Решение по дело №7355/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14249
Дата: 22 юли 2025 г. (в сила от 22 юли 2025 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20251110107355
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14249
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20251110107355 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба на Й. Д. Т., подадена чрез адв. К. Г. против „Софийска
вода“ АД, с която е предявен иск за признаване на установено в отношенията между
страните, че вземанията присъдени в полза на ответника с изпълнителен лист, издаден на
08.06.2015 г. по гр.д. № 7586/2015 г. по описа на СРС, 48 с-в и въз основа на който е
образувано изпд. № 20248630401085 по описа на ЧСИ С. Х., са погасени по давност.
В исковата молба се твърди, че изпд. № 20248630401085 по описа на ЧСИ С. Х. било
образувано въз основа на издаден срещу ищеца изпълнителен лист от 08.06.2015 г. Девет
години след издаване на изпълнителния лист било образувано посоченото изпълнително
дело, за което ищецът разбрал като получил съобщение с изх. № 46277/13.08.2024 г. Счита,
че вземанията по издадения изпълнителен лист по гр.д. № 7586/2015 г. по описа на СРС, 48
с-в са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Софийска
вода“ АД, който е подаден от юрисконсулт А. М.. Поддържа се, че предявеният иск е
основателен и действително ищецът не дължи процесните суми. Моли се за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на ищеца в минимален размер. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство, а в случая дори такова е налице – изп.д. №
1
20248630401085 по описа на ЧСИ С. Х.. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и
само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.
№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.
Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен
иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на
правен интерес за ищеца от предприетата защита.
Страните не спорят, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 25.02.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 7586/2015 г. по описа на Софийски районен съд,
48 с-в е издаден изпълнителен лист от 08.06.2015 г., с който Й. Д. Т. е осъден да заплати на
„Софийска вода“ АД сумата от 1 160, 36 лв., представляваща неизплатена сума за потребена
вода през периода от 03.01.2008 г. до 09.12.2013 г., ведно със законната лихва за периода от
13.02.2015 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1 104, 28 лв.,
дължима за периода от 02.02.2008 г. до 09.12.2013 г. и 354, 55 лв. – съдебни разноски,
формирани както следва 45, 29 лв. – държавна такса и 309, 26 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за
влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение №
480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г.
по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г.
по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва
да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. №
1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.
Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 7586/2015 г., по описа на СРС, 48 състав, е
издадена на 25.02.2015 г. и е влязла в сила най-късно на 08.06.2015 г. /датата на издаване на
изпълнителния лист/.
Страните не спорят и че въз основа на издадения изпълнителен лист от 08.06.2015 г. е
образувано изп.д. № 20248630401085 по описа на ЧСИ С. Х.. Ответникът нито твърди, нито
2
представя доказателства преди образуването на изпълнителното производство през 2024 г.
да е извършвал изпълнителни действия спрямо длъжника по изпълнителния лист и ищец в
настоящото производство Й. Д. Т.. Напротив в отговора на исковата молба процесуалният
представител на „Софийска вода“ АД заявява, че не оспорва доводите на ищеца и не отрича,
че същият не дължи плащане на присъдените с издадения по ч.гр.д. № 7586/2015 г.
изпълнителен лист суми. При това положение съдът намира, че петгодишната погасителна
давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекла най-късно на 16.08.2020 г. Този извод съдът прави,
като съобрази, че от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение до предявяването
на исковата молба в обективната действителност са настъпили и факти, обуславящи спиране
на погасителната давност. По силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправни субекти, за период от 2 месеца и 7 дни. Спирането в
настоящата хипотеза настъпва ex lege, без да е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител. Следователно за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. погасителна давност
не е текла. При всички случаи обаче към момента на образуване на изпълнителното дело
едва през 2024 г. погасителната давност е изтекла.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат
единствено на ищеца. Същият е заплатил държавна такса в размер на 150 лв., дължимата
такава за разглеждане на иска е 104, 76 лв. и тя подлежи на възстановяване. Други разноски
не са сторени. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата, което съдът с оглед правната и фактическа сложност на делото и
извършените процесуални действия определи в размер на 300 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 С-В


РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. Д. Т., ЕГН **********, с адрес
в ********************************************** срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.“Цар Борис III“ №
159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, общ. Столична, обл. София (столица)
иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Й. Д. Т. НЕ ДЪЛЖИ на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД
сумите: 1 160, 36 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от
03.01.2008 г. до 09.12.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2015 г. до
изплащане на вземането, 1 104, 28 лв. - мораторна лихва върху главницата, дължима за
периода от 02.02.2008 г. до 09.12.2013 г. и 354, 55 лв. – съдебни разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 08.06.2015 г. по ч.гр.д. № 7586/2015 г. по описа на Софийски районен
съд, 48 с-в.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул.“Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар
3
Борис, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на Й. Д. Т., ЕГН **********, с
адрес в ********************************************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 104, 76 лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул.“Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на адв. К. П. Г.-Б., член на САК с
личен № **********, с адрес ***************************************************
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4