Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 28.03.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Шейтанова
мл. съдия Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното гр. дело № 3842 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 22.10.2015 г., постановено по гр. дело № 57921/ 2014 г. на Софийски
районен съд, 118 състав, по предявен от Т.С.М. /ЕГН **********/ срещу ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ в сградата на ул.„********, вх.Б в гр. София иск с правно основание
чл.40, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ е отменено
Решение от 26.09.2014 г. на Общо събрание на етажните собственици в сградата на
ул.„********, вх.Б в гр. София, обективирано в т.1 на Протокол от 26.09.2014
г.- относно разпределение на идеалните части за всеки собственик съобразно
разпоредбата на чл.17, ал.4 и ал.5 ЗУЕС, и на основание чл.42, ал.2 ЗУЕС е
оставено в сила решение от 26.09.2014 г. на етажните собственици в сградата на
ул.„********, вх.Б в гр. София, обективирано в т.2 на Протокол от 26.09.2014 г.-
относно избор на управителен съвет на етажната собственост.
Постъпила
е въззивна жалба от Т.С.М. /ищец по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в частта му, в която е отхвърлен искът му по чл.40 ЗУЕС, респ.
„оставено е в сила“ решение на ОС на ЕС от 26.09.2014 г. за избор на
Управителен съвет на Етажната собственост, обективирано в т.2 на Протокола от
26.09.2014 г., с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отмяна на атакуваното решение на ОС на етажната собственост-
ответник по делото, с присъждане на разноски по делото. Поддържа се в жалбата,
че общото събрание било проведено без наличието на законоустановения кворум,
тъй като присъствали собственици- лично и чрез представители, притежаващи 64 %,
а не 69.754 % идеални части от общите части на сградата, както било отразено в
протокола. В таблицата, по която било извършено изчислението на процентите
идеални части на самостоятелните обекти в ЕС, неправилно били отразени идеални части
за обект на собственик П.Т., който реално бил част от първоначалния обект-
собственост на Д.Б., като двамата общо били посочени с по- голям % идеални
части от този по документите за собственост. Освен това, позовавайки се на
разпоредбите на чл.16, ал.4, изр.2 и ал.6, изр.1 ЗУЕС, според които
протоколчикът се избира с обикновено мнозинство по предложение на
председателстващия и протоколът се изготвя в седем-дневен срок от провеждане на
общото събрание и се подписва от председателстващия и протоколчика, въззивникът
счита решението на ОС за незаконосъобразно, тъй като на практика председателстващият
ръководил общото събрание на площадката пред входната врата и заедно с това
протоколирал без контрол. Поради това и изборът на управителен съвет бил
незаконосъобразен, като в състава му не можело да бъде избран контрольорът.
Въззиваемата
страна- Етажна собственост в сградата на ул. „********, вх.Б в гр. София
/ответник по делото/- чрез Управител П.Т.А., оспорва въззивната жалба на ищеца
и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна. Поддържа
становище, че общото събрание на ЕС било проведено при спазване на
законоустановения кворум, съобразен с площта на обектите по нотариален акт и
изискванията на ЗУЕС. Ателието на П.Т. и апартаментът на Д.Б. били два отделни
самостоятелни обекта след извършено преустройство, като увеличената площ и
разделянето на обектите било отразено и в техните документи за собственост. Протоколът
бил прочетен, одобрен и подписан от всички участници в общото събрание. В ЗУЕС
нямало изрично условие контрольорът да не е част от управителния съвет, като
избирането на контрольор не било задължително.
Предявен е
конститутивен иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите
на страните, събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
до посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от Т.М. иск по
чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решението по т.2 от протокола за проведено на
26.09.2014 г. Общо събрание на Етажната собственост в сградата на ул.„********,
вх.Б в гр. София, като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК.
Съгласно
чл.40, ал.1 ЗУЕС процесуално легитимиран да иска отмяна на решението на общото
събрание е всеки собственик на обособен обект в сградата- етажна собственост.
Не
е спорно между страните, че ищецът Т.М. е титуляр на право на собственост върху
имот в етажната собственост, представляващ апартамент № 22 в сградата на ул.„********,
вх.Б в гр. София, ведно с принадлежности.
Установява
се от представения като доказателство по делото Протокол от 26.09.2014 г., че на
същата дата е проведено Общо събрание на собствениците в Етажната собственост
на ул.„********, вх.Б в гр. София, което е започнало в предварително
определения час и на него са присъствали собственици, притежаващи 69.754 %
идеални части от общите части на сградата. Взето е решение за дялово
разпределение на общите части на всеки собственик- съгласно чл.17, ал.4 и ал.5 ЗУЕС, с оглед обособяването на вх.Б като самостоятелна етажна собственост,
както и поради обстоятелството, че поради продажба и препродажба на обекти в
етажната собственост в нотариалните актове на някои от новите собственици не се
съдържали ясно дефинирани идеални части. Посочено е в протокола, че за
избраното разпределение са гласували всички присъстващи на общото събрание етажни
собственици. „Единодушно“ за членове на „домоуправителния съвет“ са избрани П. А.-
Председател/домоуправител, С.Г.касиер, и Г.И.- контрольор. Според посоченото в
протокола явилите се на ОС лица са следните: М.А.и Е.А., собственици на ап.13,
мазе 14, таван 14, гараж 13, представлявани от Е.А.; Т.Д., собственик на ап.14,
мазе 13, таван 19 и гараж 16, представлявана от М.М./с представено по делото
пълномощно/; С.Т.и Г.Т., собственици на ап.16, мазе 19, таван 16, гараж 19,
представлявани от Г.И.; Т.И., собственик на ап.17, мазе 22, таван 15, която е
присъствала лично; К.Р., собственик на ап.18, мазе 15, таван 18 и гараж 12,
представляван от Т.И. /с представено по делото пълномощно/; Д.Г.и С.Г.,
собственици на ап.19, мазе 20, таван 23 и гараж 22, представлявани от С.Г.; И. Б.-
ап.20, мазе 18, таван 13 и гараж 15, представляван от дъщеря си С.Г.,
съсобственик по наследство; Т. А., собственик на ап.23, мазе 16, таван 21,
представляван от сина си и обитател на имотите П. А. /с пълномощно по делото/; Д.Б.
и Т.Б., собственици на ап.24, мазе 24, представлявани лично от Д.Б.; и П.Т.,
собственик на ателие 2, присъствала лично.
Според
фактическите твърдения на ищеца /въззивник/ на проведеното общо събрание са
присъствали собственици- лично и чрез представители, притежаващи 64 %, а не 69.754
% идеални части от общите части на сградата, както е отразено в протокола от
26.09.2014 г. Дори да е налице такова несъответствие между посоченото в
протокола и действителното положение, според настоящия въззивен съд и при
мнозинство от 64 % идеални части от общите части на ЕС, решението за избор на
управителен орган на ЕС е взето при законоустановеното мнозинство. Съгласно
разпоредбата на чл.17, ал.3 ЗУЕС- в приложимата към 26.09.2014 г. редакция /преди
изменението на чл.17, ал.2, т.7, обн. в ДВ- бр.26/ 2016 г./, извън случаите по
ал.2 решенията се приемат с мнозинство, повече от 50 на сто от представените
идеални части от общите части на етажната собственост. Поради това и на
проведеното общо събрание са присъствали собственици и представители, притежаващи
необходимите идеални части за вземането на решение за избор на управителен орган
на етажната собственост.
Неоснователен е доводът на
въззивника, че с избора на председателя на събранието за протоколчик се създава
възможност за съставяне на протокол с неверни данни, тъй като липсва законова
забрана председателят на събранието да бъде и протоколчик на същото. В чл.16,
ал.6 ЗУЕС е предвидено, че протоколът се изготвя в 7- дневен срок от провеждане
на събранието и се подписва от председателстващия и протоколчика, като в чл.16,
ал.9 ЗУЕС е регламентирана възможност всеки член на общото събрание да оспори
съдържанието на протокола, вкл. достоверността на отразените в него решения, като
оспорването се извършва писмено пред управителния съвет в предвиден в закона срок
за това. Следователно, тъй като в закона е регламентирана възможност за
оспорване съдържанието на протокола, твърдяната от въззивника евентуална
злоупотреба с право би могло да бъде преодоляна. Изискуемото съдържание на
протокола е нормативно установено в ал.5 на чл.16 ЗУЕС- дата, място на
провеждане, дневен ред, присъстващи лица и идеални части от общите части, които
представляват, същността на изявленията, предложенията и взетите решения. С
това съдържание протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от
общото събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил специален
ред за съставяне и оповестяване на този протокол- съставя се в 7- дневен срок,
подписва се от председателя и протоколчика. Те удостоверяват верността на
вписаните обстоятелства. При отказ на някой от тях да го подпише, това се
отразява. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици чрез
обявление на видно място в етажната собственост, за поставянето на което също
се изготвя протокол от председателя на управителния съвет, респективно
управителя и един етажен собственик, ползвател, или обитател, в който също се
посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението- чл.16, ал.7 ЗУЕС,
а при поискване се предоставя и копие от протокола. Смисълът на тази процедура
е в две насоки. Проверява се още веднъж съдържанието му, освен от подписалия го
председател и от етажен собственик, респ. обитател или ползвател, и се
оповестява съдържанието му на всички. Предвиден е кратък срок- 7 дни от
оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването- за отсъстващите, в
който етажен собственик, ползвател, или обитател може да оспори съдържанието на
протокола, респективно достоверността на взетите решения. Наличието на
специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола,
удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени за това лица, определен
начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават
доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелстващи
документи /в този смисъл Решение № 8/ 24.02.2015 г. по гр.д.№ 4294/ 2014 г. на
ВКС, ГК, І ГО/.
Несъстоятелен
е и доводът на въззивника М., че в протокола са удостоверени неистински
обстоятелства, като са посочени идеални части от общите части на етажните
собственици, които не съответстват на действителните. Доколкото атакуваното от ищеца
М. решение на Общото събрание на етажните собственици в частта, касаеща
разпределението на идеалните части на всеки собственик от общите части на сградата,
е отменено от първоинстанционния съд и в тази част решението като необжалвано е
влязло в сила, този въпрос не подлежи на преразглеждане от въззивния съд, вкл.
и в контекста на преценката за законосъобразност на атакуваното пред настоящия
съд решение /по т.2/ на ОС на ЕС.
Неоснователен е и доводът на
въззивника, че в състава на управителния съвет е избран контрольорът, което според
него е в разрез с разпоредбите на чл.19 и чл.24 ЗУЕС. В действителност на
проведеното на 26.09.2014 г. Общо събрание на етажните собственици не е взето
решение за избор на управителен съвет, а решение за избор на управител
/“домоуправител“/- съгласно чл.19, ал.1 ЗУЕС, за избор на контрольор и на касиер,
като три отделни длъжности, без да е формиран тричленен орган- като управителен
съвет на етажната собственост. Няма пречка, според нормата на чл.19, ал.5 ЗУЕС-
в приложимата към 26.09.2014 г. редакция, за управител да бъде избрано лице,
което е ползвател, а не собственик на обект в сградата, като същото може да
бъде посочено от собственик на обект в сградата, като е необходимо да живее в
сградата и да е вписано в книгата на етажната собственост. Некоректно използваният
в протокола израз, че се избира „домоуправителен съвет“ не може да доведе до
промяна волята на Общото събрание, която е ясно изразена в протокола, в който е
записано срещу всяка една от длъжностите съответното избрано лице. Това
обстоятелство се потвърждава и от представената по делото регистрационна карта
/л.46 от делото на СРС/, която въпреки че касае период, предхождащ свикването
на процесното общо събрание, е относима към законосъобразността му, доколкото се
касае в случая за „преизбиране на домоуправителния съвет“. Според цитираната регистрационна
карта в Общината са заявени следните органи на етажната собственост: управител П.Т.А.;
касиер С.Г. и председател на контролния съвет- Г.И..
При
така установената фактическа и правна обстановка настоящият въззивен съд намира,
че процесното общо събрание на етажната собственост е проведено при необходимия
кворум и мнозинство за взимане на оспореното решение /по т.2 от протокола/, което
е за избор на управител, касиер и контрольор, а не на управителен съвет, за
което липсват предпоставки за отмяната му на основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи
обжалваното решение, което и правилно в обжалваната част, следва съобразно чл.271,
ал.1 ГПК да бъде потвърдено.
При
този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за
въззивното производство има въззиваемата страна, но искане от същата за
присъждането на разноски не е заявено, поради което и такива с настоящото
решение не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.10.2015 г., постановено по гр.
дело № 57921/ 2014 г. на Софийски районен съд, 118 състав, в обжалваната част, в която по предявен от Т.С.М. /ЕГН **********/
срещу Етажната собственост в сградата на ул.„********, вх.Б в гр. София иск с
правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС е оставено в сила- на основание чл.42, ал.2 ЗУЕС, Решение от 26.09.2014 г. на Общо събрание на етажните собственици в
сградата на ул.„********, вх.Б в гр. София, обективирано в т.2 на Протокола от
26.09.2014 г.- относно избор на управител /“домоуправител“/, касиер и
контрольор на етажната собственост.
Решението
по гр. дело № 57921/ 2014 г. на СРС, 118 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.