Р Е Ш Е Н И Е № 260008
гр.Габрово, 01.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Ива Димова
при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №438 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца
по делото Райфайзенбанк (България) ЕАД против Решение №260012/18.09.2020г. по
гр.д.№93/2020г. на РС Севлиево, в частта с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя иск да бъде признато за установено, че ответникът Е.А.Ж. дължи на
ищеца сумата от 914,54лв., произтичаща от договор за потребителски кредит
№1811212452542835/07.12.2018г, съгласно издадената Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.г.д.№1295/2019г.
на Районен съд Севлиево, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-
№718/22-11-2019г. по ч.гр.д.№1295/2019г., на РС Севлиево, на
основание чл.422 от ГПК, като недоказан.
В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Съгласно чл.84 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ настъпването на падежа на вземане предпоставя изпадането в забава на длъжника по правоотношението, като не е необходимо кредитора да отправя покана до неизправниая длъжник за да стане вземането изискуемо и последния да изпадне в забава. Това било прието и в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което вземането следва да е станало изискуемо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В чл.60 ЗКИ било уредено правото на банките да поискат издаване на заповед за изпълнение, когато или отделни вноски не бъдат издължени на договорените дати или кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане. Употребата на съюза "или" сочела, че законодателят правел разграничение между двете хипотези, което водело до извода, че при редовно падежираните задължения банката неследва да уведомява длъжника. Тъй като редовно падежираните вземания били обект на издадената заповед за изпълнение, те били включени и в петитума на установителния иск. От приложената по делото съдебно-счетоводна експертиза било видно, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение имало просрочени задължения с настъпил падеж, което било надлежно констатирано и от първоинстаницонния съд, поради което съдът имплицитно бил приел, че искът е частично основателен, в частта си касаеща падежираните вземания- както за главница, така и за лихви преди обявяване на предсрочната изискуемост. Жалбоподателят счита, че е нарушена разпоредбата на чл.162 ГПК, тъй като съдът следвало след като е приел, че иска е основателен да определи размера на дължимото вземане. Твърде си и че е н.допуснато процесуално нарушение в доклада на първоинстанционния съд, който следвало да посочи обстоятелствата, от които произтичат претендираните от страните възражения, след което да посочи кои факти и обстоятелства не се нуждаят от доказване и едва след това да посочи фактите, които подлежат на доказване. Указаното от съда разпределение на доказателствената тежест било непълно, което довело до непълен или неточен доклад, тъй като доказателствената тежест била указана общо. Поради тези нарушения съдът неправилно приел, че банката била погасявала вземанията в противоречие с договореното, като при извършеното предсрочно погасяване на кредита вещото лице било посочило, че е покрита само главница и съгласно правилото на чл.76 ЗЗД е погасена тя като най-обременително задължение. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да постанови друго, в което да уважи предявения иск и приема за установено, че ответника дължи по издадената заповед за изпълнение и сумата от 914,53лв.-редовно падежирани главници за падежни дати от 15.04.2019г. до 15.10.2019г., както и да присъди направените в настоящото производство разноски и юрисконсулстко възнаграждение, и да присъди разноски пред първоинстанционния съд съразмерно с атакуваната част от решението.
Ответникът по жалбата оспорва същата и моли съда да я остави без уважение.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен
иск против Е.А.Ж. да бъде прието за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит
№1811212452542835/07.12.2018г, съгласно издадената Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.г.д.№1295/2019г.
на Районен съд Севлиево: Изискуема главница в общ размер на 10694.10лева, от които: Редовно падежирали
главници за периода от 15.04.2019г. до 15.10.2019г. включително в размер на 914.53лева; Предсрочно изискуема главница в размер на 9 779.57лева; Изискуема редовна лихва в размер на 338.32лева, начислена за периода от 15.03.2019г.
до 03.11.2019г. включително; Изискуема наказателна лихва в размер на 114.97лева, начислена за периода от 15.04.2019г.
до 19.11.2019г. включително; Законна лихва за забава за периода от 20.11.2019г. до изплащане на
вземането. При
условията на евентуалност е предявен иск, в случай, че установителният иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК бъде отхвърлен частично
като неоснователен, поради липса на
предсрочна изискуемост на кредита, ищецът моли съда да осъди ответника да
му заплати следните суми, представляващи изискуеми вземания по Договор за
потребителски кредит №1811212452542835/07.12.2018г., а именно: Предсрочно изискуема главница в размер на 9779.57лева, Изискуема редовна лихва в размер на 338.32лева, начислена за периода от 15.03.2019г.
до 03.11.2019г. включително Изискуема наказателна лихва в размер на 114.97лева, начислена за периода от 15.04.2019г.
до 19.11.2019г. включително. Претендира и законната лихва за забава върху всяко
отделно претендирано вземане, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане.
Съдът е отхвърлил изцяло предявения установителен иск е уважил в пълен размер предявения осъдителен иск, като е присъдил разноски по исковото производство в размер на 1072,95лв.
Решението е обжалвано в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск за сумата от 914,54лв., представляваща редовно падежирани главници за периода 15.04.2019г.-15.10.2019г. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови решението си районният съд е приел следното :
Между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит №18111212452542835 в размер на 12378,00лв., срок на фиксиран лихвен процент: 12 месеца, срок на кредита: 84 месеца, лихвен процент: - 5,200%, фиксиран лихвен процент: 5,200%, такса (еднократна в абсолютна стойност): 100,00лв, Месечни такси: 4,90лв, Погасителен план: Анюитетни вноски; Първа дата на плащане - 15.01.2019г., Годишен процентен разход: 6,46. Изготвен бил двустранно подписан от страните Погасителен план. На ответника било изпратено Писмо Изх.№ ИЗХ-001-81453/11.10.2019г., с което банката счита, че е обявила предсрочна изискуемост. Общия размер на задълженията по кредита съгласно двустранно подписания погасителен план бил : 15 305,27лв, в това число: 12 378,00лв главница, 2 415,67лв договорна лихва; 511,60лв такси и комисионни.
По кредита била заплатена сумата от
1310лв., която банката приемала като предсрочно платена главница и намалила
само главницата, като променила погасителните вноски след този период и приела,
че не е платена вноска №4, която банката приела за първа неплатена вноска и
обявила кредита за предсрочно изискуем. Вещото лице било изработило и втори
вариант за на заключението си, според което тези 1310лв., както и цялата
платена сума от 1860лв. разпределило по погасителни вноски, съгласно погасителния
план, като по този начин ответникът бил платил от 4 до 10-та вноски, и не били
налице условията за обявяване предсрочна изискуемост на тези вноски. По делото
нямало представен документ, в който длъжникът да бил заявил, че с тези 13101
лв. погасява предсрочно само главница. Първоинстанционният съд приел, че банката
не е спазила единствения двустранно подписан от страните и приложим по договора
погасителен план и в противоречие с договора и погасителния план била извършила
погашение само на главницата, след което едностранно била изготвила нов
погасителен план, който не бил съобщен на длъжника и не бил представен по
делото. Районният съд приел, че не са налице основания за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем от страна на банката, поради което установителния
иск, в целият му предявен размер, следвало да бъде отхвърлен като недоказан.
Поради отхвърляне на установителния иск районният съд е разгледал предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск. В мотивите си по осъдителния иск първоинстанционният съд приел, че към 27.07.2020г.
непогасените задължения на ответника по кредита са : 914,54лв.-редовно
изискуема главница, 9779,56лв.-предсрочно изискуема главница, 338,32лв. -
начислена редовна(възнаградителна) лихва, 114,97лв.-начислена
наказателна лихва за забава и 558,47лв.-начислена законна лихва. Съдът приел,
че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата
само поисканото от ищеца, което било по-малко от размера на установеното от
вещото лице задължение, а именно : 9779,56лв.-предсрочно изискуема главница,
338,32лв. - начислена редовна (възнаградителна)
лихва, 114,97лв.-начислена наказателна лихва за забава.
Въззивният съд намира следното :
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че първоинстанционния съд е допуснал процесуално нарушение при постановяване на доклада по делото, посочване на фактическите основания и твърдения на всяка от страните, указване кои факти и обстоятелства не се нуждаят от доказване и разпределение на доказателствената тежест. Не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.162 ГПК- за установяване размера на иска е допусната счетоводна експертиза. При изготвяне на проекта си за доклад и определението, с което същият е обявен за окончателен първоинстанционния съд е изпълнил точно изискванията на закона, като точно и ясно е разяснил и посочил фактическите твърдения на страните, посочил е кои факти и обстоятелства не се нуждаят от доказване и е разпределил доказателствената тежест. Нито една от страните не е оспорила доклада по делото, дори изрично в депозирана молба вх.№2663/04.08.2020г. жалбоподателят е заявил, че няма възражения по проекто-доклада.
В исковата молба жалбоподателят -ищец е предявил иск да се приеме за установено, че ответника му дължи суми, по договор за банков кредит, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1295/2019г. на РС Севлиево, една от които е сумата от 914,54лв.- редовно падежирани главници за периода 15.04.2019г.-15.10.2019г., т.е. главници включени във вноски с настъпил падеж.
Видно от чл.5.8 от Договора кредитополучателят има право предсрочно да погасява главницата по кредита след представяне на двудневно писмено предизвестие до банката, в което посочва размера на предсрочно погасената сума. В този случай банката, съобразно указаното от кредитополучателя намалява крайния срок за погасяване на кредита или намалява размера на погасителните вноски при запазване на крайния срок на издължаване.
Пред въззивния съд са представени Искане за предсрочно погасяване на кредит и нов погасителен план, от които е видно, че на 18.02.2019г. ответникът по делото е внесъл сумата от 1310лв., с която е погасил предсрочно част от главницата. В искането е поставена отметка, че кредитополучателя желае намаляване на крайния срок за издължаване на кредита.
Предвид заявеното от ответника в Искането за предсрочно погасяване на кредита и внесената от него сума банката - жалбоподател е изготвила нов погасителен план, в който крайния срок за издължаване е намален и е намален размера на вноските. Този погасителен план съответства на заявеното от кредитополучателя и волята на банката.
Предвид изложеното правилно банката с внесената сума е погасила част от главницата и след това е приложила новия погасителен план. От заключението на счетоводната експертиза във вариант 1 (при който се погасява част от главницата и относно последващите вноски се прилага новия погасителен план), ответникът не е издължил вноските за периода 15.04.2019г.-15.10.2019г., чиито падеж е настъпил преди датата на отправяне на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Тези вноски са били изискуеми не само към датата на постановяване на първоинстанционото решение, но и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно приетото в т.1 от ТР №8/02.04.2019г. предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Съгласно изричното изискване на чл.60, ал.2 ЗКИ следва да е посочен броят на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, както и общият размер на просрочената сума, няма пречка вземането да се признае за съществуващо в размер на тези вноски. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание -договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Ако кредиторът претендира, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Изрично ВКС и съдебната практика приемат, че предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл.422, ал.1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание на иска.
Въз основа на гореизложеното въззивната инстанция намира, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че след като не са били осъществени предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то предявеният установителен иск по чл.422 ГПК относно вземането на банката за претендираните от нея вноски с настъпил падеж за периода 15.04.2019г.-15.10.2019г. е неоснователен и го е отхвърлил. Поради изложеното постановеното от районния съд решение, в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде признато за установено, че ответника дължи на банката ищец сумата от 914,54лв.-редовно падежирана главница за периода 15.04.2019г.-15.10.2019г.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 300лв. - разноски за първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от предявения иск, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 475лв.- разноски пред въззивната инстанция
Тъй като в настоящото производство ответникът е представляван от особен представител на същият се дължи възнаграждение на настоящата инстанция, за сметка на жалбоподателя-ищец, поради което, на осн. чл.47, ал.6 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адв.К. сумата от 300лв.-възнаграждение за особен представител.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260012/18.09.2020г. по
гр.д.№93/2020г. на РС Севлиево, В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявения от
жалбоподателя иск да бъде признато за установено, че ответникът Е.А.Ж. дължи на
ищеца сумата от 914,54лв., произтичаща от договор за потребителски кредит
№1811212452542835/07.12.2018г, съгласно издадената Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.г.д.№1295/2019г.
на Районен съд Севлиево, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-
№718/22-11-2019г. по ч.гр.д.№1295/2019г., на РС Севлиево, на
основание чл.422 от ГПК, като недоказан.
ВМЕСТО КОЕТО
приема за установено, че Е.А.Ж., с ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК831558413,
с адрес на управление, гр.София, ул.Н.В.Гогол №18-20 сумата от 914,53лв.(деветстотин
и четиринадесет лева и петдесет и три стотинки)- редовно падежирани
главници за периода 15.04.2019г.-15.10.2019г. по Договор за потребителски кредит
№1811212452542835/07.12.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №718/22.11.2019г. по ч.гр.д.№1295/2019г., на РС Севлиево, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.А.Ж., с ЕГН ********** *** да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК831558413, с адрес на управление, гр.София, ул.Н.В.Гогол №18-20 сумата от 300лв. (триста лева) - разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Е.А.Ж., с ЕГН ********** *** да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК831558413, с адрес на управление, гр.София, ул.Н.В.Гогол №18-20 сумата от 475лв.(четиристотин седемдесет и пет лева) - разноски пред въззивната инстанция
ОСЪЖДА "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК831558413,
с адрес на управление, гр.София, ул.Н.В.Гогол №18-20 да заплати на адвокат
З.К. ***, с адрес на кантора гр.Т., ул.А. №**, тел.*** сумата от 300лв.(триста
лева) - възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :