Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Монтана, 30 април 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 17 април 2009 г. в състав:
Председател: Р.Ц.
при секретаря: Д.Д. и с участието на Прокурор: Цветкова,
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Ц., ІV състав, А.д. № 574
по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на 19, ал. 2 от
ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Държавна агенция по горите от гр. София против протоколно решение № 2/29.08.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 61А-9/16.06.2008
г. на директор на Областна дирекция „земеделие” – гр. Монтана.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон, тъй като в землището на гр. Монтана, ЕКАТТЕ 48489 като земи
по чл. 19 от ЗСПЗЗ са включени имоти, представляващи гори, по смисъла на закона
за горите, които следва да бъдат причислени към държавния горски фонд. С
допълнителна молба са уточнени номерата на имотите, а именно: имот № 012006 с
площ от 11.475 дка, имот № 012009 с площ от 14.810 дка и имот № 012013 с площ
от 20.599 дка.
Ответната страна – Директор на Областна дирекция „Земеделие”, гр.
Монтана, чрез процесуалния си представител юрк Иванов оспорва жалбата.
От заинтересованите страни становище взема МЗХ, чрез процесуалния си
представител юрк Иванов, който оспорва жалбата и твърди, че същата е
недопустима, респ. неоснователна, тъй като решението на комисията по чл. 19 от
ЗСПЗЗ е съобразено с влязлата в сила карта на възстановената собственост
съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а твърденията на оспорващата страна, че
процесните имоти са гори по смисъла на закона са неотносими въпроси, тъй като
касаят разрешаването на спор за материално право между държавата и
общината.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че
жалбата е неоснователна.
Административен съд Монтана след като обсъди
сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства и
при служебната проверка за законосъобразност на административния акт по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено следното:
С протоколно решение № 2/29.08.2008 г. комисия
по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е определила имотите по чл. 19, ал. 1 от закона в
землище гр. Монтана.
Решението е подписано с особено мнение от инж. Иван Петков, зам.директор
на Държавно горско стопанство – Монтана, който е направил писмено възражение,
че имотите описани с НТП „гора в земеделска земя” са гори по смисъла на ЗГ и не
следва да бъдат определени като имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
По делото са представени доказателства
от ОбС „Земеделие” Монтана за влезли в сила план за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници за землище Монтана.
Допусната е и съдебно-лесотехническа експертиза, изпълнена от вещо лице
– инженер лесовъд, която установява, че имотите, предмет на жалбата не са
включени в оспореното протоколно решение, а са възстановени на физически лица.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата.
Съгласно чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ Директорът на
областната дирекция „Земеделие и гори” издава заповед за одобряване на
протоколното решение и го съобщава на посочените в цитираната алинея страни.
Обжалването на протоколното решение спира изпълнението му по отношение на
засегнатите имоти.
С тази норма законодателят е придал качеството на
индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване на протоколното
решение, а не на заповедта, с която същото се одобрява.
Оспорващата страна – Държавна агенция по горите е
получила протоколното решение на 04.09.2008 г., видно от известие за доставяне *8340000111036*,
а жалбата е получена от ОД „Земеделие” на 15.09.2008 г., т.е. в
законоустановения 14 дневен срок.
С оглед на изложеното жалбата е подадена в законоустановения срок, от
лице имащо правен интерес от оспорване и против годен за обжалване акт, поради
което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на жалбата.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ
общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници земите стават общинска собственост.
Съгласно 45в от ППЗСПЗЗ Директорът на
областната дирекция "Земеделие и гори" назначава със заповед комисията
по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, която с протоколно решение определя имотите по чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ и в което се отбелязва начинът на възстановяване на собствеността -
в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за
земеразделяне. В протоколното решение комисията описва имотите, за които е
констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, и
излага мотивите за това.
Съгласно чл. 2 от
ЗСПЗЗ земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които не са включени в
горския фонд.
Съгласно чл. 2 от
ЗГ в горския фонд не се включват земеделските земите.
Съгласно § 7 от
ПЗР на ЗГ гори,
предоставени от държавния горски фонд на селскостопански организации, изключени
от държавния горски фонд за изкореняване, но неизкоренени и непосочени в
лесоустройствените проекти до влизането в сила на закона се включват в
държавния горски фонд, когато правото на собственост върху тях не е
възстановено или не подлежи на възстановяване по Закона за възстановяване на
собствеността върху горите и земите от горския фонд.
От изслушаната по
делото съдебно лесотехническа експертиза, която съдът приема за дадена
обективно и безпристрастно, неоспорена от страните, е видно, че процесните
имоти не са предмет на оспореното решение. Същите са възстановени на физически
лица и не са определени като земи по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
С оглед на
изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира
оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалноправните и
процесуалноправни норми, и в съответствие с целта на закона.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Държавна агенция по горите от гр. София против протоколно решение № 2/29.08.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 61А-9/16.06.2008
г. на директор на Областна дирекция „земеделие” – гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: