№ 8
гр. гр. Димитровград , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20205610100992 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
В исковата молба ищецът твърди, че сключили граждански брак с ответника
на 21.08.1999г. в град Димитровград.От брака си имат родени две деца-
П.М.П., ЕГН ****-пълнолетен и Н.М.П., ЕГН **********-непълнолетна.
Бракът бил формално съществуващ, без възможност за възстановяване на
съпружески взаимоотношения.Преди шест години ищцата с непълнолетното
дете напуснала семейното жилище, находящо се в град Димитровград,
ул.“********“№3, собственост на родителите й и се установила в Белгия,
където живеела с детето.От този момент страните били във фактическа
раздяла, не са общували, не се търсили като съпрузи.Детето било обгрижвано
от ищцата, то посещавало училище в Белгия, за което ответника дал
съгласие.Всеки един от тях устроил живота си по начин, по който липсва
взаимна връзка между тях, взаимопомощ като съпрузи.Моли съда, след
доказване на твърдяното да бъде постановен развод между страните, без да се
произнася по въпроса за вината.Не претендира разноски.
Депозиран е отговор от назначен от съда особен представител на
ответника, с който се заявява допустимост на исковата претенция.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните по делото са сключили граждански брак на 21.08.1999г., като
съпругата е приела фамилното име на съпруга си-З., видно от приетото като
доказателство по делото Удостоверение за граждански брак, издадено въз
основа на акт №140 от 21.08.1999г. Не се спори във връзка с факта, че от
брака си към настоящия момент страните имат едно родено непълнолетно
дете, а и този факт се доказва от приетата като доказателство по делото
декларация за семейно състояние.
От приетите като доказателства по делото договор за наем и електронна
лична карта с дата на валидност до 2023г. се установи трайно пребиваване на
ищцата в Белгия, поради което съдът изключва този факт от предмета на
доказване.Не се прави искане за произнасяне на съда по въпроса за вината за
разстройството на брака.
Следва да се отбележи, че българският съд разполага с международна
компетентност да разгледа и да се произнесе по иск за развод между
български граждани, един от които е с обичайно местопребиваване в
чужбина, но ако от брака си те имат непълнолетно дете, чието обичайно
местопребиваване е на територията на друга държава членка, той не е
компетентен по споровете за родителска отговорност и издръжка на детето,
ако не са налице условията по чл. 9, 10, 12 или 15 от Регламент (ЕО) №
2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г., съотв. чл. 3, б. „г“ или чл. 5
от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на Съвета от 18.12.2008г.
Съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., по споровете за
родителска отговорност е компетентен съдът на държавата, в която е
обичайното местопребиваване на детето, а съгласно чл. 3, б. „а“ и б. „б“
от Регламент (ЕО) № 4/2009 г., спорът за издръжката е подведомствен на съда
по обичайното местопребиваване на взискателя или на ответника. В
Определение на Съда на Европейския съюз от 16.01.2018 г. по дело №
С-604/2017г. е прието, че Съд на държава членка, който е компетентен да се
произнесе по молба за развод, съгласно чл. 3, § 1, б. „б“, не е компетентен да
се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако
2
същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване в
друга държава - членка и не са изпълнени условията за предоставяне на
компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. Този
съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент (ЕО) №
4/2009г. на Съвета от 18.12.2008г. С оглед разпоредбата на чл. 267, § 1, б.
„б“ от ДФЕС, по този въпрос не може да бъде дадено тълкуване, различно от
това на Съда на Европейския съюз. Освен това, регламентите са актове с
общо приложение във всички държави – членки и разпоредбите им имат
приоритет пред нормите от българското законодателство, които задължават
съда при иск за развод и наличие на ненавършили пълнолетие деца, служебно
да се произнесе по родителските права, мерките на лични отношения и
издръжката. Поради изложеното, не може да се обоснове компетентност
на настоящия съд да разреши споровете за родителска отговорност "по силата
на привличането" и с аргументи от разпоредби, съдържащи се в СК и ГПК. В
този смисъл са Определение № 61 от 07.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5026/2017 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 53 от 31.01.2018 г. по ч. гр. д. №
3801/2017 г. на ВКС, IV г. о. и др.
В настоящия случай не се спори, а и от събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че детето Н.М.П., ЕГН ********** има
обичайно местопребиваване в Белгия и българският съд не е компетентен по
въпросите за родителска отговорност и издръжка му. Поради изложените
съображения, съдът не следва служебно да се произнася по упражняването на
родителските права над детето Никол Петкова, мерките за лични отношения
и неговата издръжка.
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна във
връзка с твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по делото
и фактическата раздяла между страните бяха събрани гласни доказателства
чрез разпита на свид.Г.Т., която установи, че съпрузите са във фактическа
раздяла повече от шест години, отношенията им били влошени и без
възможност за заздравяване на брачната им връзка.Непълнолетното дете
живеело с майка си в |Белгия, а пълнолетното момче с баща си, също в
Белгия, но в различни квартали.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че бракът
3
между страните по делото съществува само като формален такъв. Същият не
е в интерес на семейството, нито на обществото, доколкото е лишен от
смисъл и съдържание. От събраните по делото доказателства по безспорен
начин бе доказано, че между съпрузите се е получило пълно отчуждение. В
този смисъл бе установен не само факта, че брачната връзка между страните
изцяло е лишена от дължимото си съдържание, но и че това състояние не би
могло да бъде преодоляно.
В този смисъл съдът намира, че е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и че същият ще следва да бъде прекратен.
Ищецът не претендира за разноски и последните остават за страните
така, както са ги направили. Съдът определя окончателна ДТ в размер на 40
лева, с оглед на което страните следва да заплатят допълнителна ДТ в размер
на по 7.50 лева в полза на РС – Димитровград.
На основание чл.329, ал.1, изр.2 ГПК платената от ищеца държавна
такса в размер на 25 лева при завеждане на иска за развод остава в негова
тежест, както и платения депозит за назначения на ответника особен
представител.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака , сключен на 21.08.1999г. в град Димитровград,
област Хасково между Г. Ж. З., ЕГН ********** с постоянен адрес град
Димитровград, ул.“********“№3 и М. П. З., ЕГН ********** с постоянен
адрес град Димитровград, ул.“С.С.******, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Г. Ж. З., ЕГН **********
да продължи да носи брачното си фамилно име З..
ОСЪЖДА М. П. З., ЕГН ********** с постоянен адрес град
4
Димитровград, ул.“С.С.******, да заплати допълнителна ДТ в размер на 7.50/
седем лева и 50 стотинки/ в полза на РС – Димитровград.
ОСЪЖДА Г. Ж. З., ЕГН ********** с постоянен адрес град
Димитровград, ул.“********“№3, да заплати допълнителна ДТ в размер на
7.50/ седем лева и 50 стотинки/ в полза на РС – Димитровград.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5