№ 412
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000298 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на „Инверсия“ООД, ЕИК
*********, чрез адв.Р. Б. от БАК САК насочена против Решение № 165/19.12.2023 г.,
постановено по т.д.№ 184/2021 г. по описа на ОС Благоевград, с което въззивното дружество
е осъдено да заплати на И. Н. С. от гр.*** сумата от 26 000 лв., предявена като частичен иск
от 57 500 лв., представляваща стойността на дружествения дял на ищеца от въззивното
дружество, дължима поради прекратяване на участието му в дружеството, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 12.11.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства, както и поради непълнота на доклада на първоинстанционния съд,
изразяваща се в пропуск да се разпредели доказателствената тежест между страните по
отношение на релевантни факти - че не е налице погасяването по давност на задължения на
дружеството, че не е правено възражение за погасителна давност за тези вземания и че
давността за тях не е била прекъсвана.
Твърди се първоинстанционният съд на изцяло случаен лотариен принцип да е
кредитирал от приобщените по делото доказателства баланса към 30.06.2021 г., представен
от ищеца, без да изложи никакви съображения и мотиви и без да съобрази всички
доказателства по делото. Твърди се представените от ищеца счетоводни баланси за не
отразяват правилно водене на счетоводството на дружеството, да са недостоверни и да са
съставени за целите на настоящето производство.
Навеждат се доводи, че ако се приеме за достоверен представения от ищеца счетоводен
баланс, в който са отразени 250 000 лв. неразпределена печалба, то дружеството е следвало
да подаде данъчна декларация, с която да декларира последната и да прати съответен на нея
данък печалба. Изслушаната експертиза установила това да не е сторено.
1
Недостоверно било и отписването на задължението дружеството към съдружниците,
защото такова решение не било взето на общо събрание, а отделно ищецът-въззиваем лично,
като бивш управител на дружеството, подал заявление пред ТР с приложен към него и
публикуван баланс към 31.12.2016 г., в който такива обстоятелства /отписване на
задължение и формиране по този начин на неразпределена печалба/, не са отразени.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата
инстанция отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора отхвърляне на
предявения иск.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и
поддържа правилност на решението на ОС Благоевград.
След запознаване с първоинстанционното дело въззивната инстанция съобрази
следното:
ОС Благоевград е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.125,
ал.3 ТЗ, във вр. с чл.127 с.з., както и с искане по чл.86, ал.1 ЗЗД от И. Н. С. от гр. *** против
„Инверсия“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Р. С., Х. В. и Н. Н. – поотделно.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е
бил съдружник в ответното дружество. Единственото имущество на последното били два
недвижими имота, към момента представляващи един голям ПИ, като дружеството не
осъществявало дейност. Членственото правоотношение на ищеца в „Инверсия“ООД било
прекратено след изпратено от него до дружеството предизвестие за освобождаването му като
съдружник, което било връчено от помощник-нотариус А. Б. по реда на чл.47 ГПК - чрез
залепване на обявлението. Срокът на предизвестието изтекъл на 03.06.2021 година.
Твърди се ищецът да е притежавал 150 дяла от капитала на дружеството, а съобразно
имуществото на последното стойността на дяловете възлизала на 57 500 лв.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., като частичен иск от общо дължимата от 57 500 лв.,
представляваща стойността на притежаваните от него 150 дяла от капитала на
„Инверсия“ООД, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В отговора по исковата молба ответното дружество, чрез процесуалния си
представител, е оспорило предявения иск по размер.
Не е оспорило фактическото твърдение на ищеца да е съдружник в „Инверсия“ООД,
както и че последното притежава описания в исковата молба недвижим имот.
Оспорило е всички останали твърдения в исковата молба - че дружеството не е
осъществявало дейност, че ищецът е отправил до дружеството предизвестие за прекратяване
участието си в него, респ. - че му се дължи изплащане стойността на притежаваните от него
150 дружествени дяла на стойност 57 500 лв.
Поддържано е на адреса на управление на дружеството да има лице, което получава
кореспонденцията му, вкл. и че уведомление по чл.47 ГПК на този адрес не е било залепено.
Затова не била изпълнена процедурата по уведомяване на дружеството за напускане на
ищеца като съдружник и не били настъпили последиците за уреждане на имуществените
отношения помежду им по повод на това.
В разменените допълнителна искова молба и отговор по нея страните са оспорили
взаимно твърденията си в първоначално разменените книжа, без да излагат нови такива,
нито нови доводи в подкрепа/за оспорване, на позициите си по иска.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в
неговата цялост и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това –въззивникът е ответник в
2
първоинстанционното производство, останал недоволен от атакуваното решение в неговата
цялост.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на първоинстанционното
решение въззивната инстанция намира за частично основателни, като за да достигне до този
извод съобрази от фактическа и правна страна следното:
Страните не са спорили по релевантните за предмета на производството факти,
установими от приобщените писмени доказателства и служебно извършената справка по
партидата на дружеството въззивник в ТР, че И. Н. С. е бил съдружник в това дружество с
дялово участие от 1 500 лв., които отговарят на 150 дяла /600 общо, всеки по 10 лв./.
Същият е заличен като съдружник с вписване, извършено на 14.08.2023 г.
Спорни между страните /като с оглед оплакваният във въззивната жалба този спор е
пренесен и пред настоящата инстанция/ са въпросите кога същият е прекратил членственото
си правоотношение /към 30.06.2021 г. или към 30.04.2022 г./ и кой от представените по
делото баланси към 30.06.2021 г. и към 30.04.2022 г. е достоверен - този, представен от
ищеца-въззиваем или този, представен от ответника-въззивник.
Съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства според
решаващият въззивен състав предпоставя следните отговори на тези въпроси:
В съответствие с уредената в чл.17 от дружествения договор на „Инверсия“ООД
възможност съдружникът И. Н. С. е упражнил правото си да прекрати своето участие в
дружеството с писмено предизвестие, изпратено най-малко три месеца преди датата на
прекратяването, като на 28.01.2021 г. е изпратил предизвестие с посоченото съдържание на
на посочения му в ТР адрес на управление, чрез нотариус с рег. № *** от РНК.
На 16.02.2021 г. помощник нотариусът по заместване Б. е съставил констативен
протокол, според който след направени три опита на конкретно посочени дата и час за
връчване на предизвестието установил, че на адреса на управление на „Инверсия“ООД не е
наличен офис на дружеството, поради което и в присъствието на двама свидетели залепил
уведомление по реда на чл.47 ГПК. На 04.03.2021 г. същият помощник-нотариус е съставил
друг констативен протокол за това, че в двуседмичния срок от залепване на уведомлението,
който изтекъл на 02.03.2021 г., адресатът не се явил за получаване на книжата в
нотариалната кантора.
При тези безсъмнено установени факти изцяло споделим, като съответен на
процесуалния закон и съобразен с постановената по приложението на чл.47 ГПК, във вр. с
чл.50 ЗННД и чл.592 ГПК съдебна практика е изводът на първоинстанционния съд, че
нормата на чл.47 ГПК е приложима в нотариалните производства при връчване на
нотариални покани. Затова и в случая уведомяването на дружеството въззивник на адреса
му на управление относно факта на напускане на ищеца-въззиваем, е допустимо да се
извърши с нотариална покана.
По посочения правен въпрос е формирана трайна и непротиворечива практика на
ВКС, в насока нотариусът да може да фингира връчване на нот.покана, ако са осъществени
предвидените от чл. 47 ГПК факти, което е сторено безпротиворечиво в казуса.
При такова редовно връчване, каквото е настоящето /противното не е установено от
ответника-въззиваем независимо от инициираното от него оспорване/, във връзка с което
двуседмичния срок за получаване на книжата изтича на 03.03.2021 г. следва, че
прекратяването на членственото правоотношение между страните по делото е настъпило
автоматично с изтичането на срока - т.е. на 03.06.2021 г., в каквато насока е и отговорът на
първия спорен въпрос.
За изчерпателност следва да се посочи, че макар да е оспорил крайният извод на
първоинстанционния съд процесното членствено правоотношение да е прекратено на
03.06.2021 г., като изведен при нарушение на съдопроизводстваните правила относно
преценка на наличните по делото доказателства, въззивникът не е формулирал изрични
оплаквания за неправилност на изводите му относно редовността на връчването на
предизвестието по-специално - относно спазването на правилата на чл.37 - чл.38 ГПК и на
3
чл.47, ал.5 ГПК, поради осъществяване на всички предвидени в посочените норми факти.
По втория спорен въпрос.
Теорията и практиката приемат безпротиворечиво, че изплащането равностойността на
дружествения дял на напуснал съдружник се извършва само ако е налице положителен
финансов резултат по баланса на дружеството към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването на членственото правоотношение – т.е. когато активите на дружеството
превишават пасива му /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/.
Последното, защото нормата на чл.125, ал.3 ТЗ по императивен начин установява, че
уреждането на обсъжданите имуществените последици от напускането на съдружника се
извършва въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването.
При възприетото по-горе следва, че в случая това е счетоводния баланс на въззивното
дружество към края на м.06.2021 г.
В хода на производството пред първоинстанционния съд са събрани писмени
доказателства и е изслушана счетоводна експертиза, дала основно и допълнително
заключение, за установяване на спорния релевантен факт относно размера на дължимото се
от дружеството парично вземане на напусналия съдружник, съизмеряващо се с
равностойността на притежавания от него дружествен дял от имуществото на дружеството
към посочената дата.
Спорът между страните относно посочения факт се свежда до това съдържанието на
кой от представените баланси към посочената дата - този от ищеца или този от ответника е
достоверно и отразява обективно финансовия резултат на дружеството, най-вече в частта
относно счетоводното отразяване на задължение на дружеството към съдружниците като
неразпределена печалба на сумата от 250 346,24 лв. и в последствие - отписването на
задължението за изплащането й, поради погасяването му по давност.
Следва да се акцентира, че пълна счетоводна документация, при това от независим
източник - водещия счетоводството на дружеството, на вещото лице, изготвило изслушаната
пред първоинстанционния съд експертиза, не е предоставяна, поради което и последното е
било в обективна невъзможност самостоятелно да изготви такъв. В този смисъл и
експертизата е дала два варианта - всеки един основан на представените от насрещните
страни документи.
Възприема се от съдебната практика съставеният от дружеството междинен
счетоводен баланс да няма обвързваща съда материална доказателствена сила и при
оспорване на извършените счетоводни записвания, каквото в случая е направено от всяка
една от страните по отношение представения от насрещната страна такъв, редовността им
подлежи на проверка от съдебна експертиза за стойността на активите и пасивите към
релевантния по чл. 125, ал. 3 ТЗ момент, при спазване нормативните разпоредби на
счетоводното законодателство и съответните приложими счетоводни стандарти, действащи
по това време и при отчитане на установеното от останалите налични по делото
доказателства касателно спорния факт.
При извършената проверка в горния смисъл решаващият състав намира за
състоятелни оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил
събраните по делото доказателства относно посочения факт съобразно установените
съдопроизводствени правила - по отделно и в съвкупност, а като последица от това и не е
изложил никакви мотиви защо възприема като достоверни счетоводните записвания в
документите, представени от ищеца, а не тези от ответника при условие, че експертизата е
дала заключение в два варианта /основан на представените документи от всяка една от
страните/, а в о.с.з. е изразила обосновано съмнение относно достоверността на
счетоводните записвания, отразени в балансите, представени от ищеца.
Въззивната инстанция приема, че даването на обективен отговор на спорния въпрос за
действителното състояние на баланса на дружеството към релевантния момент изисква
анализиране по отделно и в тяхната съвкупност на ангажираните и от двете страни
доказателства, както и преценката/съпоставянето им във връзка с останалите безсъмнено
установени по делото факти.
4
Такъв безсъмнено установен факт е размерът на капитала на въззивното дружество,
който съобразно доказателствата по делото и отразеното по партидата му в ТР е в размер на
6 000 лв. Същият е бил изцяло внесен при учредяването на дружеството, като всеки един от
четиримата съдружници е внесъл по 1 500 лв. - равностойността на 150 дяла от по 10 лв.
Безсъмнено е още, че преди образуване на настоящия правен спор /исковата молба е
постъпила в ОС Благоевград на 12.11.2021 г./, по партидата на „Инверсия“ООД в ТР са
обявени три ГФО: 1/ на 06.07.2009 г. - годишен финансов отчет за 2008 г.; 2/ на 10.05.2011 г.
- годишен финансов отчет за 2009 г.; 3/ на 18.05.2020 г. - годишен финансов отчет за 2016 г.
и 4/ на 20.10.2020 г. - декларация чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч от името на управителя на
дружеството към онзи момент - въззиваемият И. С., че предприятието не е осъществявало
дейност през 2019 г.
От първия от посочените годишни финансови отчети се установява, че собственият
капитал на дружеството е обявен като такъв от 5 000 лв., което не съответства на
действително посочения в дружествения договор и внесен такъв - 6 000 лв.
Установява се и че дружеството не е развивало търговска дейност през отчетния
период, доколкото липсват данни за разходи или постъпления от такава.
По идентичен начин са оформени и годишните финансови отчети за 2009 г. и 2016 г.
Следва да се акцентира, че от името на дружеството отчетите са подписани от
управителя към посочения период от време - въззиваемият И. С..
Анализът на гореобсъдените доказателства предпоставя, че счетоводните записвания
в годишните финансови отчети на дружеството за посочените периоди от време не отразяват
обективно безспорния факт размерът на капитала на дружеството да е 6 000 лв. /а не 5 000,
както е посочено във финансовите отчети/, т.е. - че счетоводството на дружеството не е
водено редовно. Последното поражда основателно съмнение и относно обективността на
останалите съдържащи се в него данни относно финансовото състояние на дружеството.
Отделно безсъмнен факт по делото е и закупуването на два недвижими имота от
дружеството, съответно на 19.03.2007 г. и 19.03.2006 г. /приложените нот.актове/, на цена
съответно от 90 000 лв. и 140 000 лева.
Доколкото не е заявено изрично по какъв начин посочените суми, за които е отразено
в нот.актове да се платени от името на въззиваемото дружество, са се оказали в
патримониума му, въззивникът не е оспорил твърдението на ищеца-въззиваем, че
представеният от него и приет като писмено доказателство документ на л.148 от
първоинстанционното дело е извлечение от счетоводните сметки на дружеството.
В него в позиция 504/429 с дата 15.03.2007 г. е отразено, внасянето на парични суми от
съдружниците, както следва - 27 000 евро /52 807,41 лв./ от И. С.; 24 820 евро /48 543,70 лв./
от Н. С.; 32 000 евро /62 586,56 лв. от Х. В. и 32 000 евро /62 586,56 лв./ от Р. В..
На следващ ред е отразено довнасяне на сумата от 5 000 евро /9 779,15 лв./ от И. С. и
7 180 евро /14 042,86 лв./ от Н. С..
Общият сбор на постъпленията от същите възлиза на сумата от 250 346,25 лв. - т.е.
малко над сумата от 250 000 лв., която е общата цена на двата закупени от дружеството
недвижими имота.
Следователно и за закупуване на двата недвижими имота от името и за сметка на
дружеството всеки един от съдружниците е внесъл лични средства по открита на името на
дружеството банкова сметка в размер на по 62 586,56 лв. - факт, който не е бил оспорен от
страните в хода на производството.
По делото не се е твърдяло, нито са ангажирани доказателства на какво основание
съдружниците са сторили това - като допълнителни парични вноски, в изпълнение на
договорно задължение или др., предвид че простото предаване/превеждане на паричната
сума не е достатъчно, за да се изведе основанието за това. Необходимо е освен предаването
на сумата да бъде установено, че същото е извършено въз основа на постигнато съгласие
между страните - за внасяне на допълнителни парични вноски от съдружниците по реда на
чл.134 ТЗ, за сключване на договор за заем, за сключване на договор за дарение или др.
При всички случаи обаче, с оглед спазване изискванията на чл.26, ал.1 ЗСч и чл.54 ТЗ,
5
информация относно постъпилите парични сума следва да е налична в счетоводния баланс
на дружеството, а такава в случая, видно от обявените ГФО по партидата на дружеството
към релевантния момент /на плащане на вноските/ - 2007 г. - 2008 г., не е налична.
Няма спор в съдебната практика / Решение № 70 от 25.08.2014 г. на ВКС по т. д. №
3560/2013 г., I т. о., ТК и др./, че допълнителните парични вноски и договорът за заем на
парични средства са два отделни способи за кредитиране на дружеството с ограничена
отговорност, произтичащи от различни източници. Преценката за използваната форма на
кредитиране при всеки отделен случай се извършва въз основа на осъществилия се
фактически състав като се съобрази, че източникът на задължението за допълнителна
парична вноска в дружество с ограничена отговорност е решение за това на ОСС.
Както се посочи вече - в случая не е твърдяно от страните и не са ангажирани
доказателства да е вземано нарочно решение от ОСС на „Инверсия“ООД за внасяне на
допълнителни парични вноски, нито да е вземано решение за сключване на договор за
заем/дарение или др. с всеки един от съдружниците.
Доказателствата по делото установяват безсъмнено единствено, че парични суми в
размер на по 62 586,56 лв. са предадени/преведени по сметка/ в собственост на дружеството.
Следователно и по отношение на горния факт е налице непълнота в представените
баланси /финансови отчети/ към 2008 г., 2009 г. и 2016 г., обявени в ТР по партидата на
дружеството, т.к. последните не съдържат отразяване на тези парични суми по вид и
стойност нито като приходи, нито като разходи.
Счетоводното отразяване същите са намерили частично в представените от
въззиваемия-ищец и оспорени от насрещната страна два броя оборотни ведомости за
синтетични сметки и подсметки на дружеството за периодите от 01.01.2021 г. до 30.06.2021
г. и 01.01.2022 г. - 30.04.2023 г., мемориален ордер и извлечение от счетоводни сметки на
дружеството - всички документи подписани от самия И. С..
Според първата от синтетичните сметки дружеството към посочения период
дружеството е разполагало с 6 000 лв. по разплащателна сметка в Уникредит Булбанк, като
начално салдо. Обороти Дт - кредити непокрита загуба от 218,70 лв., земи в размер на
239 000 лв., други разчети със собственици - 250 346,24 лв., левове в каса - 23 822,01 и по
разплащателна сметка в Уникредит булбанк - 226 524,23; Оборотни Кт - неразплатена
печалба от минала година в размер на 250 345,24 лв.; земи 239 000 лв., доставчици - 239 000
лв., други разчети със собственици - 250 346,24 лв., каса левове - 9 000 лв., разплащателна
сметка във валута - 230 218,70 лв. Съответно на тези записвания крайното салдо Дт и Кт са
отразени в размер на 256 346,24 лв.
Втората от синтетичните ведомости е с идентично съдържание, като единствената
разлика с гореобсъдената е в отразяването на приходи от наем в размер на 339,62 лв., които
променят крайния финансов резултат /салто Дт и КТ/ с посочената сума.
Мемориалният ордер, представен от въззиваемия, няма номер и дата и е подписан
единствено от него. Според съдържанието му с него се удостоверява отписване на
задължения към собствениците поради изтекла 5-годишна давност към 31.12.2013 г., съгл.
чл.110 от ЗЗД в размер на 250 346,24 лв., без обаче да е конкретизирано какво е правното
основание на тези задължения.
Отразената счетоводна информация относно наличните средства, приходите и
разходите на дружеството в така обсъдените три документа не съответства на тази в
обявените по партидата му в ТР годишни финансови отчети за периода, в който са
извършени - 2007 г. - 2008 г. постъпването на сумите по сметка на дружеството, респ. - 2013
г. - отписване на задължения към собствениците, които финансовите отчети не съдържат
данни за такива счетоводни операции.
Отделно от изложеното в заключението си, прието в о.с.з. от 22.11.2023 г. вещото
лице е докладвало, че според представеният баланс към 30.06.2021 г. от въззиваемият-ищец,
стойността на активите в размер „А“ на баланса на „Инверсия“ООД към 30.06.2021 г. е
256 000 лв., от които 239 000 лв. отнесени в земя, 15 000 лв. налични парични средства и
2 000 лв. в безсрочни депозити. В пасива на баланса са отразени 250 000 лв. неразпределена
печална и 6 000 лв. собствен капитал. Така общата стойност е 256 000 лв., като на
6
посочената печалба не е платен дължимия се корпоративен данък - при направена справка от
вещото лице в НАП е установено дружеството да не е подавало Годишна данъчна
декларация за посочения период, нито да е платило дължимия се корпоративен данък.
При тези безспорни данни въззивната инстанция приема, че при изготвянето на
представеният от въззивника-ищец баланс на дружеството към 31.06.2021 г. г. е допуснато
нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСч. и на чл. 54 от ТЗ, доколкото
при сравнение с публично достъпните ГФО на дружеството от предходни периоди и
представения от въззивника е налице разминаване относно приходите и разходите в баланса,
както и големия размер извънредни разходи в този за 2021 г. , съпоставени с предходния
период /2008 г. - 2016 г./, което се дължи на отписване като погасени по давност на
задължения на дружеството спрямо съдружниците му с посочено основание - чл.110 ЗЗД,
респ. - последващо увеличаване с основание „за неразпределена печалба“.
Такова несъответствие не се констатира в представения баланс към релевантия
момент от страна на въззивното дружество, като е видно от същия, а в тази насока са и
разясненията на вещото лице по приобщената от първоинстанционни съд експертиза,
стойността на активите в размер „А“ е 230 000 лв. отнесени в земя, като в пасива на баланса
са отразени 230 000 лв., от които 6 000 лв. собствен капитал и 224 000 лв. „други
задължения“ /без да е ясно какъв е произхода на последните/. Според вещото лице фактът,
че дружеството не е осъществявало търговска дейност, обосновава извод тези задължения да
бъдат средства на собствениците.
Решаващият състав счита, че съвкупният анализ на всички обсъдени до тук
доказателства предпоставя извод именно представеният от въззивното дружество баланс
към 31.06.2021 г. да отразява обективно и достоверно финансовия резултат на дружеството,
т.к. същият е съобразен с три от безсъмнено установените по делото факти - точния размер
на наличния собствен капитал и превеждане от страна на всеки един от съдружниците в
дружеството в полза на последното по наличната му банкова сметка по 62 586,56 лв. в
периода 2007 г. - 2008 г., както и придобиване от страна на дружеството в собственост на
недвижими имоти.
Съответно на тези безсъмнени факти в представените баланси към 30.06.2021 г. и
30.04.2022 г., изготвени от самото дружество, е отразено финансово задължение на
последното в размер на 224 000 лв., съответстващо в голяма степен на общия сбор от
паричните вноски, направени от всеки съдружник, което сочи същите да отговарят в най-
голяма степен на принципите на счетоводството, установени от чл.26 ал.1 ЗСч и чл.54 ТЗ.
За разлика от коментираните баланси представените от ищеца-въззиваем, носещи
неговия подпис като представляващ дружеството, не отговарят на принципите, залегнали в
чл.26, ал.1, т.2 ЗСч - последователност на представянето и сравнителна информация; на
чл.26, ал.1, т.4 ЗСч - начисляване ефектите от сделки и други събития да се признават в
момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства или техните еквиваленти, и да се включват във финансовите отчети за
периода, за който се отнасят; както и на тези в чл.26, ал.1 т. 5 - т.9 от ЗСч.
Това е така, защото същите не държат сметка за данните на наличните от предходни
години финансовите отчети, при спазване изискването резултатът в началото на текущия
отчетен период трябва да съвпада с данните в края на предходния отчетен период /ГФО от
2016 г./; компенсирането въз основа на мемориален ордер от предходен период - 2013 г., е
извършено с този баланс без да са налице основания за отписването на задълженията на
дружеството към съдружниците му, предвид липса на първични счетоводни документи за
тяхното възникване, а от там и за погасяването им по давност.
Отделно следва да се акцентира, че представените от въззиваемия счетоводни
документи съдържат противоречива информация - според мемориалния ордер е отписано
задължение към собствениците в размер на 250 346,24 лв. поради изтекла пет годишна
давност към 31.12.2013 г. по смисъла на чл.110 ЗЗД, което предпоставя облигационен
произход на задължението, данни за тези счетоводни записвания, както и за налични
задължения или постъпления в посочения размер не се съдържат в ГФО за 2016 г., обявен в
ТР, а според отразеното в баланса /частта пасив/ към 31.06.2021 г. - 250 000 лв. са отразени
като неразпределена печалба, .
7
Освен констатираното вътрешно противоречие, от наличните счетоводни документи
/а този факт се твърди и от самия ищец/ е установимо въззивното дружество да не
осъществявало търговска дейност, от която като финансов резултат да се кумулира печалба
в размер на 250 000 лв. към който и да е период от време от учредяването на дружеството до
момента на напускане на съдружника И. Н.. Такава печалба не е била декларирана и за нея
не са платени съответно дължимите данъци, съобразно изискванията на ЗКПО, според
заключението на вещото лице и допълнителните му обяснения, дадени в о.с.з. И ако
последните две задължения са фискални и нямат отношение към валидното възникване на
основанието за отписване на задълженията за изплащане на парични вноски към
съдружниците, нито за изплащане на реализирана печалба от дейността на дружеството, то
доказателства за нейното формиране /произход/ изобщо липсват, като липсват и
доказателства за вземане на решение на общото събрание на съдружниците за
разпределението/неразпределението на тази печалба.
По изложените съображения и като приема, че представените от ищеца-въззиваем
счетоводни документи и основаните на тях записвания, вкл. в междинния баланс към
31.12.2021 г., са изготвени в несъответствие с принципа на истинност на счетоводството и
неговата документална обоснованост, установен от чл. 24 и чл. 4, ал. 3 от ЗСч, настоящата
инстанция счита, че същите не следва да се вземат предвид от счетоводна гледна точка при
преценка на размера на дела на напускащия съдружник.
Доколкото именно последният е твърдял в хода на производството, че е налице
основание да се отпишат значителни по размер задължения на дружеството преди
прекратяване на членственото му правоотношение, то доказателствената тежест да установи
този изгоден за него факт е именно негова.
Като не е сторил това - не са ангажирани доказателства на какво основание към
31.12.2013 г. е отписано счетоводно задължение към съдружниците в посочения в
мемориалния ордер размер, същият следва да понесе негативите от собственото си
процесуално бездействие.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че при определяне
стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена
отговорност, следва да се вземе предвид счетоводния баланс към 31.06.2021 г., представен
от въззивното дружество. Спрямо данните от него от актива по баланса трябва се вземе
стойността на дълготрайните материални активи на дружеството (земя), а от пасива -
задълженията на дружеството (без собствения капитал, резервите и финансовия резултат),
които в случая са посочени счетоводно в размер на 224 000 лв. При съпоставяне на двете
величини сумата на активите се явява по-висока от задълженията с 6 000 лв., която именно
се явява т.нар. „чист актив“ и чиято стойност се разделя на броя на дяловете, формиращи
капитала на дружество. Така паричната равностойност на дяловете на прекратилия
участието си съдружник - въззиваем се равнява на произведението от броя на
притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен дял, което вещото лице
е изчислило на 1 500 лв.
Въз основа на тези мотиви обжалваното решение следва да се отмени частично, като
вместо сумата от 26 000 лв., представляваща частичен иск от общо 57 500 лв.,
представляваща стойността на дружествения дял на ищеца в ответното дружество, дължима
му се при прекратяване на участието му в последното, на същия се присъди сумата от 1 500
лв., представляваща пълната стойност на дружествения дял на ищеца, дължаща му се на
посоченото основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 12.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
Предвид основателността на въззивната жалба и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК в
тежест на въззиваемия – ищец следва да се поставят сторените от въззивника - ответник
разноски по делото и пред двете инстанции, съответно в размер на 3 000 лв. за платено
адвокатско възнаграждение за производството пред ОС Благоевград и на 3 000 лв. за пред
въззивната инстанция, съобразно представените списъци по чл.80 ГПК и доказателствата за
извършването им към него.
8
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 165/19.12.2023 г. г., постановено по т.д. № 184/2021 г. по описа на ОС
Благоевград, в частта му, с която „Инверсия“ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на
осн.чл.125, ал.3, във р. с чл.127 ТЗ на И. Н. С. – ЕГН ********** от гр.*** разликата над
сумата от 1 500 лв. до сумата от 26 000 лв., предявена като частичен иск от 57 500 лв.,
представляваща паричната равностойност на дружествения му дял, съобразно баланса на
дружеството в края на месеца на напускане на съдружника – 31.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и в частта и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от И. Н. С. – ЕГН **********
от гр.*** против Инверсия“ООД, ЕИК ********* за осъждане на ответника да заплати на
осн.чл.125, ал.3, във вр. с чл.127 ТЗ на ищеца разликата над сумата от 1 500 лв. /хиляда и
петстотин/ лева до сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, предявена като частичен
иск от 57 500 лв., представляваща паричната равностойност на дружествения му дял,
съобразно баланса на дружеството в края на месеца на напускане на съдружника –
31.06.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2021 г. до
окончателното й изплащане представляваща паричната равностойност на дружествения му
дял, съобразно баланса на дружеството в края на месеца на напускане на съдружника –
31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 165/19.12.2023 г. г., постановено по т.д. № 184/2021 г. по
описа на ОС Благоевград в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА И. Н. С. – ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Инверсия“ООД, ЕИК
********* сторените по делото разноски пред двете инстанции, съответно в размер на 3 000
лв. за платено адвокатско възнаграждение за производството пред ОС Благоевград и на
3 000 лв. за пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9