Р
Е Ш Е Н И Е
№ 463/ 15.11.2019 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на двадесет
и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
КАМЕНСКА
МИЛЕНА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря, ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора
при Окръжна прокуратура - Добрич,ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ, разгледа докладваното от съдия Каменска
касационно дело с административно –наказателен характер № 543 по описа на съда
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на И.К.З. ***, срещу Решение № 258 от 01.07.2019 г., постановено по нахд
№ 140/2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0255-000434
от 10.12.2018 г. на началника на Второ районно управление към ОД на МВР-Добрич.
В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност
на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди
се, че АУАН и НП са издадени при съществени нарушения на процесуалните правила.
Оспорва извършването на нарушенията. Счита, че случаят е маловажен и са били налице предпоставките за приложение на чл. 28
от ЗАНН. Иска се решението на РС като неправилно да бъде отменено и да се постанови
решение за отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба, Второ районно управление
към ОД на МВР-Добрич, не изразява становище.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Добрич, дава заключение за законосъобразност на решението
на районния съд, поради липсата на касационните основания за отмяната му.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Районният съд е приел за установено, че на 12.11.2018 г. в
с.Карапелит, жалбоподателят е нарушил две забрани по Закона за движение по
пътищата, установени в чл.6, т.1 във вр. с чл.183, ал.3, т.6 и в чл.186, ал.7,
тъй като като водач на лек автомобил е извършил маневра изпреварване при
наличието на пътен знак В24 и е управлявал при незаплатена глоба, наложена с
фиш № Н 63708/01.10.2018 г.
Правилни са изводите на съда, че по делото са представени
доказателства за извършването на първото нарушение. Не са налице
материалноправните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Отчетена е
ниската степен на обществена опасност на нарушението е отчетена в закона-
нормата на чл.183, ал.3, т.6 ЗДвП, която определя наказание „глоба“ от 30 лева.
Решението на въззивния съд в тази му част следва да бъде оставено в сила.
Районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт в
частта, с която е приел, че незаплащането на наложена с фиш глоба представлява
състав на административно нарушение, което подлежи на наказване с втора глоба,
наложна по реда на чл.185 от ЗДвП. Този извод на съда е противоречие с чл.6 от ЗАНН.
По делото са представени доказателства, че на 01.10.2018 г.
на жалбоподателя е била наложена с фиш № Н 63708/01.10.2018 г. глоба в размер на 50 лева, за това, че е
паркирал на пешеходна пътека в гр.Варна, ул.“Войнишка“ 3.
Нормата на чл. 186, ал. 7 ЗДвП определя, че издаден фиш,
глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление. Тази
разпоредба не обосновава извод, че незаплащането на глобата представлява
деяние, обявено за административно нарушение, което следва да бъде
санкционирано с общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП, заради това, че не е
предвидено друго наказание.
Или с други думи, разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП
въобще не съдържа белезите на административно нарушение, което да бъде
санкционирано по някакъв начин, доколкото в закона е предвидено като единствена
последица от неплащане на наложената глоба по фиш, изпращането на преписката на
публичен изпълнител за нейното принудително събиране, респективно налагане на ПАМ
по чл. 171 т. 1 б. "д" от ЗДвП.
Поради това и обжалваното пред районния съд наказателно
постановление е следвало да бъде отменено в тази част като издадено в нарушение
на чл.6 от ЗАНН за деяние, което не е обявено за административно нарушение,
обявено за наказуемо с административно наказание.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, ІІ касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 258 от 01.07.2019 г., постановено
по нахд № 140/2019 г. на Районен съд Добрич в частта, с която е потвърдено
Наказателно постановление № 18-0255-000434 от 10.12.2018 г. на началника на
Второ районно управление към ОД на МВР-Добрич, с което за нарушаване на чл.6,
т.1 от Закона за движение по пътищата на И.К.З. с ЕГН **********, на основание
чл.183, ал.3, т.6 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 30 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 258
от 01.07.2019 г., постановено по нахд № 140/2019 г. на Районен съд Добрич в
частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 18-0255-000434 от
10.12.2018 г. на началника на Второ районно управление към ОД на МВР-Добрич, с
което за нарушаване на чл.186, ал.7 от Закона за движение по пътищата на И.К.З.
с ЕГН **********, на основание чл.185 от същия закон, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0255-000434 от
10.12.2018 г. на началника на Второ районно управление към ОД на МВР-Добрич, с
което за нарушаване на чл.186, ал.7 от Закона за движение по пътищата на И.К.З.
с ЕГН **********, на основание чл.185 от същия закон, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: