№ 37
гр. Айтос, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Административно
наказателно дело № 20252110200074 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Я., роден на *** г., гражданин на ***, срещу
Електронен фиш серия К № 6038804 на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Бургас, с което на основание чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв.
за това, че на 01.01.2022 г. в 11:44 ч. на път III-208, км. 92+577, до
бензиностанция „Орел 2001“ на входа/изхода на гр. Айтос, при ограничение на
скоростта за движение в извън населено място до 50 км./ч., въведено с пътен
знак B26, е управлявал моторно превозно средство „Мерцедес Бенц“ с рег. №
O” NA5555 със скорост 84 км./ч. – административно нарушение по чл. 21, ал.
2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения, че е изтекла обикновената
преследвателска давност, тъй като деянието е извършено на 01.01.2022 г., а
фишът е връчен на жалбоподателя на 15.02.2025 г., т.е. три години, месец и
половина след твърдяната дата на нарушението. Поради това жалбоподателят
моли производството да бъде прекратено, евентуално електронният фиш да
бъде отменен. Излагат се и следните аргументи за незаконосъобразност на
фиша: налице е неяснота в описанието на нарушението; нарушението не е
извършено; нарушението не е извършено от жалбоподателя; не е имало
предупреждение, че се извършва контрол с автоматизирано средство; не е
имало знак Б26; не е ясно къде е бил поставен този знак; не са посочени
индивидуализиращите белези на автоматизираното средство;
1
автоматизираното средство не е изправно и не е преминало метрологична
проверка; във фиша не е посочен съд, пред който може да се обжалва.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна.
Съдът е поискал от въззиваемата страна да заяви дали се позовава на
спиране или прекъсване на преследвателската давност за процесното
нарушение на 19.11.2024 г., каквито дА. се съдържат в разпечатка от
електронната система на въззиваемата страна по делото. С молба от
26.03.2025 г. въззиваемата страна е отговорила, че електронните фишове,
издадени на граждани с постоянен или настоящ адрес извън територията на
Република България се изпращат от служители на Главна дирекция
„Национална полиция“. При невръчване на фиш, същият се връща с пощенска
разписка, която било основание за спиране на давността. Въззиваемата страна
обаче признава, че не разполага с разписка за връчване.
В открито съдебно заседание се е явил само процесуалният представител
на жалбоподателя. Той сочи, че не е налице основание за спиране или
прекъсване на давността. Подчертава, че не е ясно къде е извършено
нарушението, както и че автоматизираното средство е претърпяло само една
метрологична проверка.
Районна прокуратура – Бургас, редовно призована по реда на надзора, не
е взела становище по жалбата и не е изпратила представител в открито
съдебно заседание.
Съобразно твърденията в електронния фиш делото е подсъдно на
Районен съд – Айтос.
Жалбата е подадена в законовия срок, предвид представения от
жалбоподателя плик, от който е видно, че писмото с фиша е получено на
15.02.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014
г. на ОСНК на ВКС и Втора колегия на ВАС се прие, че е недопустимо
административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна
несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със
значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са
административните нарушения, биха били поставени в по-тежко правно
положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена
опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този
смисъл институтите на давността в двете й разновидности – давност за
преследване, след изтичането на която се погасява възможността на
2
компетентният орган да реализира правомощията си по административно-
наказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено
наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният
орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна
санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес. От
принципа, че извършителите на административни нарушения не могат да
бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на
престъпления, и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите,
които нямат изрична уредба в административно-наказателния процес (чл. 11
от ЗАНН) следва, че нормите на давността, уредени в НК, намират съответно
приложение и в административно-наказателния процес във всеки случай,
когато в ЗАНН няма изрична уредба.
В цитираното постановление е прието, че пример за такова субсидиарно
приложение е институтът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3
вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С това не се изчерпват случаите, когато
разпоредбите на давността, уредени в НК, следва да намерят субсидиарно
приложение.
Трайно установено положение е, че преследвателската давност
ограничава във времето възможността на държавата да реализира с влязъл в
сила акт наказателната или административнонаказателната отговорност на
дадено лице. Преследвателската давност в общия случай започва от деня, в
който е довършено престъплението/нарушението – чл. 80, ал. 3 от НК, и тече
до реализиране на наказателната или административнонаказателната
отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Преследвателката давност бива два вида: обикновена и абсолютна.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК.
Абсолютната давност изключва наказателното или
административнонаказателното преследване, независимо от спирането и
прекъсването на обикновената давност – чл. 81, ал. 3 от НК.
В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които
прекъсват обикновената погасителна давност – издаването на акт за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателно
постановление. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване
на тези конкретни действия – три месечен и едногодишен за издаване на АУАН
и шест месечен за издаване на НП.
С издаването на АУАН и наказателно постановление обаче не се
изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на
административно наказателната отговорност на дееца.
След издаването на наказателното постановление същото следва да бъде
връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила.
3
Доколкото електронният фиш подлежи на обжалване като наказателно
постановление и може да влезе в сила, след което му се придава значението на
влязло в сила наказателно постановление, то спрямо него се прилагат
разпоредбите, касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието
по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден
специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече обикновена
давност в размер на 3 години. В този смисъл е Решение № 195 от 15.12.2021 г.
по к. а. н. д. № 185/2021 г. на Административен съд – Сливен.
В случая не може да намери приложение двугодишния срок по чл. 82 от
ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата
основни вида давност – преследвателска и изпълнителна.
Както бе посочено по-горе преследвателската давност тече от
извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с
влязъл в сила акт.
Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в
сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за
да е приложим срока по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл
в сила. Предпоставка за влизане в сила на електронния фиш е надлежното му
връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече
изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателска давност
по НК. В този смисъл е горепосоченото тълкувателно постановление на ВКС
и ВАС.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че по силата на
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш
следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и
абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание
чл. 81, ал. 3 от НК.
Съдът намира, че действително от извършването на твърдяното
нарушение до връчването на електронния фиш на жалбоподателя е изтекъл
тригодишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Според чл. 81, ал. 1 от ЗАНН давността спира, когато започването или
продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на
някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт, а според чл. 81, ал. 2
ЗАНН давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.
В случая съдът счита, че липсват дА. за наличие на основание за спиране
или прекъсване на погасителната давност. Изпращането на електронен фиш
само по себе си не представлява действие, прекъсващо давност, защото не е
достигнало до своя адресат. В този смисъл е Решение № 195 от 15.12.2021 г.
по к. а. н. д. № 185/2021 г. на Административен съд – Сливен. Прекъсване би
4
могло да настъпи само при връчване на електронния фиш, но в случая това е
станало след изтичане на давността.
Според чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, който е приложим и към
административнонаказателното производство на основание чл. 83ж от ЗАНН,
не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в
закона давност. Според чл. 334, ал. 1, т. 4 от НПК въззивният съд може да
отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл.
24, ал. 1, т. 2 – 8а и 10 и ал. 5 от НПК. Следователно електронният фиш следва
да бъде отменен, а производството – прекратено.
Излишно е да се обсъждат доводите на жалбоподателя срещу
законосъобразността на електронния фиш.
На жалбоподателя следва да се присъдят претендираните от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6038804 на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Бургас, с което на основание чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на Д. Я., роден на *** г., гражданин на
***, с адрес: ***, ***, е наложена глоба в размер на 300 лв. за това, че на
01.01.2022 г. в 11:44 ч. на път III-208, км. 92+577, до бензиностанция „Орел
2001“ на входа/изхода на гр. Айтос, при ограничение на скоростта за движение
в извън населено място до 50 км./ч., въведено с пътен знак B26, е управлявал
моторно превозно средство „Мерцедес Бенц“ с рег. № O” NA5555 със скорост
84 км./ч. – административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство,
образувано от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Бургас срещу Д. Я., роден на *** г., гражданин на ***, с адрес: ***, ***, за
извършено на 01.01.2022 г. в 11:44 ч. на път III-208, км. 92+577, до
бензиностанция „Орел 2001“ на входа/изхода на гр. Айтос административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради изтичане на
давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
– Бургас да заплати на Д. Я., роден на *** г., гражданин на ***, с адрес: ***,
***, сумата от 400 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
5
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6