РЕШЕНИЕ
№909/26.6.2020г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На петнадесети юни
Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен
Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1493 по описа на
съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.П.Б.
– ЕГН ********** против Наказателно Постановление №
19-0442-000875 / 15.08.2019г. на
Началника на ІV РУ при ОД-МВР -Варна, с което му е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 200 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1
от ЗДП.
С
жалбата се твърди, че фактическата обстановка не съвпада с описаната в постановлението, че произшествието е възникнало
при навлизане в левия завой, че пътя е бил силно опесъчен,
което въззивникът не е могъл да предвиди. Твърди се
още, че преди завоя не е имало поставен пътен знак за опасен завой, както и че
са били причинени щети само на автомобила.Поради това се иска намаляване на
размера на наложеното наказание.
В
съдебно заседание въз. Б. редовно
призован, явява се лично и с
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество
адв. И. пледира постановлението
да бъде отменено, като счита че не е било установено и доказано, че
произшествието е било причинено поради движение с несъобразена скорост.Прави и
искане за присъждане на направените по делото разноски.Въз.Б. от своя страна
отново описва обстоятелствата, при които е възникнало произшествието и заявява,
че според него не следва да бъде санкциониран с такава глоба.
Въззиваемата страна,редовно призована не се
явява представил.Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения
за това, че жалбата е неоснователна и се иска постановлението да бъде
потвърдено. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.07.2019г. , около 11,50ч. въз.Б. управлявал собствения си л.а. „ Нисан “ с рег. № В 46 30 НР, като се движел по път 9004 в посока
гр.Варна. Той навлязъл в с.Константиново като пред него се движел автобус. В
близост до кооперацията в селото имало ляв завой. Движещият се пред въз.Б.
автобус намалил скоростта си на движение. Същото се опитал да направи и въззивникът, но поради това, че се движел с несъобразена
скорост, автомобилът му поднесъл , излязъл от пътя , влязъл в затревена площ и
се блъснал в бетонни стълбчета от ограда на парцел № 584. В следствие на
инцидента били причинени щети по превозното средство, както и били съборени три
стълбчета.На място били извикани и пристигнали полицейски служители, един от
които св. М.А..Той изяснил фактическата
обстановка относно причините за възникване на инцидента и приел, че въз. Б. се е движил с несъобразена скорост. Поради това св. А. съставил против въззивника акт за това,
че поради управление с несъобразена с релефа на местността скорост , е излязъл от ляв завой, загубил е контрол
над МПС и се блъснал вдясно извън пътното платно в посока на движението в
бетонни стълбчета. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.20 ал.2 от
ЗДП.При личното предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения
не били направени и депозирани.Бил съставен протокол за ПТП, както и били
направени снимки.
Въз
основа на акта за установяване на
административно нарушение било издадено
и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление , с което административно-наказващият
орган възприел изцяло фактическите
констатации в акта , както и правната квалификация на нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДП . За
него, на основание чл.179 ал.2 от ЗДП
на въз. Б. било наложено наказание
„Глоба” в размер на 200лв.
В хода
на съдебното производство бе разпитан свид.
Милен А. - актосъставител ,
чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно и
пълно.Свидетелят си спомни за случая с
подробности, потвърди описаното в акта
и заяви, че в следствие на инцидента са били причинени щети на автомобила и бетонните блокчета от оградата.Св.А. посочи
още, че произшествието е настъпило след като въз.Б. е „пропуснал“ завоя ,
излязъл е от платното за движение и е влязъл в нивата.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба
е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление № 19-0442-000875 / 15.08.2019г.. е издадено
от компетентен орган - от Началника на
ІV РУ при ОД-МВР - Варна,
съгласно заповед № 8121з - 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи.То е било издадено в шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на закона реквизити. Нарушението, вменено във вина на въз. Б.
е конкретизирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като
съдържа всички свои съставомерни признаци. При описанието на нарушението от
фактическа страна изрично е посочено ,
че скоростта не е била съобразена с релефа на местността, поради което и
изписването на изречението, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случая на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението , не е
било необходимо. Посочено е също така, че въззивникът
е излязъл от завоя, а не че произшествието е настъпило при излизане от завоя,
поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.Наложеното наказание
също е индивидуализирано.По никакъв начин
не е било нарушено правото на защита на въз. Б. , което той е реализирал в цялост с
депозирането на жалба до въззивната инстанция.
С оглед на това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на
въззивника.
Съдът
намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон , като е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма.По делото безспорно се доказа, че въз. Б. е управлявал собствения си лек автомобил
по път 9004 в посока гр.Варна, като при
преминаване през с.Константиново, в близост до кооперацията, при навлизане в
ляв завой, е изгубил контрол над
превозното средство, излязъл е в дясно
от пътя и е възникнало ПТП с материални щети. Тези факти не се и оспорват.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за безспорно установено, че въз. Б. се
е движел по пътния участък с несъобразена скорост, в следствие на което е
допуснал настъпването на ПТП, т.е.
допуснал е нарушение на чл.20 ал.2 от
ЗДП. Тази норма задължава водачите на ППС при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. С оглед на това и съобразно константната съдебна практика, за
„ съобразена” скорост следва да се приеме онази, при която ПТП не би могло да
бъде допуснато. Тази скорост е обективно
понятие и следва да се изясни дали е налице причинна връзка между движението с
несъобразена скорост и допускането на ПТП, като следва да се има предвид, че в
постановлението скоростта е приета за несъобразена, а не за превишена. От
събраните по делото писмени
доказателства се установява, че скоростта, с която въз. Б. е управлявал
автомобила, очевидно е била несъобразена с релефа на местността, а именно левия завой.
Обстоятелството, че завоя не е
бил обозначен като „ опасен“ не води до отпадане на отговорността на
въззивника.Следва да се има предвид, че в случая пред неговия автомобил се е
движел автобус и след като самия Б. сочи, че не е имал достатъчна видимост към
пътя, то е следвало скоростта му да бъде съобразена с това обстоятелство. Ако
тя е била съобразена, то той не би бил изненадан от рязкото намаляване на
скоростта на автобуса и от опесъчаването на пътя и би
могъл да овладее автомобила. В този смисъл съдът намира, че за въз.Б. е било
налице задължение да се движи със съобразена с пътните условия скорост. Вместо
това, в следствие на движението си с несъобразена с релефа и състоянието на пътя скорост, въз. Б.
е изгубил контрол над автомобила , навлязъл е в дясно от пътя и е настъпил
съставомерния резултат-били са причинени материални щети по превозното средство
и на бетонни колчета от ограда.Неоснователни са възраженията на адв.И. за това,
че в писмените бележки на процесуалния представител на наказващия орган се
твърди, че скоростта на движение е била съобразена с пътните условия.При
внимателен прочит на бележките съдът установи, че на стр.2, на ред 3 е
посочено, че Б. не е съобразил скоростта си с конкретната пътна обстановка,
като допуснатото слято изписване на името на
въззивника и отрицателната частица „ не“ , не води до извод, че скоростта му е
била съобразена. Поради изложеното до тук съдът намира , че правилно действията
на въз.Б. са квалифицирани като
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП. В този смисъл е и решение по к.а.н.д.№
2672/2018г. на Административен съд-Варна.
Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната
норма- чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за
водач на МПС , който поради движение с несъобразена скорост , причини
пътно-транспортно произшествие, каквото именно виновно поведение от страна на
въз. Димитров е налице. В случая състоянието на оградата преди
инцидента е ирелевантно към спора, доколкото за съставомерността на нарушението
е достатъчно причиняването на материални щети.В този смисъл е решение по к.а.д.
№ 3182/2019г. на Административен съд-Варна.
Правилно наказващият орган е наложил на въз. Б. наказание „Глоба“ в
размер на 200лв., който е императивно предвиден в закона и за съда няма правна
възможност за неговото намаляване предвид забраната на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Поради
изложеното до тук, съдът намира че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на
МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5
от ЗАНН.Съгласно
чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в
едно съдебно заседание и не е с
фактическа или правна сложност.Поради това съдът намира, че на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от
80лева.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление № 19-0442-000875 / 15.08.2019г. на Началника на
ІV РУ при ОД-МВР -Варна, с което на К.П.Б. е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 200 лева на основание чл.179
ал.2 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА К.П.Б. – ЕГН **********
, да заплати на ОД на МВР-Варна , сумата
от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: