Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261758
Година 17.06.2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На двадесети
май две хиляди и двадесет и първа
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 22
по описа за 2020 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415
от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, чрез
адв. В.Г., съд. адрес:***2, с който се иска от съда, да признае за установено по отношение на Л.А.Г.
ЕГН **********, адрес: ***, че ответника му дължи сума в общ размер на 234,80
лв. за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по Договори за мобилни услуги с абонатен номер №******,
потребени в периода от 05.09.2016г. до 04.11.2016 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
41 ГПК до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.
С исковата си молба ищецът твърди, че по повод договор за мобилни услуги от дата 25.07.2016 г., сключен с
мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът Л.А.Г. бил абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №******* и титуляр по
предпочетения мобилен номер ********* с избрана абонаментна програма «Старт»
9,99 лв. с уговорен срок на действие до 25.07.2018г. Отношенията по повод
мобилния номер били новирани посредством подписано между страните Допълнително
споразумение от дата 05.10.2016 г., с уговорен срок на действие от 24 месеца,
до 05.10.2018 г., като абонатът е предпочел да ползва абонаментна програма «НонСтоп»
40.99/30.99 promo.
Твърди, че като лоялен абонат на
дружеството, абонатът се възплозвал от предоставената му възможност да ползва
повече от една услуга, като е взел втори мобилен номер ********** с предпочетен
абонаментен план «Globul Web & Talk» 49.99 лв., съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 12.08.2016 г., с уговорен срок на действие за 24 месеца, до
12.08.2018г.
Твърди, че въз основа на посочените договори
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №***********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния
оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител
-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освоболсдава потребителя от
задъллсението му за плащане на дъллжимите суми. “.
За потребените от абоната - ответник услуги
за периода 05.09.2016 г. до 04.11.2016 г. Теленор е издал:
-
фактура №**********/05.10.2016 г. за отчетния
период на потребление от 05/09/2016 г. - 04/10/2016 г. с дължима за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 152,73лв./с ДДС/, от
които:
За мобилен номер **********:
8,32лв./без ДДС/ за месечен абоанментен план Нонстоп и потребление, разходвано
извън месечния пакет в размер на 115.33лв./без ДДС/, от които 6,75лв./без ДДС/
за Разговори към други национални мобилни мрежи, 0,04лв./без ДДС/ за Разговори
към „Грижа за клиента“ и 108,54лв./без ДДС/ за Разговори с Теленор.
За мобилен номер ************:
16,66лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план GWeb & Talk и потребление,
разходвано извън месечния пакет в размер на 0.32лв./без ДДС/, от които
0,08лв./без ДДС/ за Разговори към „Грижа за клиента“ и 0,24лв./без ДДС/ за
Услуги с добавена стойност (SMS).
Дължимата сума е платима в срок 20.10.2016г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
-
фактура №**********/05.11.2016 г. за отчетния период на потребление от 05/10/2016-
04/11 /2016 г. с дължима сума за плащане в размер на 82,07лвл
/с ДДС/, от които:
За мобилен номер **********:
43.32лв./без ДДС/ за месечен абоанментен план Нонстоп, 8,33лв. за Еднократна
такса и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 0,08лв./без
ДДС/, генерирано за Разговори към „Грижа за клиента“.
За мобилен номер **********:
16,66лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план GWeb & Talk.
Твърди, че дължимата сума е платима в срок 20.11.2016
г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
Твърди, че абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 234.80лв., фактурирани за два
последователни отчетни месеца - за месец 09/2016 г. и за месец 10/2016 г. Твърди,
че към всяка от фактурите имало приложено извлечение - детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната - ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 234.80лв.,
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Л.А.Г. за
ползваните абонаменти и е издадал по абонатен номер №******** на дата 05.01.2017г.
крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1 875.68лв..
В издадената крайна фактура била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер
на 1 640.88лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периода в размер на 234.80лв.
Твърди, че в настоящото производство операторът
нямал претенции по отношение на начислената неустойка в рамер на 1 640.88лв.,
като същата не била част предмета на иска.
Твърди, че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ответникът Л.А.Г. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят бил длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на Л.А.Г.. При неспазване на което и
да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било посочено, че,
всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния
абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален
договор и включвал разходите за поддръжка на мрежата и се предплащало от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 получаването на фактура, не освобождавало
потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят
отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата
сума се извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът Л.А.Г.
подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал процесните мобилни
номера и не бил изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени били
фактури и в срок не ги заплатил.
Твърди, че представените фактури сами по себе
си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената
на предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен план, респ.
същият е в неизпълнение на договора си.
ОТВЕТНИКЪТ Л.А.Г., чрез назначения му особен представител адв. П.С.,
с отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявените
искове по основание и по размер.
Заявява, че
предявяният иск е допустим, но неоснователен по следните съображения:
За да е налице валидно
възникнало вземане на ищеца спрямо ответника, нужно било да бъдат установени
като настъпили следните факти: че ответникът има качество на потребител
на мобилни услуги за процесния период и абонатен номер; че от страна на
доставчика на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено договорно
правоотношение са били предоставени посочените услуги на ответника, като е
начислена коректно дължимата стойност за тях. съобразно индивидуалните договори
и Общите условия, поради което се дължи плащане на посочените във фактурите
суми.
Твърди, че ищецът обосновавал
исковата си претенция на посочени в исковата молба договори и фактури. На първо
място следвало да се има предвид, че ищецът е този, който следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че са били предоставени, респективно
че са били използвани от ответника през процесния период услугите,
индивидуализирани по вид, количество и стойност, по описаните в исковата молба
фактури.
Твърди, че ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД
не представяло никакви данни относно извършеното от страна на ответника
потребление на телекомуникационни услуги.
От приложените доказателства не
ставало ясно дали фактурираните услуги са били реално предоставени на
потребителя. Не било доказано и че представените фактури са били надлежно
осчетоводени, поради което ги оспорва като доказателство по делото. Нещо
повече, липсвали данни фактурите да са получени от ответника.
Твърди, че исковата молба съдържала голословно
твърдение, че „абонатът е потребил...мобилни услуги на обща стойност
234.80лв", за което обаче не били представени каквито и да е
доказателства. Издадените фактури не доказвали, че телекомуникационните услуги
са били реално предоставени.
Видно от приложенията към
исковата молба, не били представени от страна на ищеца и подписани Общи условия
към нито един от договорите за мобилни услуги, допълнителните споразумения и
договора за лизинг.
Твърди, че без съмнение ответникът
имал качеството на потребител на стоки и услуги по смисъла на Закона за защита
на потребителите. Следователно по отношение на договорните му
правоотношения с ищеца се прилагали разпоредбите на ЗЗП. Съгласно чл. 147а от
ЗЗП „при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия
обвързвали потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с
тях Ал. 2 на същия член гласял, че съгласието на потребителя се
удостоверявало с неговия подпис. Тълкуването на цялата разпоредба на чл. 147а
ЗЗП, водело до заключението, че задължение на мобилния оператор било да предостави
на потребителя екземпляр от Общите условия към всички подписани договори, с които
той да има възможност да се запознае и след това подпише, а не просто да
подпише декларация, че е запознат, която нямала доказателствена сила съгласно
ал. 5 на чл. 147а ЗЗП).
Твърди, че тежестта на
доказване на изпълнението на задължението за предоставяне на Общите условия в
случая се носела от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД. В случай, че това
обстоятелство не се докажело, претенциите на ищеца, основани на договори,
сключени при обши условия, следвало да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
От събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и
в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие
за установено следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, че заповедта
е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК
По делото са представени в заверени
преписи Договор за мобилни услуги от
25.07.2016 г. сключен между страните по делото, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 05.10.2016
г., втори Договор за мобилни
услуги от 12.08.2016 г.
и Общи условия.
Представени са в заверени преписи фактури
издадени от ищеца за за потребени от ответника услуги както следва: Фактура №**********/05.10.2016
г. за отчетния период на потребление от 05/09/2016 г. - 04/10/2016 г. с дължима
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 152,73лв. с ДДС; Фактура №**********/05.11.2016
г. за отчетния период на потребление от 05/10/2016- 04/11 /2016 г. с дължима
сума за плащане в размер на 82,07лв. с ДДС;
Представена е издадена крайна фактура
№**********/05.12.2016 г. – 04.01/2017 г. в която е начислено задължение за предходен
период с ДДС в размер на 234,80 лева и 1640,88 лева, като за нея ищцовото
дружество изрично е посочило в исковата молба, че няма претенции по отношениеначислената
неустойка в размер на 1 640,88 лева и същата не е част от предмета на
иска.
От събраните по делото
доказателства, които прецени по отделно
и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие
за установено от правна страна следното:
Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 12997/2019 г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за
което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, и чиято дължимост е предмет на установяване в
настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че
ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и
абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги и въз основа на валидно
учредено договорно отношение са били предоставени посочените услуги на
ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния
договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочените във фактурите размери.
При успешно провеждане на това доказване, ответникът
следва да проведе такова на наведените от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, както и деня, на който е следвало да изпълни насрещното си
задължение по договора.
Ищецът обосновава исковата си претенция на посочените
договори и фактури.
Предвид
наведеното от ответникът оспорване наличието на задължение, произтичащо от
договорите за мобилни услуги, сключени с „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ищецът е този, който е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване, че са предоставени, респ. че са използвани от ответника през процесния период услугите, индивидуализирани по
вид, количество и стойност, по фактури както следва: №**********/05.10.2016 г. и №**********/05.11.2016
г.
При
разпределяне на доказателствената тежест в процеса, съдът е указал на ищеца
изрично, че следва да установи, както по основание, така и по размер
претендираните суми, произтичащи от договор за предоставяне на мобилни услуги,
за които са издадени процесните фактури.
Подобно доказване в хода на настоящия процес, ищецът
не проведе, за установяване на горните факти, посредством предвидените в ГПК
доказателства и средствата за тяхното установяване, поради което и следва да
понесе последиците от това.
Или при така установеното искът се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен от съда.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, право на разноски има ответникът, но тъй като такива не
са претендирани и не са доказани, съдът не ги присъжда.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, предявен
от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г., съд.
адрес:***, с който се иска от съда, да
признае за установено по отношение на Л.А.Г. ЕГН **********, адрес: ***,
че ответника му дължи сума в общ размер на 234,80 лв. за дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
Договори за мобилни услуги с абонатен номер №*********, потребени в периода от
05.09.2016г. до 04.11.2016 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 05.08.2019 г. - датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, както и
направени по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./М.Личева-Гургова/
Вярно
с оригинала
ВД