НК и
то с максималния, допустим размер на определеното общо най – тежко наказание,
т.к. единствено по този начин ще се
способства да се преодолее принципа на поглъщането и ще се постигне справедливо
наказване за цялостната престъпна дейност от съвкупността.
Правилно
първоинстанционният съд е присъединил към така определеното общо наказание
„Лишаване от свобода“ и наказанието „Глоба“ от 5 224 лв.
От размера на
така наложеното общо и увеличено наказание правилно е било приспаднато времето,
през което подсъдимият е търпял наказание „лишаване от свобода“, на основание
чл.25, ал.2 от НК.
На основание чл.
59 от НК правилно е приспаднато и времето, през което подсъдимият е бил
задържан по реда на НПК и на ЗМВР по всяко от посочените по горе наказателни
производства.
Предвид
изложеното, съдът намира, че първоинстанционният съд е извършил правилно и
законосъобразно групиране на всички наложени и известни на съда наказания, като
в хода на процеса не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Изложените
съображения и еднопосочността на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обуславят потвърждаване на първоинстанционното определение и оставяне без
уважение на въззивната жалбата.
След обобщаване
на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на
обжалваното определение, въззивната инстанция не констатира наличие на неговото
изменение или отмяна.
Така мотивиран и
на основание чл. 334, т.6 вр. чл.338 от НПК , Софийски градски съд
Р
Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.07.2019г. по НЧД № 6811/2019г. на СРС, НО,
115 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.