Решение по дело №354/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Началник група, сектор Пътна полиция към ОДМВР - Русе, против Решение № 141/14.03.2025 г., постановено по АНД № 1344/2024 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено НП № 24-1085-002148/19.06.2024г г.. С наказателното постановление, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от същия закон на ответника по касация Е. К. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – Е. К. Д. излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на жалбата и счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 03.06.2024г., около 21,00 ч., Е. К. Д. управлявал л.а. „Ровър 200'', с ДК № Р 40 40 РН, движейки се по бул."Скобелев", в посока към ул."Борисова" при интензивен дъжд и наводнено пътно платно, в района на автобусната спирка на ЦБА се отклонил в дясно и се ударил в стълб от тролейбусната мрежа.

С оглед на установените фактически констатации, районният съд приел от правна страна, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото административно нарушение. Съдът е посочил, че настъпилото ПТП е извършено при условията на чл.15 от НК - „случайно деяние", т.к. жалбоподателя не е бил длъжен, и не е могъл да предвиди настъпването на съставомерните общественоопастни последици, както и че скоростта на автомобила не била установена по законов начин. На тези основания районният съд отменил оспореното пред него наказателно постановление.

Решението на въззивната инстанция е правилно.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, по следните съображения:

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо – чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП въвежда задължението за водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В изречение 2-ро на посочената разпоредба е регламентирано и задължението за водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В конкретния случай на Е. К. Д. е вменено извършването на административно нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 03.06.2024г., около 21,00 ч. в бул."Скобелев", в посока към ул."Борисова" при интензивен дъжд и наводнено пътно платно, при избиране скоростта си на движение не се съобразил с мократа пътна настилка и с широчината на пътното платно, вследствие на което се отклонява попътно в дясно и се блъска в стълб от тролейбусната мрежа, след което се завърта обратно на пътното платно, причинявайки ПТП с материални щети.

От представените и приети от районния съд доказателства се установява, че ПТП произшествие е настъпило в границите на населено място – Русе, при интензивен дъжд и наводнено пътно платно. Липсват данни за спирачен път на автомобила, както и за това каква е била скоростта на превозното средство. АНО не е изложил никакви мотиви относно приетото в АУАН и НП обстоятелство, че скоростта на ППС е била несъобразена с конкретните условия. Неясно е, защо според контролните органи скоростта на Е. К. Д. е била несъобразена с конкретните условия за видимост и в какво се изразява това несъобразяване. В тази връзка, от всички доказателства по делото е било установено, че на посочените в НП място, дата и час е била налице силно ограничена видимост, поради интензивен дъжд, което съчетано с наводнено пътно платно, предполага незначително време за реакция от страна на водача на МПС за избягване на удара, независимо от скоростта на движение.

При тези данни, както правилно е преценил районният съд, нарушението не се явява доказано от обективна страна и субективна страна, респ. липсват безспорни данни за неизпълнение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, въвеждаща задължението за водач на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

В производството пред районния съд не са ангажирани, съответно приети доказателства, които да установят дори приблизително скоростта, с която се е движил Е. К. Д., за да бъде извършена преценка доколко в конкретния случай същата се явява несъобразена с конкретните атмосферни условия, респ. с интензивния дъжд и наводненото пътно платно, дали същата е била в границите на установената за населеното място. Тези обстоятелства по никакъв начин не са били изследвани от контролните органи, поради което и по гореизложените съображения, е изцяло неясно по какъв начин е преценено, че в случая е налице нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на Районен съд – Русе, с което наказателното постановление е отменено, се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141/14.03.2025 г., постановено по АНД № 1344/2024 г. по описа на Районен съд - Русе.

Решението е окончателно.