Р Е Ш Е Н И Е
№
497/22.7.2020г.
гр.
Пазараджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VIII състав, в публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря ЯНКА ВУКЕВА, като разгледа
докладваното от съдията Светомир
Бабаков административно дело № 580 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
118 от КСО.
Образувано е по жалба от Л.Т.Л. ***, действащ чрез
пълномощника си ав. И.Ц. ***
срещу Решение № Ц 1054-12-1#1/30.04.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 0-12-000-00-01376898/24.03.2020
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Пазарджик.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на решението. Твърди се, че с
пенсионирането, осигуряването не се прекъсва автоматично, а са
необходими определени действия, изразяващи си в спиране на трудова дейност или прекъсване на осигуряването.
Излагат се съображения, че след като жалбоподателят е плащал осигурителни
вноски, той не може да е загубил осигурителни права. В заключение моли съда да отмени Решение на Директора на ТП
на НОИ и разпореждането.
В съдебно заседание Л.Л., заедно с упълномощения адв. Ц.
поддържат жалбата.
Ответникът по жалбата-Директор
на ТП на НОИ-Пазарджик, чрез юрк С. оспорва
жалбата, представя писмени бележки, претендира юрисконсултско възнаграждение в
обичаен размер.
Административен съд-Пазарджик, като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на
страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията
си по чл.
168 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се установява
следното:
Жалбоподателят се осигурявал по реда на
чл. 4 ал.3 т.2 от КСО, като самоосигуряващо се лице, собственик на ЕТ „Лююбомир
Л.-***. Същият е заявил начало на дейност, считано от 01.01.2009 г. С
подадената в НАП декларация, жалбоподателят е заявил, че ще се осигурява за
инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и за общо заболяване и
майчинство.
С разпореждане № 12N67 от 12.07.2019 г. на ръководител на „ПО“ била отпусната
лична пенсия за стаж и възраст, считано от 12.05.2019 г.
Липсва спор, че след датата на
отпускане на лична пенсия за стаж и възраст, жалбоподателят продължил да внася
осигурителни вноски във фондовете на ДОО.
На жалбоподателя бил издаден болничен
лист № Е20200228308 за периода 28.01.2020 до 04.03.2020 г. На 13.03.2020 г. със
справка № Р-14-12-000-00-********** в НОИ било прието удостоверение- приложение
№ 9 към чл. 11 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО по
болничен лист № Е20200228308 за периода 28.01.2020 до 04.03.2020 г.
На 25.02.2020 г., жалбоподателят подал декларация
обр. ОКд-5 с вх. № 130432000363432/25.02.2020 г., с която заявил, че е
пенсионер и че желае да се осигурява за всички социални рискове без трудова
злополука професионална болест и безраотица, считано от 25.02.2020 г.
Издадено е Разпореждане № 0-12-000-00-01376898/24.03.2020 г.
на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Пазарджик, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване по този болничен лист № Е20200228308, като са изложени мотиви, че на лицето е отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.05.2019 г. и в регистъра
на осигурителите за самоосигуряващото се лице липсват данни за
начало/възообновяване на дейност след датата на отпускане на пенсията- 28.05.2020 г.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с
Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Във връзка с чл. 10
от КСО и чл. 1, ал. 1 от същата наредба, задължението за осигуряване за лицата
по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или
възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или
прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на
всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се
установяват с декларация по утвърден образец (декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице обр. Окд-5) от изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на
НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на
съответното обстоятелство. Задължението за деклариране на тези обстоятелства е
регламентирано в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
След датата на отпускане на пенсията обаче, следва да се има
предвид следното: Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, самоосигуряващите се лица по
чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по
свое желание. Т. е. разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО урежда възможността осигуряването на
самоосигуряващите се лица за времето, след като им е отпусната пенсия, да бъде
тяхно право, но не и задължение, и като правен субект те могат да преценят дали
ще упражнят предоставеното им от закона субективно право или ще се въздържат от
упражняването на това право.
Работещите пенсионери, които желаят да продължат да се
осигуряват за всички осигурени социални рискове, след като вече им е отпусната
пенсия, следва да заявят това чрез нарочно подаване на декларация ОКд-5, в която изрично да потвърдят желанието си да продължат да се осигуряват. Съгласно чл. 1, ал. 6, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ за
лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, осигуряването възниква от датата,
на която е подадена декларацията. След като не е спазен установения от закона
ред за деклариране желанието да се осигурява, то не може заплатените
осигурителни вноски да заместят това деклариране/ в този смисъл Решение № 16720
от 09.12.2019 г. на ВАС по адм. дело № 12226/2019 г., VI отд./.
По делото е безспорно установено,
че такава декларация не е била подавана към 28.01.2020 г. /началната дата на
временната неработоспособност по издадения болничен лист/ и доколкото липсва изрично волеизявление за
осигуряване, следва да се приеме, че лицето не е желаело да се осигурява за ДОО
и ДЗПО. Липсата на такава декларация не позволява да се приеме, че видът на
осигуряването е бил променен с внасянето на осигурителни вноски за всички
осигурени социални рискове. Действащата нормативна уредба не позволява да се направи извод, че е
възможно желанието за осигуряване да се
заяви чрез конклудентни действия /подаване на декларации образец 1 и обр.6 и
заплащане на осигурителни вноски/. Видът на осигуряването се определя единствено от заявеното от
самоосигуряващото се лице с декларация по чл. 1, ал. 3 или ал. 4 от НООСЛБГЧМЛ. Когато не е била подадена
декларация по посочената наредба, размерът на реално внесените в ДОО
осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването, а
платените осигурителни вноски са недължимо платени и самоосигуряващото се лице
може да поиска възстановяването или прихващането
им по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК.
По тези съображения следва да се
приеме, че административният орган е постановил
правилно и обосновано на доказателствата решение, жалбата против което следва
да се отхвърли.
При посочения изход на спора, на ТП на НОИ Пазарджик се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лева, изчислено съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК,
Административен съд-Пазарджик, осми
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Т.Л. ***, действащ чрез
пълномощника си ав. И.Ц. *** против Решение № Ц 1054-12-1#1/30.04.2020
г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
0-12-000-00-01376898/24.03.2020 г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Пазарджик.
ОСЪЖДА Л.Т.Л. ***, да заплати на ТП на НОИ Пазарджик разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
На основание чл.119, във вр.с
чл.117, ал.1, т.2, б.“е“ от КСО, РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/