№ 7098
гр. *, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110122880 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.04.2025 година град *
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На единадесети февруари две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар *
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 22880 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Г. К., с ЕГН **********, от гр. *,
ул. „*“ № * против „*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“,
ж.к. „*“, бул. „* представлявано от управителя *, за установяване по отношение на
ответника, че Договор за потребителски кредит № ** от 03.12.2019 г. е нищожен поради
неравноправност, като противоречащ на добрите нрави, поради противоречие със закона и
заобикаляне на закона, като главно е първото от посочените основания, а останалите при
условие на евентуалност, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
61,33 лв., претендирана частично от сума в общ размер от 400 лв., представляваща платена
от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на исковата молба - 18.04.2024 г. до окончателното й изплащане плащане,
както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 03.12.2019 г. сключила с ответника договор за
потребителски кредит в размер на 500 лв. В договора били включени допълнителни услуги
„* и „*“, общото възнаграждение по които било в размер на 400 лв., което възлизало на 80 %
от главницата. Оспорва договора като нищожен поради неспазване на изискуемата форма.
Излага съображения за нищожност на договора, поради липса на съществен елемент от
неговото съдържание – годишен процент на разходите /ГПР/, като посоченият в договора
ГПР не отговаря на реалният, който е по-висок от действителния и е в нарушение на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Твърди, че невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането им
като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което и сключеният между страните договор е нищожен. Излага съображения и за наличие
на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Оспорва клаузите за заплащане на допълнителни услуги като нищожни. Позовава се на чл.
10а от ЗПК, като твърди, че клаузите за заплащане на допълнителни услуги заобикалят
закона. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „*“ ЕООД, с който признава иска за установяване
нищожност на клаузата, съдържаща се в т. VI от процесния договор, която предвижда
заплащане на възнаграждение за закупена услуга „* в размер на 150 лв. и възнаграждение за
закупена услуга „*“ в размер на 450 лв. С отговора се признава предявения осъдителен иск.
2
Прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Навежда твърдения, че
кредитът е погасен предсрочно и не са заплатени суми в размер на 400 лв. за допълнителни
услуги. Оспорва твърденията за извършено плащане на възнаграждения за допълнителни
услуги. Твърди, че договорът е действителен и отговаря на изискванията на закона, сключен
е в изискуемата от закона форма. Излага подробни съображения относно съответствие на
процесния договор със закона. Моли съда да се произнесе с решение при признание на иска,
като разноските бъдат възложени в тежест на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по
делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл.
21, ал. 1 от ЗПК, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК,
както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за
потребителски кредит * стандарт № ** от 03.12.2019 г. се установява, че същият е сключен
между „*“ ЕООД и С. Г. К., по силата на който ответното дружество предоставило на
ищцата кредит в размер на 500 лв. за срок от 24 месеца, при договорен фиксиран лихвен
процент от 0,11 % на ден и годишен процент на разходите от 41 %, с приложен към договора
погасителен план, като договорът е сключен при общи условия.
От доказателствата, приети по делото, се установява, че ответникът е предоставил на
ищцата стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. Като доказателство по делото е прието и извлечение от сметката
на ищцата по процесния договор, от което се установява, че общата платена сума по
процесния договор към 06.12.2024 г. е в размер на 798,19 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между ищцата и „*“ ЕООД е бил сключен
Договор за потребителски кредит * стандарт № ** от 03.12.2019 г., който намира правното
си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия. Спори се относно
валидността на договора.
С исковата молба се претендира нищожност на договора поради неравноправност,
противоречието му с добрите нрави, поради противоречието му със закона и заобикаляне на
закона.
При извършеното уточнение на исковата претенция, за съда се налага извод, че се
претендира нищожност на договора на няколко самостоятелни правни основания, част от
които посочени в специалния закон – Закона за потребителския кредит, и част от които,
3
посочени в общите закони – Закона за защита на потребителите по силата на препращащата
норма на чл. 24 от ЗПК към разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, както и чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД. От така посочените основания съдът намира, че първо следва да се
произнесе относно спазване на изискванията на специалния закон – ЗПК, съответно за
наличие на основанията, водещи до нищожност на договора, предвидени в специалния закон
– ЗПК. При липса на такива следва да провери наличие на основания, водещи до нищожност
на договора на основания по общите закони спрямо ЗПК, като първо се произнесе по
основанията, посочени в ЗЗП, а най-накрая по основанието, посочено в ЗЗД, в съответствие
с правилото leх specialis derogat legi generali.
От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при спазване
на изискванията на закона за сключване на договор, като предварителна информация е била
предоставена на ищеца по смисъла на чл. 5 ал. 2 от ЗПК, видно от приетия като
доказателство по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на
ищцата по смисъла на чл. 5, ал. 4 от ЗПК. Спори се за формата, в която договорът е сключен.
Тогава, когато договорът се сключва в присъствие на страните, формата е писмена. По
аргумент от противното на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, за да е нищожен договорът
по смисъла на чл. 22 от ЗПК, се изисква липса и на трите кумулативно предвидени
предпоставки по отношение на елементите на договора, които трябва да бъдат представени с
еднакъв вид, формат и размер на шрифта, последният не по-малък от 12. В конкретния
случай видът и форматът на използвания шрифт са едни и същи, което се установява и с
просто око. По отношение на размера на шрифта в конкретния случай по делото не е било
изслушано вещо лице специалист, което да даде заключение дали използваният размер на
шрифта е по-малък от 12, но същевременно липсват и наведени твърдения от страна на
ищеца за наличие на заболявания на очите, което да представлява затруднение да се запознае
със съдържанието на договора. От друга страна изпълнението на договорното задължение от
страна на ответника е индиция, че същият се е запознал с подписания от него договор от
разстояние. Ето защо съдът приема, че само неспазване на размера на шрифта, дори той да е
по-малък от 12, но не по-малък от 10, който позволява договорът да бъде прочетен от
физически здраво младо лице, за което липсват данни за заболявания, не е достатъчно да
обоснове нищожност на договора за кредит. Възражението за нищожност на договора на
първото предвидено основание в чл. 22 от ЗПК се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:
В чл. VI от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по
кредита от 0,11 % на ден и ГПР в размер на 48,83 %. Съдът намира, че в случая не е
нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният
процент на разходите. Ето защо съдът намира предявения иск на посоченото основание за
неоснователен.
4
По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като
противоречащ на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на *. Съобразно с член
единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени
задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари,
съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на
договора от 03.12.2019 г. до 02.12.2020 г. основният лихвен процент на БНБ е 0,00 на сто.
Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 48,83 % към
момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на
законната лихва. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не
противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в
размер на 225,96 лв. Съдът намира за неоснователна претенцията на предявеното основание,
поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на наведеното основание за противоречие с добрите нрави, съдът
намира претенцията за неоснователна, като ответното дружество е предоставило кредит на
ищеца при договорен лихвен процент, който се явява възнаграждение за предоставения
кредит, и не цели обогатяване за сметка на потребителя. За пълнота следва да се посочи, че
преди сключване на договора на ищеца е била предоставена информация и същият е имал
възможност да сравни предоставяната от ответника финансова услуга с други сходни
услуги, предлагани на кредитния пазар и да направи избор. Отделно от това ищецът е имал
право да реализира правото си на отказ по смисъла на чл. 29 от ЗПК в законоустановения
срок, което не е сторил. Ето защо съдът намира, че сключеният между страните договор не
противоречи на добрите нрави и претенцията на предявеното основание следва да бъде
отхвърлена.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
По отношение на наведеното възражение относно валидността на клаузите * и *,
съдът намира следното:
Съгласно чл. V от процесния договор е включено предоставяне на допълнителни
услуги, а именно: *, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, и *, която предоставя право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит. В чл. VI от процесния договор е договорено възнаграждение за
закупена допълнителна услуга * в размер на 150 лв. и за закупена допълнителна услуга * в
размер на 450 лв.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Така договорените
допълнителни услуги представляват действия, свързани с усвояване и управление на
5
кредита, по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което и частта от посочените по-горе
клаузи съдът намира за заобикалящи закона, целящи неоснователно обогатяване за
кредитора. Ето защо съдът намира същите за нищожни.
По отношение на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът намира
следното:
По делото е безспорно установено, че ищцата е погасила сумата от 798,19 лв. Спори
се относно основанието за плащане на паричната сума в размер на 61,33 лв.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. В конкретния случай е налице
основание за превеждане на сума в размер на 725,96 лв., представляваща дължимата по
договора главница и договорената лихва. Ответникът, чиято е доказателствената тежест по
чл. 154 от ГПК да докаже наличие на основание за извършения превод, представи
доказателства, установяващи наличие на основание за превода, а именно: наличие на
договор между страните, в изпълнени на задълженията по който ищцата е извършила превод
по сметката на ответника. За съда се налага извод, че между страните по делото е налице
валидно правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даването е в негово
изпълнение. Законът придава значение на самия факт дадено-получено, без да се интересува
от субективния елемент – добросъвестност, вина или знание за липсата на основание. От
приетата по делото справка, представена от ответника се установява, че общата платена сума
по процесния договор към 06.12.2024 г. е в размер на 798,19 лв. За съда се налага извод, че е
надвнесена сума в размер на 72,23 лв.
Ето защо съдът намира за доказана исковата претенция по основание и размер,
поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, като върху първоначално
претендирания размер от 5 лв., като частичен от общата сума от 400 лв., законна лихва се
дължи от предявяване на исковата молба – 18.04.2024 г. до окончателното й плащане, а върху
главницата от 56,33 лв., представляваща разликата над 5 лв. до пълния размер, законната
лихва се дължи от подаване на молбата за изменение на иска чрез увеличението му –
10.12.2024 г. до окончателното й плащане, поради което същата следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищцата следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на сумата от 55
лв. от общо направените разноски в размер на 105 лв., представляващи платени държавни
такси. На ищцата се дължат и разноски за адвокат. От представения по делото договор за
6
правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищцата безплатна
правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на
процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 480 лв., представляващо минималното такова към момента на сключване на договора с
включено ДДС, с оглед на представеното по делото доказателство за регистриране по ЗДДС.
В случая съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК с оглед на присъдения минимален размер на
адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, като в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от С. Г. К., с ЕГН **********, от гр. *, ул.
„*“ № * против „*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“,
ж.к. „*“, бул. „* представлявано от управителя *, за установяване по отношение на
ответника, че Договор за потребителски кредит № ** от 03.12.2019 г. е нищожен поради
неравноправност, като противоречащ на добрите нрави, поради противоречие със закона и
заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“,
ж.к. „*“, бул. „* представлявано от управителя *, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. К., с ЕГН
**********, от гр. *, ул. „*“ № * на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 61,33
лв. /шестдесет и един лева и тридесет и три стотинки/, претендирана частично от сума в общ
размер от 400 лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, от 5 лв., считано от предявяване на исковата молба –
18.04.2024 г. до окончателното й плащане, а върху главницата от 56,33 лв., представляваща
разликата над 5 лв. до размера от 61,33 лв., считано от подаване на молбата за изменение на
иска чрез увеличението му – 10.12.2024 г. до окончателното й плащане, и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 55 лв. /петдесет и пет лева/, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА С. Г. К., с ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № * ДА ЗАПЛАТИ на „*“
ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“, ж.к. „*“, бул. „*
представлявано от управителя *, сумата от 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща направени по времето разноски.
7
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“,
ж.к. „*“, бул. „* представлявано от управителя *, ДА ЗАПЛАТИ на *“, с ЕИК *,
представлявано от адвокат Д. М. М., от САК, с адрес: гр. *, ж.к. „*, бл. * сумата от 480 лв.
/четиристотин и осемдесет лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по
чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8