МОТИВИ

към Присъда № 7 на Самоковския районен съд от 10 февруари 2020 г.

по НОХД № 243/2019 г. по описа на същия съд

 

С обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура Г. *** е обвинен в това, че на 24.10.2017 г. в гр. С. по ул. „Г.” с товарен автомобил „С.” с рег. № .. е транспортирал 2,54 куб. м. фасонирана иглолистна дървесина на стойност 1016 лв., незаконно добита от другиго, като деянието е извършено повторно – престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът изразява становище, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен и че за това престъпление следва да бъде ангажирана наказателната му отговорност с налагане на наказанията „лишаване от свобода” за срок от 1 година при приложение на чл. 66 от НК чрез отлагане на изтърпяването му за срок от 3 години, както и „глоба” в размер 5000 лв.

Защитникът на подсъдимия – адв. Ц.Т. изразява становище, че събраните по делото доказателства не обосновават категоричен извод подсъдимият да е извършил престъплението, в което е обвинен, поради което отправя искане същият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Излага доводи, че с оглед заключението по назначената в хода на съдебното следствие съдебно-оценителна експертиза относно стойността на предмета на твърдяното престъпление, то представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и следва да се квалифицира съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 6 от НК. Отделно от това изтъква допуснато в досъдебното производство съществено нарушение на процесуални правила, довело до нарушаване на правото на защита на подсъдимия и изразяващо се в това, че в обвинителния акт не е посочен точен час на извършване на твърдяното деяние. Евентуално – в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение – защитникът му аргументира искане при индивидуализация на наказанието съдът да наложи наказанието „лишаване от свобода” в минимален размер – за срок от три месеца и за отлагане на изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, както и да не налага кумулативно предвиденото наказание „глоба”.

Подсъдимият се солидаризира с речта на защитника си.

При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият моли за минимално наказание.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

За времето от 20,00 ч. на 23.10.2017 г. до 08,00 ч. на 24.10.2017 г. свидетелите С.М. и С.П. ***, били на работа по график и около 07,00 ч. на 24.10.2017 г. били насочени от оперативната дежурна част в РУ – Самоков да окажат съдействие във връзка с получен сигнал за движение в посока от с. Г. към гр. С. на товарен автомобил „С.” с рег. № .., натоварен с незаконно добита дървесина.

М. и П. незабавно се насочили със служебен автомобил към ул. „Р. м.” в гр. С., по която се излиза от града към с. Г. и на тази улица се разминали с бял микробус „С.” с горепосочения регистрационен номер. Те обърнали посоката на движение на автомобила и тръгнали след микробуса като го настигнали на ул. „Г.” в гр. Самоков и там го спрели с подаване на звуков и светлинен сигнал. От представените от водача документи те установили, че микробусът е управляван от подсъдимия. Други лица в микробуса нямало. На мястото пристигнали и свидетелите Г.Т., Н.Б. и Д.Х. – служители на Регионална дирекция по горите – София. Те установили, че в товарния отсек на микробуса се намира немаркирана с производствена марка фасонирана дървесина – талпи и поискали от подсъдимия да представи превозен билет за дървесината, но той не представил такъв.

Със съдействието на полицейските служители микробусът бил откаран в двора на ТП „ДГС – Самоков”, където в присъствието на подсъдимия свидетелите Т. и Б. измерили дървесината и така установили, че в микробуса се намират 95 броя талпи от иглолистна дървесина, с дължина по 2,10 метра, с дебелина по 0,05 метра и с различна ширина, като общият им обем е 2,54 куб. метра. За резултатите от проверката св. Х., която присъствала на измерването, съставила на място констативен протокол, който бил подписан и от подсъдимия. Товарният автомобил – собственост на подсъдимия и установената в него дървесина били оставени на отговорно пазене в ТП „ДГС – Самоков” срещу разписка. В същия ден за установени при проверката нарушения на разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите (ЗГ), както и на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, вр. чл. 14б от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии (обн. ДВ, бр. 11/2012 г.) свидетелката Х., респ. свидетелят Т., съставили срещу подсъдимия в негово присъствие три акта за установяване на административно нарушение. Подсъдимият подписал актовете без да впише в тях възражения и получил преписи от тях.

Според заключението на вещото лице инж. Б.П. по назначената в досъдебното производство комплексна лесовъдска и оценителна експертиза, през 2017 г. средната пазарна цена на фасониран дървен материал от вида на установените и иззети при проверката талпи е 400 лв. за 1 куб. метър или 1016 лв. за 2,54 куб. метра.

В хода на съдебното следствие е назначена повторна съдебна лесовъдско-оценителна експертиза. След прочитане на основното заключение по тази експертиза в с. з. на 16.12.2019 г. на определеното по нея вещо лице инж. Г.Ч. е дадена допълнителна възможност, след като извърши оглед на инкриминиранатата дървесина, да даде заключение по поставените на експертизата въпроси, които имат пряко отношение към нейната стойност. Отговор на тези въпроси се съдържа в допълнение към заключението на вещото лице, наименувано от него „допълнителна съдебна лесовъдско-оценителна експертиза”, прието в с. з. на 10.02.2020 г., според което иззетата при проверката на инкриминираната дата дървесина е от дървесния вид „бял бор”, а  пазарната стойност на процесните 2,54 куб. м. фасонирана иглолистна дървесина от бял бор, с 2 метра дължина плюс надмярка и 5 см. дебелина е 482,60 лв. без ДДС, или 579,12 лв. с ДДС.

 Според устните разяснения на в. л. Ч., дадени пред съда при обсъждане на заключението му, първоначалното му заключение е по-скоро теоретично, а допълнителното се основава на извършен оглед на дървесината. Констатираните от него при огледа гъбични ивици върху талпите (върху около 60 % от тях, както е посочено в допълнителното заключение) могат да се появят както при здрави стоящи на корен дървета, така и вторично – при разбичване на дървесината, като гъбата оцветява дървото от бледорозово до синьо-черно. Съществува възможност тази гъба да се появи по дървесината и вследствие на атмосферните условия в периода от инкриминираната дата до датата на огледа. Също така вещото лице посочва, че талпи с дължина 2 м. и дебелина 5 см. могат да се използват за направа на врати и прозорци по стария метод – без стъклопакети, но при преработка на талпи с такава дължина остава много неизползван остатък.

Подсъдимият Г.Х.С., ЕГН **********, е роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, със средно образование, не работи.

Подсъдимият е осъждан. С одобрено на 06.06.2017 г. споразумение по НОХД № 183/2016 г. на РС – Самоков, с последици на влязла в сила присъда от същата дата, за престъпления по чл. 235, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 345 от НК и при прилагане на чл. 23 от НК на подсъдимия са наложени следните наказания: „пробация” при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 3 месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 3 месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 200 часа за срок от 1 година, както и „глоба” в размер 100 лв.

До инкриминираната дата срещу подсъдимия неколкократно са съставяни актове за установяване на административни нарушения по Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, извършени на територията на ДГС – Самоков, ДГС – Боровец и ДГС – Костенец.

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена от доказателствата, установени от следните събрани в хода на съдебното следствие доказателствени средства:

- гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Г.Т., Н.Б., Д.Х., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 04.11.2019 г.; показанията на свидетеля С.М., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 04.11.2019 г. и показанията на същия, дадени като свидетел на 15.06.2018 г. по ДП № 5019/2017 г. по описа на РУ – Самоков пред орган на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на свидетеля С.П., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 04.11.2019 г. и показанията на същия, дадени като свидетел на 15.06.2018 г. по ДП № 5019/2017 г. по описа на РУ – Самоков пред орган на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК ;

- експертни заключения: на инж. Б.П. по назначената по ДП № 5019/2017 г. по описа на РУ – Самоков комплексна лесовъдска и оценителна експертиза, прието в хода на съдебното следствие по реда на чл. 282, ал. 1 от НПК в с. з. на 04.11.2019 г.; основно и допълнително заключения на инж. Г.Ч. по назначената в хода на съдебното следствие повторна комплексна съдебно-лесовъдска и оценителна експертиза, приети в хода на съдебното следствие по реда на чл. 282, ал. 1 от НПК в с. з. на 10.02.2020 г.;

- писмени доказателства по ДП № 5019/2017 г. по описа на РУ – Самоков, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК: писмо от директора на РДГ – София до РУ – Самоков с приложено към него извлечение от информационната система за актовите преписки /ИСАП/ „Елица” (л. 17 от ДП); справка за регистрацията на товарен автомобил „С.” с рег. № .. (л. 33); констативен протокол серия Р014 № 0001939/24.10.2017 г. (л. 48); разписка за отговорно пазене серия Р00 № 031755 от 24.10.2017 г.  и протокол към нея (л. 49-51); актове за установяване на административно нарушение серия Р014 № 0002064/24.10.2017 г., серия Р014 № 0002065/24.10.2017 г. и серия Р014 № 0002066/24.10.2017 г. (л. 45-47), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, характеристична справка на подсъдимия и справка за съдимост на подсъдимия.

Изложените по-горе факти относно естеството и авторството на деянието, както и относно неговия предмет, съдът приема за безспорно установени от показанията на горепосочените свидетели Г.Т., Н.Б., Д.Х., С.М. и С.П., при чиято детайлна и съвкупна преценка, включително и при съпоставката им с приобщените писмени доказателства, се налага извод, че между тях не са налице съществени противоречия, същите са логични, взаимнодопълващи се и неопровергани от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Относно пазарната оценка на предмета на престъплението съдът кредитира допълнителното заключение на вещото лице инж. Г.Ч. по назначената в хода на съдебното следствие повторна комплексна съдебна лесовъдска и оценителна експертиза, съгласно което стойността на иззетите при проверката 95 броя талпи, представляващи 2,54 куб. м. фасонирана иглолистна дървесина от бял бор, по пазарни цени е 579,12 лв. с ДДС. Този експертен извод на в. л. Ч. е обоснован с извършен от него оглед на иззетата дървесина и е съобразен с конкретното й недобро състояние, както и с обстоятелството, че такава дървесина е пазарно непривлекателна поради голямото количество неизползваем остатък при преработването й. Що се касае до възможността състоянието на дървесината да се е влошило от атмосферните условия, при които тя е съхранявана от инкриминираната дата до датата на огледа й за целите на експертизата, такава възможност не е отречена от вещото лице Ч., но в конкретния случай тя е хипотетична, тъй като в съставените от служителите на РДГ – София документи (констативен протокол, разписка за отговорно пазене и актове за установяване на административно нарушение) по никакъв начин не е описано конкретно състояние или качество на дървесината, т. е. евентуален извод, че състоянието или качеството на дървесината се е влошило след инкриминираната дата би бил базиран на предположение, което е недопустимо в наказателния процес.

Относно пазарната стойност на инкриминираната фасонирана дървесина съдът не кредитира заключението на вещото лице инж. Б.П. по назначената в досъдебното производство комплексна лесовъдска и оценителна експертиза, тъй като от цялостното съдържание на това заключение се налага извод, че това вещо лице не е извършило оглед на дървесината и не се е запознало със състоянието й, а е изследвало документи, приложени по досъдебното производство, проучвало е пазарните цени в търговската мрежа и е ползвало справочни материали на органи на ценообразуването, т. е. заключението му относно пазарната стойност на дървесината има абстрактен характер, без да е основано на непосредствените му възприятия за конкретни характеристики на предмета на престъплението, относими към пазарната му стойност.

При така установената фактическа обстановка, правните изводи на съда са следните:

Подсъдимият Г.Х.С. е осъществил съставомерните от обективна страна признаци на престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК, като на 24.10.2017 г. в гр. С., по ул. „Г.” с товарен автомобил „С.” с рег. № .. е транспортирал 2,54 куб. м. фасонирана иглолистна дървесина, незаконно добита от другиго.

Неоснователен е доводът на защитника на подсъдимия в хода на съдебните прения за допуснато в досъдебното производство съществено нарушение на процесуални правила, довело до нарушаване на процесуални права на подсъдимия и изразяващо се в непосочване в обвинителния акт на точен час на извършване на вмененото му деяние. Преди всичко следва да се отбележи, че в проведеното разпоредително заседание по делото подсъдимият и защитникът му не са изтъкнали такова съществено нарушение на процесуални правила. Далеч по-съществено е обаче друго – точният час на извършване на вмененото на подсъдимия деяние няма никакво отношение към обстоятелствата, които в конкретния случай са относими към предмета на доказване по делото, доколкото доказателствените източници не съдържат дори индиция подсъдимият да е извършил на посочената в обвинителния акт дата 24.10.2017 г. повече от едно деяния, изразяващи се в транспортиране на незаконно добит от другиго дървен материал. Затова не може да се приеме, че липсата в обвинителния акт на посочване на точен час на извършване на вмененото на подсъдимия деяние е довела до нарушаване на негови процесуални права – в частност да научи за какво престъпление е привлечен в това качество.

Изводът, че транспортираният от подсъдимия с управлявания от него товарен автомобил „С.“ с рег. № .. дървен материал, представляващ фасонирана, т. е. обработена на талпи иглолистна дървесина, е незаконно добит, се обосновава с обстоятелствата, че никоя от установените и иззети при проверката талпи не е била маркирана с производствена марка и за транспорта на материала не е бил издаден превозен билет. Съвкупният анализ на разпоредбите на чл. 58 и чл. 65, т. 1, във връзка с чл. 50, т. 2 и във връзка с чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии (обн. ДВ, бр. 11/2012 г.), издадена за прилагане на Закона за горите, обосновава извод, че фасонираната дървесина следва да се транспортира придружена с превозен билет, удостоверяващ законния й произход и с поставена на един от отрезите на всяка секция производствена марка, регистрирана на собственик или ползвател на обект по чл. 206 от ЗГ, т. е. обект, в който постъпва, преработва се или от който се експедира дървесина. Казано иначе, транспортирането на немаркирана с производствена марка фасонирана дървесина без превозен билет означава, че тази дървесина, макар и вече преработена, не е била законно добита. От друга страна, трайно е установено в съдебната практика, включително и в касационната такава, становището, че за престъплението по чл. 235, ал. 2 от НК не е съставомерно от обективна страна установяването на авторството, времето, мястото и начина на извършване на обективно предшестващия го незаконен добив на дървесината.

Подсъдимият е извършил деянието повторно – след одобряване на 06.06.2017 г. на споразумение с последици на влязла в сила присъда от същата дата по НОХД № 183/2016 г. на РС – Самоков, с което той е признат за виновен за престъпление по чл. 235, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено съответно наказание при условията на чл. 55 от НК за това престъпление. Повторността в случая е обусловена от обстоятелството, че престъплението по НОХД № 183/2016 г. на РС – Самоков и престъплението по настоящото дело са от един и същ вид, макар и да осъществяват различни основни състави – по чл. 235, ал. 1 от НК и по чл. 235, ал. 2 от НК (в т. см. изрично т. 1 от ППВС № 2/1970 г.).

Пазарната цена към 24.10.2017 г. на транспортирания от подсъдимия незаконно добит от другиго дървен материал, а именно 579,12 лв. с ДДС съгласно кредитираното допълнително заключение на вещото лице инж. Ч. по повторната съдебна лесовъдска и оценителна експертиза, съпоставена с минималната работна заплата за страната към същата дата (460 лв. съгласно чл. единствен, ал. 1 от ПМС № 141/13.07.2017 г., обн. ДВ, бр. 58/2017 г., в сила от 01.01.2017 г.), обосновава извод, че деянието на подсъдимия представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК – тъй като поради незначителността на вредните последици от деянието то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.

Маловажността на случая и повторността при извършването на престъплението не се изключват както при други престъпления (напр. по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК). Този извод следва от граматическото и систематическото тълкуване на разпоредбата на чл. 235, ал. 6 от НК, според която „в маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева”, т. е. съгласно закона маловажни могат да бъдат не само случаите на престъпления по основните състави на престъплението, визирани в чл. 235, ал. 1 и ал. 2 от НК, но и такива, извършени при квалифициращи обстоятелства по чл. 235, ал. 3, т. 1 – 4 от НК (разбира се – не и при квалифициращите обстоятелства по чл. 235, ал. 3, т. 5 или по чл. 235, ал. 5 от НК, които са свързани с големи или особено големи размери на предмета на престъплението). Аргумент в полза на разбирането, че маловажността на случая и повторността при извършването на престъплението не се изключват взаимно съгласно закона, се съдържа и в това, че едно и също деяние може да осъществява състав на престъпление по чл. 235, ал. 1 или ал. 2 от НК или състав на административно нарушение по Закона за горите, като разграничителният критерий между тях е степента на обществената опасност на деянието. Така, ако се приеме, че привилегированият състав по чл. 235, ал. 6 от НК може да бъде отнесен единствено към маловажни случаи на престъпления по някой от основните състави по чл. 235, ал. 1 и 2 от НК, това би обезличило престъпния им характер, тъй като при по-ниска степен на обществена опасност от обичайната тези деяния не биха съставлявали престъпления, а административни нарушения и това би довело до пълна неприложимост на този привилегирован състав. Привилегированият състав на чл. 235, ал. 6 от НК обаче е част от обективното право, не заличава престъпния характер на деянието и има своето действително приложение именно в случаи като конкретния, което е видно и от изключително широката „палитра” от наказания, алтернативно предвидени за маловажния случай – лишаване от свобода, пробация или глоба в несъществен размер. С други думи, при маловажен случай на престъпление по чл. 235, ал. 1 или ал. 2 от НК обстоятелствата по чл. 235, ал. 3, т. 1 – 4 от НК са съставомерни за квалификацията на деянието като престъпление и освен това следва да бъдат взети предвид при индивидуализацията на наказателната отговорност на дееца, както ще се посочи по-долу. В конкретния случай извършването на деянието от подсъдимия след като с влязла в сила присъда същият е бил наказан за друго такова престъпление и преди изтичане на срока по чл. 30 от НК обосновава не само наличието на квалифициращия признак повторност, но и обосновава престъпния характер на инкриминираното в настоящото производство деяние с оглед отчетливо по-високата му степен на обществена опасност от административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на извършваното от него деяние – че транспортира дървен материал, който е незаконно добит от другиго и че за престъпление от същия вид е осъден на пробация по НОХД № 183/2016 г. на РС – Самоков, предвиждал е общественоопасните последици на деянието, засягащи реда за осъществяване на стопанска дейност с предмет – дървен материал, и е искал тяхното настъпване. Този извод се налага от установеното по делото обстоятелство, че подсъдимият не е представил при поискване от служителите на РДГ – София превозен билет за транспортираната от него със собствения му микробус дървесина, именно защото за транспортирането на тази дървесина такъв билет не е бил издаден и подсъдимият е съзнавал това.

Ето защо съдът намира, че подсъдимият Г.Х.С. е извършил престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 3, т. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 24.10.2017 г. в гр. Самоков, по ул. „Г.”, с товарен автомобил „С.” с рег. № .. е транспортирал 2,54 куб. м. фасонирана иглолистна дървесина на стойност 579,12 лв., незаконно добита от другиго, като деянието е извършено повторно, но представлява маловажен случай. Предвид това, че маловажността на случая на повторно извършено престъпление по чл. 235, ал. 2, вр. ал. 1 от НК обосновава прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на описаното престъпление с тази правна квалификация и без да е изменено обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК.

 Както вече се посочи, съдът не кредитира заключението на в. л. инж. П. по назначената в досъдебното производство комплексна лесовъдска и оценителна експертиза досежно стойността на предмета на престъплението, която е посочена в обвинителния акт. Установяването в хода на съдебното следствие на различна, по-ниска величина на тази стойност не изменя съществено обстоятелствената част на обвинението – подсъдимият е имал възможност да се защити срещу твърденията на обвинението за конкретното измерение в пари на тази величина, нито е основание за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Поради това съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по обвинението в това предметът на престъплението да е със стойност, по-висока от 579,12 лв. до посочената в обвинителния акт – 1016,00 лв., както и в това деянието да съставлява престъпление само по квалифицирания състав на чл. 235, ал. 3, т. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

За престъплението, за чието извършване подсъдимият е признат за виновен, разпоредбата на чл. 235, ал. 6 от НК предвижда алтернативно следните наказания: лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът взе предвид, че осъждането му на пробация по НОХД № 183/2016г. на РС – Самоков за престъпление по чл. 235, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, обусловило квалификацията на престъплението – предмет на настоящото наказателно производство като повторно извършено, очевидно не се е оказало достатъчен контрамотив за подсъдимия да извършва такива престъпления. От друга страна, дори максималният размер на алтернативно предвиденото наказание „глоба” е близо два пъти по-нисък от установената стойност на предмета на престъплението, поради което съдът не приема, че това наказание ще постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с оглед степента на обществена опасност на деянието и главно – на дееца. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, установено от приложената справка от ИСАП „Елица” в РДГ – София, че до инкриминираната дата срещу подсъдимия неколкократно са съставяни актове за установяване на административни нарушения по ЗГ, за които той е санкциониран по административен ред, т. е. подсъдимият очевидно има склонност към извършване на нарушения на този закон, независимо дали те се квалифицират като административни нарушения или като престъпления. Ето защо най-адекватното измежду предвидените в чл. 235, ал. 6 от НК наказания с оглед степента на обществената опасност на деянието и дееца е наказанието „лишаване от свобода”.

При наличието и на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства (ниска стойност на предмета на престъплението) на основание чл. 54 от НК съдът наложи на подсъдимия това наказание за срок от 4 месеца, който размер е близък над минималния му размер от 3 месеца съгласно общата разпоредба на чл. 39, ал. 1 от НК.

Към датата на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Поради това, и след като намери, че за постигане на целите на наказанието и най-вече – за поправянето на подсъдимия, не е наложително същият да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението му за минималния срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 235, ал. 7 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението – 2,54 куб. метра фасонирана иглолистна дървесина от бял бор.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – София сумата 117,30 лв., представляваща направените на досъдебното производство № 5019/2017 г. по описа на РУ – Самоков разноски за възнаграждение на вещо лице по назначената комплексна лесовъдска и оценителна експертиза.

На същото основание съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС – Самоков сумата 190 лв., представляваща направените от бюджета на РС – Самоков разноски за възнаграждения на вещи лица.

По изложените съображения съдът единодушно постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: