Определение по дело №1110/2017 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….11.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 06.11.2018 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1110 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството с води по реда на глава 32 ТЗ и е образувано по съединени претенции на доставчик за плащане на остатъци от цена на стоки, предоставени на ответника по неформален договор за периодични доставки, ведно с акцесорни претенции за законна лихва и разноски.

След първоначалната подготовка на делото по реда на чл. 374 с определение № 1246/05.04.2018г, с протоколно определение от о.с.з. на 12.07.2018г съдът е присъединил към приета за разглеждане претенция, производство образувано по друг иск между същите страни и е отложил обявяване на общ доклад по съединените искове. Допълнително проведената размяна на книжа между страните е приключила, което налага продължаването на съдопроизводствените действия с довършване на подготовката за разглеждане в открито заседание с допълване на следните  въпроси:

По размяна на книжата:

Присъединената исковата молба вх.№14764/18.05.10г е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея доставчикът „АЙ ВИ БИ КОЗМЕТИКС” ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Ц. е посочил  фактите, на които ищеца основава претенциите си и са направени доказателствени искания сходни с тези при първоначалното сезиране на съда. В допълнителна искова молба вх.№ 25542/05.09.18г ищецът е оспорил възраженията на ответника като е добавил и реплики и е оспорил документи. 

В срока по чл. 367 ал.3  ответникът „ВАЛЕТА 68"ЕООД чрез пълномощник адв.М. е оспорил тази претенция с отговор вх.№21739/18.07.18г. и е предявил насрещни възражения за плащане, като е ангажирал и доказателства по тях. С допълнителен отговор вх.№ 30868/24.10.17, репликите са оспорени и са ангажирани допълнителни доказателства.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните по присъединения иск е идентична, като се основава на друга група от индивидуални доставки, осъществени в рамките на по-общото рамково отношение, обединяващо трайните отношения на страните. Това е наложило и обединяването на делата за постановяване на общото  решение. Пълномощниците на страните са овластени и за представителство по присъединения иск. С влизане в сила на 17.10.2018г на прекратяването на производството по т.д. 235/18г, образувано по отделени от настоящото дело претенции, отчасти съвпадащи с предмета на присъединените искове, е отпаднала пречката за общо разглеждане на съединените дела.

По предварителните въпроси:

Авансово дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет като сбор по всеки от исковете. След присъединяването на допълнително предявените искане, производството по т.д. 732/18г е прекратено. 

По доказателствените искания:      

Съдът е допуснал представени с първоначалната молба и в съдебно заседание писмени документи, а в протоколно определение от 10.05.2018г. е удостоверил четливо съдържание на оригинали, чийто копия не са били допуснати поради нечетливост.

В новата исковата молба и отговора на ответника са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, представени като приложения. Представените фактури не са оспорени и следва да бъдат допуснати, като съдът преценява, че са относими и необходими като имат пряко отношение към релевантните твърдения. Два от преписите, представляващи фискални бонове, представени от ответника не са четливи и съответно следва да бъдат изискани от съда за допълнителна преценка, но с оглед на изрично възпроизведеното им съдържане в отговора по новата искова молба съдът ги намира за относими и допустими доказателства.

Ответникът е пояснил, че сочи касовите ордери, приложени към отговора по първоначална искова молба само като доказателства към евентуалната му защита за заплащане на суми при получаване на доставки, за които не се установи, че са изплатени срещу предаден касов бон. В тази връзка и с оглед предприето оспорване на доказателствената стойност на издадени за целите на разносна търговия фискални бонове, съдът преценява всички платежни документи за относими към предмета на делото. 

Допълнително представена от ищеца фактура, издадена на трето лице следва да се допусне като насрещно доказателство по възражение на ответника. Представените (с допълнителна молба по присъединената претенция) книжа по издаден запис на заповед обаче нямат пряко отношение към делото и възражението на ответника за неотносимост поради несъвпадане на страните по каузалното отношение и по ценната книга се възприема от съда.

Посочено от ищеца и оспорено признание на салда е относимо като пряко доказателство, опровергаващо възраженията на ответника, поради което следва да се допусне.

Оспорването на признанието на салдата и разходните касови ордери касае автентичност, доколкото както ищеца така и ответника,  указани като издатели,  са оспорил издадените от тяхно име документи. Така оспорените документи са посочени от насрещната страна като неизгодни за издателя разписки и признание.  Преценката на доказателствената стойност на тези документи изисква това позоваване да бъде пояснено с конкретни твърдения. Позоваването на частни документи срещу издател – търговско дружество при оспорване от насрещна страна, на която се противопоставят правните последици от тези волеизявления, налага изрично заявяване на фактите, при които са били съставени документите – дали подписа(във вид на „параф“, а не на изписано в цялост име) от името на дружеството е бил положен лично от законен представител управител или от друго лице,  като в последния случай ще следва да се уточни и как фактическия автор е бил овластен за това. При съобразяване на спецификата на волеизявяване от име на юридическо лице – търговец доказателствената сила на документа се определя не само от личността на автора му, но и от специфичната връзка на този автор с дружеството.  В случая само за един от оспорените ордери ( този без печата на дружеството с № 048256) се твърди, че е издаден от управителя Белов, а за всички останали авторството се обосновава с твърдения за подпечатване на документа с печата на дружеството и издаването на документа от лицето, предаващо доставената стока от името на продавача. Съответно и признанието на салдата се сочи като изявено от служител на ответника, работещ в негов търговски обект, разполагащ с печата му  и запознат с делата му. При тези твърдения оспорването на документите следва да се квалифицира като оспорване на представителната власт на издателя, а не като опровергаване на авторството на конкретното изявление( което би било без значение, ако фактическия автор е овластен дори и само според обстоятелствата да действа от името на търговеца). Това оспорване не налага изследване на автентичността, освен на документа, чието авторство е несъмнено указано чрез индивидуализацията на законния представител.

Съпоставката на така посочените оспорени документи с отразени стопански операции в счетоводството на ответника изисква прилагане на специални знания, поради което и поисканото заключение на експерт в тази връзка е необходимо и следва да се допусне. При признание от страна на ответника на доставките с изключение на фактурираната през 2014г и изрично потвърденото признание на ищеца, че доставките са преустановени на 03.09.2013г въпросите отнасящи се до декларирането на отделните сделки като облагаеми доставки и ползване на данъчен кредит са без значение. Спорните плащания обаче следва да се установят, а с оглед задължението на съда да прецени доказателствената стойност на оспорени платежни свидетелстващи документи се налага и служебно добавяне на задачи към тази експертиза. Евентуалната защита на ответника налага цялостно изследване на трайно установените между страните отношения, включително и по доставките, за чието плащане не се спори, но са извършени в същия период. В тази връзка съдът допълва задачата на експертизата с въпроси, които ще имат значение за преценката на доказателствената стойност на платежните документи.

За разлика от оспорването на верността на признанието на салдата, оспорването на касовите бонове не визира удостоверените сделки като основания за плащането, посочени в платежните документи, съответно не представлява опит за опровергаване на съдържанието му. Оспорва се факт, който стои извън самия документ, тъй като защитата на ищеца се свежда до оспорване на твърденията на ответника относно обстоятелствата, при които е получил оригиналните екземпляри от боновете, съответни по стойност и дата на издаване на спорните фактури. Действително предаването на документа за плащане в брой( а не самото му издаване) е равносилно на разписка, но само ако не се установи, страните са уговорили взаимно друго (соченото от ищеца разсрочване). В този случай свидетелските показания, но само за обстоятелствата при които длъжникът е получил боновете ще могат да се установят с гласни доказателства (Решение № 192 от 23.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 542/2012 г., I т. о., ТК). Искането на насрещните страни следва да се уважи, като на ответника допълнително се укажат условията при които допуснати свидетели могат да се разпитват.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен обобщен устен доклад на съдията по всички съединени претенции по коригиран и допълнен проект, приложен към настоящото определение.  

По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА ОБЩО разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) към обективно съединени осъдителни искове за реално изпълнение на сборна цена  от 30129.88лв, за доставени стоки, фактурирани с 6 фактури  в периода 27.09.2012 – 03.09.2014г и ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ осъдителни искове за реално изпълнение на сборна цена  от 40 814,53лв, за доставени стоки, фактурирани с други 7 фактури  в периода 04.03.2013 – 03.09.2013,  ведно с акцесорни вземания за законна лихва и разноски.

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, в копия, заверени по реда на ЗАдв., приложени към присъединена искова молба:  фактури №№ 27971 от 04.03.2013, 33029 от 27.05.2013, 33465 от 31.05.2013, 35393 от 28.06.2013, 37370 от 26.07.2013, 3985 от 03.09.2013(л.6-13 по присъединено т.д.732/18) и банкови извлечения за преводи (л. 14- 17 от т.д.732/18) и приложени към присъединена допълнителна искова молба:фактура №29971/08.04.13 издадена на получател Лили Дрогерие ЕООД (л.107).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за приемане на приложени към допълнителна искова молба запис на заповед и нотариална покана.

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, заверени по реда на ЗАдв., приложени към присъединен отговор по искова молба, при условие за потвърждаването на съдържанието им чрез оглед в съдебно заседание на оригинали от документите, представляващи касови бонове издадени от АЙ ВИ БИ КОЗМЕТИКС ЕООД София с търговски обект склад София бул.Черни връх 53, както следва:  за  сума 1821.06 в брой за артикули козметика НП един артикул, дата на издаване на касовия бон 03.09.2013, 13:58 часа и номер на фискалния бон ЕD228783 44228783 към фактура № 39850 от 03.09.2013; за  сума 2984,84 в брой  дата на издаване на касовия бон 31.05.2013, 18:11  часа и номер на фискалния бон ЕD228783 44228783 към фактура № 33465 от 31.05 .2013г;  за  сума 2632,25 в брой  дата на издаване на касовия бон 21.08.2013, 17:45  часа и номер на фискалния бон ЕD228783 44228783 към фактура № 39052 от 21.08 .2013 (л.32 -34 по присъединено т.д.732/18).

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, заверени по реда на ЗАдв., приложени към отговора и присъединен отговор по искова молба: приходно–разходни касови ордери № 0055763 от 08.10.12 за сумата 6440лв, №0055773 от 22.10.12 за 11500лв,  № 0055789 от 19.11.12 за 7000лв,  № 0068503 от 17.12.12 за сума 5837лв, и № 0065963 от 15.07.13 за 4100лв (л.37 от делото) и приходно –разходни касови ордери №048256 без дата за сумата 12760лв посочен като съставен при получаване на доставка от 26.07.2013г, № 0058126  с дата „16…..“ за сумата от 9409лв, посочен като съставен при получаване на доставка от 27.05.2013г, № 0050200 без дата за сумата от 5800лв, посочен като съставен при получаване на доставка от 04.03.2013г, №0050236  без дата за сума 4675 лв посочен като съставен при получаване на доставка от 28.06.2013г, и №107654 от 01.07.2013 за сумата 4300лв (л.35 -38 по присъединено т.д.732/18). 

На осн. чл. 183 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи за справка в съдебно заседание оригиналите на посочените касови бонове и приходно-разходни ордери

 ПРЕДУПРЕЖДАВА тази страна, че при неизпълнение на задължението за представяне на оригинали, съответно непосочване на местонахождение на оригиналите, от които са снети приложените към искова молба преписи или причини за лишаването на страната от фактическата власт върху тези оригинали, преписите ще бъдат изключени от доказателствата по делото.

На осн. чл. 145 ал.1 ГПК задължава ищеца „АЙ ВИ БИ КОЗМЕТИКС” ЕООД, с писмена молба с препис за насрещната страна в двуседмичен срок от връчването на настоящото определение да уточни твърдения:

1.      как е била установена между страните практиката за електронна кореспонденция и съответно как е било поискано полученото по електронен път салдо на 24.10.2014г, съответно кой е служителя съставил документа от 25.02.2015г и откъде произтича овластяването му да признава задължения, като съответно посочи и доказателствата си за това.

2.      да поясни възражението за неавтентичност на частните документи, като заяви дали оспорва факта, че управителя Белов е подписал ордер №048256 без дата за сумата 12760лв посочен като съставен при получаване на доставка от 26.07.2013г.

3.      да отстрани противоречия в твърденията си относно единствената оспорена от ответника доставка, за която твърди че е издадена изпратена по куриер фактура с № 65295 от 03.09.2014г.(в уточняваща молба на л. 83) и признанието, че доставките са преустановени през 2013 като последната издадена фактура е № 03985 от 03.09.2013г. и други задължения след тази дата не са възникнали (в присъединена допълнителна искова молба на л. 106).

Предупреждава страната, че при неизпълнение на това задължение съдът ще приеме неуточнените твърдения и възражения за ненаправени и няма да ги включи в доклада, а при предприемане на уточнения след срока, с което се осуети своевременното обявяване на устен доклад на страната може да бъда наложена глоба по реда на чл. 92 а ГПК.

На осн. чл. 145 ал.1 ГПК задължава ответника „ВАЛЕТА 68"ЕООД писмена молба с препис за насрещната страна в двуседмичен срок от връчването на настоящото определение да уточни възражението за неавтентичност на документа, представляващ признание на салдата, като заяви дали оспорва и удостоверения в същия документ факт на насрещни вземания срещу ищеца, произтичащи от връщане на стоки, за които ищеца твърди, че са прихванати от дълга по негова инициатива и бил ли е уведомен за такова или друго прихващане.

Предупреждава страната, че при неизпълнение на това задължение съдът ще приеме неуточнените твърдения и възражения за ненаправени и няма да ги включи в доклада, а при предприемане на уточнения след срока, с което се осуети своевременното обявяване на устен доклад на страната може да бъда наложена глоба по реда на чл. 92 а ГПК.

 

ДОПУСКА до разпит при условия на довеждане от ищцовата страна на  свидетелите Надежда Лазарова и Людмил Радев, за установяване на обстоятелствата по издаване на касови бонове за стоки, изпратени от склада на доставчика и предаването им в мястото на получаване на стоката от купувача. 

На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ответника, че насрещните гласни доказателства относно получаване на касовите бонове от купувача  за изпратени от склад в София стоки и издаването на приходни касови ордери за заплатени доставки могат да бъдат допускани при условията на чл. 156 ал.2 ГПК, като ЗАДЪЛЖАВА страната в седмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за насрещна страна да уточни трите имена на свидетеля, посочен като получател на сумите по издадените ордери( ако той е различен от управителя Белов), както и на втория поискан в присъединения отговор по допълнителна молба свидетел.

 Предупреждава страната, че при неизпълнение на това задължение доказателственото искане да събиране на гласни доказателства ще се счита ненаправено и разпит няма да бъда провеждан, дори и свидетелите да бъдат доведени пред съда.

 

ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото и след като извърши проверка на място в счетоводството на двете насрещни страни да даде отговор на следните въпроси:

1.             какви стопански операции са отразени в счетоводствата на продавача и купувача за следните фактури: 20805/27.09.2012; 21190/05.10.2012; 21759/19.10.2012; 22251/02.11.2012; 27971/04.03.2013; 33029/27.05.2013; 33465/31.05.2013; 35393/28.06.2013; 35865/05.07.2013; 37370/26.07.2013; 39052/21.08.2013; 39850/03.09.2013, с конкретно изследване на дати на които са изписани движението на посочени във фактурите стоки в склада на продавача, респективно заприходяването им от купувача като покупки и движението на паричните средства като отчетени при купувача разходи за заплатени цени със съответно намаляване на  касова наличност или нареждане по банкова сметка ***оди по тези продажби.

2.              Как са изписвани в счетоводството на ищеца доставки, предназначени за клиенти в други населени места, фактурирани като извършени с транспорт на доставчика („наш транспорт“) и има ли издадени документи на подотчетни лица за такива стоки или отчетени от тях приходи за получени в брой суми срещу касови бонове, предадени при доставка (по стокови разписки или служебни аванси).  Как са   изписвани доставки, предназначени за клиенти в други населени места, изпращани с наложен платеж и предавани за доставка с куриерска пратка („транспорт:куриер“).

3.             Каква е въведената в предприятието на ищеца вътрешнофирмена организация за контрол върху касовите разплащания, води ли се касова книга и документира ли се периодично инвентаризацията й. Издадени ли са касови бонове, представени от ответника от касов апарат в склада на ищеца. Ако това е така, съответстват ли тези бонове на контролните записи от касова книга за съответните дати и на осчетоводени приходи в брой, съответно към кои доставки са осчетоводени всеки от тези касови бонове. Има ли доставки по тези бонове, които да съответстват на фактурирани доставки с транспорт куриер или с пратки с наложен платеж. Има ли доставки по тези бонове, които да съотвестват на фактури с уговорено плащане по банков път.

4.             Отразени ли са сумите, описани в касовите бонове в предприятието на ответника и съотвестват ли на касови разходи по хронологията на касова сметка на датите, посочени като получаване на съответната доставка. Разполагало ли е предприятието на ответника с наличности към съответния момент за да плати от каса в брой сумите по касовите бонове.

5.             Използват ли се в предприятието на ищеца бланки за приходно-разходни касови ордери, от вида, представен от ответника. Има ли утвърдена поредност на издавани приходни ордери и ако такива се отчитат в касовата книга на кои периоди съотвества номерацията 0048256, 0050200-236, 0055763-789, 0058126, 0065963-68503, 0107654. Налични ли са в касовата книга отразявания на приходни ордери с посочените номера и на каква стопанска операция, свързана с касова сметка съотвестват.

6.             Отразени ли са сумите, описани в приходните ордери в предприятието на ответника и съотвестват ли на касови разходи по хронологията на касова сметка на датите, посочени като получаване на съответната доставка. Разполагало ли е предприятието на ответника с наличности към съответния момент за да плати от каса в брой сумите по приходните ордери

7.             Има ли осчетоводени при ищеца приходи чрез наложен платеж, събран от куриер „СПИДИ АД“ по процесните фактури или други техни отношения в периода 27.09.2012 – 03.09.2013г., и ако такива отчети на събрани от куриера суми се установят по какъв начин са били извършени така платените доставки( като „наш транспорт“, „транспорт:куриер“ или без уточнен транспорт). Има ли издадени касови бонове по фактури, платени чрез наложен платеж.

8.             Какви безкасови плащания са осчетоводени при насрещните страни по процесните фактури или други техни отношения в периода 27.09.2012 – 03.09.2013г. Има ли постъпили в предприятието на ищеца банкови преводи с посочване на конкретни фактури като основание за плащане и съответно по какъв начин са били извършени така платените доставки( като „наш транспорт“, „транспорт:куриер“ или без уточнен транспорт). Има ли издадени касови бонове по фактури, платени по банков път. Има ли платени по банков път фактури с уговорено плащане в брой. На кои кореспондиращи в предприятието на ответника записвания съотвестват установените банкови преводи.

9.              Как са били извършени отчетените от ищеца  като частично изпълнение  плащания  има ли съставени протоколи за прихващане, съответно с какви безспорни насрещни вземания. Има ли издадени кредитни известия към процесните фактури.

10.          Какъв е размер на останалите непогасени задължения на купувача според отразените в оборотни ведомости в счетоводствата на насрещните страни салда и съответно на кои от процесните фактури съответстват остатъците. 

 

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на експерта в размер на общо 1000 лв, вносими по равно от всяка от насрещните страни, съответно на доказателствената тежест за установяване на обстоятелства твърдяни от всяка от тях. 

  Задължава всяка от насрещните страните в 3 дневен срок от връчване на определението, да представи доказателства за внесен депозит от по 500лв за изготвяне на експертизата по сметка на ВОС IBAN***.

Задължава ответникът, поискал експертизата в срока за внасяне на депозита да заяви готовност да осигури пътуването и престоя на експерта като при неизпълнение съдът ще определи служебно и депозит в тежест на тази страна за пътни и дневни  разноски в размер на поне 150 лв за пътуване до населено място извън района на съда (доколкото съхраняване на документацията на ищцовото предприятие се предполага в седалището на дружеството в гр. София).

НАЗНАЧАВА за вещо лице Петя Димитрова Койчева–Живкова ( № 222 от   списък на вещи лица на ВОС).

ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от осигуряване на достъпа до счетоводството на насрещните страни, след поискване от назначеното вещо лице  и краен срок по  чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи заключението си в същия срок.

Предупреждава насрещните страни, че при осуетен достъп до предмета на изследване  от страна на контролираните от тях предприятия при извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация, установен с декларация на назначения от съда експерт може да бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК и твърденията на НАСРЕЩНАТА СТРАНА ще се считат доказани.

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 20.12.2018г от 10.00 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани. 

 

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания) правото на страните да искат изменение на определен от съда размер ще бъде преклудирано.

 

Начален проект за нов устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение  да се съобщи на страните.

 

Препис от определение да се изпрати на страните(чрез пълномощниците),  ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. ЕКСПЕРЪТ да не се призовава до постъпване на доказателствата за внесен депозит.

Към съобщението за страните да се приложи и копие от настоящото определение, като допълнително на ищеца се връчи и препис от присъединения допълнителен отговор вх.№ 30868/24.10.18г.  

Определението не подлежи на обжалване.

         

          СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: 

 

 

 

НОВ ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД

по търговско дело номер N1110 по описа за 2017 год,

 

Производството е образувано по реда на глава 32 ГПК и се разглежда по правилата на търговските спорове (чл. 365 т.1 от ГПК).

Приети, след присъединяването на т.д. 732/18г за общо разглеждане, са  обективно съединени искове, предявени от „АЙ ВИ БИ КОЗМЕТИКС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София ж.к. Стрелбище, ул. Косово поле No 11, представлявано от управител Ивайло Белов, чрез адв. Ц., служ. адрес *** офис 3 срещу „ВАЛЕТА 68"ЕООД, ЕИК148031120, със седалище гр.Варна, ж.к. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК, бл. 303, вх. 6, ет. 9, ап. 29,  представлявано от управител Тошко Василев, чрез адв. М. служ. адрес *** за плащане на общо 70 944,41 лв, претендирани като незаплатен сборен остатък от цена по приети доставки по 13 фактури, съставени в периода  27.09.2012 – 03.09.2014г извършени по неформален договор за продажба на стоки по заявена от купувача номенклатура на продавача, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното заплащане.

Страните претендират насрещно за определяне на  разноски по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:

Няма спор между страните, че между страните били установени трайно отношения по доставки на козметични изделия, които ищецът изпълнявал като изпращал до купувача  фактурирани по договорени цени и падежи количества по различен асортимент, съответно приемани от ответника в гр. Варна, включително и по конкретните 12 от описаните в двете искови молби фактури.

Спорни са твърденията само относно фактурирана с № 65295 от 03.09.2014 доставка.  Твърдения за тази доставка на ищеца противоречат на изричното му признание, че доставките са приключили през 2013г. след което няма задължения, поемани от ответника. До отстраняване на противорачията по тази доставка докладът не може да бъде довършен в тази му част. Ответникът оспорва изцяло сключването на подобна сделка и получаването както на стоките, така и на фактурата за доставката им.

Спорни са фактите по изпълнението на купувача.

Ищецът твърди, че част от така поетите задължения за плащане на доставки през 2012г и 2013г, били платени по банков път и прихванати с насрещни задължения за възстановяване на суми за върната стока, като останали неплатени следните задължения:

	фактура	дата	стойност	Претендиран остатък след плащане и прихващане	Предявена по
1.	20805	27.09.2012	14090.48	3969.96	т.д. 1110/17
2.	21190	05.10.2012	4241.53	4241.53	т.д. 1110/17
3.	21759	19.10.2012	9965.20	9965.20	т.д. 1110/17
4.	22251	02.11.2012	6869.31	6815.82	т.д. 1110/17
5.	27971	04.03.2013	6001.52	3638.4	т.д.732/18
6.	33029	27.05.2013	8217.19	8217.19	т.д.732/18
7.	33465	31.05.2013	2984.84	2984.84	т.д.732/18
8.	35393	28.06.2013	9861	9861	т.д.732/18
9.	35865	05.07.2013	4434.71	4434.71	т.д. 1110/17
10.	37370	26.07.2013	11659.69	11659.69	т.д.732/18
11.	39052	21.08.2013	2632.25	2632.25	т.д.732/18
12.	39850	03.09.2013	1821.16	1821.16	т.д.732/18
13.	65295	03.09.2014	702.66	702.66	т.д. 1110/17
	Общо			70944.41

Ответникът оспорва отчитане на банков трансфер, насочен за погасяване на друго задължение като плащане по фактурата от 04.03.2013г. 

Макар че ответникът не е оспорил изрично заявеното от ищеца намаляване на дълга с насрещни вземания, документът който ги установява в негова полза е бил изрично оспорен. До поясняване на становище по тези насрещни вземания и прихващането им докладът не може да бъде довършен в тази му част.

Купувачът ответник възразява за пълното изплащане на сумите по безспорните 12 фактури, като твърди, че доставките са били придружавани с фактури с издадени касови бонове, връчвани от приносителя срещу получено плащане в брой при получаване на стоката, включително чрез изплащане на наложен платеж при куриерска доставка или евентуално плащани в брой срещу приходни касови ордери за случаите, когато касов бон не е бил наличен. Конкретните плащания се сочат в евентуалност, както следва:

 

Твърди, че като разписки за броени на ищеца суми, ордерите са били издавани от управителя Белов(ПРКО№048256) и от други лица, получили плащането от купувача при предаване на стоките по конкретните фактури, като поради „застъпване“ на плащанията за предходни периоди са внесени повече суми от фактурираните. 

Насрещната страна е оспорила изрично това възражение, като се позовава на уговорката за отложено плащане на предаваните доставки, дори и когато са били фактурирани в брой и с предаден касов бон. Сочи, че страните са уговаряли банкови плащания, а за случаите на уговорка за плащане в брой, самите бонове са били издавани от склада и са предавани на купувача ведно с фактурата на стоката, в която е бил вписван отложения падеж. Позовава се на банков превод за частично плащане на фактура, с уговорка за безкасово плащане, като сочи, че погрешно указано в платежното нареждане основание (фактура с № 29971, която не е съществувала към датата на доставката и е била издадена по–късно на друг купувач) не е осуетило правилното възприемане на частичното плащането към фактура, получена от ответника със същата дата и сходен номер(№27971).

Възразява по евентуалното позоваване на приходни ордери без дата и без посочване на основанието за плащане, като сочи, че по конкретно посочените доставки през 2013г са уговаряни банкови трансфери, които не са изпълнени, а евентуално твърди, че недатираните ордери се отнасят за плащания от предходни периоди по доставки, датиращи още от преди 2000г).

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца: 

Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на паричните претенции като ангажиране на договорна отговорност на неизправна страна за забавено изпълнение - осъдителни искове за реално изпълнение на договорни задължения и обезщетение за законна лихва. Съответно приложимия материален закон, уреждащ правопораждащото правоотношение представлява диспозитивна норма на чл.  318 ал.1 и сл. ТЗ, поради което съдът следва изцяло да съобрази принципа на договорната свобода(pacta sunt servanda) и да приеме за определящи правата и задълженията на страните именно уговорките в договора за доставка за начина на разплащане и падежите, а при липса на такива да приложи правилата за търговските продажби. Така очертаните претенции съответстват на хипотезите на правните норми по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

 По възражението за плащане съдът следва да приложи реда за отчитане на плащане с фискален бон при разносна търговия по чл. 25 ал. 2 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Извън специалния ред за документиране чрез фискално устройство приложими са общите правила за водене на счетоводство въз основа на първичен документ за регистриране на постъпление в каса и задължението на кредитора (или  лицето, изпълняващо за него по същия договор) да даде разписка за удостоверяване на погасяване на дълга (чл. 77 ал.1 вр. чл. 75 ал.2 ЗЗД). Плащанията по банков път се уреждат от правилото за заверяване на сметка на кредитора(чл. 305 ТЗ). Правилата за доставките с наложен платеж съдът следва да приложи според общите условия на доставчика на пощенска услуга, които за конкретно посочения куриер СПИЙДИ АД са обявени по общодостъпен начин в Интернет, но само в актуалния им вариант (https://www.speedy.bg/bg/cash-on-delivery).

По доказателствената тежест:

Като ищец кредиторът – доставчик носи доказателствена тежест за установяване на съдържанието на уговорките за начина на плащане и за възникване на насрещното задължение с конкретен падеж и размер при осъществено от него като добросъвестна страна изпълнение по предаване на стоките по фактурите. За 12 от доставките тези факти са безспорни. За доставката през 2014г е представен оспорен писмен документ, който не е подписан и съответно не е противопоставим на насрещната страна – издател. Допълнителна проверка на осчетоводяването на оспореното фактуриране ще се наложи след поясняване на твърденията по тази спорна сделка.

В тежест на ищеца е опровергаването на доказателственото значение на фактическото предаване на фискални бонове на купувача от разносвач на доставката без получено насрещно плащане в брой. Ангажирани са гласни доказателства и проверка на счетоводните записвания за салдата по доставките на  периодично изпращани и заплащани стоки. Не са посочени доказателства относно опровергаването на доказателственото значение на получаването от адресата на доставка, възложена на куриер с наложен платеж.

Евентуално(само при доказване на възражението на ответника за приети в брой плащания по фактурирани  като платими по банков път доставки) в тежест на ищеца ще е да установи и задължения от предходен период, погасени със съставени от негово име приходни ордери без дати (Решение № 131 от 12.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 131/2018 г., IV г. о., ГК). За тези твърдения е ангажирано заключението на експерта и оспореното писмено признание на дълг. Не са ангажирани доказателства за овластяването на лицето, издало документа, удостоверяващ размер на непогасени задължения, нито за водена кореспонденция по повод на която доставчикът е изискал потвърждението.

Ответникът следва да докаже възражението си за заплащане на всички признати от него като получени доставки, както следва: за фискални бонове, издадени от предприятието на доставчика следва да докаже че същите са предавани на купувача при получаване на платени пари за стоката от натоварения за това разносвач(Решение № 192 от 23.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 542/2012 г., I т. о., ТК ,Решение № 81 от 31.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 675/2009 г., II т. о., ТК); за приходните ордери - да докаже че са издадени от  овластено да действа от името на продавача лице, което е приело плащане в брой едновременно с предаването на стоките по процесните фактури. Позовал се е на оспорени разписки и гласни доказателства. Ответникът не е представил доказателства за наличие на задължение към ищеца по фактура с № 29971 от 04.03.2013, за която твърди да е основание за двата банкови превода за общо 700лв. 

Допълнително съдът е възложил на вещото лице и проверка на счетоводствата на насрещните страни с оглед нуждата от преценка на достоверността на оспорените документи, вкл. признание на дълг, чрез съпоставянето им с водената хронологично и аналитично отчетност на двамата търговци.

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.

НА осн. чл. 145 ал.3 ГПК съдът  указва предварително на страните и възможността от доброволно уреждане на спора: 

Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение от съд доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните.  В случаите на одобрена съдебна спогодба между страните половината от внесената пред съда държавна такса ще бъде върната на ищеца. Одобрената от съда спогодба се ползва с установителна сила на решение и изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.

С оглед предмета на делото, свързан с търговски отношения, чието съществуване не е оспорено, съдът счита, че спорът е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.  Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.