№ 21447
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110143769 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14.05.2025 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 43769 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Н. И., с ЕГН **********, от гр.
София, кв. „.............“, бл. 32, вх. Б, ап. 6, против „............“ ООД, с ЕИК ..................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.................“ № 115Е, ет. 5, представлявано
от управителя Н.П.П., за установяване по отношение на ответника, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 677,42 лв., представляваща дължима неустойка по чл. 6 от Договор за
потребителски кредит № 827570 от 13.03.2023 г., поради нищожност на клаузата като
противоречаща на добрите нрави и като неравноправна, претендира направените по делото
разноски.
1
В исковата молба ищцата твърди, че на 13.03.2023 г. сключила с ответника Договор за
паричен заем № 827570 в размер на 15200 лв., която сума следвало да бъде върната на 4
месечни вноски. В чл. 6 от договора била договорена неустойка в размер на 677,42 лв., като
общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка възлизало на 2
311,28 лв. Оспорва клаузата за неустойка като договорена в противоречие с добрите нрави и
като неравноправна в нарушение на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че с оглед нарушаване на добрите нрави е
налице нееквивалентност на насрещните престации, с цел извличане на облага за кредитора.
Договореният размер на неустойката нарушавал принципът на добросъвестност и
справедливост. Клаузата на чл. 6 от процесния договор била неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Договорената неустойка излизала извън присъщите й функции и целяла
неоснователно обогатяване за кредитора. Твърди, че с клаузата се заобикаляла разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, поради което и била нищожна. Излага съображения за нищожност на
клаузата за неустойка, поради липса на съществен елемент от неговото съдържание –
годишен процент на разходите /ГПР/, като посоченият в договора ГПР не отговаря на
реалният, който е по-висок от действителния и е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди, че невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането им като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и
сключеният между страните договор е нищожен. Излага съображения и за наличие на
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Оспорва
клаузата за неустойка като нищожна. Позовава се на задължителната съдебна практика.
Излага подробни съображения. Към исковата молба са приложени писмени доказателства,
направено са доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „............“ ООД, с който оспорва исковата претенция като
неоснователна, предявена при злоупотреба с право. Твърди, че ищцата е предявила две
идентични искови молби, по които били образувани гр.д. № 43769/2024 г. и гр.д. №
36452/2024 г. по описа на СРС, като целта на ищцата била възлагане на разноските по
делото, поради което била налице злоупотреба с права в противоречие с принципа за
законност и добросъвестност в процеса по чл. 3 от ГПК. Позовава се на съдебна практика,
както и на практиката на СЕС. Оспорва изложените твърдения в исковата молба, свързани с
нищожност на клауза от договора. Твърди, че са спазени законовите изисквания при
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ в съответствие с изискването на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Също така твърди, че при сключване на договора потребителят е бил
уведомен за икономическите последици, като е имал право на отказ от договора, на не се е
възползвал от това право. Излага твърдения, че в периода от 2018 г. до 2024 г. ищцата е
сключила с ответника 25 договора. Оспорва изложените твърдения за неравноправност на
клаузи от договора и използване на заблуждаващи търговски практики. Излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна, претендира
направените по делото разноски.
2
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от С.Н.И. против „............“ ООД за установяване по
отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника сумата от 677,42 лв.,
представляваща дължима неустойка по чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 827570
от 13.03.2023 г., поради нищожност на клаузата като противоречаща на добрите нрави и като
неравноправна, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 24 от ЗПК и чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
наличието на сключен между страните договор, а ответникът следва да докаже фактите, на
които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при
индивидуално договорени условия, съответствие на клаузите на договора със закона.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства следва да бъдат
допуснати като относими, допустими и необходими. Искането на ищеца по чл. 190 от ГПК,
като основателно следва да бъде уважено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 43769/2024 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 10.06.2025 г., от 10,00 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.
3
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от С.Н.И. против „............“ ООД за установяване по
отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника сумата от 677,42 лв.,
представляваща дължима неустойка по чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 827570
от 13.03.2023 г., поради нищожност на клаузата като противоречаща на добрите нрави и като
неравноправна, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „............“ ООД, с който исковите претенции се оспорват
като неоснователни, излагат се подробни съображения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 24 от ЗПК и чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен Договор за потребителски кредит № 827570 от 13.03.2023 г.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличието на
сключен между страните договор, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава
възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при индивидуално
договорени условия, съответствие на клаузите на договора със закона.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 от ГПК, ответника най-късно в съдебно
заседание да представи исканите в исковата молба справка и писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на посочените документи, съдът ще
цени по реда на чл. 161 от ГПК.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка, от която да е видно кои са страните и предмета на гр.д. №
36452/2024 г. по описа на СРС.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5