РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Перник, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
Нина М. Коритарова
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500169 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 58 от 09. 11. 2023г., постановено по гр. д. № 88 / 2023г. по
описа на Трънския районен съд /след допълването му с решение за
отстраняване на ОФГ/ :
Е отхвърлен предявения по реда на чл.124 ал.1 от ГПК, иск от П. Й. С., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и съдебен адрес: ***, с който да бъде
установено по отношение на Й. П. С., с ЕГН **********, с адрес: *** и В. Г.
С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че правото на ползване върху дворно
място с площ от 9316 кв.м. в което са изградени 15 броя полиетиленови
оранжерии, находящо се в югозападната част на с.***, общ.***, обл.***, при
граници по документ за собственост: изток-асфалтов път, юг-река ***, запад-
частен имот и север-път, което дворно място представлява УПИ *** за
оранжерии в кв.*** по плана на с.***, с площ от 9 316 кв.м., при граници от
север-път, от изток-път, от юг-имот за озеленяване, от запад- УПИ ***, което
ответниците са си запазили посредством договор за дарение на недвижим
1
имот №***, том първи, нот.дело № 29/1996г. от 23.02.1996г. изповядано от
районен съдия при ТРС, не съществува, тъй като след смъртта на Г. Й. С.
(п.***) правото на ползване се е погасило поради сливане на качествата на
ползвател и собственик на ответниците.
Е признато за установено, по иск предявен от П. Й. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** и съдебен адрес: ***, по реда на чл. 124.
ал. 1 от ГПК вр. чл. 59. ал. 3. пр. 2 от ЗС по отношение на Й. П. С., с ЕГН
**********, с адрес: *** и В. Г. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че
учреденото в тяхна ползва с Нотариален акт НА за дарение на недвижим имот
№***, том ***, нот.дело № 29/1996г. от 23.02.1996г. изповядано от районен
съдия при ТРС Б.М. и Договор за доброволна делба от 17.09.2001г. вписан с
вх.№ 27109/том 13, №284 ВЕЩНО ПРАВО на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху дворно място с площ от 9 316 кв.м. в което са изградени 15
броя полиетиленови оранжерии, находящо се в югозападната част на с.***,
общ.***, обл.***, при граници по документ за собственост: изток-асфалтов
път, юг- река ***, запад-частен имот и север - път, което дворно място
представлява УПИ *** за оранжерии в кв.*** по плана на с.***, с площ от 9
316 кв.м., при граници от север-път, от изток-път, от юг-имот за озеленяване,
от запад - УПИ *** е ПОГАСЕНО поради неупражняването му в продължение
на пет години.
Е осъден Й. П. С., с ЕГН **********, с адрес: *** и В. Г. С., с ЕГН:
**********, с адрес: *** да заплатят на П. Й. С. от ***, с ЕГН: ********** и
съдебен адрес: *** сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 4 092,76
лева.
Недоволен от постановеното решение, в частта, с която е уважен искът
по чл. 124. ал. 1 от ГПК вр. чл. 59. ал. 3. пр. 2 от ЗС, с който е признато, че
вещното право на ползване е погА.о, поради неупражняването му в
продължение на пет години, е останал Й. П. С., който чрез адвокат М. Ш. и
адвокат А. Л., го е обжалвал в тази му част. Навежда довод, че решението в
обжалваната му част е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по
недопустим иск. По същество моли същото да бъде отменено в обжалваната
му част, като неправилно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения, като бъде отхвърлен предявения от ищеца иск.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни
2
инстанции. Поддържа жалбата си и в съдебно заседание, чрез писмена молба
депозирана от адвокат М. Ш.. Моли същата да бъде уважена. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Насрещната страна П. Й. С., чрез адвокат Н. К., е депозирала писмен
отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Моли да му бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция
разноски. Поддържа писмения си отговор и в съдебно заседание, чрез адвокат
А. Т., като моли да му бъдат присъдените направените разноски съгласно
списък по чл. 80 от ГПК.
Решението в частта му, с която е отхвърлен първоначалния главен иск,
не е обжалвано и в тази му част то е влязло в сила.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от
Трънския районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Решение № 58 от 09. 11. 2023г., постановено по гр. д. № 88 / 2023г. по
описа на Трънския районен съд /след допълването му с решение за
отстраняване на ОФГ/, не е недопустимо, поради нередовност на исковата
молба, в каквато насока се излагат доводи, във въззивната жалба. Видно от
исковата молба, периодът на погасяване на правото на ползване е очертан – от
17. 09. 2001г. до 17. 09. 2006г., който е отбелязан с удебелен шрифт /л.4 от
първоинстанционното дело/, като на гърба на тази страница пък е отбелязано,
че практически той е много по – дълъг от 5 години. С писмения отговор на
исковата молба В. Г. С. е признала основателността на иска. С писмения
отговор на исковата молба Й. П. С. е изложил доводи, че предявените искове
3
са недопустими, тъй като исковата молба е нередовна, но не е правил
възражение за погасяване правото на иска по давност, поради което е
процесуално недопустимо, този довод за пръв път да се излага във въззивната
жалба. Нито първоинстанционният съд, нито въззивният съд, следи служебно
за погасяване на правото на иск. Съдебното решение се явява допустимо, в
обжалваната му част, тъй като срокът за предявяване на процесния
отрицателен установителен иск, не е преклузивен.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд, чиито мотиви следва да имат рещаващ характер,
намира следното :
На 23.02.1996г. с Нотариален акт № ***, том ***, дело №29/1996г. на
нотариус Б.М. при РС-Трън, ответниците Й. П. С. и В. Г. С. дарили по 1/2 и.ч.
на непълнолетните си тогава деца П. Й. С. (ищец по делото) и Г. Й. С., чрез
адвокат Р. З. /единствен адвокат от АК – ***, с кантора в гр. *** към онзи
момент – обстоятелство, което е служебно известно на съда/ собствеността
върху дворно място с квадратура 9 316 кв.м., в което са изградени 15 броя
полиетиленови оранжерии, находящо се в югозападната част на с.***,
общ.***, обл.***, при граници по документ за собственост: изток-асфалтов
път, юг- река ***, запад-частен имот и север - път, което дворно място
представлява УПИ *** за оранжерии в кв.*** по плана на с.***, с площ от 9
316 кв.м., при граници от север-път, от изток-път, от юг-имот за озеленяване,
от запад- УПИ ***.
Със същия нотариален акт ответниците си запазили право на пожизнено
безвъзмездно ползване на процесния имот, заедно и поотделно.
След смъртта на дъщеря им Г. С. на *** ответниците наследили от нея
собствеността на 1/2 от процесния имот и по този начин половината
собственост се върнала в патримониума на Й. П. С. и В. Г. С..
С договор от 20. 06. 2001г. Й. П. С. продал с наследството на дъщеря си
на трети лица: Р.Е.П. и Д.Д.П. /Договор за продажба на наследство с акт №***,
том ***, рег.№ 4885/20.06.2001г. на нотариус С.Т. рег. с № *** на
Нотариалната камара/.
4
Впоследствие на 17. 09. 2001г. между ищеца, ответницата В. Г. С., Р.Е.П.
и Д.Д.П. бил сключен договор за доброволна делба, с който съделителите
разпределили собствеността на 45 недвижими имота и 6 превозни средства,
като ищецът П. Й. С. станал изключителен собственик на процесният имот в
с.***, общ.***.
В момента се води гражданско дело № 55985/2020г. по описа на
Софийски районен съд, гражданско отделение, 142 състав, по подадена искова
молба от Й. П. С., с правно основание чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, срещу Р.Е.П. и
Д.П., за нищожност на договора за продажба на наследството от 20. 06. 2001г.
и на доброволната делба от 17. 09. 2001г., като няма данни този спор да е
приключил с влязл в сила съдебен акт. Настоящият въззивен съдебен състав
намира, че този правен спор не е преюдициален по отношение на процесния
правен спор, тъй като настоящият правен спор не е за право на собственост
върху процесния имот, а е за погасяване правото на ползване от ответниците
на процесния имот, което е било учредено с Нотариален акт № ***, том ***,
дело №29/1996г. на нотариус Б.М. при РС-Трън, на 23.02.1996г.
Доводите, във въззивната жалба, че при предявен отрицателен
установителен иск, съдът е разпределил в доказателствена тежест на ищеца да
доказва отрицателния факт – че ответниците не са упражнявали правото на
ползване за период по - дълъг от пет години, вместо на ответниците, не
накърнява с нищо процесуалните права на ответника Й. П. С., който е
жалбоподател в настоящето производство. Същият е следвало да докаже, не
само, че е упражнявал правото на ползване, но и че е придобил имота по
придобивна давност /каквото възражение е направено с писмения му отговор/,
като второто понятие, поглъща първото. В тази насока същият е ангажирал
свидетелските показания на В.К. Ф., а ищецът за опровергаване на
обстоятелствата, че ответникът е упражнявал право на ползване на имота и, че
го е придобил по давност, е ангажирал свидетелските показания на Б.А.Я. и
М.Х.М.. Направен е оглед на процесния имот в с. з. на 20. 10. 2023г.
Приобщени са като доказателства: Удостоверение за данъчна оценка на имота
по чл. 264, ал.1 от ДОПК , с изх. № 64060113529 / 14. 07. 2022г. на Община
Трън, справка за неплатени задължение /данъци/ от П. Й. С. всички /с
давност/ за периода от 01. 01. 2019г., касаещи процесния имот в с. ***, от 26.
02 2020г., писмо изх. № ********** / 02. 03. 2023г. от Община Трън до П. Й.
5
С., приходна квитанция за платени от П. С. 435,09лв. /общо платена сума по
квитанциите 769,47лв. и общо 6 броя снимки от Гугъл Мапс от м. март 2012г.
и снимки от месец март 2012г. на процесния имот /гърбът на л.25 – до гърба
на л.30 от първоинстанционното производство/.
По отношение възражението на ответника, направено в
първоинстанционното производство, че снимките не следва да се приемат - По
аргумент от изложеното в Решение № 139 от 11. 04. 2011 на ВКС по гр. д. №
602/2010, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, касаещо
използването на видеозаписа като веществено доказателство в производство
по ГПК, настоящият състав следва да отбележи следното : Законът не урежда
нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал.
1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в
определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който
възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят
доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката,
в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на
веществено доказателство. Независимо от липсата на изрично посочване на
снимките от Гугъл като веществено доказателство, след като съдържащите се
в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред снимките от
Гугъл може да бъдат използвани за целите на доказването в гражданския
процес.
Преценявайки свидетелските показания на тримата свидетели и
описаните по - горе доказателства и констатациите на съда при извършения
оглед в тяхната съвкупност, Пернишкият окръжен съд намира, че ответникът
не е доказал упражняване на правото си на ползване по отношение на
процесния имот, след датата на смъртта на дъщеря му – *** и имотът
представлява разградена и безстопанствена територия, а от изградените
навремето оранжерии са останали само бетонните постаменти и частично
някакви метални елементи от конструкциите.
Съдът изобщо не кредитира свидетелските показания на В.К. Ф., тъй
като същият не описва нито имота, нито пътя до него и намиращия мост, през
който се преминава,преди да се завие наляво, нито намиращите се останки от
червен автомобил „Жигули“, така както е констатирано от съда при
извършване на огледа. Освен това косенето с тример на над 9 декара трева, за
6
два, максимум три дни, е житейски невъзможно и то при положение, че
сутрин да се ходи с лек автомобил от София до с. ***/*** община/ и вечер да
се завръщат да преспиват в гр. София, изминавайки общо ежедневно
разстояние около 170км., част от което по завоите на ждрелото на р. ***.
Съдът кредитира свидетелските показания на Б.А.Я. и М.Х.М., че
ответникът никога не е ходил в това място било, за да възстановява оградата,
било, за да го ползва като земеделски имот, за да го коси, да къмпингува там,
да ходи на пикник, или по какъвто и да било повод. Не се установи ответникът
да е заплащал и данъци за процесния имот от 2006г. насам, съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗМДТ, а такива е заплащал ищецът макар и със
закъснение.
При това положение предявения иск се явява основателен, тъй като
правото на ползване на ответника е погасено, поради неупражняването му за
период по – дълъг от пет години. По – аргумент за по – силно основание
неоснователно се явява и възражението на ответника, че е придобил имота по
придобивна давност.
След като мотивите на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на
Трънския районен съд, то въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, чиито мотиви Пернишкият окръжен съд
възприема изцяло по реда на чл. 272 от ГПК.
Въззиваемият ответник е направил разноски в производството пред
Пернишкия окръжен съд в размер на 3518,40лв. за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на това адвокатско
възнаграждение. Минималното адвокатско възнаграждение, съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 от МРАВ, е 2500,79лв. Конкретното адвокатско
възнаграждение, изплатено от въззиваемия ответник е 3518,40лв. От страна на
адвокатското дружество е изготвен обстоен отговор, в който освен правни
изложения, има посочени и факти и е направен анализ на събраните пред
Трънския районен съд доказателства, включително и цитати от свидетелските
показания на В.К. Ф.. За съдебно заседание се е явил адвокат А. Т., който е
пледирал за неоснователност на въззивната жалба. Водим от гореизложеното
съдът намира, че с оглед положения адвокатски труд, адвокатското
възнаграждение не е прекомерно, още повече, и че делото не представлява
7
нито фактическа, нито правна сложност, поради което размерът на същото
няма основания да бъде намален.
Жалбоподателят следва да осъден да заплати на въззиваемия ответник
сумата 3518,40лв. за адвокатско възнаграждение, в производството пред
Пернишкия окръжен съд. 3518,40лв. за адвокатско възнаграждение
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 58 от 09. 11. 2023г., постановено по гр. д. № 88 /
2023г. по описа на Трънския районен съд /след допълването му с решение за
отстраняване на ОФГ/ , в обжалваната му част, с която е признато за
установено, по иск предявен от П. Й. С., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** и съдебен адрес: ***, по реда на чл. 124. ал. 1 от ГПК вр. чл. 59. ал.
3. пр. 2 от ЗС по отношение на Й. П. С., с ЕГН **********, с адрес: *** и В. Г.
С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че учреденото в тяхна ползва с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том ***, нот.дело №
29/1996г. от 23.02.1996г. изповядано от районен съдия при ТРС Б.М. и
Договор за доброволна делба от 17.09.2001г. вписан с вх.№ 27109/том ***,
№284 ВЕЩНО ПРАВО на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дворно
място с площ от 9 316 кв.м. в което са изградени 15 броя полиетиленови
оранжерии, находящо се в югозападната част на с.***, общ.***, обл.***, при
граници по документ за собственост: изток-асфалтов път, юг- река ***, запад-
частен имот и север - път, което дворно място представлява УПИ *** за
оранжерии в кв.*** по плана на с.***, с площ от 9 316 кв.м., при граници от
север-път, от изток-път, от юг-имот за озеленяване, от запад - УПИ *** е
ПОГАСЕНО поради неупражняването му в продължение на пет години.
Осъжда Й. П. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на П. Й. С.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и съдебен адрес: ***, сумата
3518,40лева, представляваща направените от него разноски в производството
пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховния касационен съд.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9