№ _________
гр. Варна, _____________г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на тридесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдия Таня
Димитрова адм. дело № 654/2019 г. на
АдмС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 205, ал. 5 от Закона за
предучилищното и училищното образование (ЗПУО).
Образувано е
по жалба на Д.И.В. като баща и законен представител на малолетния И.Д.В.,
подадена лично и чрез адв. Б. Х., срещу Заповед № РД 09-907 от 20.02.2019 г.,
издадена от Директора на ОУ „Захари Стоянов“, гр. Варна, с която е наложена
санкция „преместване в друга паралелка на същото училище“ на И.Д.В. – ученик от
VІа клас от датата на издаване на заповедта.
С жалбата се
настоява, че оспореният акт е незаконосъобразен, като постановен при неспазване
на установената форма, при многобройни съществени нарушения на процедурните
правила и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че не са посочени:
поотделно фактическите основания на заповедта; доказателствата за тях; конкретни
нарушения по т. 2 и т. 3 (кога, къде, какво); срок на обжалване. Според
оспорващия проведеният разпит на ученика на 17.01.2019 г. (на деня, следващ
деня на инцидента с А.А) от директора е в нарушение на чл. 15, ал. 3, ал. 4 и
ал. 5 от Закона за закрила на детето, тъй като е проведен без присъствието на
родител, педагогически съветник и социален работник от Дирекция „Социално
подпомагане“. Изтъква се, че са нарушение и двете изисквания на чл. 64, ал. 2
от Наредбата за приобщаващо образование (НПО) - в Уведомителното писмо с изх. №
307/07.02.2019 г. не е посочено за какво конкретно нарушение става въпрос, нито
условията по чл. 60, ал. 1 от НПО, а и не са посочени правата на родителите,
като при проведения разговор с класния ръководител, последният им отговорил, че
става въпрос за случая с А. Поддържа се, че в нарушение на чл. 15, ал. 3, т. 1
и т. 2 и ал. 4 от Закона за закрила на детето при изслушването на детето на
13.02.2019 г. не присъства социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“,
не е предупреден ученикът за отговорността му, не му е предоставена никаква
информация за какво е викан за изслушване, не са посочени никакви конкретни
нарушения, а и изслушването е било проведено под формата на разпит – протоколът
е съставен по предварително подготвени въпроси, на които детето да отговори. На
следващо място се посочват допуснати от органа нарушения на правата на
оспорващия по чл. 34, ал. 1 и ал. 3, чл. 44, ал. 5 и чл. 35 от АПК във връзка с
непредоставяне на копия от преписката и необсъждане на обясненията на И.В..
Изтъква се, че в нарушение на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО с ученика не са
осъществени съответните педагогически мероприятия за преодоляване на
проблемното поведение, а и никой не е поискал съгласието на родителите за
индивидуална работа със сина им по повод на конкретното поведение на сина им,
още повече, че би могло да се използва и друг механизъм за въздействие.
Настоява се,
че не са посочени доказателства за всяко едно твърдение в мотивите на
заповедта, че И.В. няма вина за случая на 16.01.2019 г. с А.А, че няма данни за
извършени нарушения от И.В., налагащи прилагането на мерки и механизми за
преодоляване на някакво проблемно поведение на И.В., че забележките в бележника
на И.В. са нанесени след предложението за наказание, че ученикът е поглеждал
мобилния си телефон, за да види колко е часът. Според оспорващия, причината да
се стигне до инцидента с А е неизпълнението на задължението на класния
ръководител по чл. 49, т. 19 от Правилника за дейността на училището (ПДУ) през
междучасията да бъде сред учениците си, а и дежурният учител не е изпълнил
задължението си по чл. 47, т. 1 от ПДУ, тъй като никой от дежурните учители или
ученици не е бил в коридора, а и съгласно чл. 55, т. 13 от ПДУ мобилната
комуникационна техника на учениците по време на учебните часове се съхранява на
катедрата на учителя в класната стая и при установено нарушение техническото
или електронното средство се прибира от учителя и се връща на родителите на
ученика, като никой учител не е отнемал телефона на И.В..
Искането е
да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и необоснована. В хода
по същество на делото се претендира и присъждане на разноски по делото. С
писмената си защита оспорващият поддържа, че от доказателствата по делото се
установява, че е създадено „отношение“ от страна на класната ръководителка още
преди направеното от нея предложение за наказание, като се поддържат изложените
в жалбата доводи.
Ответникът –
Директорът на Основно училище „Захари Стоянов“, гр. Варна в отговор на жалбата,
чрез адв. А.П. излага становище за неоснователност на жалбата, прави се искане
за отхвърлянето й и за присъждане на разноски. В отговора се излагат следните
доводи: В заповедта са посочени конкретните текстове от закона, дали основание
за издаването на заповедта; Посочен е редът за оспорването й, а по отношение на
липсата на посочване на срока за оспорване е приложим чл. 140, ал. 1 от АПК;
Ответникът се позовава на мотивите, посочени в предложението на класния
ръководител; В издадената ученическа книжка в началото на учебната 2018/2019 г.
са вписани отзиви, свързани с поведението на ученика, като след заявяване в
края на първия срок, че ученическата книжка е загубена се налага издаване на втора;
Предвид конфликтите между А.А и И.В., инспирирани от И.В. и постъпилите жалба и
сигнали от родители и ученици, в които се твърди, че ученикът участва във
всички конфликти, т.е. съвкупната преценка за поведението на ученика и мнението
на класния ръководител показват, че наложената санкция съответства на целта на
закона, като разделянето на учениците в различни паралелки защитава децата от
агресия, намалява напрежението и нормалното провеждане на учебния процес, и
дава възможност за индивидуална работа с всяко от децата с цел преодоляване на
конфликта.
Жалбата е
редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК
и като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения
административен акт. По отношение наличието на правния интерес от оспорването,
независимо от преместването на ученика в друго училище по желание на
родителите, съдът се е произнесъл с определение в съдебно заседание, проведено
на 30.04.2019 г. Видно от изписаното лично от Д.В. след текста на заповедта (л.
2 от адм.пр.), оспореният акт е съобщен на 20.02.2019 г., т.е. жалбата, с
входящ номер в ОУ „Захари Стоянов“, гр. Варна от 05.03.2019 г. – л. 3 от делото,
е подадена в 14-дневния срок, установен с чл. 149, ал. 1 от АПК, независимо, че
в заповедта не е указан срокът за оспорването й.
Съобразявайки
посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и
събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168
от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема
за установено следното:
От
представената административна преписка се установява, че класният ръководител
на VІа
клас при ОУ „Захари Стоянов“, гр. Варна е изготвил Писмено
предложение с вх. № 1008/07.02.2019 г. до директора на училището за налагане на
основание чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗПУО, чл. 58 от Наредбата за приобщаващото
образование и чл. 58, т. 2 от ПДУ на ученика И.Д.В. от VІ а клас на санкция
„преместване в друга паралелка на същото училище“, във връзка с неизпълнение на
задълженията, определени в ЗПУО, в Наредбата за приобщаващо образование и в
ПДУ. Като мотиви се сочи следното: Възникнал на 16.01.2019 г. преди шести
учебен част конфликт между И.В. и А.А, завършил с взаимна гонитба в коридора,
като по време на гоненето И.В. блъснал момичето, което паднало на предпазната
решетка на парното, вследствие на което момичето получава нараняване, а И.,
виждайки това не спира да й помогне и не търси съдействие от учител, а избягва
по стълбището; Наличието на множество конфликти между двамата ученици още от
началото на учебната 2017/2018 г., свързани с напрежение, използване на обидни
думи и накърняване достойнството на момичето от страна на И., които конфликти
продължават и през учебната 2018/2019 г.; И. твърди, че му е неприятно да
общува с момичето, изпитва погнуса от допира с нея, като това го демонстрира
всеки ден; Ученичката е търсила подкрепа от класен ръководител и педагогически
съветник и с момичето се работи индивидуално; С И.В. не е работено
индивидуално, поради отказ на родителите да се работи индивидуално; Във
взаимоотношенията със съучениците си И. е склонен да реагира бурно и да се
гневи, когато смята, че другите са започнали първи и са виновни, не умее да
владее гнева си; По време на учебни часове И.В. често шуми, явява се без
домашно и без материали по учебните предмети, влиза в пререкания с учителите,
получавал е отзиви за това си поведение в ученическата книжка; Ученикът често
тича по коридорите, с което създава предпоставка за възникване на инциденти,
както се е случило на 16.01.2019 г.; По време на учебни часове И. си позволява
да използва мобилен телефон с обяснението, че проверява колко е часът; Направил
е запис на съучениците си в час по Музика докато пеят, използвайки мобилния си
телефон; И.В. тенденциозно дразни А.А по различни начини; В присъствието на
класния ръководител И.В. по време на голямо междучасие показва снимка на А в
своя телефон, изпратена му от съученик, с което предизвиква нейното
недоволство, като снимката момчето изпраща в социален чат на своя приятелка;
При поискване на ученическата книжка ученикът невинаги я представя, с
обяснението, че е забравена в къщи или че не може да я намери; При напомняне от
класния ръководител, че в ученическата книжка има неподписани отзиви и
информация за поведението и подготовката за учебни часове, ученическата книжка
бива загубена от ученика.
В писменото
предложение класният ръководител е посочил съответните нарушени норми от ПДУ.
Директорът
на ОУ „Захари Стоянов“, гр. Варна е изпратил Уведомително писмо с изх. №
309/07.02.2019 г. (л. 43 от делото) до Отдел „Закрила на детето“ при ДСП –
Варна, в което се сочи, че И.Д.В. не спазва задълженията си, определени в ЗПУО,
НПО и ПДУ, като ученикът има право преди налагане на санкция да бъде изслушан,
поради което се прави искане за изпращане на социален работник, който да
присъства на изслушването на 13.02.2019 г. от 13:30 часа, свързано с изясняване
на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното неизпълнение на
задълженията. Писмото е изпратено на 07.02.2019 г. на имейл на Дирекция
„Социално подпомагане“ Варна, като няма данни за потвърждаване на получаването
му.
С
Уведомително писмо от Директора на ОУ „Захари Стоянов“, гр. Варна с изх. №
307/07.02.2019 г. до Д.В., същият в качеството му на родител се уведомява, че И.Д.В.
не спазва задълженията, определени в ЗПУО, в НПО и в ПДУ: „ чл. 55, т. 2, т. 8,
т. 11, т. 13, т. 15, т. 25, че ученикът е предложен за налагане на санкция, че
следва да се яви родителят в дирекцията на училището на 13.02.2019 г. в 13:30
ч., заедно с ученика за изясняване фактите и обстоятелствата, свързани с
нарушението, като е уведомен родителят, че ученикът може да бъде изслушан и
консултиран в Отделите „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“
на Община Варна. Налице е подпис на адресата за получил уведомителното писмо,
без отбелязване на датата на получаването му.
За проведеното
на 13.02.2019 г. изслушване на ученика И.Д. е съставен Протокол с вх. №
1050/13.02.2019 г., от които се установява следното:
На изслушването от директора са
присъствали родителите на И.В., класният ръководител – Д К, зам. директорът и
педагогическият съветник – С П;
На изслушването са обсъдени предварително
напечатани въпроси, като ученикът е отговарял на въпросите.
Със Заповед
№ РД 09-907/20.02.2019 г. на Директора на ОУ „Захари Стоянов“, гр. Варна на
основание чл. 259, ал. 1 от ЗПУО и чл. 19, ал. 2, т. 17 от Наредбата за статута
и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти, във връзка с чл. 203, ал. 1 и чл. 205, чл. 199, ал. 1, т. 2 и
ЗПУО, във връзка с чл. 58 и чл. 59, т. 2 от НПО, по предложение на класния
ръководител на VІа клас с вх. № 1008/07.02.2019 г. е наложена санкция
„преместване в друга паралелка на същото училище“ на И.Д.В. – ученик от VІа
клас от датата на издаване на заповедта, като е наредено
ученикът да бъде преместен в VІе клас. Посочено е в заповедта, че санкцията е до
края на учебната 2018/2019 г., а при влизане в сила на заповедта до 30 дни
преди края на втория учебен срок, санкцията да влезе в сила от началото на
следващата 2019/2020 учебна година, като за срока на санкцията е разпоредено да
бъдат провеждани дейности за предоставяне на обща подкрепа от страна на
педагогическия съветник и от класния ръководител на VІе клас.
Мотиви,
изложени в заповедта за налагане на санкцията, са в 3 пункта:
1. Физически
и психически тормоз над съученичката си / прояви на психическа и физическа
агресия, изразяваща се в обиди и физически сблъсъци и удари към съучениците си,
като на 16.01.2019 г. блъска съученичката си А.Т.А, вследствие на това момичето
пада и се удря в решетката на парното в коридора на ІV етаж на училището, като
наранява лицето си (пукната устна, разклатен зъб), като ученикът И.В. не помага
на съученичката си след падането и не
изразява съжаление за случилото се – нарушение на чл. 55, т. 8 и т. 11 от ПДУ;
2.
Нарушаване на дисциплината в учебните часове – обръща се, говори със съученици,
не носи материали и не проявява интереси, за което са нанесени отзиви от преподавателите
по английски език и по изобразително изкуство в ученическата книжка на ученика
– чл. 55, т. 2 от ПДУ;
3. Ползване
на мобилна техника в часовете – нарушение на чл. 55, т. 13 от ПДУ.
В заповедта
е посочено, че преди налагане на санкцията с класа е работено групово от
педагогическия съветник през периода от 04.10.2018 г. до 04.12.2018 г., тъй
като родителите на ученика отказват да се работи индивидуално с него, но
груповата работа не дава резултат. Посочено е и че ученикът и родителите му са
запознати с ПДУ.
В хода на
делото ответникът представя доказателства за преместване на ученика в друго
учебно заведение. Ответникът представя и жалбата на родителите на А.А с вх. №
851/17.01.2019 г., заедно с Лист за преглед на пациент № 595 от 16.01.2019 ч.,
от който се установява наличието на оток и посиняване на горна устна и контузия
на зъб на А.А.
От
представените от ответника и приети от съда Становище с вх. № 878/22.01.2019 г.
от С.Т. - учител по математика, Становище с вх. № 881/22.01.2019 г. от С П –
педагогически съветник и Становище с вх. № 889/22.01.2019 г. от Д К – класен
ръководител на VІа клас се установяват впечатленията и конкретните
констатации във връзка с конфликта между учениците И.В. и А.А на 16.01.2019 г.,
като нито едно от трите лица не е присъствало непосредствено при сблъска на
двете деца.
За
изясняване на факта дали процесната санкция на ученика И.В. е наложена след
изчерпване на всички останали механизми за въздействие върху вътрешната
мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на ученика, съдът е
допуснал разпит на С.В.П – педагогически съветник в ОУ „Захари Стоянов“, гр.
Варна и Д П К – А - класен ръководител на VІа клас.
От
показанията на С П се установява следното: Педагогическият съветник е работил с
целия клас и с И.В. специално, защото класният ръководител е подавал
информация, че има конфликтни ситуации в класа, свързани предимно с вербална
агресия между ученици, в които конфликтни ситуации се е споменавало и името на И.В.,
като за първи път класният ръководител е уведомил педагогическия съветник през
първия срок на миналата учебна година – 2017/2018 г.; Сред обидите в класа е
имало конфликтна ситуация между И.В. и А.А, като А е получавала обиди от И.;
През 2018/2019 г. е работено с VІа клас като надграждане и по повод на
възникнали конфликтни ситуации; Ситуацията от 16.01.2019 г. е налагала
индивидуална работа с И.В., каквато не е проведена, като е липсвала декларация
от родителя за съгласие за провеждането на такава; Педагогическият съветник не
е правил опит да се свърже с родителите на И.В. и да укаже необходимостта от
индивидуална работа с ученика; След 16.01.2019 г. педагогическият съветник не е
провеждал работа с целия клас, като се уточнява, че периодът е бил такъв –
училището излязло в грипна ваканция и във ваканция поради усложнена зимна
обстановка, после и в междусрочна ваканция – много дълъг период, в който са
били във ваканция; Когато в училището има инцидент, се уведомяват родителите,
но не е необходима декларацията-съгласие от родителя, защото това е кризисна
ситуация при сериозен инцидент, като се изисква писмено съгласие от родителя, за
да се работи и консултира ученикът; С А е работено индивидуално след идването й
в класа през учебната 2017/2018 г., като същата по-трудно се е адаптирала към
класа, не поради нейно проблемно поведение, като е работено за мотивация, за
това да не отговаря на обидни думи, които са били от съученичка, не само от И.;
Педагогическият съветник е консултирал във връзка с нещо, случило се в учебно
време и други ученици от класа, като е работено и индивидуално и с други
ученици от класа; Когато И.В. е бил ІІ клас е бил преместен в паралелката с
разширено изучаване на изобразително изкуство поради конфликт с друго дете.
От
показанията на класния ръководител на VІа клас – Д К се установява следното: Класен
ръководител на VІа клас е от V клас; Не е присъствала на инцидента
на 16.01.2019 г., но непосредствено след него и на следващия ден децата от
класа са й обяснили какво се е случило; Когато има проблем/конфликт
свидетелката се опитвала да говори с двете страни поотделно, да чуе техните
версии и да се помъчи да изясни конфликта, като ако види, че нещо й „куца“
работата се обръща към педагогическия съветник, работи се с част от класа и с
целия клас под формата и на други методи за сплотяване, за приятелство, за
доброта; Звъняла е при всеки инцидент тази учебна година на бащата на И.В., но
не е получавала никаква помощ, подкрепа и съдействие от родителите на И.В.;
Свидетелката е провеждала разговори с И.В., но други мерки и работа с
педагогическия съветник – не; След инцидента по всякакъв начин свидетелката е
провеждала индивидуални разговори с И., да не е пред класа, работила е и с
двете деца, за да им обясни каква е ситуацията, какво е можело да се случи; На
следващия ден след инцидента директорът на училището е пожелал да разговаря поотделно
с двете деца, да се запознае с конкретната ситуация, като е разговарял с И. и А,
както и с децата-свидетели на самата ситуация; Този разговор свидетелката
заявява, че е бил с цел подобряване на микроклимата в класа; След 16.01.2019 г.
не е коментиран конкретният конфликт, а е коментирано принципно да няма
насилие, да бъдат добри; Между А и други деца от класа е имало и други
спречквания; Директорът е изслушал/провел разговор на 17.01.2019 г. на/с децата,
които са видели инцидента на 16.01.2019 г., в присъствието на класния
ръководител.
Ответникът
представя по делото и Заповед № РД 09-906/20.02.2019 г. на Директора на ОУ
„Захари Стоянов“, с която на А.Т.А от VІа клас е наложена санкция „забележка“, като в
мотивите на заповедта е посочено, че ученичката бяга по коридорите и в класната
стая през междучасията, гони се със съученика си И.В. и чупи химикала му –
нарушение на чл. 55, т. 11 от ПДУ, като срокът на санкцията е до края на учебната
2018/2019 година.
По отношение компетентността на издателя на
акта:
По аргумент от чл. 203, ал. 1 от ЗПУО санкции „преместване в друга
паралелка в същото училище“ се налагат със заповед на директора на училището.
Следва да се приеме, че Директорът на ОУ „Захари Стоянов“, гр. Варна е
постановил оспорената заповед в пределите на материалната (предметна) и
функционалната си компетентност, респ. същата не е нищожна.
По отношение изискванията за спазване на
установената форма на акта:
От посочените в оспорената заповед фактически и правни основания за
издаването й, разгледани поотделно и в съвкупност, не става ясно от кои точно юридически
факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, и независимо
от писмената форма на акта, настоящият състав на съда приема, че не е спазена
установената форма за издаване на административния акт.
Неизпълнението на задълженията, определени в чл. 55, т. 2 и т. 13 от ПДУ
не са индивидуализирани във времеви аспект – не става ясно кога ученикът точно
е допуснал процесните нарушения, посочени в т. 2 и т. 3 от мотивите на
оспорената заповед. За изясняване на тези обстоятелства не способстват и
фактите, които се извличат от приобщените по делото доказателства. В писменото
предложение на класния ръководител принципно е посочено, че по време на
часовете И.В. често шуми, явява се без домашно и без материали по учебните
предмети, за които това се изисква, влиза в пререкания с учители, получавал е
отзиви в ученическата книжка, като е посочено, че това е нарушение на чл. 55,
т. 2 от ПДУ: ученикът не изпълнява задължението си да не възпрепятства със
своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове. Т.е.
процесното неизпълнение на задълженията на ученика не е посочено кога точно се
е осъществило. По отношение пък на нарушението на чл. 55, т. 13 от ПДУ:
ученикът да не използва мобилен телефон и други технически и електронни
средства по време на час, предложението на класния ръководител съдържа
принципно посочване, че по време на учебните часове И.В. си позволява да
използва мобилен телефон с обяснението, че проверява колко е часът, а в час по
Музика е бил направил запис на съучениците си докато пеят. Т.е. отново
въпросното неизпълнение на задълженията на ученика не е индивидуализирано във
времеви аспект. Освен това, доколкото в предложението на класния ръководител са
посочени и други неизпълнения на задължения във връзка с публикуване на снимков
и/или видеоматериал в социалните мрежи, а в оспорения акт като фактическо
основание за издаването на заповедта ответникът се е задоволил да посочи
единствено – „ползване на мобилна техника в часовете“, не става ясно, какво
точно
и конкретно е приел ответникът като неизпълнение на задълженията от
ученика.
Неяснотата на мотивите на органа в посочения по-горе аспект се
приравнява на липса на мотиви и рефлектира върху правото на защита на лицето,
на което е наложена санкцията, като препятства възможността да се разбере кое
конкретно фактическо действие органът приема, че представлява основание за налагане
на процесната санкция. Налице е невъзможност за извършване и на съдебен контрол
по отношение на това дали са отчетени причините и обстоятелствата при
извършване на нарушението, което представлява изискване на чл. 201, ал. 2 от
ЗПУО при определяне на вида на санкцията.
Времето на неизпълнение от ученика на визираните в заповедта задължения
е конкретизирано единствено по отношение на нарушението по чл. 55, т. 8 и т. 11
от ПДУ – 16.01.2019 г., но отново не е посочено кога е осъществяван физически и
психически тормоз и агресия над А.А, както и обиди, физически сблъсъци и удари
към съучениците.
Оспорената заповед се явява незаконосъобразна, предвид наличието на
основанието по чл. 146, т. 2 от АПК – неспазване на установената форма.
Непосочването на срока за обжалване не се отразява на
законосъобразността на оспорената заповед, тъй като има значение единствено при
преценката дали жалбата е подадена в определения от закона срок, поради което
възражението на оспорващия в този аспект се явява неоснователно.
По отношение спазването на
административнопроизводствените правила:
Процесната по делото заповед е издадена въз основа на мотивирано
предложение на класния ръководител, каквото изисква разпоредбата на чл. 203,
ал. 1 от ЗПУО, като за откриване на процедурата по налагане на санкциите по чл.
199, ал. 1 в съответствие с чл. 204, ал. 1 от ЗПУО директорът е уведомил
родителя на И.В..
С основание обаче в жалбата до съда се настоява, че не са спазени
административнопроизводствените правила, доколкото от изпратеното до бащата на И.В.
уведомление (л. 45 от делото) не става ясно за кои конкретно
действия/бездействия на ученика е образувано производството, а са посочени
единствено с цифри разпоредби, които дори не са конкретно обвързани с
визираните в уведомлението нормативни актове - ЗПУО, НПО и ПДУ. Целта по
принцип на уведомлението, изискуемо от специалния закон – ЗПУО и уведомлението
по чл. 26 от АПК, е участниците в административното производство да бъдат
информирани за отпочването им, както и да им се създаде възможност да
организират защитата си срещу конкретни юридически факти. В случая процесното
уведомление не постига тази цел. Независимо от това съдът намира, че това не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да обосновава
извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт. От една страна,
процесното уведомление е осигурило присъствието на родителя и на ученика на
насроченото изслушване на ученика. От друга страна, в хода на проведеното
изслушване, както и в хода на съдебното производство ученикът и родителите са
имали възможност да изразят становище по конкретно вмененото, посредством
поставените въпроси при изслушването, неизпълнение на задълженията на ученика. Поради
което дори уведомлението да съдържаше подробни данни не е налице основание да
се приеме, че органът би стигнал до извод, различен от направения с оспорената
заповед.
С Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от ЗПУО е въведено изискване за
уведомяване единствено на родителя за откриване на процедурата за налагане на
санкции като процесната по чл. 199, ал. 1, т. 2 от с.з., т.е. в случая не се
изисква уведомяване и на съответните териториални структури за закрила на
детето. Освен това изрично разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от ЗПУО регламентира,
че изслушването на детето следва да се извършва в присъствието на психолог или
на педагогическия съветник. Тази разпоредба се явява специална спрямо нормата
на чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, изискваща изслушването на
детето да става единствено в присъствието на социален работник. Следва да се
има предвид, че регламентираните в ЗПУО правоотношения се отнасят към конкретно
качество на детето, а именно – ученик. С оглед изложеното съдът намира за
неоснователни възраженията на оспорващия за нарушения на процедурата, доколкото
изслушването на ученика не е проведено в присъствието на социален работник. Нормата
на чл. 65 от НПО, която също изисква присъствие при изслушването и
на социален работник в съответствие с чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на
детето, е в противоречие със ЗПУО, доколкото изрично в
закона е уредено изслушването в присъствието на кои задължително лица се
извършва. В случая изслушването е проведено в присъствието на педагогическия
съветник, т.е. в съответствие с изискванията на чл. 204, ал. 3 от ЗПУО. Предвид
изложеното доводът на оспорващия за незаконосъобразност на обжалваната заповед
в този аспект е неоснователен.
От протокола от проведеното изслушване не се установява предварително да
са разяснени обстоятелствата, свързани с извършените нарушения, посочени в
оспорената заповед, за които е наложена процесната санкция. Общият закон –
Законът за закрила на детето – чл. 15, ал. 3 изисква преди изслушване на детето
административният орган (в случая директорът на училището) да му осигури
необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си и да го
уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него
мнение, както и за всяко друго решение на органа. В случая изслушването е било
проведено като обсъждане на въпроси и по-точно като отговор на ученика на
предварително подготвени въпроси, без да е налице необходимото разясняване на
детето, съобразно възрастовите и личностните особености на ученика. Така
проведеното изслушване съдът намира, че не е в съответствие с процедурните
правила (чл. 15, ал. 3 от Закона за закрила на детето, във вр. с чл. 35 от АПК), а и изразеното становище от ученика по отделните въпроси не е обсъдено от
органа, налагащ санкцията - не е посочено, защо е прието за неоснователно или
основателно, достоверно или не. Последно приетото от съда обаче не обосновава
извод за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила,
представляващо основание за отмяна на оспорения акт, доколкото дори да не беше
допуснато не са налице данни, че решението на органа би било различно.
Проведеният разговор с директора на 17.01.2019 г. не представлява изслушване
в процедурата по налагане на санкцията. Същият предхожда образуването на
процесното административно производство, поради което са неоснователни
възраженията на оспорващия за наличие на административнопроцесуални нарушения.
От административния орган обаче са допуснати нарушения на правата на
оспорващия по чл. 34, ал. 1 и ал. 3, и чл. 35 от АПК във връзка с
непредоставяне на копия от преписката и необсъждане на обясненията на ученика И.В.,
които съдът приема за съществени и обосноваващи отмяната на оспорената заповед.
Видно от отговора на молбата на оспорващия от 14.02.2019 г., с писмо с изх. №
341/20.02.2019 г. Директорът на ОУ „Захари Стоянов“, гр. Варна е предоставил
копие от административната преписка състояща се от предложението на класния
ръководител и протокола от изслушването, като със същото писмо е съобщена и
оспорваната заповед. Т.е. не е дадена възможност на страна в производството да
се запознае доказателствата по преписката и да изрази становище, да направи
искания или възражения. От друга страна, не са налице данни преди да издаде
оспорената заповед органът да е обсъдил заявеното от ученика, обективирано в
протокола от изслушването, а и в оспорената заповед липсва позоваване и/или
обосноваване защо въпреки заявеното от ученика при изслушването органът приема,
че е налице неизпълнение на задълженията от страна на ученика. По този начин е
засегнато правото на участие на страните в производството и е игнорирано
заявеното от ученика, без да са налице мотиви в този аспект. В АПК са заложени
основни процесуални правила, гарантиращи съблюдаване на правата на страните в
административното производство и същевременно осигуряващи законосъобразност на
оспорения акт. В случая тези правила не са съобразени, поради което
възраженията в този аспект на оспорващия се явяват основателни.
По отношение преценката налице ли е или не
противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗПУО за неизпълнение на задълженията,
определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в
правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми
за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното
поведение на учениците може да се налагат санкции „преместване в друга
паралелка в същото училище“. Когато
ученикът възпрепятства провеждането на учебния процес, учителят може да го
отстрани до края на учебния час – чл. 199, ал. 2 от ЗПУО.
Според разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗПУО санкцията
"преместване в друга паралелка в същото училище" не се прилага,
когато това налага промяна на профила, професията или специалността.
Т.е. предпоставките за
прилагане на процесната по делото санкция са: 1/ да е налице неизпълнение на
задълженията от страна на ученика; 2/ да са изчерпани останалите механизми за
въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното
поведение; 3/ преместването в друга паралелка да не налага промяна на профила.
По отношение на
посочените в мотивите на заповедта нарушения под номер 2 и 3, съдът приема, че
за нарушаването на дисциплината в учебните часове, посочено от ответника като
нарушение на чл. 55, т. 2 от ПДУ (обръща се, говори, не носи материали, не
проявява интереси) правилно са били нанасяни отзиви от учителите в ученическата
книжка на И.В., за което обаче не са налице доказателства. Освен това при
неизпълнението на задължението на ученика да не възпрепятства със своето
поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове, законодателят е
регламентирал, че учителят може да отстрани ученика до края на учебния час –
чл. 199, ал. 2 от ЗПУО. Така е разписано и в ПДУ – чл. 58, т. 5. т.е. неизпълнението
на това задължение дори да се приеме, че е доказано, не предполага налагането
на санкцията „преместване в друга паралелка в същото училище“.
Ползването на мобилна техника в часовете, квалифицирано от ответника
като нарушение на чл. 55, т. 13 от ПДУ – да не използва мобилен телефон и други
технически и електронни средства по време на час (изрично регламентирано
задължение и в чл. 172, ал. 1, т. 12 от ЗПУО), дори да се приеме за доказано,
обосновава извод за наличие на основания за прибиране от учителя на процесното
техническо или електронно средство и връщането му на родителя, както е
разписано в самата разпоредба на чл. 55, т. 13 от ПДУ, изр. второ.
Несъстоятелно е възражението на оспорващия за неизпълнение на задълженията на
учителите да събират преди учебния час на мобилната комуникационна техника. Това
задължение е вменено с актуализацията на ПДУ, утвърден със Заповед №
РД-09-896/15.02.2019 г. на Директора на ОУ „Захари Стоянов“, гр. Варна, т.е.
непосредствено преди налагане на оспорената санкция на 20.02.2019 г., поради
което са неприложими материалноправните му разпоредби за процесното
производство по налагане на санкция.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за налагане на санкцията
по чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗПУО на И.В. за посоченото в т. 2 и т. 3 от заповедта.
По отношение на първото нарушение, описано в оспорената заповед като
физически и психически тормоз над съученичка / прояви на физическа и психическа агресия, изразяваща се в обиди и
физически сблъсъци и удари към съучениците си, като на 16.01.2019 г. блъска А.А,
която пада и се удря, като наранява лицето си, а И.В. не й помага след падането
и не изразява съжаление, посочено като нарушение на чл. 55, т. 8 и т. 11 от
ПДУ, съдът намира следното:
От доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност се
установява, че действително И.В. и А.А, често са в конфликтни ситуации.
Съгласно чл. 58, т. 2 от ПДУ при конфликтно поведение с ученици и учители се
налага санкция „преместване в друга паралелка“, след изчерпване на останалите
механизми за въздействие върху вътрешната мотивация за преодоляване на
проблемното поведение на учениците.
Дейностите за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване на
проблемното поведение на ученик са регламентирани в чл. 45
от Наредбата за приобщаващото образование, съгласно който за преодоляване на проблемното поведение на детето или
ученика и за справяне със затрудненията му с приобщаването в образователния
процес и в институционалната среда, с участието му в дейността на институцията
и с поведенческите му прояви се прилагат една или повече от следните дейности
за въздействие върху вътрешната мотивация: 1. обсъждане между ученика и класния
ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за
разрешаването му; 2. използване на посредник при решаване на конфликт в
училище; 3. консултиране на детето или ученика с психолог/педагогически съветник;
4. създаване на условия за включване на ученика в група за повишаване на
социалните умения за общуване и за решаване на конфликти по ненасилствен начин;
5. насочване на детето или ученика към занимания, съобразени с неговите
потребности; 6. индивидуална подкрепа за ученика от личност, която той уважава
(наставничество); 7. участие на ученика в дейности в полза на паралелката или
училището, включително определяне на възможности за участие на ученика в
доброволчески инициативи; 8. други дейности, определени в правилника за
дейността на институцията.
В мотивите на оспорената заповед е посочено, че преди налагането на
санкцията с класа е работено групово от педагогическия съветник през периода от
04.10.2018 г. до 04.12.2018 г., тъй като родителите на ученика отказват да се
работи индивидуално с него.
Не са налице данни за изчерпване на останалите механизми за въздействие
върху вътрешната мотивация за преодоляване на проблемното поведение на
учениците, което важи и за останалите мотиви по т. 2 и т. 3 от оспорената
заповед за налагане на санкцията. В случая, позоваването на органа на
конкретната конфликтна ситуация от 16.01.2019 г., изисква установяване по
делото от ответника на обстоятелството, че са изчерпани останалите механизми за
въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното
поведение на И.В. именно във връзка и с процесната ситуация. Съдът
изрично е указал на ответника доказателствената тежест за този факт. От
свидетелските показания обаче на педагогическия съветник се установява, че след
конфликта на 16.01.2019 г. не е работено нито индивидуално, нито общо с класа,
тъй като са били в грипна и междусрочна ваканция. Същевременно класният
ръководител изрично заявява, че след инцидента е работила общо с класа
принципно да няма насилие. Съдът намира, че ответникът не се е справил с
указаната му доказателствена тежест. Обстоятелството, че предходната учебна
година и настоящата учебна 2018/2019 г. педагогическият съветник е работил общо
с класа във връзка с конфликтни ситуации и индивидуално с някои ученици, както
и че класният ръководител е информирал родителите на И.В. за различни негови
прояви, а и че класният ръководител е коментирал общо пред класа, да няма насилие, не обосновава извод за
изчерпване на механизмите за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване
на проблемното поведение, преди налагане на конкретната санкция.
Съдът намира, че при наличие на констатирани конфликтни ситуации с
участието на И.В. е следвало предвид мерките, посочени в чл. 45 от Наредбата за
приобщаващото образование, най-малкото да се потърси съдействието на
родителите, както от класния ръководител, така и от педагогическия съветник, независимо
от отричането от тяхна страна на конкретни прояви на И.В.. Следвало е да
разясни на родителите конкретната ситуация, да им бъде указана необходимостта
от индивидуална работа с И.В. или да бъдат посъветвани да потърсят друга помощ.
Данни за предприети такива действия не са налице във връзка с поддържаното от
ответника принципно проблемно поведение на И.В.. Освен това, по отношение на
конкретната ситуация на 16.01.2019 г. не са въобще налице данни санкцията да е
наложена след изчерпване на механизмите за въздействие върху вътрешната
мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на И.В..
На следващо място съдът констатира, че нито в оспорения акт, нито пред
съда ответникът доказва, че преместването в друга паралелка не налага промяна
на профила.
С оглед изложеното, съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е налице неспазване на установената форма
(чл. 146, т. 2 от АПК), постановена е при съществено нарушение на процесуалните
правила (чл. 34, ал. 1 и ал. 3 и чл. 35 от АПК) и в противоречие с материалноправните
разпоредби (чл. 146, т. 4 от АПК във вр. с чл. 199 от ЗПУО). Не е налице
достатъчна индивидуализация на неизпълнението на задълженията от страна на
ученика, за които е наложена санкцията, а и не е осигурен достъп до административната
преписка и не са обсъдени обясненията на ученика. Дори да се приеме, че е
спазена установената форма и не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, то не се установява извършването на вмененото неизпълнение на
задълженията (изразяващо се в прояви на психическа и физическа агресия от
страна на И.В. – обиди и физически сблъсъци и удари към съучениците му,
нарушаване дисциплината в учебните часове и ползване на мобилна техника в
часовете), което да обосновава налагането на процесната по делото санкция.
Неправилно е определен видът на санкцията, без да се отчитат причините и
обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастовите
и личностните особености на ученика – в противоречие с изискването на чл. 201,
ал. 2 от ЗПУО. Не се установява и преди налагане на санкцията на И.В. да са
изчерпани останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за
преодоляване на проблемното поведение – изискване на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО. Не
се установява и че преместването в друга паралелка не налага промяна на профила
– изискване на чл. 200, ал. 1 от ЗПУО.
Оспорената заповед е в несъответствие и с целта на закона (основание за
отмяна по чл. 146, ал. 5 от АПК), доколкото съответствие с целта на закона ще е
налице единствено при законосъобразно налагане на санкция по реда и условията,
регламентирани в нормативните актове във връзка с процесните правоотношения.
На основание
изложените мотиви, оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Предвид
изхода на спора, искането на оспорващия за осъждане на ответника да му заплати
направените по делото разноски в размер на 610 лв. (10 лв. платена държавна
такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение) следва да бъде уважено.
С оглед
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, административният
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД 09-907 от 20.02.2019
г., издадена от Директора на Основно училище „Захари Стоянов“, гр. Варна, с
която е наложена санкция „преместване в друга паралелка на същото училище“ на И.Д.В.
– ученик от VІа клас от датата на издаване на заповедта.
ОСЪЖДА Основно училище „Захари Стоянов“, гр.
Варна да заплати на Д.И.В. с ЕГН ********** *** като баща и законен представител
на малолетния И.Д.В. сумата в размер на 610 (шестотин и десет) лева,
представляваща направени по адм. дело № 654/2019 г. на АдмС-Варна разноски, от
които 10 лв. платена държавна такса и 600 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: