Решение по дело №150/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 714
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20217040700150
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта

            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 714                                      14.05.2021г.                        гр.Бургас

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС,първи състав, в открито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                               

                                                                               

                                                         Съдия: Димитър Гальов                                                                     

Секретар: Вяра Стоянова

като разгледа докладваното адм. дело № 150 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.211 от Закона за МВР, вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В.Ж.П. ***, със съдебен адрес:*** Иван Страцимир 2А, офис 318, държавен служител в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас, срещу заповед № 251з-5246/ 23.12.2020г. на Директора на ОДМВР-Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от шест месеца. П. заема длъжността „младши инспектор, младши автоконтрольор І степен в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас.

Оспорващият изразява несъгласие с оспорваната заповед и наложеното наказание. Сочи се, че не е извършено пълно, обективно и всестранно дисциплинарно разследване, което води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се, че е налице грубо нарушение на заповед № 8121з-1252/2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи относно дисциплинарната дейност. Според жалбоподателя липсват съществени елементи в съдържанието на атакувания акт и е налице бланкетно мотивиране на обжалвания индивидуален административен акт. Оспорва се състава на дисциплинарно разследващия орган. Правят се оплаквания за съществени нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, а също и на приложимия материален закон.

В хода на съдебното производство жалбоподателят се представлява от  упълномощения си адвокат В.С. ***, който подържа жалбата и пледира за отмяна на процесната заповед. Претендират се напревините по делото разноски. Представя съображения и в писмен вид.

Ответната страна - Директора на Областна дирекция на МВР- гр.Бургас, представя цялата административна преписка, по която е издадена процесната заповед. В съдебно заседание се представлява от упълномощения юрисконсулт Ана Димчева, която оспорва жалбата и пледира същата да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условиео на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

 

Административен съд– гр.Бургас, като обсъди доводите и становищата на страните, представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По преписката приобщена в хода на производството е представено писмо рег. № 7855р-5333/25.06.2020г. на Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, с което до ответника са изпратени постъпили и анализирани „съобщения във „Вайбър“ група, качени от служители на ОДМВР-Бургас, съдържащи данни за неетично поведение и евентуално изтичане на служебна информация от страна на подчинените Ви служители“. В писмото е посочено още, че тези данни водят да извод за евентуално извършени дисциплинарни нарушения от тези служители, поради което директорът на териториалната структура следва да вземе отношение, по компетентност. С оглед изясняване на всички факти и обстоятелства, постъпили като данни с посоченото писмо на Дирекция „Вътрешна сигурност“ относно неетично поведение и изтичане на служебна информация от служители на ОДМВР-Бургас, на основание чл.43, ал.4 от 3МВР, директорът на ОДМВР-Бургас е постановил заповед № 251з-2490/06.07.2020г. Съгласно т.1 от заповедта е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на всички факти и обстоятелствата по постъпилите данни и да се извърши проверка като се установи самоличността на всички служители, изпращали съобщения във „Вайбър“ групата и представляват ли изпращаните съобщения служебна тайна. В т.2 от заповедта е определен състава на проверяващата комисия, а по т.3 – срокът за извършване на проверката, който е 30 дни след издаване на заповедта.

Председателят на назначената комисия е отправил предложение УРИ 251р-27368/04.08.2020г. за удължаване на срока на проверката, като са изложени и причини за това – събиране на допълнителни доказателства от служител, който е платен годишен отпуск.

В хода на административното производство е безспорно установен ползвателя на мобилен тел. номер +359 *********, а именно жалбоподателя В.Ж.П..

Проверката е приключила с доклад УРИ 769р-10582/17.08.2020г., в който назначената комисия е обобщила установените резултати. Посочено е установеното относно ползването на посочения телефонен номер, предоставен на жалбоподателя П.. Комисията е установила още, че изпращаните съобщения съдържат информация за разположението на използваните от съответното структурно звено автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата за времето от 03.01.2020г. до 18.05.2020г. При съобразяване нормите на чл.88 във връзка с чл.20, ал.1 (Приложение №3 ) от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, в доклада е посочено, че по своята същност указанията в Приложение №3 съдържат служебна информация за безопасността на движението на определена територия, част от която са и местата за работа с АТСС. В тази връзка комисията се е позовала на чл.71 и чл.75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕКПДСМВР), съгласно които служебната информация не може да бъде използвана от държавния служител с користна цел и той не може да я разпространява. Също така комисията е обосновала извода, че съгласно §1, т.24 от ДР на ЗМВР посочените съобщения, изпращани в приложение „Viber“, могат да бъдат квалифицирани и като служебна тайна. В доклада е описано още, че проверките за спазване на правилата за движение по пътищата са част от контролната дейност на органите на МВР съгласно чл.30. ал.1, т.5 от ЗМВР и разпространяването на информация относно местата за контрол на скоростните режими с АТСС на съответна територия би могло да доведе до чувство на безнаказаност в определен кръг лица, които разполагат с информацията, а също и до пропуснати финансови ползи за републиканския бюджет, който е пряко свързан с безопасността на движението по пътищата в Република България. По тези съображения,  комисията счита, че са налични данни за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на ЕКПДСМВР от определени полицейски служители на ОДМВР-Бургас. В заключение комисията е направила предложение копие от материалите да бъдат изпратени на съответните РУ в областната дирекция, както и на сектор „Пътна полиция“ (ПП) при ОДМВР-Бургас за издаване на заповед от компетентния дисциплинарно наказващ орган по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР за извършване на проверка срещу конкретните полицейски служители по получените данни за допуснато дисциплинарно нарушение.

Със заповед № 251з-3557/03.09.2020г., на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР Директорът на ОДМВР-Бургас е указал да се изяснят всички факти и обстоятелства относно постъпили данни в доклад УРИ 769р-10582/17.08.2020г. по описа на ОД на МВР-гр.Бургас. Разпоредено е да се установят индивидуално полицейските служители и се извърши проверка срещу тях за разпространяване на информация относно местата за контрол на скоростните режими с АТСС в приложение „Viber“ за смартфони, която е пряко свързана с безопасността на движението по пътищата в Република България, съставляваща служебна тайна по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗМВР. Наредено е още да се установи водената служебна документация и разпространяваната във връзка с нея информация в приложение „Viber“ представлява ли дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР (неспазване на правилата на ЕКПДСМВР). Определена е комисия, която да извърши проверката в срок до 30.09.2020г. Тази заповед е връчена срещу подпис на жалбоподателя, както и на другите проверявани лица.

По делото е представено сведение  рег. № 769р-12020/11.09.2020г. от ст. инспектор Байчо Георгиев Желязов в качеството му на началник група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ (ОДПКПД) в сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР. В сведението е посочено, че служителите от звено „Автоматизирани системи за контрол на пътното движение“ (АСКПД) при група ОДПКПД имат достъп до информация за точките на контрол с АТСС, тъй като работят с тези средства за контрол на скоростния режим. При заемане на съответните точки за контрол служителите уведомяват съответния оперативния дежурен в дирекцията. По разпореждане на началник сектор ПП тези точки за контрол са изписвани и в поставените ежедневни задачи на състава на „Пътна полиция“, като по този начин достъп до информацията имат всички служители от сектора.

Дисциплинарноразследващият орган е изготвил Покана до жалбопо-дателя за даване на писмени обяснения, връчена на 28.09.2020г. В поканата са поставени въпроси, на които служителят следва да отговори. Посочено е правото му да участва в дисциплинарното производство самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, съгласно чл.205, ал.3 от МВР.

В определения срок /до 30.09.2020г./ В.П. е представил писмени обяснения рег.№769р-12911/30.09.2020г. (л.869). Посочва, че не помни точно откога и от кого е бил добавен във „Вайбър група“, която е от „затворен“ тип, т.е. членовете на групата са само служители от Пътна полиция в страната. Изтъква се, че в групата се разискват различни служебни казуси и се е водила лична кореспонденция. Посочва още, че знае за съществуването на фейсбук групи и други мобилни приложения, в които граждани споделят информация, която понякога е била и придружавана със снимки, за наличието на камери за скорост и месторазположението им. В качеството на член на СФСМВР знае, че федерацията е отправила запитване през юни 2020г. и от МВР е получен отговор, че няма нормативна уредба, която регламентира използването на приложение „Viber“ на лични мобилни устройства като комуникационен канал от служители на МВР.

В.П. е изготвил и сведение рег. №769р-12541/23.09.2020г. (л.870), с дата на изготвяне 08.09.2020г., в което  се съдържат аналогични на дадените от него писмени обяснения на 30.09.2020г.

В хода на производството, с писмо рег. №251р-33112/15.09.2020г. председателят на проверяващата комисия е поискал от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, София да му бъде предоставена определена информация във връзка с провежданото дисциплинарно производство.

В отговор на запитването, директорът на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР с писмо рег. №7855р-82328/25.09.2020г. е посочил, че информацията в тази дирекция е постъпила от лице, пожелало анонимност, като тази информация е свързана с неправомерни действия на служители на ОДМВР-Плевен и ОДМВР-Ловеч, изразяващи се в изнасяне на служебна информация за наличие на камери за контрол на скоростта по главни пътища на страната, използване на нецензурни и обидни думи спрямо граждани в направена за тази цел чат група в мобилно приложение. Предоставени са снимки на част от съобщенията. Описани са техническите действия за събиране на необходимата информация и анализа, на който същата е била подложена. В частта, отнасяща се до служители на ОДМВР-гр.Бургас, тази информация е предоставена с първоначалното писмо. Участниците в чата във „Viber“ са установени след осъществения анализ на информацията, предоставена от мобилните оператори, изискани от същите по реда на Закона за електронните съобщения на основание чл.4 от ЗМВР. Спрямо установените лица е изискано съдействие от дирекция „Човешки ресурси” при МВР за изготвяне справка кои от същите са настоящи служители на МВР. Посочени са причините, поради които първоначално предоставената информация не може да бъде заверена за вярност от дирекция „Вътрешна сигурност“. Представена е поименна извадка на настоящи служители на ОДМВР-Бургас, участници в процесната група, като е посочен използвания от всеки от тях мобилен оператор. Посочено е в писмото, че след извършена проверка на участниците в таи група са установени телефонни номера, собственост на 189 настоящи служители на МВР; 39 телефонни номера, собственост на синдикални организации на МВР и 52 телефонни номера на граждани и юридически лица. Към момента на изготвяне на отговора не е постъпвала нова информация по случая.

Проверяващата комисия изготвила доклад рег. №769р-12360/ 21.09.2020г.  до директора на ОДМВР-Бургас във връзка с писмото на Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР. Установени са поименно служителите, които са участвали в затворен група в приложение „Viber“, като са предоставени данни за извършените от тях действия в тази група. В частта за жалбоподателя В.П. е посочено, че от представените разпечатки се установява, че ползваният телефонен номер, като за периода 21.01.2020г.- 09.04.2020г. същият е публикувал в посочената група общо 45 съобщения със аналогичен по съдържанието си текст – изброени са видове АТСС за видеоконтрол, наименованията на различни улици на територията на гр.Бургас; на различни километрични показатели на първи и втори клас пътища от републиканската пътна мрежа и различни наименования на местности през различните дати и часове на публикациите в посочения период. Посочено е още, че служителят работи в група ОДПКПД в сектор ПП, ОДМВР-Бургас. При осъществяване на дейността си той реализира контрол на скоростния режим с АТСС тип TFR1-М, като този контрол включва заснемането на нарушения на скоростния режим; обработка на снимковите материали; издаването на електронни фишове и съставянето на АУАН при установени нарушения на чл.21 от Закона за движението по пътищата. В изпълнение на служебните си задължения жалбоподателят е съставял протоколи за  използване на АТСС - Приложение №1 към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532/2015). Всеки протокол е деловодно изведен с отделен регистрационен номер по описа на сектор ПП, ОДМВР-Бургас. При проверката е установено, че за посочения времеви период служителят е публикувал съобщенията по време на разположена АТСС или е предстояло разполагането на системата, като датите и местата на извършване на контрол на скоростния режим от протоколите съвпадат с дати и часове на извършените от него публикации на съобщенията във „Вайбър“ групата. Видно от месечните графици за работа на служителя за периода от м.януари 2020г. до м.април 2020г. по-голямата част от съобщенията са публикувани по време на работа на служителя, особено съобщенията за ползването на АТСС тип TFR1-M, с което служителят работи. В задачите за изпълнение на дейността на контрол пътното движение и часовите графици за периода януари 2020г. - април 2020г. са определени местата и часовете за контрол с АТСС, които съвпадат с публикуваните съобщения и попълнените от служителя протоколи. В заключението си тази комисия отново е достигнала до извода, вече изведен в доклад УРИ 769р-10582/17.08.2020г., че е налице разпространение на служебна информация, което по своята същност представлява дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нарушение на нормите на ЕКПДСМВР. Поради факта, че едновременно с тази проверка, по същия повод в ОДМВР-Бургас се реализира и проверка по заповед №251з-3557/03.09.2020г., комисията е направила предложение този доклад да се приобщи към извършваната дисциплинарна проверка.

Със заповед №251з-3972/23.09.2020г. (л.148) директорът на ОДМВР-Бургас, на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР е изменил и допълнил заповед №251з-3557/03.09.2020г. Допълнението е относно фактическите основания за издаване на заповедта, както и във връзка с включване нов член в проверяващата комисия (полицейски инспектор Кирил Недялков, държавен служител в сектор ПП, ОДМВР-Бургас). Сочи се, че изменението е свързано с удължаване на срока на проверката до 16.10.2020г.

По делото е представен протокол рег.№251р-34448 от 30.09.2020г. за запознаване на дисциплинарно-разследващата комисия с материалите по преписка рег.№7855р-7100/12.08.2020г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“. След това полицейски инспектор Пеньо Господинов, с докладна записка рег. №769р-13044/01.10.2020г. уведомил директора на ОДМВР-Бургас, че следва да бъде сменен като член на комисията, защото е установил, че фигурира като член на процесната група „Вайбър“.

Със заповед № 251з-4206/02.10.2020г. директорът на ОДМВР-Бургас е изменил и допълнил своя заповед № 251з-3557/03.09.2020г. Променен е съставът на комисията и е определен нов срок за приключване на проверката – 23.10.2020г. Връчена е лично, видно от отбелязването. Новоназначеният член на комисията – инспектор Т. С. Ганев, разузнавач IV степен в сектор ОАПС, отдел КП, ОДМВР-Бургас се е запознал с материалите по делото, което се установява от съставения за целта протокол рег. № 251р-35105/05.10.2020г.

С писмо рег.№251р-35822 от 09.10.2020г. комисията отправила до съответните подразделения на ОДМВР-Бургас искане за предоставяне на копие от протокол за запознаване на състава със заповед №8121з-1620/21.12.2016г. относно осигуряване защита на служебната информация, представляваща държавна или служебна тайна и на служебна информация, неправомерното използване или предоставяне на която би затруднило или възпрепятствало дейността на МВР или неговите структури.

По искане на комисията, отдел „Кадри“ на ОДМВР-Бургас е предоставил кадрови справки на проверяваните служители. В кадровата справка на В УРИ 251р-36756 от 16.10.2020г. (л.859 и следващите) е дадена информация за професионалния стаж, получени отличия и награди и наложени дисциплинарни наказания на жалбоподателя П.. Посочено е, че е награждаван 20 пъти. По време на службата на служителя са наложени три дисциплинарни наказания, като съгласно чл.213, ал.1 от ЗМВР същите са заличени след изтичане на законоустановените срокове.

Представен е Протокол, рег. №769р-753/19.01.2017г. (л.861), от който се установява, че на посочената дата оспорващият се е запознал със заповед № 8121з-1619/21.12.2016г. на министъра на вътрешните работи относно изменение в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Комисията обобщила резултатите от проверката за дисциплинарни нарушения от държавни служители про ОДМВР-Бургас в справка УРИ251р-37567/23.10.2020г. В справката са описани действията, предприети във връзка с извършената проверка – приети писмени обяснения и снети сведения от служителите; кореспонденцията с Дирекция „Вътрешна сигурност“-МВР; събиране на писмени доказателства (ведомости, графици, протоколи и др.); приобщаването на доклад №769р-12360/21.09.2020г. и материалите към него за проверка по същия повод в сектор ПП, ОДМВР-Бургас. Комисията е установила, че в периода от 03.01.2020г. до 18.05.2020г. служителите от ОДМВР-Бургас, в качеството им на длъжностни лица имащи отношение и/или лично осъществяващи контрол с АТСС на правилата за движение по пътищата, са публикували съобщения от ползваните от тях мобилни телефони със съответните номера в създадена група от мобилно приложение „Viber“ за точното място, на което е или ще бъде разположена АТСС. От събраните доказателства може да се направи извод, че в голяма част от съобщенията се съдържа информация и за максимално допустимата скорост на движение в съответния участък и до каква максимална скорост е настроено съответното техническо средство, за да не отчита нарушенията на скоростния режим в участъка. Разгледани са публикуваните съобщения в приложение „Viber“ на всеки от проверяваните служителите.

По отношение на младши инспектор В.П., мл. автоконтрольор I степен в ОДМВР-Бургас е установено, че дейността му включва контрол на скоростния режим с АТСС за видеоконтрол. В тази връзка служителят осъществява дейности по заснемането на нарушения на скоростния режим; обработка на снимковите материали; издаването на електронни фишове и съставянето на АУАН при установени нарушения на чл.21 от ЗДвП. Като член в създадена група в приложение „Viber“, за периода 21.01.2020г. - 09.04.2020г. включително, младши инспектор П. публикувал общо 45, съдържащи информация за точното местонахождение, на което е позиционирана или ще бъде разположена АТСС.

         Анализирани са резултатите от проверката по отношение на конкретния служител по месеци по данни от приложени разпечатки от Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР рег. №7855р-5335/25.06.2020г. и рег. №7855р-7100/12.08.2020г. от ползвания от него мобилен телефон с номер +359 887 594546, както следва:

1.За януари 2020г. – публикувал общо 5 съобщения в приложение „Viber“, съдържащи информация за точното местонахождение, на което е/или ще бъде разположена АТСС. Всички съобщения са публикувани от служителя по време на изпълнение на служебните му задължения. Съгласно месечен график peг. № 769р-1763/ 05.02.2020г. и ежедневна ведомост peг. №769р-4831/12.04.2020г., служителят е бил на работа на дати 21 и 29 януари 2020г. и е изпълнявал служебните си задължения по контрол на скоростния режим с АТСС тип TFR1-M. Публикуваните съобщения от служителя, са както следва:

1.1. На 21.01.2020г. в 08.18ч. е публикувал съобщение със следния текст:

21.1.2020 г. 08.18.43 ч, + 02:00 Chat Messages Originator ++359********* – TFR на бул. Захари Стоянов ограничение 50 км/ч до фирма севан от 08.30 до 09.30 часа“.

От протокол per. №769р-819/2020г. се установява, че на 21.01.2020г. за времето от 08.30ч. до 09.30ч. служителят е извършвал контрол с АТСС тип TFR1-M № 644 в гр.Бургас, на бул.Захари Стоянов, до бизнесцентър Севан, в посока към пътен възел „Бургас-юг“.

1.2. На 21.01.2020г. в 08.20ч. е публикувал съобщение със следния текст:

21.1.2020 г. 08.20.35 ч,  + 02:00. Chat Messages Originator + +359********* - TFR на бул. Т.Александров до БЦ Вая в посока Меден рудник ограничение 80/104 от 10.00 до 11.00 часа“.

От протокол per. №769р-818/2020г. се установява, че на 21.01.2020г. за времето от 10:00ч. до 11:00ч. служителят е извършвал контрол с АТСС тип TFR1-M №644 в гр.Бургас, на бул.Тодор Александров до бизнес център Вая, в посока към пътен възел „Бургас-юг“.

1.3. На 29.01.2020г. в 09.17ч. е публикувал съобщение със следния текст:

29.1.2020 г. 09.17.54 ч. + 02:00 Chat Messages Originator + +359*********- TFR кв.Ветрен до бензиностанция ОМВ ограничение 50 км/ч от 09.00 до 10.00 часа“.

От протокол per. №769р-1385/2020г. се установява, че 29.01.2020г. за времето от 09.00ч. до 10.00 ч. служителят е извършвал контрол с АТСС тип TFR1-M №644 в гр.Бургас, кв.Ветрен на ул.Българка до бензиностанция ОМВ в двете посоки на движение.

1.4. На 29.01.2020г. в 09.20ч. е публикувал съобщение със следния текст: „29.1.2020г. 09.20.09 ч. + 02:00 Chat Messages Originator + +359********* - TFR на ПП 1-6 изхода от АМ Тракия посока Бургас ограничение 90 км/ч от 10.30 до 11.30 часа“.

От протокол per.№769р-1384/2020 г. се установява, че на 29.01.2020г. за времето от 10:00ч. до 11:30 часа служителят е извършвал контрол с АТСС тип TFR1-M №644 в гр.Бургас, кв.Ветрен на път 1-6 км. 489+200 в посока към ПВ „Лукойл“.

1.5. На 29.01.2020г. в 09.21ч. е публикувал съобщение със следния текст:

29.1.2020 г. 09.21.51 ч. + 02:00 Chat Messages Originator + +359********* - TFR бул. Тодор Александров ограничение 50 км/ч от 18.30 часа до 19.30 часа“.

От протокол per. №769р-1480/2020г. се установява, че на 29.01.2020г. за времето от 18.30ч. до 19.30ч., служителят е извършвал контрол с АТСС тип TFR1-M №644 в гр.Бургас на бул.Тодор Александров в посока от кръстовището му с ул.“Спортна“ към надлез „Вл.Павлов“.

          За февруари 2020г. – В.П. е публикувал общо 24 съобщения в приложение „Viber“, съдържащи информация за точното местонахождение, на което е/или ще бъде разположена АТСС. Всички съобщения са публикувани от служителя по време на изпълнение на служебните му задължения. Съгласно месечен график peг. №769р-2969/05.03.2020г. и ежедневна ведомост peг. №769р-4831/ 12.04.2020г., служителят е бил на работа на дати 1,2,6,9,13,14,17,18,21,22,25,26 и 29 февруари 2020г. и е изпълнявал служебните си задължения по контрол на скоростния режим с АТСС тип TFR1-M. Текстовете на публикуваните съобщения от служителя са с аналогично  съдържание относно позиционирането на АТСС на конкретно място, ограничението на скоростта и времевия диапазон за осъществяван контрол.

        За март 2020г. В.П. е публикувал общо 13 съобщения в приложение „Viber“, съдържащи информация за точното местонахождение, на което е/или ще бъде разположена АТСС. Всички съобщения са публикувани от служителя по време на изпълнение на служебните му задължения. Съгласно месечен график peг. №769р-4546 от 06.04.2020г. и ежедневна ведомост peг. №769р-4831 от 12.04.2020г. и рег.№ 769р-3132 от 09.03.2020г., служителят е бил на работа на дати 4,8,9,13,16,17,20 и 29 март 2020г. и е изпълнявал служебните си задължения по контрол на скоростния режим с АТСС тип TFR1-M. Текстовете на публикуваните съобщения от служителя са с аналогично  съдържание относно позиционирането на АТСС на конкретно място, ограничението на скоростта и времевия диапазон за осъществяван контрол.

           За април 2020г. жалбоподателят е публикувал общо 3 съобщения в приложение „Viber“, съдържащи информация за точното местонахождение, на което е/или ще бъде разположена АТСС. Всички съобщения са публикувани от служителя по време на изпълнение на служебните му задължения. Съгласно месечен график рег. №769р-5660/05.05.2020г. и ежедневна ведомост peг. №769р-5660 от 05.05.2020г., служителят е бил на работа на дати 4, 8 и 9 април 2020г. и е изпълнявал служебните си задължения по контрол на скоростния режим с АТСС тип TFR1-M. Текстовете на публикуваните съобщения от служителя са с аналогично  съдържание относно позиционирането на АТСС на конкретно място, ограничението на скоростта и времевия диапазон за осъществяван контрол.

         Комисията е описала в справката и писмените обяснения на служителя, като относно мл.инспектор П. в справката е посочено още, в качеството на длъжностно лице осъществяващо контрол с АТСС на правилата за движение по пътищата, същият е придобивал и разполагал с точното местонахождение и часовия диапазон, в който ще се осъществява контрол с АТСС и е публикувал тази информация в общо 45 съобщения в затворена група в приложение „Viber“ чрез ползвания от него мобилен телефон с номер ++359*********. В съобщенията се съдържа информация за точното място, на което (към момента на публикуване на съобщенията от него) е разположена или в бъдещ период ще бъде разположена АТСС. В голяма част от съобщенията са посочени и съществуващите ограничения на скоростта на движение в посочения участък, както и до каква максимална скорост е настроено техническото средство да не отчита нарушенията на скоростта. Комисията е приела, че с постъпките си служителят виновно е нарушил разпоредбата на чл.71 от ЕКПДСМВР, съгласно който служебната информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения от закона ред.

По делото е ангажирано доказателство, че жалбоподателят е запознат с нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР. Комисията е достигнала до извода, че деянието на младши инспектор П. е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на правилата на ЕКПДСМВР, което деяние на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР (нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР) се санкционира с дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца до една година. В заключение, на основание посочените фактически и правни обстоятелства, комисията е предложила на дисциплинарнонаказващия орган да наложи на служителя наказание порицание за срок от шест месеца до една година. Справката е предоставена за запознаване на оспорващия.

         Видно от поставена резолюция на уводната част на справката директорът на ОДМВР-Бургас се е запознал с данните на 28.10.2020г. и е разпоредил проверяваните служители да представят писмени обяснения.

         В изпълнение на разпореждането на дисциплинарнонаказващия орган, комисията е изпратила писмена покана и до В.П.. В поканата е посочено, че при проверката установено, че същият е публикувал служебна информация в затворена група в приложение „Viber“. Посочено е още, че с тези си постъпки е нарушил чл.71 от ЕКПДСМВР, като е цитиран текста на правната норма. Служителят е уведомен, че за констатираното нарушение се предвижда наказание порицание за срок от шест месеца до една година като са посочени правните основания в тази връзка. Поканен е на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР да представи писмени обяснения по установените спрямо него нарушения в справка УРИ251р-37657/23.10.2020г. и направеното с нея предложение да му бъде наложено дисциплинарно наказание. Справката е връчена лично.

Жалбоподателят е депозирал писмени обяснения. Той е записал като обяснение следното: “Във връзка със справка от 23.10.2020г. съм дал писмени обяснения, които поддържам и нямам какво да добавя, считам, че изложеното в нея е абсолютно необосновано и недоказано. Самата проверка по заповед от 03.09.2020г. е опорочена от самото начало и ще бъда евентуално незаслужено наказан“ Върху тези обяснения директорът на ОДМВР-Бургас е поставил резолюция „Запознат. На служителя налагам д.н. порицание за срок от 6 месеца“, посочена е дата 11.12.2020г. и е положен подпис.

             Освен писмените обяснения, служителят е представил и възражение рег. №769р-16863 (л.12-16 от делото-том първи), като твърди, че представя същите едва в този момент на дисциплинарното производство, тъй като сега е успял да се запознае с всички действия и събраните материали и да ги сравни с „приложимите нормативи“.Служителят възразява срещу начина, по който се води дисциплинарната проверка срещу него и твърди, че тя се осъществява при грубо нарушение. Във възражението е посочено, че заповедта, с която е разпоредено извършване на дисциплинарна проверка не отговаря на задължителното съдържание на образеца за такъв административен акт, утвърден със заповед №8121з-749/2015г. на министъра на вътрешните работи. Според подателят на възражението остава неясно съдържанието на разпространявана от него информация; момента на разпространяването и в коя точно група е станало това разпространяване. Твърди, че този начин  правото му на защита е нарушено, тъй като не е посочена конкретна норма на ЕКПДСМВР, която той е нарушил. На следващо място, въвежда твърдение, че не му е предоставено копие от заповед №251з-3557/03.09.2020г., с която е разпоредена проверката. Прави извод, че непредставянето на това копие е нарушение на нормите за провеждане на дисциплинарната проверка спрямо него, определени с Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция №8121з-470/2015), което от своя страна обуславя нарушение на правото му на защита. В т.3 от възражението Дочев оспорва връчената му покана, като сочи, че същата не отговаря „на изискванията на закона утвърдения с Приложение 15 към министерска Заповед 8121з-749/2015г. образец.“ Според държавния служител в поканата се съдържа квалификация на неговото нарушение, а не относно вмененото нарушение. Във връзка с това твърдение са изложени принципни разяснения относно термина деяние според правната теория. Достига се до извод, че е налице съществено нарушаване на правото му на защита, защото във връчената му покана за даване на обяснение липсва описание на деянието и едновременно с това не му е връчено копие от заповедта за проверка. По изложените причини, изводите в обобщената справка са ирелевантни, тъй като тя е изготвена вследствие на грубо нарушаване на процесуалните правила. В т.4 от възраженията се протестира срещу факта, че в писмената покана е указана възможността по чл.205, ал.3 от ЗМВР – да бъде подпомогнат в хода на дисциплинарното производство от друг служител на МВР, но не му е указана възможността, че такава помощ може да предостави и адвокат, с оглед нормативните изменения. В т.5 от възраженията се оспорва състава на дисциплинарно разследващата комисия, като се твърди, че е налице нарушение на чл.37 от Инструкция №8121з-470/2015. Оспорващият не е съгласен с факта, че е проверяван от други държавни служители, които също като него имат само изпълнителски функции и само председателят на комисията заема ръководна длъжност. Съгласно т.6 от възраженията са изложени конкретно оплаквания срещу Киро Недялков като член на дисциплинарно разследващата комисия, като е посочено, че същият е участвал вече в предварителната проверка и това е нарушение на чл.37 от Инструкция №8121з-470/2015. Според подателя на възражението би следвало да се търси дисциплинарна отговорност от Пеньо Господинов, който сам, чрез докладна записка, е уведомил директора на ОДМВР-Бургас, че фигурира сред участниците в затворената група на приложение „Viber“. Освен това „всякакви действия с негово участие са силно опорочени и в противоречие най-малкото с т.100 от ЕКПДСМВР.“, а игнорирането на неговите действия „влиза в приложното поле на чл.200, ал.1, т.8 от ЗМВР“. В т.9 от разглежданите възражения служителят възразява срещу факта, че в заповед №251р-3557/03.9.2020г. на директора на ОДМВР-Бургас е посочено само неспазването на правилата на ЕКПДСМВР, като той не знае срещу какво да се защитава, защото този кодекс съдържа „цели 104 /сто и четири/точки“ и не е ясно коя от тях се има предвид. В заключителната част на възраженията са изложени разсъждения как се реализира наказателната, административнонаказателната и гражданската отговорност в сравнение с дисциплинарната отговорност. Обосновава се извода, че е налице недопустимо нарушаване на правото му на защита, тъй като липсва покана за даване на обяснения по образец съгласно заповед №8121з-749/24.06.2015г. и той не знае срещу какво обвинение следва да се защитава. Допълнително посочва, че едва с поканата за даване на писмени обяснения е разбрал, че следва да се защитава срещу нарушения по т.71 от ЕКПДСМВР, но и тук намира нарушение на т.2.7. и  т.4.4. от заповед 8121з-749/24.06.2015г. защото не му е посочено конкретно по коя хипотеза е налице нарушение от негова страна и в поканата нарушението не е описано изчерпателно. В последната т.9 от възраженията се посочва следното: „Във връзка с поставените ми въпроси и твърденията на ДРО ще си позволя да задам насрещни въпроси, отговорите на които са пряко свързани с възможността да упражня правото си на защита:“ като се търси отговор на осем въпроса. Възраженията завършват с декларирана от служителя готовност да подкрепи твърденията си с „обширна и категорична съдебна практика“.

Във връзка с възраженията на оспорващия и на другите проверявани държавни служители, комисията е представила на директора на ОДМВР-Бургас становище УРИ251р-47755/23.12.2020г. В него се сочи, че петима от проверяваните служители са представили възражения, които са обобщени в девет точки и на които комисията е дала отговор. Посочено е, че заповедта за проверка отговаря на изискванията на заповед 8121з-749/ 24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи и служителите са запознати със заповедта за проверката. Същата е връчена на адрисатите срещу подпис и никой, в частност жалбоподателя, не е поискал предоставяне на копие. Посочено е, че образецът за писмена покана в Приложение №15 и посочения чл.37 от Инструкция №8121з-470/2015, попадат в раздел III, който урежда дисциплинарните производства, свързани с тежки нарушения на служебната дисциплина, а настоящия случай не е такъв. Участието на Киро Недялков в комисията е допуснато, макар и след предварителна проверка, именно от необходимостта от компетентен служител. Пеньо Господинов не е фигурирал в първоначалния списък на служителите, за които е установено, че са членове на затворена група в приложение „Viber“ и при получаване на тази информация веднага е бил заменен с нов член в състава на комисията. Изложени са мотиви, че комисията е разглеждала деянията на проверяваните служители във връзка с втората хипотеза на чл.71 от ЕКПДСМВР.

В резултат на така проведената проверка и изготвената справка, директорът на ОДМВР-Бургас е постановил заповед № 251з- 5246 от 23.12.2020г.  Издателят на заповедта, в качеството на дисциплинарнонаказващ орган, е приел, че държавният служител мл.инспектор В.П., младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД-АТСС на сектор ПП, ОДМВР-Бургас е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в хипотеза втора на чл.71 от ЕКПДСМВР – нарушена е забраната за разгласяване на служебна информация пред други лица, като в случая разгласяването не  е сторено по предвидения в закона ред. Дисциплинарнонаказващият орган е  приел, че оспорващият е участник в създадена група в приложение „Viber“ за мобилни телефони, в която са установени 189 настоящи служители на МВР, 39 телефонни номера на  синдикални организации на МВР и 52 телефонни номера на граждани и юридически лица. Именно в тази група, в периода от 21.01.2020г. до 09.04.2020г., по време на изпълнение на служебните си задължения в качеството на длъжностно лице, осъществяващо контрол с АТСС на правилата за движение по пътищата, след като е придобивал и разполагал със служебна информация, свързана с точното местонахождение и часовия диапазон, в който ще се осъществява контрол с АТСС на правилата за движение по пътищата, П. е публикувал същата чрез ползвания от него мобилен телефон с номер ++359*********. Служителят е публикувал общо 45 съобщения в тази група, като тези съобщения са описани подробно по дни, местонахождение и часови диапазон в справката. В съобщенията, които младши инспектора е публикувал се съдържа информация за точното място, на което (към момента на публикуване на съобщенията от него) е разположена или в бъдещ период ще бъде разположена АТСС. В мотивната част на заповедта е записано още, че в голяма част от съобщенията са посочени и съществуващите ограничения на скоростта на движение в посочения участък, както и до каква максимална скорост е настроено техническото средство да не отчита нарушенията на скоростта. Според дисциплинарнонаказващият орган, с деянието си младши инспектор П., виновно е нарушил изпълнил задължението си, предвидено в чл.71 от ЕКПДСМВР, а именно служебната информация, с която разполага държавният служител, не. може ... да бъде разгласявана пред: други, лица освен по предвидения от закона ред, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗМВР нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР е предвидено дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца до 1 година. Дисциплинарно наказващият орган е приел справка УРИ251р-37567/23.10.2020г. за извършена проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР; направил е оценка на събраните доказателства; отчетена е тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелства, при които е осъществено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, видно от конкретно приобщената кадрова справка на служителя и е приел писмените обяснения на държавния служител, дадени по време на извършване на проверката след запознаване със справката, респективно неговите възражения. Ответникът е анализирал писмените обяснения на П., включително липсата на нови факти и обстоятелства, опровергаващи направените констатации по извършеното нарушение, които да налагат промяна на правната квалификация на осъщественото деяние или освобождаването му от дисциплинарна отговорност, като е съпоставил и постъпилите впоследствие допълнителни възражения от служителя за които е изготвено становище от комисията. Обоснован е извод, че възраженията не следва да бъдат кредитирани. На основание чл.197, ал.1, т3; чл.200, ал.1, т.12 и чл.204, т.3 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е наложил на младши инспектор В.П. дисциплинарно наказание порицание за срок от ШЕСТ месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена лично на адресата на 08.01.2021г., видно от направеното върху нея отбелязване.

Жалбоподателят изразява несъгласие с констатациите в заповедта и в законния срок я е оспорил. С протоколно определение в открито заседание проведено на 10.03.2021г. по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указвал на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, а на органа е указвал също, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаване на заповедта.

Следва да се отбележи, че проверката по заповед №251р-3557/03.09.2020г. на директора на ОДМВР-Бургас обхваща 11 държавни служители, респективно представената по делото административна преписка включва множество писмени доказателства, които не са свързани с обжалваната от конкретния служител заповед № 251з-5246 от 23.12.2020г. и които се отнасят до останалите служители, поради което същите са неотносими към предмета на конкретното производство.

В първото по делото съдебно заседание на 10.03.2021г., съдът, по искане на жалбоподателя, е задължил ответника да представи справка от електронния регистър за документи на ОДМВР-Бургас относно датата на вписване на обжалваната заповед. В съдебно заседание на 14.04.2021г. бяха приобщени представените от пълномощника на ответната страна материали на хартиен носител, а именно извлечение от Централизирана автоматизирана информа-ционна система за документооборота, като и от представени други заповеди издадени по отношение на други служители се установява действително, че регистрацията на заповедта е реализирана на 06.01.2021г.

Процесуалният представител на оспорващата страна е ангажирал писмена защита, в която се излага подробните си съображения и се застъпва становището, че процесната заповед е постановена след изтичане на давността.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка на основание чл.168, във връзка с чл.146 от АПК, Административен съд - Бургас намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Оспорената заповед № 251з- 5246 от 23.12.2020г. е връчена на жалбоподателя на 08.01.2021г., видно от извършеното отбелязване. Жалбата срещу заповедта е подадена директно до Административен съд - Бургас на 20.01.2021г., поради което е спазен законоустановения 14-дневен срок за обжалване на заповедта по съдебен ред. Същата е насочена против административен акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл.211 от ЗМВР, по предвидения в закона ред, в писмена форма и от лице, неин пряк адресат, на което с тази заповед е наложено дисциплинарното наказание порицание и за което в този смисъл тя е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:

По делото е безспорно, че жалбоподателят е държавен служител в МВР, на длъжност младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД – АТСС на сектор ПП, ОД МВР- гр.Бургас.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – директора на ОД на МВР-Бургас, в съответствие с разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР. Въпросът за компетентността на дисциплинарнонаказващият орган също не е спорен по делото.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на същата, а изложените доводи на оспорващата страна в тази връзка са неоснователни.

Спазени са изискванията на чл.205, ал.1 от ЗМВР за образуване на дисциплинарно производство и за извършване на проверка по смисъла на чл.205, ал.2 от ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, като в случая жалбоподателят е представил писмени обяснения, които са били отчетени, видно от направеното писмено отразяване.

При определяне вида и размера на наказанието директорът на ОДМВР-Бургас се е съобразил с изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР. За разкриване на обективната истина са използвани всички начини и средства, допустими от закона. Дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил задължението си да събере и оцени всички доказателства. Оспорващият не е представил доказателства по съществото на вмененото нарушение, които да бъдат приобщени по негово искане.

В жалбата са въведени оплаквания за грубо нарушаване на дисциплинарно-производствените правила относно реализирането на съответната отговорност на служителя. Посочено е, че „Не са спазени изискванията за осигуряване на пълно, обективно и всестранно дисциплинарно разследване, което от своя страна води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя“. Обаче, това твърдение не е обективно. Видно от събраните по делото доказателства, дисциплинарноразследващият орган е събрал, оценил и обсъдил всички необходими доказателства в тяхната съвкупност, като включително е оценил и допълнително поисканата кадрова справка на служителя. П., в нито един етап от проверката не е поискал събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи, че държавният служител не е оспорил нито един от цитираните в справката и отнасящи се до него протоколи, представляващи Приложение № 1 към Наредба №8121з-532/2015, от които се доказва, че той действително е публикувал служебна информация. Не са оспорени и месечните графици, от които се установява времево съвпадение – в дните и часовете, в които същият е работил с АТСС, като е публикувал данни за своето местонахождение.

Във връзка с законосъобразното провеждане на дисциплинарното производство се оспорва участието на Киро Недялков, полицейски инспектор в сектор ПП, ОДМВР-Бургас. Твърди се нарушение на чл.37 от Инструкция №8121з-470/2015, според която разпоредба предложените участници за дисциплинарноразследващ орган по възможност трябва да бъдат съобразени с длъжността на държавния служител срещу когото е образувано дисциплинарното производство; да бъдат компетентни в областта, предмет на дисциплинарното производство и да не са участвали в извършени предварителни проверки, по които е образувано дисциплинарното производство. Според тезата на жалбоподателя, нормата на инструкцията трябва да намери приложение по силата на чл.46, ал.2 от ЗНА, съгласно който когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Това възражение не намира опора в обстоятелствата по случая доколкото изводите в доклада от предварителната проверка не се отличават от изводите в справката, в която се обобщават резултатите от дисциплинарната проверка и в този смисъл не може да се твърди наличие на субективизъм от страна на членовете на проверяващата комисия.

 Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. е подзаконов нормативен акт по приложението на ЗМВР, който само допълва нормите съдържащи се в основния нормативен акт – Закона за МВР, вкл. и за установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания. При положение, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание предвидена в ЗМВР, фактът, че не са използвани образците, утвърдени с Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. не може да се счита за съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на издадения акт. Нарушението би било съществено когато може да обуслови друг краен резултат, а в случаят такива факти не са налице.

Неотносимо към изхода на настоящия спор е ангажирането на дисциплинарната отговорност на който и да е друг служител, включително на инспектор Пеньо Господинов. Дисциплинарно наказващият орган няма задължение да излага мотиви в постановена от него заповед за проверка досежно персоналния състав на проверяващата комисия, като следва да се отбележи, че органът действа в условия на оперативна самостоятелност. Освен това, когато е станало известно, че Господинов фигурира в процесната група, формирана в приложение „Viber“, същият е бил отстранен от комисията. Колкото до цитираното от жалбоподателя и посочена от него нарушена норма, следва да се отрази, че при тази цитирана разпоредба дисциплинарно наказание порицание се налага за укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения. В тази връзка, ако според жалбоподателя е налице подобно дисциплинарно нарушение (неясно от кого точно извършено), за него е налице възможността да уведоми съответните компетентни органи.

Друго съществено нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание според жалбоподателя е липсата на адекватна покана за даване на обяснение от служителя, което съществено затруднява организацията на неговата защита. Според изразеното твърдение в жалбата, за него остава неясно как да организира защитата си, след като в заповед №251р-3557/03.09.2020г.  (с която е назначена дисциплинарната проверка) е посочен само чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на ЕКПДСМВР, но не е посочена конкретна разпоредба от този кодекс, а той съдържа 104 точки.

Според съда, заповедта е издадена при спазване на изискванията за нейната форма и съдържание, предвидени в чл.210, ал.1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Неоснователно е въведеното оплакване за липса на съответствие на процесната заповед с изискванията за задължителното минимално съдържание, като се твърди наличието на „ грубо нарушение и на т.2.5 и 2.6 от Заповед 8121з-1252/2016г, на министъра на вътрешните работи от страна на ДНО“. При положение, че заповедта съдържа пълно и точно изискваните от законова норма реквизити същата е законосъобразен административен акт.

Правната квалификация на процесното деяние напълно кореспондира на фактическите обстоятелства, обусловили издаване на процесната заповед. Дисциплинарно-наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, като при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, като е наложил наказанието в минимален размер, с оглед множеството награди на жалбоподателя през годините на държавната му служба.

Съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР са посочени реквизитите, които задължително следва да бъдат описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като следва да се отрази, че формата на вината не е сред тези задължителни реквизити. Освен това, конкретно установеното дисциплинарно нарушение не допуска възможност за налагане на по-леките по вид дисциплинарни наказания – мъмрене или писмено предупреждение. След като съгласно чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР процесното нарушение на служебната дисциплина е обвързано с налагане на определен вид дисциплинарно наказание – порицание, органът действа в условието на обвързана компетентност и се е съобразил с нормативно предписаното, респективно е налице обективна невъзможност да извършва друга преценка за вида на дисциплинарното наказание, като според текста на чл.200, ал.2 от ЗМВР дисциплинарното наказание порицание се налага за срок от 6 месеца до една година.

Сочи се още в жалбата, че „По силата на т.4.4 от Заповед 8121з-1252/2016г. на министъра на вътрешните работи в поканата си ДНО следва да опише "изчерпателно дисциплинарното нарушение, което е вменено па служителя" Също така, т.2.7 от Заповед 8121з-1252/2016г. на министъра на вътрешните работи задължава ДНО да посочва "кое точно предложение от нормата определя извършеното деяние като съставомерно".“

Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил описаните изисквания. Дисциплинарното нарушение – разгласяване на служебна информация пред други лица, по начин, който не е предвиден в закона, е описано достатъчно конкретно, точно и ясно както по отношение пространствено-времевия диапазон, така и по начин на извършване, но не само в заповедта, а и в обобщената справка за резултатите от проверката, на която директорът на ОДМВР-Бургас безспорно се е позовал в обстоятелствената част на обжалваната заповед. Според трайната съдебна практика (тълкувателно решение №16/31.03.1975г., ОСГК на Върховния съд) мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ акта документ, към който акта препраща и който се намира в административната преписка по издаването му. В случаят това е именно цитираната справка от 23.10.2020г.

Не установява в обжалваната заповед да е използван от ответника цитираният в жалбата израз „продължавано дисциплинарно нарушение“, което понятие, както правилно изтъква жалбоподателя, не се съдържа нито в ЗМВР, нито в Инструкция №8121з-470/2015 на министъра на вътрешните работи. Ако се приеме тезата на жалбоподателя деянията, извършени от него да се квалифицират като системни нарушения по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗМВР (Системни нарушения са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година), тази констатация несъмнено би обусловила налагане на значително по-тежко дисциплинарно наказание забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години, съгласно чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР.

Относно заявеното от процесуалният представител на оспорващия, във връзка с искането за отмяна на оспорената заповед поради изтичане на давностния срок за нейното издаване, т.е. според неговата теза актът е издаден след изтичане на 4-месечния срок, определен в чл.205, ал.6 от ЗМВР и този срок не е бил удължен от надлежен орган, следва да се отбележи следното:

 Дисциплинарното производство е започнало с назначаването на проверка със заповед №251з-3557/03.09.2020г. на директора на ОД МВР-Бургас и е следвало да приключи с издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание до 03.01.2021г. Заповедта, с която на П. е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца отразява дата на издаване 23.12.2020г., но видно от представеното извлечение от Централната автоматизирана информационна система за документооборот на МВР, същата е регистрирана на 06.01.2021г. В представеното извлечение, в графа „Служители – Подписващи“ изрично е посочено, че директорът на ОДМВР-Бургас е подписал заповедта на 23.12.2020г.

В тази връзка, неоснователна е тезата на жалбоподателя, че обжалваната заповед е антидатирана. Тази заповед е официален документ, изявление на орган на държавна власт, който има материална доказателствена сила включително и относно датата на неговото издаване. В тази връзка, в хода на съдебното дирене жалбоподателят не е поискал откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК за оспорване на документа. Изявлението на процесуалния представител на служителя в хода на съдебното производство, предпоставили изискване на извлечение от регистъра, не може да се приеме за осъществено оспорване на официален документ.

Съвкупният анализ на доказателствата сочи, че жалбоподателят действително е извършил виновно нарушението и то при форма на вината- умисъл. От представената обобщена справка се установява, че служителят е публикувал за период повече от 3 календарни месеца общо 45 съобщения, безспорно съдържащи служебна информация. Не става въпрос за случайно деяние, нито за липса на умисъл, тъй като се установява, че не само по време на изпълнение на служебните си задължения и са публикувани данни за разположението, вида на АТСС, с които работят служители на ОДМВР-Бургас. Нарушението, което В.П. е извършил е формално и не е от категорията на резултатните такива, поради което не е необходимо да е настъпила конкретна вреда, макар дисциплинарноразследващата комисия да доказва безспорно, че при разполагане с публикуваната информация би могло да се достигне до отрицателни последици и за републиканския бюджет.

Съгласно чл.194, ал.4 от МВР дисциплинарната отговорност е лична, т.е. държавен служител в МВР отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя. В настоящия случай, съдът намира че жалбоподателят от обективна и субективна страна е осъществил състава на посоченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение, като формата на вината няма съмнение, че е умисъл, защото в хода на производството са събрани доказателства, че жалбоподателят в нарушение на чл.71 от ЕКПДСМВР сам е публикувал служебна информация в приложение „Viber“. Правната квалификация на деянието е напълно обективна спрямо фактите, установени при издаването на процесната заповед. Дисциплинарно наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, като при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици; обстоятелствата, при които е извършено; формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В процесният случай наказанието е наложено в неговия минимум.

В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по чл.146 от АПК – оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й, постановена е в съответствие с нормите и целта на материалния закон.

По изложените съображения съдът счита жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Разноски от ответната страна не се претендират и не се присъждат.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, първи състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ж.П. ***, със съдебен адрес:*** Иван Страцимир 2А, офис 318, срещу Заповед № 251з-5246 от 23.12.2020г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр.Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно оспорване на основание чл.211 от ЗМВР.

 

                                             СЪДИЯ: