Р Е Ш
Е Н И Е
№958
гр.Бургас,
05.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Илияна Георгиева, като разгледа НАХД № 2120 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на С.К.Р. с ЕГН: **********, с адрес ***1, против
наказателно постановление № ЮИР-12-ЮИР-9/26.03.2018 г., издадено от Началника
на РДНСК Югоизточен район, с което на основание чл.232, ал. 1, т. 2, предл.
първо от ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1500 лева за нарушение на чл.
145, ал. 2 от ЗУТ,
във вр. чл. 74, ал. 2, изр. второ от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че липсвало
извършено нарушение, тъй като контролните органи са взели неправилни точки, от
които да направят измерванията. Също така се поддържа, че следвало да намери
приложение чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява
от адв., който поддържа жалбата по изложените доводи. Допълнително поддържа, че
били нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като РДНСК
били уведомени за издаденото разрешение за строеж. Поддържа се и че липсвала
компетентност на актосъставителя.
За Административно -
наказващият орган, се явяват юрисконсулт , надлежно упълномощена, която оспорва
жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление, като поддържа,
че не са допуснати нарушения при процедурата по издаване на постановлението,
тъй като проверката по чл. 156 ЗУТ била възможност, а не задължение. Поддържа,
че нарушението е безспорно доказано.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 28.03.2018 г.- л. 52, а жалбата е входирана на 03.04.2018 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
Със заповед № 8-Z-352/26.03.2013r. на кмета на община Созопол бил одобрен Подробен устройствен план - План
за регулация застрояване /ПУП-ПРЗ/, с което се обособявал нов урегулиран
поземлен имот /УПИ/ IX-5173, местност „Буджака", землище на гр.
Созопол, с площ 1006 м за изграждане на вилни сгради при следните показатели: Н
макс. - 6,40 м, Кинт - 0,5, Плътност на застрояване - 20 %, Озеленяване - 80 %;
Налице е констативен акт от 18.04.2013г. на кмета на община Созопол, видно от
който не били постъпили възражения.
На 07.04.2014г. били одобрени инвестиционни проекти
по част „Архитектурна", „Конструкции", „Геодезия", „ПБ",
„ОВК", „Ел.", „ВиК", „Геодезия", Паркоустройство и
благоустройство, EE, ПБЗ за „Вилни сгради с басейн и консервация, реставрация и експониране на
античен гробен комплекс".
От главния архитект на община Созопол било издадено
разрешение за строеж № 91/20.05.2014г. за строеж „Вилни сгради с басейн и
консервация, реставрация и експониране на античен гробен комплекс" в УПИ IX-5173, м. „Буджака", землище гр. Созопол - строеж IV - та категория.
Съгласно одобрени инвестиционни проекти по части
„Архитектурна", „Конструкции", „Геодезия", „ПБ",
„ОВК", „Ел." и ВиК на 07.12.2016г. от главния архитект на община
Созопол била издадена заповед № 1/09.01.2017г. за промяна по време на
строителство на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ. Промяната касаела сграда
„Б", като подземния етаж сутерен /кота -4,00/ - отпадал; Първи етаж/кота
±0,00 = 15,30/ се променял архитектурното разпределение и функционалното
предназначение. Увеличавала се височината на етажа, чрез сваляне на нивото на
кота ±0,00 с 65 см.
Имот с идентификатор 67800.4.51 по КК на гр. Созопол, представляващ
парцел IX-5173, в местност „Буджака", земл. гр. Созопол бил
собственост на представлявано от,
съгласно нотариален акт № 120, т. II, per. № 7668, д.
№267/2014г.
Съгласно одобрени инвестиционни проекти по части
Архитектурна, Конструкции, Технология, ПБ, ОВК - становище, Ел., ВиК, EE и доклад EE на 16.03.2017г., била издадена заповед №
12/21.03.2017г. на главния архитект на община Созопол на основание чл. 154, ал.
5 ЗУТ, видно от която преработката касаела изграждане на скатни покриви и
усвояване на част от подпокривното пространство на двете вилни сгради. За вила
„А" се предвиждало на втория етаж ново стълбище за достъп до подпокривното
пространство. Проектирани били капандури, показани като архитектурни елементи. За
вила „Б" в подпокривното пространство била предвидена спалня с баня, като
достъпа бил предвиден да се осъществи чрез съществуващото стълбище.
Издадената заповед № 12/21.03.2017г. на главния
архитект на община Созопол била изпратена на основание чл. 149, ал. 5 ЗУТ до
РДНСК с
писмо № 5-24-00-86/23.03.2017г., което е получено на 28.03.2017 г. (л. 91-93).
На 03.01.2018 г. на място била извършена проверка от
архитект Б.Г.- главен инспектор в РДНСК ЮИР, при която би съставен констативен
протокол- л. 12. В протокола било посочено, че била изградена надстройка,
представляваща нови скатни покриви и обособяване на подпокривно пространство за
сграда „Б". Покривът бил в завършен вид, изпълнени са капандури, съгласно
одобрените проекти, като към момента строежът не бил завършен. Нямало извършени
строително-монтажни работи в сграда „А".
В протокола било записано, че не била спазена височината на строежа,
като същата до билото е 10,76 м от средна кота прилежащ терен. Съгласно § 5, т.
52 от ДР на ЗУТ, котата на средното ниво на прилежащия терен била
средноаритметичната стойност между кота +18,60 м и +15,15 м, т. е. котата на
средно ниво прилежащ терен за фасада изток и фасада запад била +16,87 м.
Допустимата височина от средна кота прилежащ терен е 6,40 м съгласно ПУП-ПРЗ.
Допустимо било котата на билото да превишава котата на корниза при вилни сгради
до 3 метра, съгласно чл. 74, ал. 2, изр. второ от Наредба № 7 от 22 декември
2003 г./, следователно общата височина, която се получава от котата на средно
ниво прилежащ терен била 9,40. Максимално допустима кота било била равна на
+26,27 м /16,87 + 9,40/. Котата на билото на покрива по одобрения инвестиционен
проект била +27,63 м, т. е. налице било превишаване на кота било с 1,36 м.
На 28.02.2018 г.
свидетелят Б.Г.- главен инспектор в РДНСК ЮИР съставил АУАН с №ЮИР-12/28.02.2018
г. срещу С.К.Р. за това, че главен архитект на
община Созопол е съгласувал инвестиционни проекти, наименовани „Вилни сгради в
УПИ - IX 5173 в м. „Буджака" зем. на гр. Созопол /промяна по време на
строителство/" за строеж, за който е издадена заповед № 12 от 21.03.2017г.
по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ за строеж: „Вилни сгради с басейн и консервация,
реставрация и експониране на античен гробен комплекс", находящ се в
урегулиран поземлен имот /УПИ/ IX-5173, местност
„Буджака", землище на гр. Созопол, община Созопол в нарушение на чл. 145,
ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 74, ал. 2,
изр. второ от Наредба № 7 за от 22 декември 2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като е посочено,
че нарушението е извършено на 16.03.2017 г. За съставянето на
акта била изпратена покана до Р. и той бил съставен в негово присъствие, като в
законовия срок били подадени писмени възражения.
Административнонаказващият
орган сезиран с преписката по акта е счел фактическите констатации за безспорно
установени и е издал обжалваното постановление, като пресъздал фактите,
посочени в него и наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № РД-13-014/09.01.2018г. Съдът намира за неоснователни възраженията липса на компетентност на актосъставителя, тъй като се установи заеманата от него длъжност- служител на РДНСК, т.е. същият е сред лицата, посочени в чл. 238, ал. 2, т.2 ЗУТ. Също така, представителят на АНО разясни в съдебно заседание, че не се налага издаването на изрична заповед за извършване на конкретна проверка.
Въпреки това,
съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са
опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразно
наказателно постановление. Това е така по следните причини:
Производството по
установяване на административни нарушения и издаване на наказателни
постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани
срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни
(вж. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС,
Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС и
др.), като за тяхното спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната
административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя
(чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не
моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна
представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който
е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би
означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните
преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и
че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на
длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на
нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде
поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да
предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните органи притежават
правомощия. В теорията „правомощието” се определя едновременно като право и
като задължение. При наличие на съответните законови условия, всеки орган не
просто може да упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи.
Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да рефлектира в
правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ. длъжностни лица, не
разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за
административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова
реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде
оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират
кога да формират своите субективни представи за състава на административното
нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат
дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание.
Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове еx officio /служебно, по свой почин/ да
предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на
нарушението.След като пред органа са били налице всички документи, от който да
направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е
установено и от този момент текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018
г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на Административен съд – Бургас,
Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение
№ 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София, и др.
При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (като ЗУТ въвежда различен момент, от който се брой този едногодишен срок), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на ДНСК да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че отговорността на
задълженото лице е ангажирана в противоречие с правилото на чл.34, ал.1,
изр.второ, предл.първо от ЗАНН,
според което не се образува административно наказателно производство, ако не е
съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.
Процесният инвестиционен проект е одобрен от жалбоподателя Р., в качеството му
на главен архитект в Община Созопол на 16.03.2017 г., като на 21.03.2017 г. е
издадено и разрешение за строеж № 12. За издаването на това разрешение за
строеж, в съответствие с разпоредбата на чл.149, ал.5
от ЗУТ,
РДНСК е уведомена с писмо № 5-24-00-86/23.03.2017г., което е получено на
28.03.2017 г. и в 14-дневен срок е следвало да му извърши служебна проверка за
законосъобразност, съгласно нормата на чл.156, ал.1
от ЗУТ.
Органите на ДНСК са длъжни винаги да извършват проверка за законосъобразност на
издадените разрешения за строеж, като от законодателя не им е дадена възможност
да извършват преценка, дали да извършват такава или не. Ето защо, след като на 28.03.2017г.,
наказващия орган е узнал за издаденото разрешение за строеж (което очевидно е
издадено от главния архитект, т.е. евентуалният нарушител е известен), той е
следвало да извърши проверка за неговата законосъобразност. Иначе казано,
съществено е не просто кога органите са установили нарушението и нарушителя, а
от кой момент са могли да го сторят. Ето защо, тримесечния срок по чл.34, ал.1,
изр.2, предл.първо от ЗАНН,
започва да теча на 29.03.2017г. и последният ден, в който може да се установи
административното нарушение и да се състави АУАН е 29.06.2017 г., а в случая
АУАН е съставен на 28.02.2018г. С оглед това, срокът не е спазен дори да се
приеме, че той е започнал да тече след изтичането на 14-дневния срок за
извършване на проверката съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е и
константната съдебна практика, обективирана в Решение № 1558 от 10.10.2017 г. по н. д. № 1495 / 2017 г. на
Административен съд – Бургас, Решение № 430 от 17.03.2014 г. по н. д. № 2045 /
2013 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 15 от 05.02.2018 г. по к.
адм. н. д. № 268 / 2017 г. на Административен съд – Ловеч, Решение от
20.05.2014 г. по н. д. № 10180 / 2014 г. на Административен съд - Велико
Търново, Решение № 2714 от 06.11.2012 г. по н. д. №
2986 / 2012 г. на XIV състав на Административен съд – Варна и др. Неспазването на
този срок представлява съществено процесуално нарушение на
административнопроизводствените правила, което опорочава издаденото наказателно
постановление в степен, обуславяща неговата отмяна, както правилно е прел районният
съд.
Според настоящия състав при изготвянето на АУАН и НП са допуснати и нарушения на чл. 42, т. 4 ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на нарушението. Видно от съгласувания инвестиционен проект, а и от заповедта от 21.03.2017 г., се касае за изграждане на скатни покриви и на двете сгради- „А” и „Б”. Нито в АУАН, нито в НП, обаче е посочено за коя от двете сгради се отнася констатираното от проверяващите органи несъответствие с нормите на застрояване. Сграда „Б” се споменава единствено в констативния протокол от 03.01.2018 г., но последният не може да бъде използван за попълване на празноти, тъй като своеобразното „обвинение” се формира по окончателен начин с АУАН и както този акт, така и издаденото наказателно постановление следва да описват подробно и ясно извършеното нарушение от фактическа страна. На практика е оставено както на нарушителя, така и на съда, да гадаят за коя от двете сгради следва да се извърши преценка за съответствие с нормативите за застрояване.
В заключение, обжалваното постановление следва да бъде отменено, поради допуснати нарушения в административнонаказателното производство.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
ЮИР-12-ЮИР-9/26.03.2018 г., издадено от Началника на РДНСК Югоизточен район, с
което на основание чл.232, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗУТ на С.К.Р. с ЕГН: **********,
с адрес ***1, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500
лева за нарушение на чл.
145, ал. 2 от ЗУТ,
във вр. чл. 74, ал. 2, изр. второ от Наредба № 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Ил.Георгиева