Р Е Ш Е Н И Е
№361/14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на двадесет и пети септември двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Г*К*, като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 434 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.С.С. против
Решение № 229/ 09.04.2019 г. по гр. д. № 1860/2018 г. на Районен съд Хасково, с
което е отхвърлен предявения против Г.С.С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на следния недвижим имот: 555 кв. м.,
принадлежащи към собствения му имот УПИ II-65 в кв. 10 по плана на с. Г*, обл. Х*, целия с площ от 1497 кв.м., и попадащи в границите на УПИ
XVII-65 в кв. 10 по плана на с. Г*, обл. Х**, при граници на
претендираната част: от северозапад-имота на С.С.С., от североизток-УПИ III-64, от югоизток-УПИ VII-67,133 и от
югозапад-УПИ XVII-65.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност
поради нарушение на материалния закон на обжалваното решение, поради което се
иска същото да се отмени, вместо което се постанови ново, с което предявения
иск се уважи като основателен.
Въззиваемият Г.С.С.
чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Третото – лице помагач община Хасково чрез
пълномощника си също оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по отделно, констатира следното от фактическа страна:
С.С.С. е предявил против Г.С.С. иск за собственост на 555 кв. м. от УПИ XVII – 65 в кв. 10 по плана на с. Г*, одобрен със Заповед №
1242/ 02.08.2013 г. при граници на спорната част: от северозапад - УПИ II – 65, от
североизток - УПИ III – 64, от югоизток - УПИ VII – 67 и от югозапад - УПИ XVII – 65, които са част от притежавания от него УПИ II – 65.
Като трето лице – помагач на страната на ответника Г.С.С. ***,
срещу която е предявил обратен иск по чл. 190 ЗЗД за платените суми за
покупката на УПИ XVII - 65 в кв. 10 по плана на с. Г*, обл. Х*, одобрен със
Заповед № 1242/ 02.08.2013 г. с площ от
760 кв. м. в размер на 7034. 07 лв.
От доказателствата по делото е видно, че с договор от
30.05.1960 г. С. Се* А* е закупил от Д* В* къща с дворно място от 1000 кв. м.,
находящо се в с. Г* при граници фурната на ТКЗС, Ю* Х*, В* П*.
С НА № 198, т. II, д. № 63/ 1974 г. С. С* Ш* (С. С* А* съгласно Удостоверение
за идентичност на лице с различни имена от 0102.2018 г.) е признат за
собственик по давностно владение на следния недвижим имот парцел II в кв. 10 по плана на с. Гълъбец, с площ от 1065 кв.,
отреден за дворище с пл. № 65 при неуредени регулационни сметки, който имот с НА
№ 194, т. III, д. № 1402/ 1982 г. е дарил на
сина си С. С**С. (С.С.С.).
Със Заповед № 1242/ 02.08.2013 г. на кмета на община
Хасково е одобрен подробен устройствен план – изменение на плана за улична
регулация и на плана за дворищна регулация на УПИ I, УПИ II – 65 и УПИ XVII – 65, вследствие
на което се променят очертанията и размера на УПИ II – 65 и УПИ XVII – 65, като
вътрешната регулационна линия между двата имота урегулирани поземлени имота се
поставя в съответствие с имотната граница между поземлени имоти пл. № 65 и пл.
№ 67.
С Договор за прокупко – продажба на недвижим имот от
26.10.2016 г. община Хасково е продала на Г.С.С. УПИ XVII – 65 по плана на с. Г*, одобрен със Заповед № 1242/ 02.08.2013 г. с
площ от 760 кв. м. за сумата от 5500 лв. без ДДС.
От приетата пред районния съд съдебно – техническа
експертиза е видно, че първата регулация на с. Г* е от 1966 г., с която за имот
пл. № 65 е бил отреден парцел II в кв. 10 с
площ от 1040 кв. м. и парцел XVII с площ от
530 кв. м. Със следващия план от 2013 г. за имот пл. № 65 е отреден УПИ II с площ от 979 кв. м. и се образува УПИ XVII с площ от 760 кв. м., чиито очертания са показани
графично в заключението на вещото лице.
При тези данни по делото съдът намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен
срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен
съдебен контрол, поради което е допустима.
Предявен е иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК за реална част от урегулиран поземлен имот. Предвид
изложените в исковата молба фактически основания на иска за уважаване на същия е
необходимо да се установи, че ищецът е собственик на парцел II – 65 в кв. 10 по плана на с. Гълъбец от 1966 г., както и че
дворищната регулация е приложена, вследствие на което регулационните граници са
се трансформирали в имотни.
На първо място съдът намира, че събраните по делото
доказателства сочат по несъмнен начин, че ищецът С.С.С. е собственик на парцел II – 65 в кв. 10 по плана на с. Г* от 1966 г., който е
придобил по дарение от своя баща С. С* А*. От доказателствата по делото е
видно, че С. С* А* е закупил на 30.05.1960 г. с обикновен писмен договор
застроено дворно място от 1000 кв. м. в с. Г*, който поради неспазване на изискуемата
от закона форма на нотариален акт (чл. 18 ЗЗД) не е прехвърлил собствеността
върху поземления имот, но подписването му следва да се приеме за начало на
давностно владение. Установи се също така, че за посочения имот е отреден
парцел II с площ от 1065 кв. в кв. 10 по плана на с. Г* от 1966 г., към който са
придадени части от съседни имоти, по отношение на който на 23.01.1974 г. С. С*
А* се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост (НА № 198, т. II, д. № 63/ 1974 г.). Съгласно ТР № 11/ 21.03.2013 г. по т. д. № 11/
Вторият съществен въпрос е приложен ли е регулационния
1966 г., с който за имот пл. № 65 е отреден парцел II с площ от 1040 кв. м. Според задължителната съдебна
практика (ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВС) дворищнорегулационният
план следва да се счита за приложен тогава, когато настъпи трансформация на
регулационните линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.).
Разяснено е, че при действието на ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният план има
непосредствено отчуждително действие по отношение на частите от имоти, придадени
към съседни парцели. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата
на самата регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да бъде
изменен по реда на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.), при
което новият план се създава въз основа на положението на имотите преди
регулацията - т. е. отчуждителното действие на регулацията отпада. Когато обаче
старият план е бил приложен, новият план зачита парцелните граници по стария
план като имотни. Това разрешение има отношение не само към
дворищнорегулационните планове, изработени при действието на ЗТСУ (отм.), но и към тези, които са
приети при действалите преди това закони - ЗПИНМ, ЗБНМ, Закон за благоустройство на населените места
в Княжество /Царство/ България.
В настоящия случай регулационния план от
1966 г. е одобрен при действието на ЗПИНМ, по който, също както и по ЗТСУ, има
непосредствено отчуждително действие (чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ). Разликата е в
предпоставките, при които планът се счита приложен и става основа за новия план
– при действието на ЗПИНМ приложението на плана е обусловено от изплащане на
обезщетение на собствениците на придадените части (чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ в
редакцията му от Изв., бр. 54 от 1956 г.). В тази връзка по делото е представена Квитанция към
приходен касов ордер № 5286 от 29.12.1973 г. за заплатени от С* С** Ал* на ТКЗС
– с. К* 450 лв. за придадените към парцел II – 65 в кв. 10 по плана на с. Г* 450 кв.
м. Оспорването на посочената квитанция съдът намира за неоснователно, тъй като фактът
на съставянето й се установява и от обстоятелството, че същата е представена
при изготвяне на НА № 194, т. III, д. № 1402/ 1982 г. Видно
от обясненията на вещото лице и скицата по приложение № 5 означената в жълто
част представляват въпросните 450 кв. м., които са придадени към парцел II и които са заплатени от праводателя на
ищеца. Представената квитанция удостоверява извършено в полза на собственика на
придадените части плащане, от което следва, че дворищната регулация по плана от
1966 г. досежно парцел II – 65 в кв. 10 е приложена, вследствие на което регулационните
линии на имота са се превърнали в имотни граници.
Съгласно § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон
териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове
запазват действието си. Съгласно чл. 15, ал. 1, изр. 2 ЗУТ урегулираните веднъж
поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране освен в предвидените в
този закон случаи, а според ал. 3 границите на урегулирани поземлени имоти
могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците
им. От изложеното следва, че заповедта на кмета на община Хасково от 02.08.2013
г., с която са променени очертанията и размера на УПИ II - 65 и УПИ XVII – 65 чрез изместване на вътрешната регулационна линия в съответствие с
имотната граница между поземлени имоти пл. № 65 и пл. № 67, е издадена в
нарушение на чл. 15, ал. 1 и 3 ЗУТ, предвиждащи забрана за урегулиране на
урегулирани веднъж недвижими имоти. Не е налице хипотезата на § 8, ал. 1 от ПР
на ЗУТ, послужила като основание за издаване на заповедта, тъй като, както се
отбеляза по – горе дворищната регулация от 1966 г. по отношение на парцел II – 65 е приложена. Подробният устройствен план няма
отчуждително действие (освен в хипотезата на чл. 16 ЗУТ), поради което урегулирането
по граници, които не съвпадат с имотните, не се отразява на границите на
притежаваното право на собственост. От изложеното се налага извод, че частта от
УПИ XVII – 65 по плана от
2013 г., заключена между точки A, B, C, D в скицата по Приложение № 3 от заключението по
приетата съдебно – техническа експертиза, е собственост на ищеца С.С.С.,
представляваща част от собствения му парцел II – 65 по плана от 1966 г. В този смисъл обжалваното
решение следва да се отмени, вместо което да се постанови ново, с което
предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК се уважи в посочения обем.
По предявения
от Г.С.С. *** обратен
иск по чл. 190 ЗЗД:
Уважаването на главния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК налага
съдът да се произнесе по съединения с него при условията на евентуалност
обратен иск по чл. 190 ЗЗД на Г.С.С.
*** съгласно чл. 271, ал. 2 ГПК. В
съдебната практика е спорен въпросът дали договорът за прехвърляне на вещни
права върху чужд недвижим имот се разваля по право по силата на влязло в сила
решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота или е необходимо
предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за решаване
на който е образувано т. д. № 1/ 2019 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав намира,
че при уважен иск за собственост срещу приобритателя от трето лице е налице пълно
неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на
собственост и в този случай законът е признал правото на купувача да иска
разваляне на договора за покупко – продажба по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Съдебното отстранение на купувача не води до
погасяване задължението на продавача да прехвърли собствеността поради
невъзможност за изпълнение, тъй като продавачът може впоследствие да придобие
правото на собственост и да го прехвърли на купувача, поради което договорът за
покупко – продажба не се разваля по право на основание чл. 89 ЗЗД. От
изложеното следва, че към настоящия момент не са налице изискуемите от закона
предпоставки за уважаване на предявения иск – осъществено по реда на чл. 87,
ал. 3 ЗЗД разваляне на договора за покупко – продажба, поради което следва да
се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото ответникът Г.С.С. следва
да заплати на ищеца С.С.С. направените по делото разноски в размер на 2275 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 229/ 09.04.2019 г. по гр. д. № 1860/2018 г.
на Районен съд Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.С. с
ЕГН ********** ***, че С.С.С. с ЕГН **********
от с. Г* е собственик на част от УПИ XVII - 65 в кв. 10 по плана на с. Г*, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 1242/ 02.08.2013 г., заключена между
точки A, B, C, D в скицата по
Приложение № 3 (л. 110) от заключението по приетата съдебно – техническа
експертиза, която да се счита неразделна част от настоящето решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.С. *** иск с правно
основание чл. 190 ЗЗД за сумата от 7034.
07 лв., платена по Договор за прокупко – продажба на недвижим имот от
26.10.2016 г.
ОСЪЖДА Г.С.С. да
заплати на С.С.С. разноски по делото в размер на 2275 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.