Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
Мл.
съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 7673
по
описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение
№ 42773/17.02.2020
г. по гр. д. № 58531/2015 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО,
60 състав, е осъдено „О.-И.А.и Ко“ КД, ЕИК********, представлявано от И.А.А.(с предишно
наименование „КДД.Пр Офис – Г.Н.“ КД), и Г.П.Н., ЕГН **********, да заплатят на „Н А.С.“ ЕАД, ЕИК ******* (с предишно
наименование „Н.С.“ ЕАД), представлявано от изпълнителния директор КД.Д.А.- П.,
в условията на
солидарна отговорност по чл. 88, изр. 2 ТЗ, следните суми: по иска с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2, вр.
чл. 88, изр. 1 ТЗ сумата 7726,10 лв. - главница, от която сумата 4700
лв., представляваща неизплатени вноски за дължима наемна цена съгласно чл. 3.6
от договор за наем на недвижим имот от 16.04.2015 г. с падежи от 05.05.2015 г.
до 08.06.2015 г., включително, и сумата 3026,10 лв., представляваща дължима
наемна цена по договора за наем от 16.04.2015 г. за периода от 01.05.2015 г. до
16.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 01.10.2015 г. до окончателното плащане на сумите; по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД сумата 2166 лв., представляваща неустойка за забава при изплащането на
главницата, дължима съгласно т. 8.1 от договора за наем от 16.04.2015 г. за
периода от 22.04.2015 г. до 26.06.2015 г., включително; по иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 163,43 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 17.07.2015 г. до 30.09.2015 г., включително, като е отхвърлен искът с правно
основание чл. 92 ЗЗД за разликата над уважения размер от 2166 лв. до пълния
предявен размер от 2354 лв. Осъдено е на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК „О.-И.А.и Ко“ КД да заплати на „Н
А.С.“ ЕАД разноски в общ размер на 370,08 лв. за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. Осъден е
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Г.П.Н. да заплати на „Н А.С.“ ЕАД разноски в
общ размер на 370,08
лв.
за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника Г.П.Н., чрез адвокат А.П., с доводи
за неправилност на решението в частта, с която жалбоподателя е осъден да
заплати солидарно посочените суми. Твърди се, че съдът не е отчел направеното
от ответника възражение за прилагане на давностен срок от 3 години по чл. 111 ЗЗД. Поддържа се, че Г.П.Н. посредством фирма „О.-И.А.и Ко“ КД е направил
редица подобрения на помещенията, които подобрения не са били взети предвид при
изчисляване на сумата, която СРС е присъдил. Освен това районният съд не е
отчел, че фирмата е командитно дружество, имало е двама собственици, които
отстъпват правата си на други двама собственици, поради което сумата, която се
претендира, трябва да е солидарна между четиримата, докато в решението е
разделена между двама. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението с
отчитане на посочените възражения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
от ищеца „Н А.С.“ ЕАД (с предишно наименование „Н.С.“ ЕАД), чрез юрисконсулт И..З.,
с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че съдът правилно е
приел, че направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
ограничаване на отговорността на Г.Н. до определен размер поради наличие на
повече от един неограничено отговорни съдружници, е неоснователно, като са
отчетени особеностите на отговорността на съдружниците в командитното дружество
за задължения на дружеството. Посочва се, че възражението за погасяване на част
от вземанията на ищеца по давност е направено за първи път в хода на устните
състезания пред първата инстанция, поради което е преклудирано на основание чл.
133 ГПК, а и дори разгледано по същество възражението е неоснователно.
Възражението за извършени подобрения също е направено извън срока за отговор по
чл. 131 ГПК, поради което е преклудирано, а освен това по делото не са
ангажирани никакви доказателства относно извършването на подобрения и/или
доказателства за определяне на тяхната стойност. Предвид изложеното се моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
Решението в частта, с която са уважени
предявените искове срещу другия солидарен длъжник - „О.-И.А.и Ко“ КД, ЕИК********,
представлявано от И.А.А., до посочените по – горе размери и дружеството е
осъдено да заплати разноски на ищеца в размер на 370,08 лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът с правно
основание чл. 92 ЗЗД за разликата над уважения размер от 2166 лв. до пълния
предявен размер от 2354 лв., не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и становището на насрещната страна, както и събраните по делото
доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира
за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 58531/02.10.2015 г. на „Н.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу „КДД.Пр Офис - Г.Н.“ КД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, с която са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2, вр. чл. 88, изр. 1 ТЗ. Ищецът излага твърдения, че на
01.10.2012 г. „Е.И.“ ЕООД, понастоящем преобразувано в „Образователно - спортен
комплекс“ ЕАД в качеството на наемодател е сключило с ищеца, като наемател,
договор за наем на недвижим имот с площ от 1516 кв. м., разположени в източното
крило, явяващо се част от офис - сграда „Нисан“ в гр. София, бул. „*********включващ
и кафе, с прилежащ склад и миялно помещение с обща площ от 124,35 кв. м. С
Анекс № 1 от 01.12.2012 г. била намалена площта на общата полезна площ,
предоставена под наем от 1516 кв. м. на 1490 кв. м., която промяна не засягала
площта на споменатия обект, представляващ кафе и прилежащите помещения. Въз
основа на дадено от наемодателя писмено съгласие, на 16.04.2015 г. между ищеца
като наемодател и ответника като наемател бил сключен договор за наем за срок
от три месеца на кафето, прилежащия склад и миялно помещение с обща площ от
124,35 кв. м., ведно с инвентар, детайлно описан в Приложение № 1 към договора,
срещу задължението на „КДД.Пр Офис - Г.Н.“ КД да заплаща наемна цена в размер
на 1 200 лв. с ДДС месечно, съгласно условията на т. 3.3. от договора. Съгласно
т. 3.6. от него наемателят е признал, че дължи на наемодателя сумата от 6900
лв. - сбор от просрочени наемни плащания по друг договор за наем от 01.03.2006
г. и Анекс № 1 от 01.11.2012 г., сключени между същите страни за същия имот,
като се е задължил да я изплати разсрочено, на ежедневни вноски в размер на по
200 лв., дължими всеки работен ден, считано от 17.04.2015 г. Ищецът твърди, че
от наемателя са извършени 13 бр. плащания на сума в общ размер на 2200 лв.
Сочи, че наемателят не е платил наемите съгласно т. 3.3. от договора за наем от
16.04.2015 г. както следва: 1 200 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 01.06.2015
г., 1 826,10 лв. - за периода от 01.06.2015 г. до 16.07.2015 г., за което били
издадени фактури. След 14.05.2015 г. ответникът преустановил плащанията.
Съгласно т. 8.1. от договора за наемодателя е възникнало и правото да получи от
наемателя неустойка в размер на 1 % от общия размер на дължимите плащания по т.
3.1. и т. 3.6. от договора за всеки ден забава, но не повече от стойността на 2
месечни наема, т. е. до сумата от 2 400 лв. Сочи, че договорът бил прекратен на
17.07.2015 г., като от страна на ответника не е извършено плащане на посочените
суми. Предвид изложеното ищецът претендира: 4700 лв. - непогасен остатък от
посоченото в т. 3.6 от договор за наем от 16.04.2015 г. задължение за заплащане
на наемна цена в общ размер на 6900 лв., дължима съгласно договор за наем от
01.03.2006 г. и Анекс № 1 от 01.11.2012 г. за временно ползване на кафе с
прилежащ склад и миялно помещение с обща площ от 124,35 кв. м., находящи се в
гр. София, бул. „*********офис - сграда „Нисан“, ведно с инвентар съгласно
Приложение № 1, включващо сбора от незаплатените ежедневни вноски с падежи от
05.05.2015 г. до 08.06.2015 г., 3026,10 лв. - незаплатена наемна цена, дължима
на основание т. 3.1 от договора по договор за наем от 16.04.2015 г., 2354 лв. -
неустойка за забавено плащане на сумите по т. 3.1. и т. 3.6., дължима съгласно
т. 8.1. от договор за наем на недвижим имот от 16.04.2015 г. и начислена върху
просрочените плащания за периода от 22.04.2015 г. до 26.06.2015 г., включително,
163,43 лв. - мораторна лихва върху сумите по т. 3.1. и т. 3.6., начислена за
периода от 17.07.2015 г. до предявяване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху сумите по т. 3.1. и т. 3.6 от датата на подаване на исковата молба
до окончателното им плащане. Претендират се и разноски.
С молба за изменение на
исковете вх. № 1087913/07.06.2016 г. ищецът е поискал като втори ответник -
солидарно отговорен наред с първия - „КДД.Пр Офис - Г.Н.“ КД с ново
наименование „О.И.А.и Ко“ КД, с управител И.А.А., да бъде конституиран и Г.П.Н.,
ЕГН ********** - първоначален управител и напуснал „КДД.Пр Офис - Г.Н.“ КД
неограничено отговорен съдружник за солидарно осъждане за заплащане на исковите
суми. Твърди, че в Търговския регистър по партидата на ответното дружество са
отразени промени, свързани с наименованието, седалището и адреса на управление,
приемане на нови съдружници и освобождаване на предишните съдружници - с
решение на общото събрание на 26.02.2016 г. наименованието на ответника е
променено на „О.И.- А.и КО“ КД, бившият неограничено отговорен съдружник - Г.П.Н.,
ЕГН **********, е освободен като съдружник, управител и представител на „КДД.Пр
Офис - Г.Н.“ КД и за нов управител и представител е избран И.А.А., ЕГН **********,
на основание чл. 98, вр. с чл. 99, ал. 2 ТЗ неограничено отговорният съдружник
в командитното дружество носи лична, солидарна и неограничена отговорност за
задълженията на дружеството до 5 години след напускането му, което се отнася до
Г.П.Н., който следва да отговаря за задълженията на дружеството солидарно с
него.
Препис от исковата молба и
от молбата за изменение на исковете е връчена на ответника Г.П.Н., чрез адвокат
А.П., упълномощен да получава документи, свързани с дела в Софийски районен съд
и призовки, а ответникът „О.И.- А.и КО“ КД е редовно уведомен на основание чл.
50, ал. 2 ГПК на 26.09.2017 г. Отговор от ответниците в срока по чл. 131 ГПК не
е постъпил.
В първото открито съдебно заседание,
в което е даден ход на делото, процесуалният представител на ответника Г.Н. -
адвокат П. е възразил, че искът следва да бъде насочен не само срещу Н., но и
срещу останалите съдружници - Д.Д., И.А.и Ю.С., съответно ответникът Н. дължи
само ¼ от процесното задължение. Адвокат П. е посочил, че в имота са
извършени подобрения от Н., докато последният е ползвал имота, стойността на
които следва да бъде приспадната от вземането на ищеца.
В открито съдебно заседание от
10.12.2018 г. пред СРС, в което е даден ход на устните състезания, адвокат П. е
направил възражение и за погасяване на част от процесните суми по давност.
На етапа на въззивното
производство не е спорно, и се установява от приетите по делото писмени
доказателства следното: по силата на договор за наем от 01.10.2012 г. „Е.И.“
ЕООД и „Н.С.“ ЕАД, последното е получило за временно и възмездно ползване офис
помещения, с обща полезна площ от 1516 кв. м., разположени в източното крило,
явяващо се част от офис сграда „Нисан“, които помещения са посочени в схема -
Приложение № 1 към договора срещу месечен наем за целия обект общо в размер на
14220,20 евро /т. 3.2./, със срок на договора 5 години, ситано от датата на
подписването му /т. 4.1./, наемателят се е задължил да не преотстъпва ползването
на обекта изцяло или частично на трети лица, без изричното писмено съгласие на
наемодателя /т. 7.1./, с последващ анекс № 1 е намален размерът на общата
полезна площ, отдадена под наем от 1516 кв. м. на 1490 кв. м., както и наемната
цена; че по силата на изрично съгласие на „Е.И.“ ЕООД от 01.10.2012 г. за
преотстъпване ползването на имота, между „Н.С.“ ЕАД като наемодател и „КДД.Пр
Офис - Г.Н.“ КД, представлявано от управителя си Г.П.Н., като наемател е
сключен договор за наем на недвижим имот от 16.04.2015 г. за временно възмездно
ползване в продължение на 3 месеца на кафе с прилежащ склад и миялно помещение
с обща площ от 124,35 кв. м., находящи се в гр. София, бул. „*********офис -
сграда „Нисан“, ведно с инвентар, детайлно описан в Приложение № 1, неразделна
част от договора, срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена в размер
на 1200 лв. с ДДС месечно /т. 3.1./, плащането на наема се извършва от
наемателя ежемесечно авансово - в срок до 5 работни дни от датата, на която
наемодателят е предоставил на наемателя фактура, посочваща дължимия наем, но не
по - късно от петия работен ден на месеца, за който се отнася плащането /т.
3.3./. В т. 3.6. от договора е предвидено, че доколкото между страните са
сключени договор за наем от 01.03.2006 г. и анекс № 1 от 01.11.2012 г. за същия
недвижим имот (приети като доказателства по делото), и за периода м. 02.2015 г.
- 16.04.2015 г. наемателят не е заплащал редовно наемната цена, като дължи на
наемодателя сумата от 6 900 лв. с ДДС, то наемателят се задължава да заплати на
наемодателя задължението си разсрочено - считано от 17.04.2015 г. - за всеки
официален работен ден по 200 лв. до окончателното плащане на задължението.
Договорът е сключен за срок от 3 месеца, считано от датата на неговото
сключване /т. 4.1./. В т. 8.1. от договора страните са предвидили, че при
забава в плащане на която и да е вноска за наем, както и дължимата сума по т.
3.6. наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 1 % от общия размер
на дължимите плащания за всеки ден забава, но не повече от стойността на 2
месечни наема, наемодателят не губи правото си на неустойка и ако развали
договора.
Безспорно е между страните,
че с платежни нареждания ответното дружество е заплатило на ищеца общо сумата
от 2200 лв. - дължима на основание т. 3.6. от договора за наем от 16.04.2015 г.,
както и че за месечните наеми за м. 05.2015 г. ищецът е издал фактура №
**********/07.05.2015 г. на стойност 1200 лв. с ДДС, а за периода 01.06.2015 г.
- 16.07.2015 г. - фактура № **********/10.07.2015 г. на стойност 1826,10 лв. с
ДДС.
По делото е приет Протокол
от 26.02.2016 г. на общо събрание на „КДД.Пр Офис - Г.Н.“ КД, ЕИК ********, с
нотариална заверка на подписите, в който са обективирани взети следните
решения: за приемане на нови съдрижници: И.А.А.- неограничено отговорен
съдружник, Д.И.Д.- ограничено отговорен съдружник, за освобождаване на
съдружниците Г.П.Н., вкл. като управител и представител на дружеството, и Ю.Г.С.,
за управител и представител на дружеството на мястото на Г.П.Н. е избран И.А.А.,
за промяна наименованието на дружеството на „О.-И.А.и Ко“ КД с ново седалище и
адрес на управление:***, пл. „*********приет е и нов дружествен договор,
съобразно с промените.
В хода на първоинстанционното производство е
изслушана съдебно - икономическа експертиза, неоспорена от страните, която
въззивният съд кредитира като обосновано и компетентно дадена, според която
размерът поотделно и общо на незаплатените изискуеми парични задължения
съгласно т. 3.1. и т. 3.6. от сключения между „Н.С.“ ЕАД - наемодател и „КДД.Пр
Офис - Г.Н.“ КД - наемател договор за наем на недвижим имот от 16.04.2015 г.
възлиза на 7726,10 лв. Общият размер на незаплатените от наемателя суми за
неустойка съгласно т. 8.1. от договора, начислена върху просрочените през
периода от 22.04.2015 г. до 26.06.2015 г. вкл. задължения по т. 3.1. и т. 3.6.
от договора възлиза на 2166 лв. Размерът на дължимата мораторна лихва върху
незаплатените от „КДД.Пр Офис - Г.Н.“ КД парични задължения по т. 3.1. и т.
3.6. от договора поотделно и общо за периода от 17.07.2015 г. (датата на
прекратяване на договора за наем) до датата на предявяване на исковата молба е
165,59 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд има служебни контролни функции да
провери валидността и допустимостта (в обжалваната част) на
решението и да определи правилната правна квалификация на предявените искове и
на насрещните права, възраженията, репликите и т. н. на страните. По отношение
на правилността на решението принципно следва да бъде отречен служебният
контрол, предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, като от това има само две
изключения: когато въззивният съд прилага императивна материално - правна норма или когато
следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака и ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките
относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище (т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК
на ВКС). Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната
инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба
процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на
посочените негови фактически констатации.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Въззивният съд
намира решението и за правилно в обжалваната част, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към неговите мотиви. С оглед оплакванията във въззивната
жалба съдът приема и следното:
Предявени за
разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2, вр. чл. 88, изр. 1 ТЗ.
В
случая районният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между
страните според правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК с определението си по чл. 140 ГПК от 30.05.2018 г., като на етапа на въззивното производство не е спорно, че на 16.04.2015 г. между
ищеца и „КДД.Пр Офис – Г.Н.“ КД, представлявано от управителя си Г.П.Н. (ново
наименование „О.-И.А.и Ко“ КД, ЕИК********, с управител И.А.) е сключен договор за наем на следния
недвижим имот, а именно: кафе с прилежащ склад и миялно помещение с обща площ
от 124,35 кв. м., находящи се в гр. София, бул. „*********офис – сграда „Нисан“, ведно с инвентар,
детайлно описан в Приложение № 1 към договора, срещу задължението наемателят да
заплаща месечна наемна цена в размер на 1200 лв. с ДДС, за срок от 3
месеца. Не
се оспорва, че процесният имот е ползван от ответното дружество съгласно определеното
предназначение, като възникналото въз основа на посочения договор за наем
облигационно отношение валидно е обвързвало страните през исковия период. Безспорно е и
това, че в т. 3.6 страните са уговорили в договора наемателят да заплати
разсрочено на наемодателя сумата от 6900 лв. – дължима по договор за наем от
01.03.2006 г. и анекс № 1 от 01.11.2012 г. за същия имот, за периода м. 02.2015
г. – 16.04.2015 г., както и че страните са уговорили в т. 8.1. от договора за
наем от 16.04.2015 г. неустойка при забава на плащане на която и да е вноска за
наем или която и да е фактура за разноски, както и дължимата сума по чл. 3.6.
По делото не се спори, че сключеният на 16.04.2015 г. договор за наем е бил прекратен с изтичане
на срока му на действие, а именно на 16.07.2015 г., че към този момент ответното
дружество е останало задължено за част от месечните вноски и сумата по чл. 3.6.
от договора, че поради неизпълнение на задължението си по договора дължи посочената
по – горе неустойка, както и обезщетение за забавено плащане. С оглед оплакванията
на въззивника, не е спорно пред СГС, че размерът на дължимите суми съответства
на тези, до които са уважени исковете. Не е спорно, че към датата на сключване
на договора за наем и до 26.02.2016 г. (към исковия период) вторият ответник,
въззивник в настоящото производство е бил управител и неограничено отговорен
съдружник в командитното дружество – ответник.
Спорът пред
настоящата инстанция се съсредоточава върху това следва ли да се разгледат
възраженията на ответника за извършени подобрения в отдадения под наем имот, и
за погасителна давност, както и за размера на отговорността на последния.
Съгласно чл. 133,
вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичане
на срока за отговор се преклудира възможността ответникът
да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към
този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на
спорното право. Това означава, че в срока за отговор на
исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи и всички свои възражения срещу
основателността на иска и обстоятелствата, на които той се основава. По силата на
концентрационното начало страната не може да поправи пред въззивната инстанция
пропуските, дължащи се на проявена от нея процесуална небрежност в
първоинстанционното производство, освен в хипотезата на нарушаване
на съдопроизводствените правила или
на особени непредвидени обстоятелства, поставили заинтересованата страна в
невъзможност своевременно да упражни процесуалните си права в обема, който ѝ е
гарантиран от законодателя (така решение № 281/24.01.2019
г. по т. д. № 675/2018 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). Общото правило за преклудиране на възраженията на
ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за
придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок,
доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй
като с предявяване на иска давността се прекъсва (чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС). В този смисъл са и
приетите задължителни разяснения в т. 4 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС.
В случая в срока
по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от нито един от двамата ответници, поради
което направените извън този срок възражения са несвоевременно
заявени -
обхванати от преклузията на чл.
133 ГПК. Възражението на ответника – въззивник за извършени
подобрения в процесния имот е направено в първото по делото открито съдебно
заседание, като не се твърди нарушаване на съдопроизводствените
правила, попречило да страната да заяви своевременно възражението
си, не е налице и хипотезата, при която то може да бъде заявено за първи път
едва с въззивната жалба. Късното въвеждане на възражението не е мотивирано и с твърдения за наличие
на обективни причини по смисъла на чл. 147 ГПК, които да са попречили на
ответника да го заяви своевременно (съгласно т. 4 от горепосоченото
тълкувателно решение).
Възражението за
изтекла погасителна давност е заявено за първи път едва в откритото съдебно
заседание пред първоинстанционния съд, в което е даден ход на устните
състезания, поради което също е преклудирано, доколкото не се твърдят
гореизложените хипотези, при които възражението може да се заяви и след срока
по чл. 133 ГПК - страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила (например
нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство) не е могла да го заяви пред първата
инстанция. За пълнота въззивният съд
приема възраженията и за неоснователни – по делото от страна на въззивника не
са ангажирани никакви доказателства за установяване на извършени подобрения в
имота, а по отношение на възражението за погасителна давност настоящият съдебен
състав препраща към изложените от районната съдебна инстанция мотиви, като не
намира за нужно да ги преповтаря.
Въззивният съд
намира за неоснователно и оплакването, че процесните суми следва да бъдат
разделени поравно на четири между въззивника и останалите управители и
неограничено отговорни съдружници в командитното дружество. Според разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ТЗ командитното дружество се образува с договор между две или повече
лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от
съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на
дружеството (комплементари), а останалите са отговорни до размера на
уговорената вноска (командитисти). Според ал. 2 на същата разпоредба за
командитното дружество намират съответно приложение разпоредбите за
събирателното дружество, доколкото не е предвидено друго. Според разпоредбата на чл. 88 ТЗ (в ред. ДВ, бр. 103 от 1993 г.), която следва да намери приложение и в случая, с оглед препращата
норма на чл. 99, ал. 3 ТЗ, по иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска
си и срещу един или повече съдружници. Характерно за командитното дружество е,
че задълженията на дружеството са и задължения на неограничено отговорните
съдружници. Те отговарят лично, солидарно (всички съдружници дължат една
и съща престация с тази на дружеството и кредиторът може да иска изпълнение от
всеки един от съдружниците) и неограничено (с цялото си секвестируемо имущество за задълженията на
дружеството) за дружествените задължения от момента на
възникването им (ex tung) – така и решение №
1/15.02.2017 г. по т. д. № 488/2016 г. на ВКС, I т. о. (постановено по отношение на съдружници в събирателно
дружество, но което е относимо и към неограничено отговорните съдружници в
командитно дружество). Тази отговорност трае от
момента на възникване на дружеството до изтичане на давностния срок по чл. 98 ТЗ. Както се посочи, по иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече
неограничено отговорни съдружници. Принудителното изпълнение се насочва най - напред срещу дружеството, а
при невъзможност за удовлетворение - срещу съдружниците (отговорността на съдружниците е субсидиарна с тази на
дружеството).
Възможността за конституиране и на съдружниците в командитното
дружество като ответници, наред с дружеството, е
предоставена на избора на ищеца по иска, без законодателят да е предвидил
съвместна процесуална легитимация на съдружниците и на дружеството по искове
срещу командитните дружества. Характеристиката на отношенията между длъжниците и кредитора при
условията на пасивна солидарност обуславят извод, че солидарните длъжници имат
качеството на другари в процеса, но не са от категорията на задължително
необходимите другари. Задължително другарство не произтича и от специална
материалноправна или процесуалноправна норма, поради което насочването на иска
и спрямо съдружниците в събирателното дружество и конституирането им като
ответници не е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото
на иск (решение № 317
от 03.05.2007 г. по т. д. № 54/2007 г.
на ВКС, I т. о.). При солидарната отговорност всеки от длъжниците отговаря спрямо
кредитора за целия дълг, като отношенията между солидарните длъжници се уреждат
според вътрешните им отношения.
По делото не е
спорно, че ответникът Г.П.Н. е бил неограничено отговорен съдружник в
командитно дружество „КДД.Пр Офис – Г.Н.“ КД, считано от 09.04.2009
г. до 07.03.2016 г., видно и от вписванията в Търговския
регистър. От приетия по делото протокол от 26.02.2016 г. от проведено Общо
събрание на „КДД.Пр Офис – Г.Н.“ КД, се установява, че на посочената дата в
дружеството са приети нови съдружници – И.А.А.– назначен и за управител –
неограничено отговорен съдруженик и Д.И.Д.– ограничено отговорен съдружник,
като на 07.03.2016 г. е вписана и промяна в наименованието на дружеството – на „О.-И.А.и Ко“
КД. На същото общо събрание са освободени от
дружеството Г.П.Н. – управител и Ю.Г.С.. Съгласно горепосочените разяснения и чл. 88, ал. 1 ТЗ неограничено отговорните съдружници в
командитното дружество отговарят солидарно за целия дълг (всеки отговаря за
цялото), като в случая кредиторът е избрал да насочи иска си само срещу един от
неограничено отговорните съдружници – Г.П.Н., наред с дружеството. Последният,
както е посочил и районният съдия, отговаря за целия дълг от момента на
учредяването на дружеството (предвид солидарната отговорност), а не само за
¼ от вземанията, каквито са възраженията на въззивника (отговорността
между отделните съдружници е въпрос на вътрешни правоотношения, които следва да
бъдат уредени в учредителния договор, а освен това следва да се посочи и че ограничено
отговорните съдружници отговарят само до размера на уговорената вноска). Задълженията
на командитното дружество са възникнали преди прекратяване на членството на
ответника, поради което и по арг. от чл. 98, ал. 2 ТЗ отговорността му наред с
тази на дружеството може да се ангажира в пълен размер. По делото няма данни за
изплащане на процесните задължения. С оглед на изложеното, при липсата на други
конкретни оплаквания срещу решението на СРС, въззивният съд приема, че исковете
правилно са били уважени до посочените размери, поради което първоинстанционното
решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора разноски се дължат единствено на
въззиваемата страна – ищец, в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено
от съда на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с
оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд).
С оглед цената
на исковете и характера на спора – парични вземания по търговска сделка, и на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 42773/17.02.2020
г. по гр. д. № 58531/2015 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО,
60 състав, в обжалваната част, с която е осъден Г.П.Н., ЕГН **********, да заплати в условията на
солидарна отговорност по чл. 99, ал. 2, вр. с чл. 88, изр. 2 ТЗ с „О.-И.А.и Ко“ КД, ЕИК********,
представлявано от И.А.А., на „Н А.С.“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от изпълнителния директор КД.Д.А.-
П., следните суми: по
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2, вр. чл. 88, изр. 1 ТЗ сумата 7726,10 лв. -
главница, от която сумата 4700 лв., представляваща неизплатени вноски за
дължима наемна цена съгласно чл. 3.6 от договор за наем на недвижим имот от
16.04.2015 г. с падежи от 05.05.2015 г. до 08.06.2015 г., включително, и сумата
3026,10 лв., представляваща дължима наемна цена по договора за наем от 16.04.2015
г. за периода от 01.05.2015 г. до 16.07.2015 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда - 01.10.2015 г. до окончателното плащане
на сумите; по иска с
правно основание чл. 92 ЗЗД сумата 2166 лв., представляваща неустойка за забава
при изплащането на главницата, дължима съгласно т. 8.1 от договора за наем от
16.04.2015 г. за периода от 22.04.2015 г. до 26.06.2015 г., включително; по иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 163,43 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 17.07.2015 г. до 30.09.2015 г., включително, както и в
частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Г.П.Н. е осъден да заплати на „Н А.С.“
ЕАД
разноски в общ размер на 370,08 лв. за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.П.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Лозенец“,
ул. „*********, да
заплати на „Н А.С.“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от изпълнителния директор КД.Д.А.-
П., със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата
от 100 лв. (сто лева) - разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.