Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23.02.2017 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав на двадесет и
шести януари 2017
година В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар М.Т.
разгледа докладваното от
Председателя
Търговско дело № 88 по описа на съда за 2016 година,
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „Б.“ ООД, ЕИК *********, гр.П., представлявано от управителя М.Г.М, за откриване производство по
несъстоятелност на ответника „Л.“ ООД, с ЕИК *********, гр.П., представлявано от управителя Г.Г.Г..
В молбата се твърди, че на 30.07.2016 г. между ищеца и „Л.“ ООД гр.Р. е
сключен Договор за цесия, по силата на който „Л.“ ООД е прехвърлило на ищеца
вземането си срещу ответника в размер на 4 910.40 лв., произтичащо от неплатена
фактура № 1354/14.03.2012 г. за доставена технологична дървесина, както и за
лихва за забава в размер на 2 196,30 лв., като общото задължение на ответника
към датата на ИМ възлиза на 7 106,70 лв. Ищецът твърди, че освен това си
задължение, ответникът има и други задължения към държавата и към доставчици,
като само към НАП задължението му надвишава сумата от 60 000лв., във връзка с
което са предприети обезпечителни мерки и са наложени възбрани върху имоти,
собственост на ответника. Позовавайки се на горното, както и на данните от
публикувания в ТР баланс на ответника за 2013 г., с твърдения, че финансови
отчети за 2014 и 2015г. ответникът не е заявявал в ТР, ищецът счита, че
ответното дружество не е в състояние да изпълни цедираното
изискуемо парично задължение по търговска сделка, не може да погаси
задълженията си към всички кредитори и е спряло всички плащания; затрудненията
му не са временни, с оглед на което и на осн.чл. 608
от ТЗ към днешна дата дружеството е в безспорна неплатежоспособност. По
изложените доводи ищецът моли съда да постанови решение по реда на чл. 630 ал.2
от ТЗ, с доводи, че е невъзможно предлагането на оздравителен план, всякакво
продължаване на дейността на ответника би увредило масата на несъстоятелността.
Претендира разноски.
Извършена е надлежна размяна на книжата.
В писмения отговор, постъпил в указания едномесечен срок ответникът счита молбата за неоснователна,
като моли на осн.чл. 631 ТЗ искът за обявяването му в
несъстоятелност да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Излага
следните доводи: 1. За цедираното вземане е уведомен
на 08.08.2016 г., като претендираната
главница е заплатена на ищеца на 12.09.2016 г.; претенцията за лихви е погасена
по давност, с оглед падежа на вземането - 14.03.2012 г. и предвид разпоредбата
на чл. 111 б.“в“ от ЗЗД, поради което ищецът няма качеството на кредитор; 2.
Позовавайки се на представени счетоводни документи - баланс, справка за
дълготрайни активи и ОПР към 31.07.2016 г.,
както и сключено споразумение от 11.08.2016 г. за разсрочване на публичните му
задължения, ответникът възразява, че не е неплатежоспособен, тъй като извършва
търговска дейност, редовно обслужва задълженията си - публични, към персонал,
доставчици и контрагенти. По изложените доводи моли предявената молба за
откриване на производство по несъстоятелността бъде отхвърлена като
неоснователна.
В о.с.з. ищецът, чрез своя процесуален представител поддържа молбата си, претендира разноски по
представен списък по чл. 80 ГПК. Процесуалният представител на ответника
поддържа становището за неоснователност на искането, претендира разноски. В
приложените писмени бележки, ответникът счита предявения иск за недопустим, по
изложените в отговора доводи за липса на качеството КРЕДИТОР на ищцовото дружество. Извън това- счита че в хода на делото
не са доказани основанията за откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата и възраженията на ответника, съобрази събраните
писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/-
основна и допълнителна, както и приетата съдебно-техническа оценителна
експертиза, прие за установено от фактическа страна следното:
Ответникът е търговец – дружество с ограничена
отговорност, регистрирано в ТР на 07.09.2010 г., със седалище ***, поради което
и съгласно чл.613 ТЗ, ОС-Търговище се
явява компетентният съд да разгледа молбата по чл.625 ТЗ.
По легитимацията на ищеца:
Въз основа на приетите по делото
писмени доказателства, както и въз основа на заключението на ССЕ, съдът приема
за установено наличие на неизпълнение на изискуемо парично задължение по
търговска сделка – по силата на договор за цесия от 30.07.2016 г. ищецът е
придобил вземане срещу ответника, произхождащо от договор за доставка на
дървесина, сключен между цедента и ответника-длъжник,
за което вземане е била издадена ф-ра №
**********/14.03.2012 г. на стойност 4 910.40 лв. Позовавайки се на
неизпълнение на падежа, ищецът счита, че
ответникът му дължи и лихва за забава, която към датата на депозиране на
исковата молба е в размер на 2 196,30 лв.
Видно от приложения на л.36 и л. 223
платежен документ- вн.бележка от 12.09.2016 г.
ответникът е превел в полза на ищеца сумата от 4910,40лв.- с посочено основание
„Ф-РА 1354/14.03.2012#ДОГОВОР ЦЕСИЯ ОТ Л.“.
Безпротиворечива е практиката на
съдилищата и на ВКС, че на този етап в производството по несъстоятелност не се
установява със сила на пресъдено нещо вземането на
кредитора, предявил молбата по чл. 625 от ТЗ, нито е предмет на спора точния
размер на задължението на длъжника. Достатъчно е той да има качеството кредитор
по сделка от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ. Ответникът е заявил
в отговора си, че на 08.08.2016 г. е уведомен за
извършената цесия с нарочно уведомително писмо /л.225/, че падежът на
вземането, видно от приложената ф-ра е 14.03.2012г., както
и че на 12.09.2016 г. е заплатил сумата от 4910.00 лв. с изричното
волеизявление, че е заплатил изцяло вземането за главница по издадената ф-ра. Направил е възражение за погасяване на претенцията на
ищеца за лихви за забава по давност – на осн.чл. 111
б.“в“ от ГПК, обуславящо липсата качеството на кредитор на ищеца, което, според
ответника /предвид представените в о.с.з. от процесуалния му представител писмени бележки/, води до недопустимост на
иска. Съдът намира това възражение за неоснователно, по следните съображения:
С решение № 134 от 8.12.2009 г. по
т.д. № 141/2009 г., постановено на основание чл. 290 ГПК, поради което същото има
задължителен характер за съдилищата, ВКС е приел, че материалноправна
предпоставка е изискването задължението да произтича от търговска сделка - за
нея съдът следи служебно, но когато липсва - молбата се отхвърля. Процесуалната
легитимация за подаване на молбата се основава на правните твърдения и
заявеното право от ищеца - за качеството му на кредитор с изискуемо парично
вземане по търговска сделка, което длъжникът не е в състояние да изпълни, а на
въпроса за материалноправната легитимация, който е
въпрос за основателността на иска, се отговаря с решението, и това не е въпрос
за неговата допустимост, а на неговата основателност. В този смисъл е и
Определение № 437/09.07.2010г. по т.д.№ 392/2010г. на ВКС, ТК; Определение №
283/08.04.2014 г. по ч.т.д.№ 235/2014 г. на ВКС, ТК и др.
В отношенията между търговци лихва за забава
се дължи съгласно чл. 294 ал.1 от ТЗ, а началният момент от който се начислява
е денят, в който е станало изискуемо главното вземане – в случая 14.03.2012 г.
/аргумент от разпоредбата на чл. 84 ал.1 пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 327 ал.1
от ТЗ/. При направено от ответника своевременно възражение за давност, по
отношение на това вземане се прилагат разпоредбите за кратката тригодишна
давност по чл. 111 б.“в“ от ЗЗД. Следователно дължи се лихва само за периода три
години преди предявяване на иска / ИМ е депозирана пред ТОС на 08.08.2016 г./, т.е. за периода от 08.08.2013
г. до 08.08.2016 г. В този смисъл е правната теория и
установената трайна съдебна практика – пр. Решение № 182/17.11.2010г. по т.д. №
76/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Следователно претенцията на ищеца за
лихви е погасена по давност, но не изцяло, а само за периода до 08.08.2013 г., обуславящо качеството му на кредитор на ответника.
Вземането на ищеца произтича от
търговска сделка – търговска продажба, предмет на цесията, редовно съобщена на
длъжника съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, поради което, предвид и гореизложеното, молителят
разполага с материално правна легитимация да иска откриване на производство по
несъстоятелност /чл.608, ал.1 ТЗ/.
С оглед установеното от
доказателствата по делото и от приетите заключения на назначените ССЕ и СТОЕ икономическо
състояние на длъжника съдът намира, че е налице и другата материалноправна
предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност, а именно, че длъжникът
не е в състояние да изпълни паричните си задължения, произтичащи от търговски
сделки и публичноправни задължения към държавата и
общините, свързани с търговската му дейност.
По отношение на задълженията към
ищеца- съдът е изложил съображения по-горе, във връзка с въпроса за
легитимацията му като кредитор на ответника.
По отношение на публичните
задължения - от представената по делото справка от НАП /л.148 и сл./ се установяват
задължения към дата 09.11.2016 г. в размер на 67 552,46лв., в това число
задължения по Декларации образец 6 за м.август и септември 2016 г. в размер на
468,96 лв. и задължения по образувано изп.дело №
25100001837/2010 г. по описа на ТД на НАП гр.Варна, офис Търговище, в размер на
67 083,50лв. /главници/, формирани от подадени от ответното дружество
декларации за осигурителни задължения, по ЗДДС , по ЗКПО, наказателни
постановления. По образуваното изп.дело/ горецитираното/ са извършени следните плащания: на
03.08.2011 г.- 2790.51 лв.; на 21.09.2011 г.- 3 720.35 лв.; на 05.01.2012 г.-
3 633,93 лв.; на 11.04.2012 г. – 1553,90 лв.; на 16.05.2012 г.- 2471,07
лв.; на 15.01.2013 г.- 560.96 лв.; 16.05.2012 г.- 0.02лв.; на 14.09.2015 г.-
2000 лв.; 28.09.2016 г. – 2000 лв. /като е отбелязано и разпределението на внесените
суми за погасяване на съответните задължения/. Към отговора си ответникът е
представил Протокол № 39/11.08.2016 год. на ТД на НАП Варна, офис гр.Търговище,
обективиращ извършена проверка във връзка с
просрочени данъчно-осигурителни задължения както следва: ДДФЛ по ДД обр.6 главница 50,52 лв. и лихва 0.24лв.; публични
задължения по изп.д.№ 25100001837/2010 г. –
53 933,43 лв. главница + 13 641,01 лв. лихва, общо 67 625,20 лв. Върху имуществото на
длъжника има наложени запори върху 3 леки и 1 товарен автомобили; възбрани
върху гараж и описаните поземлени имоти и промишлени сгради. В резултат на
проведената среща, длъжникът е поел ангажимент да внася всеки месец, както
следва: „м.август 2016г.- 2000лв.+ тек.; м.септември
2016 г.- 2000лв.+тек. + 7000лв. В края на представеното
копие, заверено от ответника е отбелязано следното /не е посочен автора на
отбелязването/: очаква се постъпление от 50 000 лв. до края на годината, ще
бъде представено допълнително обезпечение. В заключението /л.207/ вещото лице е
посочило, че в протокола не е уговорено разсрочване или отсрочване на
просрочените задължения по реда на ДОПК.
От заключението на ССЕ /основно и
допълнително/ се установява, че освен тези публични задължения, ответникът има
задължения и към Община Попово в размер на общо 9 182.25 лв. /към
09.11.2016 г./ - местни данъци и такси.
При съпоставка на водените в баланса на дружеството към 30.09.2016 г. публични
задължения в общ размер от 69 865 лв., вещото лице е установило, че не е
налице пряка идентичност между задълженията по баланс и тези от представените
справки, поради което и експертизата в алтернативния баланс към 30.09.2016 г.
ползва актуалните данни от справките.
По отношение на водените в баланса задължения към
доставчици в общ размер 112 х.лв., /42
х.лв. класифицирани като текущи и 70 х.лв.- като дългосрочни/ за целия
изследван период величината им не се променя, т.е. няма данни дали се обслужват
както текущите, така и водените до 31.07.2016г. дългосрочни задължения. От допълнително
представения баланс към 30.09.2016 г. е видно, че всички задължения към доставчици
са изцяло отписани, като в.л. е посочило, че не е видно какво е основанието за
отписването им /давност, заплащане, прихващане или др.основание/. В последния
представен баланс към 30.09.16 г. дружеството води задължения само към
персонала и публични задължения - общо в размер на 93 000лв. /персонал-
23 х.лв., осигурителни -26х.лв., данъчни – 44 х.лв./
В изготвената табл.1-1 /л.207/ вещото лице е представило
в табличен вид справка за задълженията на ответника за периода 2012-2016г.,
съобразно представените по делото и в ТР баланси съответно: 230 х.л., 225х.лв.;
216 х.лв., 203 х.лв., към 31.07.2016г.- 211 х.лв., към 30.09.2016г.- 93 х.лв. Поради
липсата на аналитични данни от счетоводството на длъжника /изискани от
ответника, но непредставени/ – ССЕ не е
могла да посочи конкретни кредитори, размери и падежи на задълженията. На ССЕ
не са представени изисканите от ответника хронологични регистри по сметките за
парични средства, поради което и от представените първични банкови документи от
ответника, удостоверяващи плащания към отделни негови кредитори /обобщени от
ССЕ в таблица 2-1 на л.208 – 209/, не може да бъде установено дали тези
документи отразяват всички плащания към
посочените контрагенти и и съответно
дали най-късните дати на плащания са действително датите на последно плащане
към съответния кредитор. Вещото лице е посочило, че от наличните данни е видно
единствено, че дружеството не е спряло плащанията си по търговски задължения и
по публични задължения.
По отношение на структурата на актива – през целия
изследван период дружеството води повече краткотрайни активи, най-голям дял от
които имат материалните запаси, в т.ч. суровини и материали, незавършено
производство, продукция и стоки. За периода /т.2 - л. 201/ стойностите на
отделните видове материални запаси не се изменят, като постоянните им балансови
величини говорят за липса на реални движения /оборот/ по отделните партиди,
обуславящо извод, че водените в баланса МЗ /ако такива действително
съществуват/ на практика не са бързоликвидни. Водените вземания от клиенти и
доставчици /36 хил.лв./ както и другите вземания /5хил.лв./ не се изменят през
целия период 2012-2016 г., следователно същите са трудно събираеми или
несъбираеми. Същевременно след 31.12.2014г. дружеството не води в балансите си
налични парични средства. В допълнително представения междинен баланс към
30.09.2016 г. горепосочените вземания са
отписани, като не е представено основание за това /ССЕ- л.210/.
Върху водените в баланса ДМА – недв.имоти
са учредени възбрани за обезпечаване на задължения към НАП, „Б.“ /ищеца/ и ДГС-Преслав;
от справката на КАТ и НАП /л.91, л.93, 99/ се установява, че върху собствените
на ответника МПС-та са наложени запори от различни органи и кредитори.
От изчислените от в.л. показатели на финансовия анализ
могат да се направят следните изводи: показателят за обща ликвидност /2012-
1,59191, 2013-1,6829, 2014-1,7018, 2015- 1,6577, 31.07.2016г- 1,5462/, при
референтни стойности от 1 до 2 сочи добра възможност на предприятието да
посреща текущите си задължения с водените като налични краткотрайни активи през
целия изследван период, но това според ССЕ се дължи на високата стойност на
водените в баланса материални запаси и вземания /обсъдени по-горе и доводите за
евентуално затруднена реализация на тази група активи. Същевременно
коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност /вж. таблица 7-1
–л.109, табл. 2 – л.202/ са под приемливите стойности, което се дължи основно
на липсата на парични средства и други бързоликвидни краткотрайни финансови
активи. Стойностите на коефициентите за задлъжнялост и финансова автономност
сочат ниска зависимост на предприятието от кредиторите му и не сочат нужда от
привличане на външен капитал. В същото време дружеството през целия период
отчита отрицателен финансов резултат, което се дължи на силно занижените
приходи от продажби; дружеството води резерви в размер на 51 х.лв., за които не
са налице налични данни доколко същите представляват действителен източник на
ресурс за дейността му.
Показателите за обръщаемост на
КМА сочат, че един търговски цикъл за обръщаемост на МЗ се осъществява за около 1 година в
периода 2012-2014г. и съществено се влошава в следващите два отчетни периода.
Показателят за събиране на вземанията – сочи слаба способност на дружеството да
събере вземанията си – от около 2 месеца през 2012-2014г., този период се
увеличава на почти 2 години към 2016 г.
Във връзка с възражението на ответника относно наличните
материални запаси, е назначена съдебно-техническа оценъчна експертиза, която
след оглед на място в обект в с.Кардам, посочен като обект на ответника, е дала
заключение, че пазарната стойност на посочените в инвентарните описи материални
запаси е в общ размер от 90 119.00 лв. В.л. е посочило, че за така
оценените краткотрайни активи ответникът не е представил документи, доказващи
произхода на материалите, поради което не може да се определи, че същите са собственост
на ответника. В с.з. е разяснило, че огледът е извършван в обект в с.Кардам,
като при извършена справка в Регистъра на Регионална дирекция по горите- „Л.“
ЕООД няма регистриран обект по чл. 206 от ЗГ за съхранение и преработка на
дървесина. При извършената съпоставка
между посочените в баланса на ответника към 31.07.2016. стойности по видове
активи с тези, посочени в инвентаризационните описи /ИО/ към същата дата, допълнителната
ССЕ е установила разлика от 13 х.лв. в повече по баланса спрямо ИО. Във връзка
с констатациите на СТЕ относно липсата на документи, удостоверяващи
собствеността на ценените материални запаси, ССЕ е посочила, че всички
показатели за ликвидност към 16.12.2016г. ще бъдат с нулеви стойности, т.е.
дружеството няма да разполага с краткотрайни активи, чиято стойност да покрие
краткосрочните му задължения.
По довода на
ищеца, че представените в ТР финансови отчети са съставени за нуждите на
делото, тъй като са подадени по-късно - в тази връзка при извършената справка в
ТР се констатира, че ответникът е заявил за обявяване в ТР приетият ГФО за 2013
г. на 30.06.2014г., но същият е обявен по партидата му на 06.03.2015г.;
съставения ГФО за 2014г. е заявил за обявяване в ТР на 30.06.2015г., но същият
е обявен по партидата му на 16.09.2016г.; Приетият ГФО за 2015 г. е заявен в ТР
на 28.06.2016г., но е обявен по партидата му на 16.09.2016 г. – ноторен е факта за забавяне обявяването на заявените ГФО от
Агенцията по вписванията -ТР.
За да бъде открито производство по несъстоятелност,
следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен
от разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, а именно: 1.Да е
подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от
лицата, посочени в чл.625 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1
от ТЗ; 3.Да е налице „парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане”;
4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608 ал.1 и ал.3
от ТЗ; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент от чл.631 от ТЗ/.
По наличие на предпоставките по чл. 608 ТЗ:
Неплатежоспособността е налице при наличието на
визираните в чл.608 ал.1 ТЗ материалноправните
предпоставки, съгласно които релевантни за неплатежоспособността са качеството
на длъжника като търговец и търговския характер на сделката, от която произтича
вземането, съответно публично правно задължение, свързано с търговската му
дейност или частно държавно вземане. Тези две предпоставки са налице, предвид
изложените по-горе в мотивите доводи и съображения. От доказателствата по
делото се доказват и следващите признаци на неплатежоспособността, а именно:
обективна и трайна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията с горните
характеристики, чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
При преценката на имущественото състояние на длъжника и
преди всичко неговите краткотрайни активи и съпоставката им с краткосрочните
задължения, на осъществяваната от ответника дейност и приходите от нея, съдът
изхожда от констатациите по назначената ССЕ и събраните писмени доказателства.
Въпреки задължаването на ответника както с определението
по чл. 140 ГПК, така и в с.з. с оглед посочените от вещото лице като необходими
за изготвяне на експертизата първични счетоводни документи, аналитични сметки,
регистри и др., същият не стори това в хода на цялото производство. Представените
първични документи за извършени плащания към отделни кредитори /обобщени от ССЕ
в табличен вид- л.208 /, при липсата на хронологични регистри по сметките на за
парични средства не дават възможност за установяване дали са заплатени всички
задължения към тези кредитори, нито пък дали посочените най-късни дати на
плащанията в таблицата са датите на последно плащане към тези кредитори. Факт е
и отписването, без каквото и да е посочено основание, на задълженията към
всички доставчици в междинния баланс за 2016 г. Едва във връзка с назначената
СТЕ е представил 4 бр.ИО от 31.07.2016 г. Въпреки указанията в определение от
07.12.2016г. не е представил документи за придобиване на съответните активи.
При констатациите на приетите ССЕ и СТЕ е видно, че
затрудненията на ответника не са временни. Вярно е, че ответникът е правил
погасявания на свои публични задължения към държавата, но самият факт, че има
незаплатени такива задължения с настъпил падеж още от 2013 година и напред
/видно от справката на НАП/ в размер на общо 67 552,46 лв. към м. ноември
2016 г. безспорно е не само индиция, а и доказателство
за невъзможност на ответника да посреща своите задължения с краткотрайните си
активи, още повече, че в балансите към 31.12.2015г. и следващите ГФО той не
води наличието на парични средства. Видно от справката от Община-Попово,
ответникът не е заплащал и своите задължения за данък недвижими имоти, такси
смет, данък МПС и др.– задължения, някои от които дължими за 2011-2012 /макар и на малки стойности/ и възлизащи към ноември
2016 г. на общо 9 182,25 лв. Ако длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или
изцяло претенциите на отделни кредитори /чл. 608 ал.3 – в редакцията до
изм.Дв.бр.105/2016г./ това не означава , че е платежоспособен.
Недоказано остава възражението на ответника, че
затрудненията му са временни или пък че разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите. Поради
липсата на надлежни счетоводни записвания /или непредставянето на такива,
въпреки указанията на съда/ не може да бъде направен извод за основателността на
отписването на задълженията на дружеството към доставчици, водени в балансите
от 2012 до 2015 г. и в междинния баланс до 31.07.2016г. с еднакви величини. Липсата
на доказателства относно притежанието на посочените в инвентаризационните описи
към 31.07.2016г. материални запаси, също не дава основание за извод, че
ответникът е в състояние да покрива задълженията си с налични краткотрайни
активи. При тази преценка, в имуществото не се включват дълготрайните
материални активи.
През целия изследван период показателите
за абсолютна, незабавна и бърза ликвидност са под препоръчителните стойности,
което означава, че паричните средства и бързоликвидните активи на дружеството
не са били достатъчни за покриване на текущите задължения. Тоест, за погасяване
на всички текущи задължения дружеството е следвало да привлече допълнителни
средства или да пристъпи към осребряване на дълготрайните си активи, за които
бе посочено, че са обект на възбрани и запори.
Коефициентите на незабавна и
абсолютна ликвидност още към 31.12.2014г. са 0,0351 – далеч под препоръчителните
стойности, а към 31.12.2015г. и 31.07.2016г. – вече са нулеви.
При преценка на платежоспособността
на търговеца следва да се има предвид разполага ли същият с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си , без да се поставят в опасност
интересите на кредиторите. С оглед на това при преценката относно размера на
имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под внимание
ДМА, с които длъжникът разполага, каквато е и трайната съдебна практика. Това е
така, тъй като евентуалната продажба на ДМА за удовлетворяване на текущи
задължения би затруднила бъдещата му търговска дейност, съответно би довела на
практика до нейното преустановяване, с което се постига ефекта на всяко едно
производство по несъстоятелност във фазата на осребряване на имуществото.
Поради изложеното и при преценката на финансовото състояние на длъжника не
следва да се имат предвид притежаваните от него ДМА, а само краткотрайните
такива. /в този смисъл са и решения № 795/04.04.2006г.
по т.д.№ 489/2005г. на ВКС, І т.о.; решение № 98/10.03.2008г. по т.д.№ 647/07г.
на ВКС, І т.о./.
С оглед изложените съображения, съдът намира,
че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника. Съгласно съдебната
практика това състояние следва да е налице и към момента на последните устни
състезания по делото /решение № 54/08.09.2014г. на ВКС по т.д.№ 3035/2013г. ,
ТК, II т.о./, предхождано от цялостния финансово-икономически анализ на дейността
на дружеството-длъжник в достатъчно продължителен период от време. По-горе бе анализирано това състояние, предвид
установените от ССЕ показатели, като безспорно е установено, че още към
31.12.2015г. показателите на финансовия анализ се влошават.
По отношение на началната дата на
неплатежоспособност:
Началната дата се определя съобразно
приетото от съда материално-правно основание за откриване на производството по
несъстоятелност и съставлява най-ранната дата, от която длъжникът е станал
неплатежоспособен според дефиницията и законоустановените
презумпции в разпоредбата на чл. 608 от ТЗ.
Съгласно установената съдебна практика началната дата на
неплатежоспособност следва да се определи според най-ранния падеж на изискуемо
непогасено задължение с характеристиките по чл.608 ал.1 от ТЗ. Кумулативно към
сочената дата обаче следва да са налице и всички признаци, които характеризират
неплатежоспособността по смисъла на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното си
финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова
автономност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност
да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки и своите задължения
към държавата, свързани с търговската му дейност. Посоченият негативен състав
следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца /решение
№ 115/25.06.2010г. на ВКС, т.д.№ 169/2010г.,ІІт.о.,ТК;
Решение № 90/20.07.2012г. на ВКС по т.д.№ 1152/2011г.,І т.о.,ТК, - решения,
постановени по реда на чл.290 ГПК; Определение № 680/10.09.2012г.на ВКС по
т.д.№ 272/2012г. на ВКС, ІІ т.о., ТК/.
С оглед изложеното, предвид установените
показатели на финансовото състояние на ответника, както и установените
плащания, съдът намира, че за начална дата на неплатежоспобността
следва да се приеме 01.01.2016 г. Извършените след
това плащания, предвид размерите им и частичното плащане на някои от тях,
очевидно избирателно, следва да бъдат съобразявани съгласно разпоредбата на чл.
608 ал.3 от ТЗ, и не водят до друг извод както относно обективното състояние на
неплатежоспособност, така и относно определената начална дата на неплатежоспобността.
Сочената от ищеца начална дата
25.10.2010г., като дата на образуване на първото изпълнително дело на НАП, не е
обоснована по никакъв начин като начална дата на неплатежоспособността, с оглед
дадените по-горе характеристики и установената съдена практика.
Недоказано остана твърдението на
ищеца за наличието на основанията за постановяване на решение по реда на чл.
630 ал.2 от ТЗ.
Въз основа на горните съображения, производството по несъстоятелност следва
да бъде открито при хипотезата на чл. 630 ал.1 от ТЗ, с начална дата 01.01.2016 г., да бъде назначен временен синдик, да се
определи дата на първото събрание на кредиторите. Ищецът не е посочил имущество,
по отношение на което да се наложат съответни обезпечителни мерки /които в тази
фаза могат да бъдат само конкретни, а не постановяване на обща възбрана и запор,
които се налагат едва с решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност/.
На осн.чл.630 ал.1 т.3 от ТЗ за временен синдик
следва да бъде назначен Мариян Иванов Нейков. Приложени са необходимите
документи съгласно разпоредбата на чл.656 ТЗ. Нейков е включен в списъка на
синдиците към Министерство на правосъдието. Отговаря на изискванията за заемане
на длъжността и е изразил изрично писмено съгласие за назначаването му за
временен синдик на дружеството, представен е образец от подписа - нотариално
заверени. На осн.чл.623 от ТЗ името, телефонът и
адресът на назначения временен синдик следва да се впишат в търговския регистър.
Съдът определя възнаграждението му в размер на 700.00 лв. месечно.
На осн.чл.630 ал.1 т.5 във вр. с чл.668 и
чл.672 от ТЗ следва да бъде насрочено първо събрание на кредиторите, при дневен
ред, съгласно чл.672 ТЗ.
На осн.чл.640 ал.1 от ТЗ следва да бъде задължен
длъжника да представи посочената в разпоредбата информация.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски на ищеца е основателно, представени са
доказателства за заплащането им и списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на спора
и на осн.чл.621 от ТЗ във вр.
с чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1496,40лв.
от които 196,40лв. /претендирана и заплатена д.т./,
500лв.- за в.лице и 800.00лв. адв.възнаграждение.
Водим от горното и на осн.чл.630 ал.1 във вр. с чл.608 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Л.“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Г.Г. - на осн.чл.630 ал.1 във вр.
с чл.608 от ТЗ, с НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността -
01.01.2016 година.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на „Л.“ ООД, с
ЕИК *********, гр.П.
НАЗНАЧАВА за временен синдик МАРИЯН
ИВАНОВ НЕЙКОВ от гр. Плевен 5800, ул.“Дойран“ № 160, ет.3, офис 8,
тел/факс 064/815 613, GSM 0888 315 613, ел.поща: mnejkov@abv.bg, п.к. 121, с текущо месечно възнаграждение в размер на 700.00лв.
ОПРЕДЕЛЯ за дата на встъпване на
временния синдик 27.02.2017 г.
ЗАДЪЛЖАВА временния синдик с встъпването си в длъжност да предприеме необходимите
действия по спиране на съдебните и изпълнителни производства на осн.чл.637 и чл.638 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ за дата на Първото събрание
на кредиторите 23.03.2017г. от 11.00ч. в съдебна зала № 5 на
Търговищкия окръжен съд, при ДНЕВЕН РЕД:
1.изслушване доклада на временния синдик по чл.668 т. 2 от ТЗ;
2.избор на постоянен синдик, определяне на възнаграждението му;
3.избор на комитет на кредиторите.
На осн.чл.669
ал.2 от ТЗ в Първото събрание на кредиторите участват кредиторите, включени в списъка по чл.668 т.1 ТЗ и в извлеченията от
търговските книги на длъжника, които временният синдик представя на първото
събрание. Участието на кредиторите в първото събрание е лично или чрез представител
с изрично писмено пълномощно. Когато кредиторът е физическо лице,
пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписа. Решенията
се вземат с обикновено мнозинство от размера на вземанията на кредиторите по
списъка по чл.668 т.1 от ТЗ, като не се вземат предвид гласовете на
кредиторите, посочени в чл. 670 ал.2 т.1 и т. 2 от ТЗ. Представителите на
юридическите лица и ЕТ представят удостоверение за актуално състояние.
ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл.668
от ТЗ временния синдик в 14-дневен срок от датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност да ИЗГОТВИ:
1.Списък на
кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, в който посочва размера
на техните вземания, както и кои от кредиторите са свързани лица с длъжника или
са били свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на
производството по данни от търговския регистър и търговските книги на длъжника;
2.Заверено от синдика
извлечение от търговските книги;
3.Писмен доклад
за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото и взетите
мерки за неговото запазване и за възможностите за оздравяване на предприятието,
които списъци и доклад да представи в съда на разположение на кредиторите в
горепосочения срок
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Л.“ ООД, с ЕИК *********, гр.П. на осн.чл.640 ал.1
от ТЗ в 14-дневен срок от датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност /чл.634а ТЗ/ ДА
ПРЕДОСТАВИ на съда по несъстоятелността и на
синдика:
1.Необходимата
информация във връзка с дейността на предприятието и за имуществото на
дружеството;
2.Списък на
плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са
извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността;
3.Списък на
извършените от дружеството плащания на свързани с него лица за срок от една
година преди началната дата на неплатежоспособността;
4.Нотариално
заверена декларация, в която да посочи отделните вещи, имуществени права и
вземания, имената и адресите на длъжниците на
дружеството.
В съобщението до длъжника
да се впише, че при неизпълнение на
горното задължение ще бъде приложена разпоредбата на осн.чл.640
ал.3 пр.1-во ТЗ, предвиждаща глоба в посочените размери, както и му се укажат
последиците по чл. 669 ал.3 от ТЗ.
Съгласно чл. 669
ал.3 от ТЗ НЕ СЕ ПРОВЕЖДА ПЪРВО СЪБРАНИЕ
НА КРЕДИТОРИТЕ, ако длъжникът не изпълни
задълженията си по чл. 640 от ТЗ и не предостави на временния синдик
търговските си книги или ако търговските му книги са водени явно нередовно.
ОСЪЖДА „Л.“ ООД, с ЕИК *********, ***, представлявано от Г.Г.Г.- управител, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
М.Г.М- управител, при разпределение по реда на
чл. 723 т. 1 от ТЗ за сметка на масата на несъстоятелността, сумата от 1496,40 лв.. - разноски в производството на осн.чл.78
ал.1 от ГПК във вр. с чл.621 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в 7-дневен срок от вписването
му в търговския регистър -на осн.чл.613а ал.1 и чл.633 ал.1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на вписване в
съответния съдебен регистър и в търговския регистър на осн.чл.622 ТЗ.
На осн. чл.622 от ТЗ и чл.14 от
ЗТР препис от решението да се изпрати незабавно за вписване в търговския
регистър на Агенцията по вписванията.
Назначеният
временен синдик да се уведоми незабавно, като му се връчи препис от решението.
Съобщение за
решението да се изпрати на страните по делото - на осн.чл.634в
ал.2 ТЗ, като в съобщението до длъжника се впишат и дадените с решението
указания.
Решението да се
впише в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ