№ 563
гр. София , 13.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600517 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК.
Образувано е по частна жалба , подадена от осъдения С.К. срещу определение на
СГС от 20.04.21 г. по н.ч.д. № 730/2021 г., с което е оставено без уважение искането му за
условно предсрочно освобождаване. Развити са доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост, като е заявено искане за отмяна на постановения
съдебен акт и за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи,с
материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакуваното определение,
намери за установено следното:
С определение от 20.04.2021 г., Софийският градски съд е оставил без уважение
искането на осъдения С.К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12 години
по ВНОХД № 741/2013 г. по описа на САС с неизтърпян остатък към 20.04.2021г. в размер
на 2 години,8 месеца и 28 дни.
За да постанови своя акт, първостепенният съд е приел, че по отношение на осъдения
е налице само едната от двете законови предпоставки за допускане на условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода, а именно: към момента на произнасянето същият да
е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. Съдът е приел, че
не е налице втората предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно
освобождаване - с обективираното пред затворническата администрация поведение,
осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
1
Решаващите изводи на първостепенния съд мотивирали го да постанови
определението предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.
Доказателствата по делото установяват, че осъденият е постъпил в Затвора– гр.
София на 21.02.2013 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12
години, по ВНОХД № 741/2013 г. по описа на САС, по което е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.116, ал.1. т.6, от НК.
Установено е също, че към датата на произнасяне на решаващия съд (20.04.2021 г.)
осъденият е изтърпял фактически 8 години, 8 месеца и 20 дни, (от работа 3 месеца и 25 дни),
като неизтърпяната част от наказанието е с остатък 2 години, 8 месеца и 28 дни.
Изложеното по-горе позволява да се сподели извода на СГС относно наличието на
формалната законова предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, касаеща срока на фактически
изтърпяното наказание и изискваща осъденият да е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание. Към делото са приложени писмени
доказателства,отчитащи позитивни нагласи в поведението на осъдения, свързани с неговите
добри интелектуални възможности, уважителното му отношение към пенитенциарния
персонал и лишените от свобода , липсата на рисково поведение, дистанциране от
конфликти. Рискът от сериозни вреди по отношение на обществото е среден , а рискът от
рецидив към момента 44 точки. По делото има данни и не се спори, че К. е полагал труд по
време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, за кратък период ,като видно
от приложената по делото справка, положеният труд е бил за период от 3 месеца и 25 дни.
Следва да бъде отбелязано, че изискването на чл.41, ал.1 НК за упражняване на
общественополезен труд е императивно, т.е. съществува задължение за осъдените с
наложено наказание „лишаване от свобода“ да полагат труд, а не става дума, че полагането
на труд априори следва да се приема като някаква привилегия във връзка с преценката на
обстоятелствата в производството по чл.440 НПК. Дори нещо повече: неизпълнението на
задължението за полагането на труд може да доведе до пълна или частична отмяна на
зачитането на работните дни.
По делото има и данни, че за доброто си поведение и недопускането на нарушения
на вътрешния ред осъденият е бил поощряван и стимулиран ,като три пъти е награждаван.
Горепосочените обстоятелства сочат, че л.св. полага усилия да следва една положителна
линия на поведение в местата за лишаване от свобода.
В този смисъл обстоятелството, че осъденият има дължимо поведение, което е
задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и
съответните правила, които следва да се спазват там, не води до задължителния извод, че
осъденият се е поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил
изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-нататъшният му престой в мястото за
2
лишаване от свобода е безпредметен и че корекционният процес спрямо него е напълно
приключил. Индивидуалната корекционна работа с осъдения следва да продължи, за да се
постигнат по отношение на него в пълна степен целите на наказанието „лишаване от
свобода“, а именно превъзпитателната и предупредително- възпиращата функции на
наказанието.
Предвид гореизложеното, в обобщение се налага извода, че въпреки констатираните
до момента добро поведение на осъдения и положителни тенденции в процеса на
поправянето му,разпоредбите на чл.36 НК не са изпълнени в своята цялост,предвид
характера и тежестта на извършеното,като риска от рецидив все още е в средните нива и е
необходимо продължаване на корекционната дейност по затвърждаване на резултатите и
подобряване на уменията за правилно вграждане в обществото. Тук е мястото да се
отбележи, че от приложените по делото материали е видно, че неизтърпения остатък от
наказанието „лишаване от свобода“ не е малък, а значителен ( и към 20.04.2021 г. е в размер
на 2 години 8 месеца и 28 дни).
Имайки предвид изложеното, въззивният състав намира, че не са налице всички
предпоставки визирани в разпоредбата на чл.70,ал.1 НК, поради което определението на
решаващия съд следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.341,ал.2 НПК Софийски апелативен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.04.2021г. на СГС, постановено по н.ч.д.
730/2021 г. Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3